№ 17766
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110108904 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от [фирма] против [фирма] установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 289,60 лева, представляваща
останалата неизплатена част от регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за възстановяване на щети по лек автомобил
„[марка и модел]“ с рег. № [рег. №], вследствие от настъпило застрахователно събитие –
ПТП на 28.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 06.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума
по ч. гр. дело № 30081/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви състав е
издадена Заповед № 27001 от 24.09.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС“ – на 28.06.2021 г. в гр. София, на [адрес] около 13:30 часа е
настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на
застрахования при него лек автомобил „[марка и модел]“ с рег. № [рег. №], собственост на
[фирма], паркиран от А. Е. И.. Поддържа, че ответникът [фирма] е застраховател по валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия участвал в него – лек
автомобил „[марка и модел]“ с рег.№ [рег. №]. Сочи, че събитието е настъпило поради
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил
– Л.П., който при извършване на маневра излизане от паркинг, първо се блъска в дърво,
което от своя страна пада върху паркирания лек автомобил „[марка и модел]“ с рег. № [рег.
№], след което удря в задна дясна част този автомобил. Заявява, че за настъпилото процесно
ПТП е съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 28.06.2021 г. Посочва, че по
заявление на лизингополучателя на застрахования при ищеца увреден автомобил, е заведена
щета № [№]/30.06.2021 г. и е извършен ремонт от доверен сервиз на [фирма]“. Стойността
на последния възлиза на сумата от 1 881,91 лева, в който размер на 04.01.2022 г., в
качеството си на застраховател по застраховка „Каско на МПС“, ищецът изплатил
застрахователно обезщетение в полза на застрахованото лице. Наред с това сторил и
1
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лева. Предвид това
и на основание чл. 411, ал. 1 КЗ същият е встъпил в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата. Допълва, че ответникът е поканен извънсъдебно да заплати
процесната сума, като същата била погасена само частично – до размер от 1 606,59 лева чрез
прихващане с насрещно дължими вземания. Останалата част от вземането за обезщетение в
размер от 289,60 лева останала неплатена от [фирма]“, въпреки нейната дължимост. За
същата, в хода на производството по ч. гр. дело № 30081/2022 г. по описа на СРС, ГО, 51-ви
състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу която ответникът възразил. С тези съображения ищецът
обосновава правния си интерес от търсената установителна защита и отправя искане за
признаване съществуването на процесното парично вземане. Намира за дължима и
претендира законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 06.06.2022 г. до
окончателното плащане. Претендира и разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма]“
оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличието на пряка причинно – следствена
връзка между пътнотранспортното произшествие от 28.06.2021 г. между лек автомобил
„[марка и модел]“ с рег. № [рег. №] и лек автомобил „М.“ с рег. № [рег. №] и настъпилите
вреди. Оспорва стойността на последните, считайки, че изплатеното от ЗД [фирма]
обезщетение надвишава действително претърпените вреди. Намира, че изплатеното от
ответника обезщетение в размер от 1 606,59 лева е достатъчно по размер. С тези доводи
отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ за признаване
съществуването в правната сфера на ищеца на парично вземане от ответника, удостоверено
в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Съдът, като съобрази, че
възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е подадено в срока по чл. 414, ал.
1 ГПК и съдържа оспорване на вземането, а установителният иск е предявен в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
намира, че процесната искова претенция е предявена при съществуващ правен интерес за
ищеца от търсената защита, порди което е и процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, при които причинителят на
вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят по
имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Следователно, възникването в полза на ищеца на регресното вземане е обусловено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на фактите,
обуславящи встъпването в правата на увредения от страна на застрахователя, който го е
обезщетил в изпълнение на поети от него с договор за имуществено застраховане „Каско на
МПС“ задължения срещу застрахователя по имуществена застраховка „Гражданска
отговорност“ на делинквента, а именно: наличието на сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
застрахователно събитие - ПТП, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага и на основание чл.
2
45, ал. 2 ЗЗД не подлежи на доказване.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
твърдяното от него основание за изключване или намаляване на отговорността му, както и,
че е погасил претендираното вземане.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определението на съда от 18.04.2023 г. и
обявен за окончателен такъв, с оглед неоспорването му от страните, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че
на посочените в исковата молба дата и място е настъпило ПТП с участието на лек автомобил
„[марка и модел]“ с рег. № [рег. №], застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ и лек автомобил „[марка и модел]“ с рег. № [рег. №], застрахован при ищеца
по застраховка „Каско на МПС“, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е
заплатил в полза на застрахованото лице сумата от 1 881,91 лева, а част от обезщетението и
ликвидационните разноски по определянето му от 15 лева – в размер от 1 606,59 лева са
погасени от ответника, чрез прихващане с насрещни изискуеми парични вземания.
