РЕШЕНИЕ
№ 2105
гр. Варна, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20233110116003 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Н. И. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ***********, чрез процесуалния му
представител – адв. Й. А., срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, **********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, *********, иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 2312.10 лв., представляваща частичен иск от целия в размер на
2836.82 лв. /след допуснато изменение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в размера
на исковата претенция вместо първоначалния частичен иск в размер на 100
лв. от общата претенция на стойност 2836.82 лв./, съставляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди на собствения на ищеца л. а. марка
„Мерцедес ГЛ 450“, с рег. № ********* настъпили в резултат на реализирано
на 31.08.2023 г. ПТП в гр. Варна, на ул. ********, причинено по вина на
водача на микробус марка „Фолксваген Крафтер“, с рег. № *******,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество,
изразяващи се в увреждане на предна броня, калник преден ляв и подкалник
преден ляв ПВЦ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 11.12.2023 г. до окончателното
й изплащане.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 31.08.2023 г. в гр. Варна, ул.
********, управлявайки собствения си лек автомобил „Мерцедес ГЛ 450“, с
рег. № ********* се движел зад микробус „Фолксваген Крафтер“, с рег. №
*******, като същият изведнъж спрял и дал рязко назад, за да направи място
на друг автомобил, но блъснал неговия в предната част. За произшествието
1
водачите попълнили двустранен протокол, като за виновен бил посочен този
на микробуса, управляван от *******. Посочва, че към датата на ПТП
автомобилът на виновния водач бил застрахован при ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност“ със срок 15.04.2023 г. – 14.04.2024 г.,
предвид което на 01.09.2023 г. уведомил застрахователя за настъпилия
инцидент. След огледа на увредения автомобил било съставено Опис –
заключение по щета № *******2023 г., в което като увредени детайли на
процесния автомобили са посочени: броня предна, калник преден ляв и
подкалник преден ляв ПВЦ. Излага, че от ответното дружество му било
заплатено обезщетение в размер на 663.18 лв. за констатираните повреди,
което счита за недостатъчно за поправянето на същите в цялост. Намира, че
нужната сума за отремонтирането на автомобила е в размер на 3500 лв.,
съобразно направеното проучване в няколко сервиза. По изложените
съображения моли предявеният иск да бъде уважаван. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е
депозирал отговор на исковата молба, в който застъпва становище за
неоснователност на исковата претенция. Не се оспорва, че във връзка с
уведомление от ищеца за настъпилото на 31.08.2023 г. ПТП е образувана
щета при застрахователя, предвид наличието на застраховка по „Гражданска
отговорност“ на т. а. марка „Фолксваген Крафтер“, с рег. № *******, валидна
към датата на ПТП. Счита, че с изплащане на застрахователно обезщетение в
размер на 663.18 лв. е изпълнил задълженията си по договора за
задължителна застраховка ГО и съгласно КЗ, като същото е изплатено по
експертна оценка, доколкото не са представени надлежни разходно-
оправдателни документи за извършен ремонт. Поддържа, че към датата на
ПТП процесният автомобил е бил в експлоатация около 14 години, не е
гаранционен и ремонтът може да се извърши във всеки един автосервиз,
включително с влагане на нови части от алтернативни доставчици. Оспорва
иска по размер и моли същият да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се
представлява от адв. Й. А., който заявява, че поддържа предявения иск и моли
същият да бъде уважен.
Ответникът не изпраща представител. В нарочна молба по хода на
делото процесуалният му представител – юрк. С.Х. поддържа становище за
неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът при
условията на пълно и главно доказване да установи, че на посочената дата
/31.08.2023 г./ е настъпило ПТП по вина на водача на микробус „Фолксваген
Крафтер“, с рег. № *******, в резултат на което е претърпял твърдените
имуществени вреди по вид и размер, доколкото е увредено негово собствено
моторно превозно средство; наличието на причинно-следствена връзка между
събитието и вредоносния резултат; че автомобилът на виновния водач е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното
дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; че е уведомил
застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие,
съответно че е поискал заплащането на обезщетение за претърпените от него
2
щети, както и какъв е размерът на дължимото обезщетение за възстановяване
на автомобила.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че е
налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” за микробус
„Фолксваген Крафтер“, с рег. № *******, със срок на действие 15.04.2023 г. –
14.04.2024 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие
– 31.08.2023 г.; че на 31.08.2023 г. е възникнало ПТП по посочения в исковата
начин, вина за което има водачът на застрахования при застрахователя
автомобил; че в резултат от това ПТП е увредено моторното превозно
средство, собственост на ищеца, а именно – л. а. „Мерцедес ГЛ 450“, с рег. №
*******; че при застрахователя е образувана преписка по щета №
*******2023 г. във връзка с настъпилото ПТП, както и че по тази щета
ответникът е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 663.18 лв.
