Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .12.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 1972/ 2021 година на
ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от И.И. – П. и С.П. срещу Б. Ж. искове,
както следва:
1./ по чл. 55, ал. 1, предл.
3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане в условията на солидарност на сумата от 1 500 лв., претендирана като
платено възнаграждение на отпаднало основание след разваляне на договор от
18.05.2016г. с предмет: промяна в предназначението на придобит в режим на
съпружеска имуществена общност самостоятелен обект с идентификатор №
10135.2723.619.3.10 по КККР с площ от 131, 40 кв.м., находящ се в *******от
„склад“ в „жилище“, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 10.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 568, 34 лв., претендирана
като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за периода от
18.05.2017г. до 09.02.2021г. /вкл./ и в условие
на евентуалност при отхвърлянето им искове с правно осн.
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане
в условията на солидарност на сумата от 1 500
лв., претендирана като предадена при начална липса на основание, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 10.02.2021г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 93, 33 лв., претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със
законната лихва за периода от 01.07.2020г. до 09.02.2021г. /вкл./;
2./ по чл. 55, ал. 1, предл.
3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане в условията на солидарност на сумата от 4 000 лв., претендирана като платени
разноски за изпълнение на възложената работа след разваляне на договор от
18.05.2016г. с предмет: промяна в предназначението на придобит в режим на
съпружеска имуществена общност самостоятелен обект с идентификатор №
10135.2723.619.3.10 по КККР с площ от 131, 40 кв.м., находящ се в *******от
„склад“ в „жилище“, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 10.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 1 515, 55 лв.,
претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за
периода от 18.05.2017г. до 09.02.2021г. /вкл./ и в условие на евентуалност при отхвърлянето им искове с правно осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД за заплащане в условията на солидарност на сумата от 4 000 лв., претендирана като предадена
при начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 10.02.2021г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 248, 69 лв.,
претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за
периода от 01.07.2020г. до 09.02.2021г. /вкл./;
В исковата молба, ищците И.И. – П. и С.П. твърдят, че по време на брака си са
придобили с договор за покупко – продажба от
21.04.2016г., съставен в изискуемата от закона форма на нотариален акт, в режим
на съпружеска имуществена общност, правото на собственост върху самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 10135.2723.619.3.10 по КККР с площ от 131, 40
кв.м., находящ се в *******, представляващ „склад“ с площ от 131, 40 кв.м.
На 18.05.2016г. ищците сключили с Б. Ж.
договор, по силата на който ответникът поел задължение срещу заплащане на
възнаграждение в размер на 1 500 лв. да извърши промяна в предназначението
на обекта от „склад” в „жилище”, като за целта изготви инвестиционен проект,
технически паспорт и се снабди с разрешение на строеж в срок от една година,
считано от датата на първото плащане в размер на 3 000 лв., извършено на
18.05.2016г.
В периода от 18.05.2016г. до 02.04.2019г.,
ищците са предали на Б.Ж. сумата от общо 5 500 лв., която включва
уговореното възнаграждение в размер на 1 500 лв. и разноските във връзка с
изпълнение на поръчката, вкл. възнаграждение на архитект за изготвяне на инвестиционен
проект в общ размер на 4 000 лв.
Във връзка със сключения договор, ответникът
бил снабден и с 2 броя нотариално заверени пълномощни от 18.05.2016г. и от
16.04.2017г.
Поради неизпълнение на поръчката в
уговорения срок, на 27.11.2019г. И. П. заявила устно на ответника, че разваля
сключения договор и настоява за връщане на предадените й суми, оттегляйки и
дадените пълномощия на 01.07.2020г.
Повторно изявление за разваляне, съдържащо
искане за връщане на предадените суми, обективирано в писмена форма, ищците
отправили с нарочна покана, изпратена до ответника с куриер на 01.07.2020г.
Невръщането на платеното възнаграждение и
разноски са обусловили правният интерес от предявяване на иск по чл. 55, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД, ведно със заплащане на обезщетение за
забава, съизмеримо със законната лихва от деня, в който поръчката е следвало да
бъде изпълнена – 18.05.2017г. до деня, предхождащ исковата молба.