Така посочените обстоятелства се подкрепят и от обективните данни, внесени в
процеса чрез събраните писмени доказателства, както и от приобщените показания на
свидетеля и експертните изводи на вещото лице.
Писмените доказателства по делото сочат, че на 13.06.2017 г. между третото за процеса
лице [фирма], в качеството му на собственик и застраховащ, от една страна и ЗД [фирма], в
качеството му на застраховател, от друга страна, със застраховащ А. Е. И., е сключен
договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективиран в застрохавателна
полица № [№] със срок на действие от 5 години – за периода от 14.06.2017 г. до 13.06.2022
г., с обект на застраховка лек автомобил „[марка и модел]“ с рег. № [рег. №], с посочено
предназначение – за лични нужди, с дата на първа регистрация 14.06.2017 г. и година на
производство 2017 г., по клауза „пълно каско“, с териториален обхват на застрахователното
покритие: Европейски съюз, С., М., Ш. и Т.. С договора за застраховка е уговорен начин на
ликвидация на обезщетяване при настъпили частични щети - в натура, чрез заплащане на
разноските непосредствено на външния изпълнител.
Следователно, към твърдяната дата на процесното ПТП – 28.06.2021 г. между
ищцовото дружество и собственика на лек автомобил „[марка и модел]“ с рег. № [рег. №] е
съществувало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка
„Каско“ – клауза „пълно каско“, съгласно приложимите от [фирма] Общи условия за
застраховане за застраховка „Каско на МПС“.
Съдът, при анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и конкретно: двустранния констативен протокол за ПТП от
28.06.2021 г., искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“ от
28.06.2021 г. и декларация от 30.06.2021 г., заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение от 23.06.2022 г., показанията на свидетеля А. И. и заключението на вещото
лице по съдебно-автотехническата експертиза, приема за установено осъществяването на
процесното ПТП от 28.06.2021 г. при следния механизъм, който не е спорен межде страните
по делото: около 13:30 часа, в град София, при предприемане на маневра за излизане от
паркинг на [адрес] от водача на лек автомобил „[марка и модел]“ с рег. № [рег. №], същият
първо се блъска в дръвче (фиданка), което пада върху паркирания лек автомобил „[марка и
модел]“ с рег. № [рег. №], след което реализира и ПТП с паркирания автомобил, чрез удар в
задната му лява част.
В двустранния констативен протокол от 28.06.2021 г., съставен и подписан от
участниците в процесното пътно-транспортно произшествие, а именно Л.П., като водач на
лек автомобил „[марка и модел]“, собственост на [фирма] и А. И., като водач на лек
автомобил „[марка и модел]“, собственост на [фирма] е отразено, че ПТП е настъпило в
момент, в който водачът на лек автомобил „[марка и модел]“ с рег. № [рег. №] излиза от
3
паркинг, а лек автомобил „[марка и модел]“ с рег. № [рег. №] се намира в паркирано
състояние. В схемата, обективирана в протокола, водачите са удостоверили с подписите си,
че вследствие от произшествието и по двата автомобила са налице видими щети и
конкретно: по лек автомобил „[марка и модел]“ , засягащи задна броня, ляв стоп, заден
калник, ляв калник, заден капак, а по лек автомобил „[марка и модел]“ – преден капак,
предна броня, предна решетка, ляв фар мъгла, лява пръскалка. Посочено е също, че вината за
настъпване на ПТП е на водача на лек автомобил „[марка и модел]“ – третото за процеса
лице Л.П..
Двустранният протокол за ПТП, съставен и подписан от участващите в него лица, няма
характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразения в него
механизъм. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание
за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното
фактическо положение подлежи на доказване на общо основание.