Тоест, в случая не е спорен механизма на настъпване на
произшествието, който се потвърждава и от представения двустранен
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 31.08.2023 г.,
съгласно който на 31.08.2023 г. в гр. Варна, ул. ********, управлявайки
собствения си лек автомобил „Мерцедес ГЛ 450“, с рег. № ********* ищецът
се движел зад микробус „Фолксваген Крафтер“, с рег. № *******, като
същият изведнъж спрял и дал рязко назад, за да направи място на друг
автомобил, но блъснал неговия в предната част. Не е спорно, че вина за
настъпване на инцидента има водачът на застрахования при ответника лек
автомобил – микробус „Фолксваген Крафтер“, с рег. № *******. Не е спорна
и причинно-следствената връзка между събитието и вредоносния резултат,
наличието на която се потвърждава и от заключението на вещото лице А. по
допусната САТЕ.
Видно от представеното свидетелство за регистрация част I, лек
автомобил „Мерцедес ГЛ 450“, с рег. № ********* е собственост на ищеца Н.
И. М..
Следва да се отбележи още, че във връзка с коментираното ПТП и
образуваната преписка по щета при застрахователя, последният е заплатил на
ищеца обезщетение в размер на 663.18 лв. Фактът на плащане на тази сума
съдът приема, че представлява извънсъдебно признание на задължението на
ответника да изплати съответно застрахователно обезщетение в полза на
ищеца.
Основният спорен момент в производството е относно размера на
дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, какъвто е и
настоящият случай.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал.
3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
3
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и
трайно установената практика на ВКС, обективирана в решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение №
206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение
№ 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при
действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която
за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали
и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от
същото качество и количество като увредената вещ.
Съгласно заключението на вещото лице А. Л. А. по приетата по делото
съдебна автотехническа експертиза, причинените щети по лекия автомобил
на ищеца включват: повреда по предна броня – 2 степен /средна степен на
повреда/, калник преден ляв – за подмяна, подкалник преден ляв – 2 степен
/средна степен на повреда/. Общата стойност на щетите на процесния увреден
автомобил по средни пазарни цени към датата на произшествието –
31.08.2023 г., в това число и стойността на труда по средни пазарни цени към
датата на събитието, се равнява на сумата 2975.28 лв.
Съгласно обясненията на вещото лице, дадени в проведеното по делото
открито съдебно заседание на 15.05.2024 г., на поставени писмени въпроси от
ответника вещото лице изрично посочва, че е трудно установимо да се
определи при извършен към настоящия момент оглед на автомобила дали при
ремонта му е вложен оригинален калник, втора употреба или такъв от
алтернативен доставчик. Минало е доста време, а и според вещото лице не е
от такова крайно значение за пазарната стойност на уврежданията, тъй като
цената за нов калник е 1505 лв., а за такъв от алтернативен доставчик – 1210
лв. Тоест, разликата е минимална и няма да повлияе в такава степен на
крайната стойност на увреждането, на щетата, която е нанесена при тази
маневра. Обяснява, че доколкото автомобилът е Мерцедес, то наличните
сервизи в гр. Варна се ограничават от извършването на такива ремонти, тъй
като не всички имат необходимото оборудване, кадрови потенциал и затова
се прибягва до официалния представител на марката, като единственият
оторизиран за гр. Варна е „ССР“ ЕАД, откъдето именно е взел и стойността
на оригиналната част. Отново подчертава, че разликата в цената на калника е
незначителна, поради което намира безпредметно извършването на
допълнителен оглед. Според вещото лице, от техническа гледна точка
процесното МПС може да се ремонтира за по-малка от посочената от него
стойност – 2975.28 лв., само с части от вторичния пазар или от вторични
суровини, което обаче не дава качествена гаранция и не оправдава
финансовите средства, които ще се вложат за това.