В условие на евентуалност, в случай, че
главните искове бъдат отхвърлени, поради недоказаност на твърденията за валидно
възникнало правоотношение между страните по делото, то се настоява за уважаване
на иска за връщане на предадените суми при начална липса на основание, ведно
със заплащане на обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва от дена
на поканата – 01.07.2020г. до деня, предхождащ исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Б. Ж.,
признава, че страните по делото са сключили договор с предмет: промяна в
предназначението на обект с идентификатор № 10135.2723.619.3.10 по КККР с площ
от 131, 40 кв.м., находящ се в *******от „склад” в „жилище” при уговорена
крайна сума от 5 000 лв., вкл. както възнаграждение, така и разноски във
връзка с поръчката, без предварителното им разграничение и без уговорен срок за
изпълнението й.
Веднага след получаване на първото плащане,
ответникът е предприел действия по промяна на партидите в „ЕНЕРГО – ПРО
ПРОДАЖБИ” АД и „В и К – Варна” ООД, допитване до МРРБ, снабдяване с виза за
проектиране, презаверена след „промяна в закона”. За
изготвяне на инвестиционен проект е заплатена на арх. Д.С.сумата от 2 500
лв.
В средата на процедурата, ответникът е
получил изявлението на ищците за оттегляне на дадените й пълномощия, което я е
възпрепятствало да изпълни възложената поръчка.
Предвид изложеното, се настоява за
отхвърляне на предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл.
3 ЗЗД, тъй като в полза на ищците не е възникнало право да развалят поръчката.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Между
страните не са спорни следните обстоятелства, с оглед изложените от тях
твърдения и ангажирани писмени доказателства, както следва:
1./
ищците И.И. – П. и С.П. са съпрузи, които по време на брака си в
режим на съпружеска имуществена общност с договор за покупко
– продажба от 21.04.2016г., съставен в изискуемата от закона форма на
нотариален акт, са придобили правото на собственост върху самостоятелен обект с
идентификатор № 10135.2723.619.3.10 по КККР с площ от 131, 40 кв.м., находящ се
в *******с предназначение: за склад;
2./ след придобиване на собствеността, на
18.05.2016г. съпрузите са сключили с ответника договор, по силата на който Б.Ж.
е поела задължение срещу заплащане на възнаграждение да извърши промяна на
предназначението на обекта от склад в жилище.
Във връзка с изпълнение на поетите
задължения, И.И. – П. и С.П. са упълномощили Б.Ж. да
ги представлява пред АК – Варна, Община Варна, Кметство район „*****“, СГКК –
Варна, „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, „В и К – Варна“ ООД, РИОКОЗ – Варна, РИОСВ –
Варна, с право да подписва от името на упълномощителите
декларации, съгласия, заявления, уведомления и на всички необходими документи относно
процесния обект.
Фактът на упълномощаването не е спорен между
страните. Съдържанието на упълномощителните сделки не
е представен по делото, но съдържанието им, е възпроизведено в документ,
именуван „заявление за оттегляне на пълномощните.“
Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 5,
т. 41 от ДР на ЗУТ, „промяна
на предназначението" на обект или на част от него е
промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове,
представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и
нормативните актове за неговото прилагане.
Процедурата
по промяната на предназначението следва да се подчини на правилата на ЗУТ. Във
всички случаи е необходимо снабдяването с виза за проектиране, одобрен
инвестиционен проект и разрешение за строеж, без значение дали преустройството
включва строителни работи или не.
Инвестиционните проекти следва да се
съгласуват с експлоатационните дружества (електроснабдяване, водоснабдяване и
др.). След получаване на съответното разрешение за строеж, може да се пристъпи
към строителни работи, ако такива са необходими. Независимо от вида и обема на
строителството (ремонта) следва да се съставят всички изискуеми актове и
протоколи по време на строителството.
След приключване на строителството, се
издава разрешение за ползване, респективно удостоверение за въвеждане в
експлоатация и, ако е приложимо, се извършва категоризацията на обекта и се
получават разрешения от специализирани контролни органи в зависимост от
спецификата на обекта и бъдещото му предназначение.
Към проектите за преустройства в жилищна
сграда задължително се представя мотивирано становище на инженер-конструктор с
пълна проектантска правоспособност, доказващо, че не се увеличават
натоварванията, не се засягат конструктивни елементи и не се намаляват носимоспособността, устойчивостта и дълготрайността на
конструкцията на сградата, а когато се налагат изменения в конструкцията или се
увеличават натоварванията, се представя и конструктивна част към инвестиционния
проект.