Ето защо, съдът анализира обстоятелствата относно механизма на настъпване на
произшествието, удостоверени в протокола за ПТП и в обективираната в същия схема, във
връзка с останалите доказателства по делото – искане за завеждане на претенция от
28.06.2021 г. и декларация от 30.06.2021 г. от лицето А. И., адресирани до ищцовото
дружество [фирма], както и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от
30.06.2021 г. от лицето Л.П. и адресирано до „Булстрад Виена Иншърънс Груп“ ЕАД,
данните от които сочат, че двамата водачи са заявили пред съответния застраховател
твърдения относно времето и начина на настъпване на ПТП по начин, идентичен на
описания в двустранния констативен протокол – реализирането му на 28.06.2021 г., в град
София, на [адрес] около 13:30 часа, като при излизане от паркинг лек автомобил „[марка и
модел]“ с рег. № [рег. №] се удря в другия участващ лек автомобил, в задната му лява част
(по заявлението на водача П.), съответно при излизане от паркинг първо се удря в дръвче,
което пада върху лек автомобил „[марка и модел]“, след което се удря и в задната лява част
на самия автомобил (по декларацията на водача И.).
В подкрепа на извода относно начина на реализиране на процесното ПТП са и
показанията на разпитания по делото свидетел А. И., който разказва, че на 28.06.2021 г. към
обяд открил лекия си автомобил „[марка и модел]“ с рег. № [рег. №], паркиран от него на
[адрес], на същия паркинг, но ударен от задната му страна. На място нямало друг водач, но
върху автомобила, в областта на щетите била оставена бележка с телефонен номер.
Свидетелят изяснява, че след проведен телефонен разговор с водача на другия автомобил,
причинил щетите, разбрал, че при извършване на маневра на паркинга последната се
блъснала първо в дръвче, а след това и в неговия автомобил. Между водачите нямало спор
относно вината за настъпване на ПТП, доколкото другият водач признал, че е виновен, а
обстоятелствата около настъпване на произшествието били отразени от водачите в
двустранен констативен протокол, чието подписване свидетелят признава. В показанията си
св. И. разказва, че към момента на ПТП ползваният от него автомобил „[марка и модел]“
бил собственост на трето лице – лизингодател, а към настоящия момент вече лична негова
собственост. Споделя, че след наспъване на произшествието подал искане до застрахователя
на автомобила и въз основа на възлагателно писмо свидетелят оставил превозното средство
за ремонт в „Стар Моторс“, който е официален представител на „М.“ и където свидетелят
извършва сервизното му обслужване. Категоричен е, че автомобилът е отремонтиран.
Заявява, че в момента продължава да ползва същото МПС, което е на по-малко от 50 000 км.
пробег. Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни – житейски логични,
последователни и вътрешно непротиворечиви, израз на преките му впечатления от
състоянието на автомобила му непосредствено след събитието, мястото и времето на
реализирането му, проведените разговори с другия участник в ПТП и отразяване на волята
им в съставения ДКП, съответни на вече анализираните писмени доказателства.
4
При така установения механизъм е изготвено и заключението на вещото лице по
съдебно-автотехническата експертиза, според която от техническа гледна точка щетите по
лек автомобил „[марка и модел]“ с рег. № [рег. №], отразени в описа на застрахователя и в
двустранния констативен протокол и засягащи следните детайли – задна броня, ляв стоп,
заден ляв калник, заден капак, лява лайсна и ляв капак теглич, се намират в пряка причинно
– следствена връзка с настъпилото на 28.06.2021 г. ПТП.
С оглед установения механизъм на настъпване на процесното ПТП, съдът достига до
извод, че същото е резултат от поведението на водача на л.а. „[марка и модел]“ с рег. №
[рег. №], който при предприемане на маневра за излизане от паркинг на [адрес] не осигурява
достатъчна и безопасна странична дистанция, при което реализира съприкосновение с
дръвче (фиданка), което пада върху съседно паркирания лек автомобил „[марка и модел]“ с
рег. № [рег. №], а след това и ПТП със самия лек автомобил чрез удар в задната му лява
част. Това поведение представлява нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, тъй като при
предприемане на маневра за излизане от реда на паркирани превозни средства и преди да
започне маневрата този водач не се е съобразил с местоположението на фиданката и на
паркирания лек автомобил по начин, че да извърши маневрата без настъпване на
съприкосновение с последните.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 18.04.2023 г. и обявен
за окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване от страните, съдът е отделил
за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към момента на процесното
ПТП – 28.06.2021 г. между виновния водач и ответното дружество е съществувало
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, което обстоятелство се подкрепя и от приетата по делото справка от
интернет страницата на Гаранционния фонд от 30.06.2021 г., свидетелстваща за валидно
застрахователно правоотношение със [фирма] по застраховка "Гражданска отговорност“,
касаеща лек автомобил с рег. № [рег. №], обективирана в застрахователна полица №
BG/03/[№] и със срок на действие от 21.05.2021 г. до 20.05.2022 г.
