РЕШЕНИЕ
№ 247
гр. Благоевград, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Петър Пандев
Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - БлагоевградЕкатерина
Тодорова Даракчиева (ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Въззивно частно
наказателно дело № 20211200600944 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 163, ал. 1 и сл. от Закона за здравето (ЗЗ) вр. с чл.
318 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на адвокат И. Н.Х., служебен защитник на Б.
АНГ. М. срещу Решение № 209 от 06.12.20. г. по ч.н.д. № 1676/20. г. по описа
на РС – Б. с което е постановено принудително настаняване и лечение по
отношение на Б. АНГ. М. в Първо отделение на ,,ЦПЗ Б.“ ЕООД при пълен
болничен режим и стационарни условия на лечение и при първоначален срок
от 1 месец.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, тъй като РС след обсъждане на материалите по делото,
неправилно е приел, че са събрани достатъчно обективни доказателства, за да
се направи извод за задължително настаняване и лечение на
освидетелствания. Защитникът счита, че не е установено по един безспорен и
категоричен начин какво е точното здравословно състояние на М. и как ще
бъде провеждано лечението му. Прави искане решението на районния съд да
бъде отменено.
Адв. К., упълномощен защитник във въззивното производство
1
поддържа жалбата, изразява становище, че решението на районния съд следва
да бъде преразгледано. Освидетелстваният е осъзнал и приел лечението и в
този смисъл въззвината инстанция следва да постанови своя съдебен акт.
Освидетелстваното лице Б.М. в своя лична защита заявява, че първоначално е
отказал да приема лекарства и да даде информирано съгласие за лечението си,
тъй като тогава нямал поставена диагноза. След като му била поставена
официална такава започнал прием на лекарства и не е създавал никакви
проблеми в отделението. Заявява, че ще продължи да ги взема и в домашни
условия, като разчита и на приятелката си да му оказва подкрепа в тази
насока. В своята последна дума е заявил, че не желае да се връща в
отделението, ще си пие лекарствата всяка сутрин и вечер, за което е дал
обещание пред съда.
Окръжна прокуратура – Б. чрез своя представител изразява становище за
неоснователност на жалбата и потвърждаване на решението.
,,Ц. за п.з.“ – Б. пред въззивната инстанция се представлява от д-р К.,
която е изготвила и представила съдебно-психиатричната експертиза в
първата инстанция. Същата заявява, че няма промяна в първоначалното
становище в съдебно заседание на 06.12.2021 г. пред районния съд относно
това, че освидетелстваният следва да продължи лечението си в Първо
отделение на ЦПЗ – Б. в стационарна форма, за да продължи наблюдението на
лекарския екип върху пациента. Единствената промяна към настоящия
момент е свързана с това, че М. взима препоръчаните му лекарства, но не
показва самосъзнание за необходимостта от такова, а само формално за
постигане на краен удовлетворителен за него резултат от делото.
Окръжният съд като взе предвид становищата на страните и провери
изцяло правилността на атакувания съдебен акт и материалите по делото, за
да се произнесе взе предвид следното:
Фактическата обстановка по делото е установена правилно от
първоинстанционния съд, въз основа на събраната в производството
доказателствена съвкупност – показанията на разпитаните свидетели И. М.а и
И. Т. писмени доказателства и заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-психиатрична експертиза, която не се променя съществено и след
дадените от освидетелствания обяснения пред окръжния съд, новите
показания на св. Терзийска и становището на представителя на ЦПЗ – Б. – д-р
К.
Производството пред районния съд е образувано на основание чл. 158, ал.
3 от ЗЗ въз основа на Предложение на управителя на ,,Център за психично
здраве“ – Б. ЕООД за откриване на процедура за задължително настаняване и
лечение на Б. АНГ. М., ЕГН **********.
От данните по делото е видно, че М. живее с майка си на адрес гр. Б. ул.
,,А. К.“ № 11. Освидетелстваното лице постъпило в ,,ЦПЗ – Б.“ ЕООД на
20.11.2021 г. в първо отделение по спешност, доведен от ЦСМП – С.. М. е
настанен в Първо психиатрично отделение поради възбудно-агресивна
2
симптоматика, приет в спешен порядък. От медицинската справка, приета в
първоинстанционното производство е отразено, че лицето има натрапчиви
мисли, страх, чува гласове, раздразнителен, изпитва тревожност.
