№ 79
гр. Радомир, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20221730101142 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че в ищцовото дружество имало открита партида за доставка на
вода в недвижим имот, находящ се в гр. Р., ЖК „А.“, бл. ., ет. ., ап. .. Този имот бил свързан към
водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършвали услугите доставка, отвеждане и
пречистване на питейна вода. Титуляр на партидата с абонатен номер . бил ответникът Л. С. И..
Сочи, че между водоснабдителното дружество и ответника е налице облигационна връзка,
създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който уреждал отношенията
на страните по начина, установен в Общите условия, приети с решение № ОУ- 09/11.08.2014 г. на
ДКЕВР и Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните услуги. Съществуващото правоотношение
възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна
система и откриването на партида с абонатен номер. Към настоящия момент в дружеството нямало
данни за несъгласие на ответната страна с публикуваните Общи условия или предложени от
същата други различни условия за уреждане отношенията между страните. Съгласно приложимите
Общи условия абонатите на дружеството били задължени да заплащат ползваните В и К услуги в
предвидения в закона срок.
В конкретния случай по отношение на имота, находящ се в гр. Р., ЖК „А.“, бл. ., ет. ., ап. ., в
установените срокове било извършено отчитане на показанията на монтирания в обекта водомер и
начисляване сумите за потребеното количество вода, но въпреки това длъжникът не извършил
плащане на дължимите от него суми.
Тъй като ответникът не заплатил стойността на доставената вода за исковия период от време,
ищцовото дружество подало заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и
било образувано ч. гр. д. № . г. на РдРС, в рамките на което била издадена заповед за изпълнение
1
на парично задължение № . г., връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславяло
правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящия положителен установителен
иск.
От съда се иска признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата в размер на 235,57 лева – главница за
периода от 01.11.2019 г. до 28.07.2021 г., представляваща стойността на доставена, отведена и
пречистена питейна вода за обект, находящ се в гр. Р., ЖК „А.“, бл. ., ет. ., ап. ., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
03.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 33,86 лева -
мораторна лихва за забава за периода от 06.01.2020 г. до 05.04.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД, редовно
призовано, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
Ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД е подало на 03.08.2022 г. до
Радомирския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
против ответника Л. С. И. за дължими суми за ползвана питейна вода за обект, находящ се в гр. Р.,
ЖК „А.“, бл. ., ет. ., ап. ., за периода от 01.11.2019 г. до 28.07.2021 г.
Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. № . г. на РдРС, по което в полза на
заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № . г., връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По делото са представени и приети Общи условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите на „Водоснабдяване и канализация“ ООД и справка - извлечение за ползваното
количество питейна вода за процесния водоснабден имот.
От страна на ответника е представена разписка № . г., от която е видно, че същият е внесъл по
сметка на ищцовото дружество сумата в размер на 344,43 лева, с посочено основание за плащане
„Такса вода, аб. № . – Л. С. И.“.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес,
поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно
вземанията, предмет на настоящото производство, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е неоснователен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи качеството потребител на В и
К услуги на ответника, както и обстоятелството, че на посочения в исковата молба адрес са
доставяни, респ. консумирани В и К услугите в размерите, претендирани с исковата молба.
Страните не спорят, че ответникът е притежавал за процесния период качеството „потребител
2
на В и К услуги“, като собственик на процесния недвижим имот, както и че ищцовото дружество е
доставяло в имота, находящ се в гр. Р., ЖК „А.“, бл. ., ет. ., ап. ., В и К услугите за периода,
посочен в исковата молба.
Наред с това обаче, съдът намира, че от представеното от ответника в хода на съдебното
дирене писмено доказателство – разписка № . г., удостоверяваща плащане от страна на последния
по сметка на ищцовото дружество на сума в размер на 344,43 лева, с посочено основание за
плащане „Такса вода, аб. № . – Л. С. И.“, следва да се приеме, че ответникът е погасил изцяло
задължението си към ищеца за процесния период от време, което обстоятелство обуславя
отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
По разноските:
Ищецът поддържа искането си за присъждане на разноски. Обстоятелството, че ответникът е
погасили чрез плащане в хода на процеса задължението си към ищцовото дружество, не обуславя
извод за отхвърляне на предявения иск като неоснователен, а за отхвърлянето му като погасен чрез
плащане, водещо и до различни правни последици по отношение на разноските. Възлагането на
разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на установените в чл.
78, ал. 2 ГПК две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на
делото и да е признал иска. Преценката за това дали тези изисквания са изпълнени е винаги
конкретна - с оглед фактите по делото. Във връзка с понасяне отговорността за разноските,
релевантно е кога точно е направено плащането и в този смисъл подлежи на изследване въпросът
дали направените разноски са предизвикани от поведението на ответника. Тъй като ответникът не
е погасил дълга си преди процеса, очевидно е, че е станал повод за завеждане на делото, поради
което настоящият състав приема, че отговорността за разноските следва да бъде възложена на него
- арг. от противното на чл. 78, ал. 2 ГПК. Ищцовото дружество доказва направени разноски в
производството по делото в общ размер на 250,00 лева, от които: 100,00 лева – заплатена държавна
такса в заповедното и исковото производство и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на
150,00 лева, от които 50,00 лева за заповедното и 100,00 лева за исковото производство, които при
този изход на спора следва да бъдат заплатени от ответника. Тъй като ответникът е заплатил по
сметка на ищцовото дружество сумата от 344,43 лева, съдът приема, че по този начин е погасил и
част от дължимите разноски в размер на 75,00 лева, поради което следва да бъде осъден да заплати
на ищеца непогасената част от направените разноски в размер на 175,00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК: ., със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, искове за признаване за установено по
отношение на Л. С. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „А.“, бл. ., ет. ., ап. ., че дължи на
ищцовото дружество следните суми: сумата в размер на 235,57 лева (двеста тридесет и пет лева и
петдесет и седем стотинки) – главница за периода от 01.11.2019 г. до 28.07.2021 г., представляваща
стойността на доставена, отведена и пречистена питейна вода за обект, находящ се в гр. Р., ЖК
„А.“, бл. ., ет. ., ап. ., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 03.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер
на 33,86 лева (тридесет и три лева и осемдесет и шест стотинки) - мораторна лихва за забава за
3
периода от 06.01.2020 г. до 05.04.2022 г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Л. С. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „А.“, бл. ., ет. ., ап. . ДА ЗАПЛАТИ
на „Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Средец“ № 11 сума в размер на 175,00 лева (сто седемдесет и пет лева) – направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4