Между страните не се спори, а и от представеното и прието като писмено
доказателство преводно нареждане за кредитен превод от 04.01.2022 г., издадено от [фирма],
следва, че ищцовото ЗД [фирма] е изплатило под формата на застрахователно обезщетение
сума в размер от 1 881,19 лева в полза на извършилия ремонта сервиз – [фирма], съгласно
издадена фактура № [№] от 03.08.2021 г.
Спорен по делото е въпросът относно стойността на следващото се застрахователно
обезщетение.
Съгласно представената по делото фактура процесният лек автомобил е отремонтиран
в сервиз на [фирма] за сумата от 1 881,19 лева с вкл. ДДС, в какъвто размер е и предявената
от [фирма] извънсъдебна претенция спрямо [фирма]“. Във фактурата е отразена единична
стойност на труда (за един час) в размер на сумата от 30 лева, както и стойност на детайл –
стоп ляв в размер от 685,27 лева без ДДС. Съгласно изводите на вещото лице в приетата по
делото съдебно-автотехническа експертиза, стойността на ремонта по средни пазарни цени
към датата на ПТП възлиза на сумата от 1 650,62 лева с вкл. ДДС. В заключението е
отразено, че последната е формирана от стойността за демонтаж/монтаж, възстановяване и
боядисване на увредените детайли, както и за покупка на нови части. При изслушването си
пред съда експертът уточнява, че ремонтът на процесния увреден лек автомобил е извършен
в сервиз – официален представител на марката, както и, че вложените при ремонта части са
оригинални такива, като определената в експертизата стойност е тази, която е необходима за
възстановяване на автомобила по средни пазарни цени. Изяснява, че в този случай се вземат
предвид цените на алтернативни доставчици, които се осредняват, достигайки до извод, че
цената на детайла „стоп ляв външен“ възлиза на сумата от 360,22 лева, без вкл. ДДС, което е
средната цена за този детайл, докато фактурираната от доставчика е в размер на 685,27 лева
5
без ДДС, тъй като се касае за оригинална част. Вещото лице уточнява също, че приетата от
него стойност на труда за един сервизен час е осреднената такава и възлиза на сумата от 20
лева, като при официалния представител цената е най-високата такава и в случая се равнява
на 30 лева/сервизен час. Разяснява, че разликата между стойността, определена експертно и
фактурираната такава от сервиза, е именно от стойността на труда и от цената на посочения
детайл. В приетото по делото писмено заключение е посочено също, че към датата на
процесното застрахователно събитие – 28.06.2021 г. лек автомобил „[марка и модел]“ с рег.
№ [рег. №] е бил в експлоатация 4 години и 14 дни, считано от датата на първоначалната
регистрация – 14.06.2017 г.
При определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът
съобрази съдебната практика, постановена от ВКС при действието на отменения КЗ, но
актуална и при действащия такъв, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.),
като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява
дали не се надвишават минималните размери по Методиката (в този смисъл са Решение №
165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.
д. № 652/2009г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС,
I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО).
В настоящия случай се изясни, че съгласно заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза необходимата стойност за възстановяване на щетите по
процесния лек автомобил, изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП,
възлиза на сумата от 1 650,62 лева. Съдът кредитира заключението, преценявайки по реда на
чл. 202 ГПК като компетентно и обосновано изготвено, от специалист в съответната област,
отговорило изчерпателно на поставените задачи и на уточняващите такива, формулирани от
съда и от страните в съдебното заседание, поради което достига до извод, че именно
изчислената по този начин стойност се явява обективен критерий за действително
причинените вреди, приемайки, че в случая същата възлиза на посочената от вещото лице
сума от 1 650,62 лева, като отговаряща на средните пазарни цени.
В тази връзка и с оглед отправеното искане на ищеца за присъждане на обезщетение,
равняващо се на фактурираната стойност на ремонта и доводите, изложени от процесуалния
му представител едва в депозираната по делото писмена защита, че в случая се касае за
ремонт на гаранционен автомобил с пробег по-малко от 100 000 км., поради което ремонтът
е следвало да бъде извършен в сервиз – официален представител на марката, съдът намира
за необходимо да посочи, че по делото, от страна на ищеца, не се проведе пълно и главно
доказване на тези обстоятелства, като част от доказателствената му тежест за установяване
действителния размер на вредите, определящи размера на следващото се обезщетение, в
частност, че същият съответства на стойността на ремонта по представената от него
фактура.