Съобразявайки предмета на сключения
договор, както и изискванията на разпоредбите на ЗУТ, съдът приема, че
правоотношението, което е обвързало страните по делото, съдържа елементи както
на договор за изработка – изготвяне на инвестиционен проект и др., така и
договор за поръчка – подаване на необходимите заявления за виза за проектиране
и др. до компетентни органи от името и за сметка на доверителите;
3./ Б. Ж. е получила от И.И. – П. и С.П. общо сумата от 5 500 лв., факт,
удостоверен от нарочно съставени и подписани от ответника разписки, както
следва:
1./ на 18.05.2016г. сумата от 3 000 лв.
„аванс за административна услуга промяна на предназначението;“
2./ 500 лв. на 26.10.2016г. за „административна
услуга – смяна на предназначението;“
3./ 2 000 лв. сумата от 2 000 лв. „за
административна услуга;“
Първият спорен по делото въпрос е дали при
сключване на договора страните са постигнали съгласие за размера на дължимото
на ответника възнаграждение и дали е уговорен краен срок за изпълнение на възложената
работа.
За установяване на тези твърдения, по
инициатива на ищците са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на
свидетеля Н.П., състудент на И.И. – П..
От показанията му се установява, че през
есента на 2015г. г-н П. е свързал И.И. – П. и Б.Ж.
във връзка с желанието на ищцата след закупуване на конкретен имот да промени
предназначението му от склад в жилище. Срещата се провела в кантората на ищцата
по време на която било уговорено ответникът да получи възнаграждение в размер
на 1 500 лв., както и сумата от 3 500 лв., необходима за заплащане на
разноски във връзка с поетата работа. Ответникът заявил, че има готовност да
предприеме съответните действия за промяна предназначението на обекта веднага
след получаване на необходимата сума пари, която може да бъде приключена в
рамките една година. След постигане на съгласие по съществените условия,
ответникът е бил снабден и с нотариално заверени пълномощни.
Съобразявайки така ангажираните гласни
доказателства, неразколебани от други доказателствени средства, съдът приема,
че при сключване на договора на 18.05.2016г., страните по него са постигнали
съгласие, довереникът Б. Ж. да получи възнаграждение в размер на 1 500 лв.
за променяна на начина на ползване на обекта от склад в жилище в срок от една
година от получаване на паричните средства.
Следващият спорен по делото въпрос е дали са
осъществени предпоставките за упражняване на потестативното
право на разваляне на сключения договор, поради неговото неизпълнение.
В подкрепа на твърденията за изпълнение, ответникът
е представил инвестиционен проект, изготвен от проектант: арх. Д.С., състоящ се
от обяснителна записка и графична част, изготвен на неустановената дата през
2019г. и виза, постъпила в Община Варна, район „*****“ на 02.08.2019г.
Възражението за негодност на инвестиционния
проект, изготвен от арх. Д.С., по възлагане на ответника, заявено от ищцата, е преклудирано, тъй като е релевирано несвоевременно във
второто съдебно заседание, поради което съдът не дължи произнасяне по него.
Визата за проектиране е издадена на
02.08.2021г., видно от поставения в горния ляв ъгъл изходящ номер, въз основа
на заявление от 01.08.2019г.
Фактът, че виза за проектиране е издадена се
установява и от свидетелските показанията на водения от ищците свидетел Д.В., в
частта, с която заявява, че по молба на ищците от края на 2020г. или началото
на 2021г., в качеството й на управител на дружество, осъществяващо строителен
надзор, е направила неформална справка, при която е установила, че по повод
промяната в предназначението в обекта, е издадена виза за проектиране въз
основа на заявление.
Данни за издаване на строителни книжа за
промяна предназначението на обект с идентификатор № 10135.2723.619.3.10 не са
налични в архива на Район „*****“ – Община Варна, видно от писмо от
13.10.2021г., издадено от Кмета на район „*****“ – Община Варна.
Изготвянето на инвестиционен проект и
снабдяването с виза за проектиране представляват задължителни процедури,
предхождащи промяната в предназначението на обекта в сграда, които не
установяват твърдения факт за изпълнение на възложената работа – промяна в
предназначението на обекта, нито в уговорения срок, изтекъл на 18.05.2017г.,
нито след изтичането му. Твърденията за съгласуване на проекта с експлоатационните дружества,
остават недоказани по делото.
С покана, получена от г-жа Ж. на 02.07.2020г.,
ищцата е уведомила ответника, че разваля сключения договор, поради
неизпълнението му, което и с оглед дългата забава е вече безполезно.
Изявлението обективира и покана за връщане на
предадената по договора сума от 5 500 лв. по банкова сметка.