Именно предвид посоченото от вещото лице съдът намира за
безпредметно искането на процесуалния представител на ответника за
извършване на оглед на автомобила, доколкото към настоящия момент не
може да бъде установено с категоричност каква именно част /нова
оригинална, нова алтернативна или втора употреба/ е вложена при ремонта на
4
процесното моторно превозно средство.
Следва да се отбележи, че към настоящия момент автомобилът на
ищеца е възстановен/отремонтиран, в който смисъл е и заключението на
вещото лице А.. Това обстоятелство бе признато и изрично в проведеното
открито съдебно заседание при поставен такъв въпрос от съда на
процесуалния представител на ищеца. Предвид липсата на доказателства за
извършени реални разходи и невъзможността да бъдат представени такива,
каквото становище поддържа процесуалният представител на ищеца, съдът
приема, че дължимото обезщетение следва да бъде определено в посочения от
вещото лице размер в приетата по делото САТЕ. Няма как по реда на чл. 190
ГПК страната да бъде задължавана да представи разходно-оправдателни
документи за извършен ремонт на процесния автомобил, при изричното
посочване от нейна страна, че не разполага с такива.
Предвид заключението на вещото лице и установения размер на
претърпените щети, съдът намира, че застрахователят дължи на ищеца
допълнително сумата 2312.10 лв., след приспадане на вече заплатеното
застрахователно обезщетение /2975.28 лв. – 663.18 лв. = 924.88 лв./,
необходима за възстановяване на увреденото моторно превозно средство,
поради което и предявеният частичен иск в този размер съдът приема, че
следва да бъде уважен изцяло. Основателна в тази връзка е и претенцията за
присъждане на законна лихва, като върху главницата 100 лв. /първоначално
предявения размер на частичния иск/ същата следва да е от датата на
подаване на исковата молба в съда – 11.12.2023 г. до окончателното й
изплащане, а за увеличения размер на исковата претенция, равняваща се на
сумата 2212.10 лв., считано от датата на изменението на иска – 15.05.2024 г.
до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ищецът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършени такива в общ размер от 1022.48 лв., в това число
92.48 лв. - държавна такса, 300 лв. – депозит вещо лице и 630 лв. – заплатено в
брой адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, съгласно представения договор
за правна защита и съдействие от 09.05.2024 г., която сума следва да бъде
присъдена на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Съдът намира за
неоснователно направеното възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал.
5 ГПК, направено от процесуалния представител на ответника, доколкото
претендираното възнаграждение е в рамките на минималното, съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2024 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като в същото време съответства и на
действителната правна и фактическа сложност на делото, ангажирания в
производството доказателствен материал и проявената процесуална активност
от страна на процесуалния представител на ищеца.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, **********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, *********, да заплати на Н. И. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ***********, сумата 2312.10 лв. /две хиляди
триста и дванадесет лева и десет стотинки/, представляваща частичен иск
5
от целия в размер на 2836.82 лв., съставляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди на собствения на ищеца л. а. марка „Мерцедес ГЛ 450“, с
рег. № ********* настъпили в резултат на реализирано на 31.08.2023 г. ПТП в
гр. Варна, на ул. ********, причинено по вина на водача на микробус марка
„Фолксваген Крафтер“, с рег. № *******, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, изразяващи се в
увреждане на предна броня, калник преден ляв и подкалник преден ляв ПВЦ,
ведно със законната лихва върху сумата 100 лв. /първоначално предявения
размер на частичния иск/, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 11.12.2023 г. до окончателното й изплащане, и ведно със законната
лихва върху сумата 2212.10 лв. /увеличения размер на претенцията/, считано
от датата на изменение на иска – 15.05.2024 г. до окончателното й изплащане,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, **********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, *********, да заплати на Н. И. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ***********, сумата 1022.48 лв. /хиляда
двадесет и два лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Начин на плащане: по банков път, по банкова сметка с IBAN
***********, специална сметка с титуляр адв. Й. К. А..
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6