В настоящия случай се установи, че ремонтът на увредения лек автомобил е извършен
от официален сервиз, като за стойността му е издадена фактура № [№] от 03.08.2021 г. на
обща стойност от 1 881,19 лева с вкл. ДДС. Съгласно разпоредбите на чл. 17 и чл. 19 от
Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане по отношение
на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, както и
установената практика на въззивната инстанция, в т.ч. с Решение № 5712 от 26.07.2019 г. на
СГС по в. гр. дело № 2867/2019 г., Решение № 442 от 18.01.2019 г. на СГС по в. гр. дело №
1053/2018 г., ІІ-Д с-в и Решение № 469 от 22.01.2018 г. на СГС по в. гр. дело № 11675/2017
г., стойността по издадената и изплатена фактура е от значение за размера на обезщетението
в случаите, в които тази фактура е издадена от официален вносител и се касае за МПС със
срок на експлоатация до три години.
6
В настоящата хопотеза експертно се установи, че към датата на застрахователното
събитие – 28.06.2021 г. лек автомобил „[марка и модел]“ с рег. № [рег. №] е бил в
експлоатация от 4 години и 14 дни, считано от първоначалната регистрация – 14.06.2017 г.
Ето защо, в случая не са налице предпоставките за определяне на обезщетение съобразно
размера на фактурираната стойност, поради неизпълнение на едното от кумулативно
дадените изисквания, а именно да се касае за МПС със срок на експлоатация до три години,
поради което дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена,
като се изхожда се от възстановителната стойност на имуществото.
Същевременно, макар по делото да се установи, че към момента на настъпване на
процесното ПТП увреденият лек автомобил да е бил предоставен за ползване на свидетеля
А. И. по силата на договор за лизинг, сключен със собственика [фирма], които
обстоятелства следват от отразеното в договора за имуществена застраховка „Каско на
МПС“, както и от показанията на свидетеля И., то съдът не би могъл до достигне до
категоричен извод, че към този момент л.а. „[марка и модел]“ с рег. № [рег. №] е бил в
рамките на гаранционна поддръжка, каквито са твърденията на ищеца, изложени в
писмената защита по делото, и поради тази причина отремонтирането му е следвало да се
извърши в официален сервиз на марката. По делото, от страна на ищцовото дружество не са
ангажирани доказателства в тази насока. Не се установява дали и при какви условия, в
частност за какъв срок е била приложима гаранцията на автомобила, извън
законовоустановената двугодишна такава, следваща от разпоредбата на чл. 123 и сл. ЗЗП и
изтекла към датата на процесното ПТП, в т.ч., че условие за действието й е автомобилът да е
достигнал пробег до 40 000 км. ч., както и тези обстоятелства да са предвидени в
договор/Общи условия или друг документ като основание за извършване на ремонта в
официален сервиз. Този извод не се разколебава от разказаното от свидетеля И., че
извършва сервизното обслужване на автомобила си винаги в официалния сервиз на марката,
тъй като свидетелят не посочва причините за това, нито от разяснението на вещото лице,
направено в съдебно заседание, че обикновено правото да се извършва ремонт при
официалния представител е регламентирано в Общите условия по договора за застраховка,
тъй като в представените и приети по делото Общи условия за застраховка „Каско на
МПС“, приложими от [фирма] не се съдържат клаузи, които да регламентират
предпоставките, обуславящи задължено извършване на ремонта на увредения автомобил в
официален представил на марката, съответно доказателства относно проявлението им в
конкретната хипотеза. Съдът не споделя и доводите, изложени от ищеца едва в
депозираната по делото писмена защита, че се касае за ноторно известни обстоятелства, тъй
като въпросът относно определяне размера на действителните вреди е част от предмета на
доказване по делото, за чието установяване доказателствената тежест е на ищеца, като с
доклада по делото обстоятелствата, сочени от ищеца, че увреденият автомобил е бил
гаранционен, че е бил с пробег до 40 000 км. и преди всичко, че това са условия за
ремонтирането му в официален сервиз, не са отделени като ноторно известни по реда на чл.
146, ал. 1, т. 4 ГПК още повече, че същите не са наведени в исковата молба, поради което не
са приети и за безспорни между страните.