Освидетелстваното лице не се води на диспансерен отчет и не е лекуван в
лечебното заведение. При първоначалното психиатрично изследване се
установява, че лицето е напрегнато, тревожно, агресивно към близките.
Посочват, че се касае за пациент с алкохолни злоупотреби. В хода на
съдебното следствие пред районния съд са разпитани майката и приятелката
на същия – И. М.а и И. Т. От показанията на първата се установява, че на
17.11.2021 г. М. разбил вратата на спалнята й и скъсал кабелите на
телевизора, поради което същата от страх се преместила да живее при другия
си син. Преди 5-6 години също е проявявал физическа агресия спрямо нея, но
въпреки това не подала оплакване. В последно време започнал да употребява
повече алкохол. Свидетелката Т. в показанията си твърди, че познава М. от 4
месеца като грижовен и интелигентен. На 19.11.2021 г. отишли в с. И. в
къщата на родителите му, където пренощували. На другия ден Т. дошла в
Б.по работа, а М. останал в селото. Когато се върнала по-късно същия ден
заварила пред къщата полиция и линейка. От полицаите разбрала, че М. е
заплашвал хората от селото с нож и брадва. През последните 2-3 седмици
забелязала, че М. бил по-раздразнителен. От докладна записка изготвена от Н.
П. – мл. автоконтрольор в РУ – С. /съдържаща се в преписка УРИ 339000-
10430/30.11.2021 г. по описа на РУ-С., приложена като доказателството в
първоинстанционното производство/, се установява, че заедно с колегата си
Пламен Дуков около 15.45 ч. на 30.11.2021 г. били изпратени в с. И. по
постъпил сигнал за агресивно лице заплашващо младежи на центъра на
селото, с окървавени ръце и нож в ръка. При отиването им на място
установили три лица – В. Д. на 19 г., А. Ч. – на 15 г. и С. Д. на 18 г., които
разказали как непознато лице се насочило към тях докато си седели на
площада. Мъжът, който носел брадва и нож, с окървавени ръце, започнал да
ги заплашва, обижда и псува, след което се прибрал в къщата си намираща се
срещу черквата. Полицейските служители се отправили към къщата, входната
врата на която била заключена, почукали след което се показало лице, което
се държало агресивно с тях. Служителите на реда се представили, а мъжът
започнал да ги обижда, след което затворил вратата. Полицаите почакали,
мъжът отново се показал като държал в ръката сатър и в същия момент им
казал със заканителен тон ,,Само ми елате!“. След проведени продължителни
преговори с лицето, накрая успели да го задържат и за тяхна собствена
безопасност предвид състоянието на лицето се наложило да му поставят
белезници. Самоличността на същия била установена и това бил Б. АНГ. М..
Пристигналият на място екип на ФСМП гр. С. прегледал М. и му превързал
ръката. Снети били писмени обяснения от лицата спрямо, които последният
осъществил посочените по-горе агресивни действия.
Първоинстанционният съд е изслушал М. в съдебно заседание, който
отричал да е проявявал агресия към когото и да било. В конкретния ден си
3
работел по къщата, бил употребил алкохол и действително имал нож и
брадва. Когато пристигнали полицаите подпрял брадвата на вратата и им
казал, че нямат право да влизат вътре без негово позволение. Оспорва да се е
карал с хора по улицата.
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, изготвена от д-р
К. – Д. се установява, че към 01.12.2021 г. при М. е налице биполярно
афективно разстройство – смесен епизод /лека степен/, персистиращо
разстройство на настроението – циклотимия, които са посочени в чл. 146, ал.
