Р Е Ш Е
Н И Е
гр.С., 10.02.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
С.ският окръжен съд, гражданско
отделение, в съдебно заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
КРАСИМИРА КОНДОВА
При секретаря Нина Кънчева, като
разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно гр.дело № 629 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл.
от ГПК.
Производството е образувано по
въззивна жалба депозирана от ст.юрисконсулт С.,*** против решение № 828/07.08.2020 г. по гр.д. №
5476//2018г. на С.ския районен съд, с което е било
признато за установено по отношение на въззивника, че
Д.Т.Д., ЕГН **********,*** С е собственик на основание давностно владение на
недвижим имот ПИ 000602, находящ се в землището на с. З., общ. С., с площ 6.676
дка., при съседи имоти с № 0117003; 017004;000226 и 00061, ведно с находящата се в южната част на имота жилищна сграда на един
етаж с площ 52 кв.м. и стопанска постройка с площ 20 кв.м. С обжалваното
решение, въззивникът е бил осъден да заплати и
деловодни разноски в размер на 1126.73 лв.Решението е обжалвано изцяло като
неправилно и незаконосъобразно, и постановено при неправилно тълкуване на
материалния закон. Доказателствата по делото не били преценени в тяхната съвкупност.
По делото не било установено ищецът да е владял имота от 1920г. до 1968г.
Свидетелските показания били уклончиви и не се отнасяли до факти, които
свидетелите са придобили лично. Неправилно съдът не бил приложил разпоредбата
на чл. 86 от ЗС, тъй като макар имотът да се водел „ друга селищна територия“,
той представлявал земеделска земя и като такъв бил част от социалистическата
собственост. В емлячния регистър бащата на ищеца не
фигурирал като собственик на имота. Моли се обжалваното решение да се отмени и
да се присъдят деловодни разноски за двете инстанции. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на
въззивната жалба.
В
с.з.въззивната страна редовно призована се представлява от ст.юриск.С., която моли жалбата да бъде уважена. Претендира
разноски за двете инстанции.
В с.з. въззиваемата страна
редовно призован се представлява от адв.О., който заявява, че оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди
обжалваното решение. Претендира деловодни разноски.
Пред настоящата инстанция не се
събраха допълнителни доказателства.
Установената
и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло кореспондира с
представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в
първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият
съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната
жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от
лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество
жалбата се явява неоснователна.
Пред
Районния съд е бил предявен иск за установяване право на собственост на
недвижим имот на основание давностно владение и наследство.
За да
установи придобиване на имота по
наследство ищецът е следвало да представи доказателства за придобиване на
собствеността върху него от наследодателите му. Съдът намира, че по делото е
останало недоказано твърдението, че имотът е бил собственост на бащата на
ищеца. Налице са доказателства – свидетелските показания на св. Енева ( които
са лично придобити и съдът кредитира поради незаинтересоваността на свидетеля),
от които се установява, че към 1958 г. имотът е бил владян от бащата на ищеца.
Колко време обаче същият е владял имота като собствен е останало недоказано по
делото. Обективните данни са, че същият не е бил вписан като собственик на
имота в Емлячния регистър на с. З. от 1949г. ( но
това не означава, че имотът не е бил придобит по – късно). Данните по делото
обаче сочат, че процесният имот никога не е бил
включен в ТКЗС ( СЕ) и е бил владян като собствен първоначално от бащата на
ищеца, а в последствие и от него. В по – късните години ищецът дори е извършил
реконструкции и подновяване на жилищната и стопанска постройка изградени в
имота. Съдът намира, че от събраните доказателства – гласни и писмени не се
установява в някакъв момент имотът да е бил общинска / държавна собственост (
според СТЕ процесният имот да е бил отчуждаван,
кооперира и включен в ТКЗС, АПК или ДЗС) и по отношение на него да не може да
тече придобивна давност. Затова следва да се разгледа
хипотезата, при която имотът е придобит от ищеца по давностно владение. Според разпоредбата на чл. 79 от ЗС
правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Доказателствата сочат, че след смъртта на бащата на ищеца през 1968 г., ищецът
( първоначално с брат си, а по – късно и самостоятелно) е владял имота и
продължава да владее същия в продължение на повече от 50 години явно и
необезпокоявано. По този начин той е придобил на собствено основание имота по
давност.
Тъй
като правните изводи на настоящия съдебен състав съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на процеса в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 435.00 /четиристотин
тридесет и пет / лева адвокатско възнаграждение.
По тези съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№№
828/07.08.2020 г. по гр.д. № 5476//2018г. на С.ския районен
съд.
ОСЪЖДА Община С., гр.С., бул.“Цар Освободител“ № 1 да заплати на Д.Т.Д.,
ЕГН **********,*** С деловодни разноски за въззивна инстанция в размер
на 435.00 /четиристотин тридесет и пет / лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок от получаване на съобщението пред ВКС на РБългария.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.