Предвид изложеното дотук, съдът приема, че действителният размер на вредата
съответства на посочената по-горе сума, следваща от експертното заключение и равняваща
се на 1 650,62 лева с вкл. ДДС, определена по средни пазарни цена към момента на
настъпване на процесното ПТП – 28.06.2021 г. На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът
има право да получи и направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че
сумата от 15 лева съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по
смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на
дължимата от ответника сума. Така общият размер на дълга възлиза на 1 665,62 лева.
Страните не спорят, че част от тази сума – в размер от 1 606,59 лева е погасена чрез
извършено извънсъдебно прихващане с насрещно вземане на ответника [фирма] към ищеца
7
ЗД [фирма], което следва и отразеното в приетото по делото Приложение № 1 за одобряване
и прихващане на насрещно дължими вземания и преводно нареждане за кредитен превод от
07.02.2022 г. за изплащане на разликата след прихващането.
Следователно, останалата дължима и неплатена сума от ответника по процесната щета,
след приспадане на сумата от 1 606,59 лева, възлиза на сумата от 59,03 лева (разлика между
1 665,62 лева и погасената чрез прихващане сума от 1 606,59 лева), до който размер
предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 289,60 лева или за размера от 230,57 лева.
Върху главницата от 59,03 лева е дължима и претендираната законна лихва от датата
на подаване на заявлението в съда – 06.06.2022 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявения иск, право на разноски има всяка от страните,
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца, съразмерно с уважената част от иска, следва да бъде присъдена сумата от 5,10 лева -
сторени разноски за държавна такса в производството по ч. гр. дело № 30081/2022 г. по
описа на СРС, 51-ви състав и сумата от 72,36 лева – разноски в исковото производство за
държавна такса и депозити за свидетеля, и за САТЕ. По отношение на искането на ищцовото
дружество за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в общ претендиран
размер от 400 лева, съдът намира, че искането не е подкрепено с доказателства относно
реалното уговаряне на такова възнаграждение в посочения размер и относно реалното му
заплащане, поради което на ЗД [фирма] не следва да се присъждат така поисканите
разноски. В тази връзка съдът съобрази, че по делото – като приложение към исковата молба
(л. 7) е представено единствено пълномощно от 20.04.2017 г. за учредена в полза на адв. Т.
Г. представителна власт спрямо ищеца, в т. ч. за процесуално представителство пред
съдилищата, чрез завеждане на граждански дела до окончателното им приключване, но
липсва клауза, договор, фактура или друг документ, чрез който да се установи, че за това
представителство е уговорен конкретен размер на адвокатско възнаграждение, както и, че
същият е заплатен от [фирма]. Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на присъждане по правилата на чл.
78 ГПК подлежат само тези разноски, за които страните са доказали, че са извършени. В
мотивите на решението изрично е посочено, че в договора за правна помощ следва да бъде
указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително
заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и
в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално
установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В случая
такива документи не са представени от ищеца, поради което и на същия не следва да се
присъждат разноски за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в
полза на ответника, съразмерно с отхвърлената част от иска, следва да бъде присъдена
сумата от 79,62 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото
производство, чийто размер съдът определи в минималния такъв съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния
представител на ответника – подаване на писмен отговор и процесуално представителство в
едно от проведените общо две открити съдебни заседания, без направени доказателствени
искания, при приключване на делото в рамките на обичайна продължителност и
осъществена защита срещу предявена една искова претенция.
Така мотивиран, съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [адрес] срещу [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и
адрес на управление: [адрес] установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 411, ал. 1 КЗ, че [фирма] дължи на [фирма] сумата от 59,03 лева, представляваща
останалата неизплатена част от регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за възстановяване на щети по лек автомобил
„[марка и модел]“ с рег. № [рег. №], вследствие от настъпило застрахователно събитие –
ПТП на 28.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 06.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума
по ч. гр. дело № 30081/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви състав, е
издадена Заповед № 27001 от 24.09.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 59,03 лева до пълния
предявен размер от 289,60 лева или за сумата от 230,57 лева.
ОСЪЖДА [фирма]“, с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на ЗД [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 5,10 лева, представляваща сторени разноски по ч. гр.
дело № 30081/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви състав, както и
сумата от 72,36 лева, представляваща сторени разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ЗД [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на [фирма]“, с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 79,62 лева, представляваща сторени разноски
в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9