1, т. 1 и т. 2 от ЗЗ. Според експерта, към 01.12.2021 г. задълбочения клиничен
анализ не показва и не доказва наличие на качествено разстройство на
съзнанието и на разсъдъчния интелектуален критерий, поради което е прието,
че М. не представлява опасност за себе си и за околните. Същият е с уточнена
диагноза ,,БАР“. Освидетелстваният е в състояние да дава информирано
съгласие за лечението си. В съдебно заседание на 06.12.2021 г. вещото лице
обаче е дало допълнителни обяснения, според които действително
първоначално е обсъждан дневен стационар на лечение на М., но
впоследствие при проследяването на пациента по време на престоя му в
психиатричното отделение, вече се обсъждало лечението на освидетелствания
да бъде на затворен режим с медикаменти. Експертът предлага период от 1
месец за настаняване на лицето на задължително лечение предвид динамиката
в състоянието му, дори в рамките на деня, като в 7-8 часа състоянието било
едно, а в следобедните часове ставал по-гневен, мрачен и некомуникативен
относно бъдещото му лечение, отказвал медикаментозно лечение и заявявал,
че той сам ще си определя дали да взема лекарства. Предвид динамиката в
състоянието му, експертът сочи на вероятност М. да премине във фаза, в
която да стане опасен за себе си и за околните. В съдебно заседание пред
въззивният съд експертът, вече като представител на ЦПЗ – Б. поддържа и
първоначалното си становище за необходимостта от задължително лечение в
Първо отделение за срок от 1 месец при стационарна форма на лечение.
Същата акцентира на факта, че дневната стационарна форма на лечение
заедно с останалите й аргументи, е неподходяща с оглед предстоящите
празници до 03.01.2022 г., в който период центърът не работи и няма как да
бъде осъществен контролът по прием на лекарства от М..
Първоинстанционният съд с основание се е доверил на гласните и
писмени доказателства, на заключението на изготвената съдебно-
психиатрична експертиза, допълнена в съдебно заседание /предвид
впечатленията от пациента по време на престоя му в психиатрично
отделение/, като ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и след
извършения анализ е приел, че те се подкрепят и допълват взаимно, както и че
напълно съответстват помежду си фактите и обстоятелствата, релевантни за
настоящото производство. Поведението на М. е внимателно разгледано от
всички аспекти, обърнато е внимание на проявената от него физическа и
вербална агресия проявена към близките и околните. Показанията на
свидетелите намират подкрепа и в заключението на приетата по делото
4
съдебно-психиатрична експертиза, която разкрива наличието на психично
заболяване, протичащо с бърза динамика.
При установените правилно от първоинстанционния съд фактически
положения, досежно наличието на медицинския и юридическия критерий за
прилагане на задължителни медицински мерки за лечение на
освидетелствания Б.М., а именно, че същият е лице от кръга на визирани в
чл.155 от ЗЗ – лица, подлежащи на задължително настаняване и лечение, тъй
като страда от психично разстройство по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗ и
представлява опасност за близките си, за околните и за обществото, при
състоянието на освидетелствания, първостепенният съд законосъобразно го е
настанил на стационарно задължително лечение в ,,Център за психично
здраве – Благоевград“ ЕООД, за предложения от експерта срок от 1 месец.
При пределите на извършената въззивна проверка не се установяват
основания за изменение на обжалвания съдебен акт, досежно формата на
задължителното лечение, което да се проведе спрямо освидетелствания и
срока на това лечение. Това е така, тъй като видно от допълнителните
обяснения на вещото лице в съдебно заседание пред първия съд, поддържани
като позиция и аргументи и пред въззивната инстанция, дневният стационар
на лечение се оказва неподходящ и неосъществим за освидетелствания.
Следователно налице са двете кумулативно зададени от закона
предпоставки по чл. 155 от ЗЗ за постановяване на задължително настаняване
и лечение на освидетелствания в посоченото от първия съд лечебно заведение
- ,,Център за психично здраве – Б.“ ЕООД за срок от един месец при пълен
болничен режим и стационарни условия на лечение.
По изложените съображения и на основание чл. 163, ал. 1 от ЗЗ, вр. с чл.
165, ал. 1 от ЗЗ вр. с чл. 338 от НПК, Окръжен съд - Б.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 209 от 06.12.20. г. по ч.н.д. № 1676/20. г. по
описа на Районен съд – Бл.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5