В случая, съставът на съда намира, че при
липса на ангажирани от ответника доказателства следва да се приеме, че и към
момента на поканата, съдържаща изявление за разваляне на договора, имотът не е
бил преустроен от склад в апартамент. Поради това в полза на ищците е
възникнало правото по чл. 87, ал.1 ЗЗД да развалят договора. С оглед
продължителния период от сключването му на 18.05.2016г. до датата на
изявлението - 02.07.2020г. следва да се приеме, че ефектът на разваляне на
сключения договор е настъпил.
Следователно, искът по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане на полученото възнаграждение по
разваления договор, следва да бъде уважен до претендирания размер, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 10.02.2021г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ответникът изпада в забава и дължи
обезщетение за забавеното изпълнение на парично задължение от деня на
получаване на поканата, а именно от 02.07.2020г., а не от изтичане на срока за
изпълнение на задължението за промяна в предназначението на обекта –
18.05.2017г.
С оглед акцесорния
характер на иска за заплащане на обезщетение за забава съизмеримо със законната
лихва и предвид връчената на 02.07.2020г. покана, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
основателен за периода от 02.07.2020г. до 09.02.2021г. /вкл./, чиито размер
служебно изчислен възлиза на 92, 92 лв. и до който
претенцията, следва да бъде уважена.
За разликата над присъдената сума до
претендираната от 568, 34 лв. за времето от 18.05.2017г. до 01.07.2020г.
/вкл./, искът по чл. 86 ЗЗД, следва да бъде отхвърлен.
Предвид несбъдване на условието под което са
предявените, съдът не дължи произнасяне по евентуално съединените искове с
правно осн. чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Несъмнено, ответникът има право да получи
разноските, които е направил във връзка с изпълнение на договора.
В случая, следва да се приеме, че
инвестиционен проект, е бил изработен от арх. Д.С.по възлагане на възложителя Б.Ж..
За установяване положителните твърдения за уговорения
размер на възнаграждението и неговото заплащане, са изслушани показанията на свидетеля
А.Н., воден от ответника.
От показанията му се установява, че по молба
на ответника г-жа Н. се обърнала към Д., която е архитект да изработи
архитектурен проект преди 2 или 3 години. Приятелката й Д. приела възложената
работа. Уговорено било възнаграждение в размер на 2 000 лв., които
ответникът предал на г-жа Н., която от своя страна ги е предала на Д.. Не е
присъствала на разговори лично водени между ответника и архитекта. Разписка за
получените пари не е получавала от Д..
Така ангажираните гласни доказателства не
установяват, че уговореният размер на възнаграждението за изработката на
инвестиционен проект, е бил 2 500 лв., нито факта на неговото заплащане.
За първия от релевантните за делото факти
свидетелят не разполага с никакви преки и непосредствени впечатления относно, а
за втория, показанията му не се подкрепят от други доказателствени средства,
поради което съдът не ги кредитира. Следва да се посочи още, че свидетелските
показания не само, че не подкрепят твърденията на ответника, но и ги
разколебават, в частта относно размера на уговореното възнаграждение.
Свидетелят твърди, че е предал на архитекта сумата от 2 000 лв. по поръчка
на ответника, а Б.Ж., че е заплатила възнаграждение в размер на 2 500 лв.
Предвид изложеното, искът по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, следва да бъде уважен до претендирания размер
от 4 000 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 10.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Акцесорната претенция по чл.
86, ал. 1 ЗЗД, следва да бъде уважена за периода от 02.07.2020г. до
09.02.2021г. /вкл./ по вече изложените по-горе съображения, чиито размер
възлиза на 247, 78 лв.
За разликата над присъдената сума до
претендираната от 1 515, 55 лв. за времето от 18.05.2017г. до 01.07.2020г.
/вкл./, искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид несбъдване на условието под което са
предявените, съдът не дължи произнасяне по евентуално съединените искове с
правно осн. чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По
разноските
С оглед изхода на спора с право на
разноски разполагат и двете страни.
В полза на ищците И.И. – П. и С.П. следва да се присъдят разноски за
платени държавни такси за уважената част от исковете в размер на 254, 63 лв.,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищците са представлявани от
пълномощник, който е оказал безплатна правна помощ хипотезата на чл. 38, ал. 1,
т. 3, предл. 2 и предл. 3
от Закона за адвокатурата и в чиято полза следва да се присъди възнаграждение в
размер на 546, 18 лв., на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА.
За отхвърлената част от исковете в полза на ответната страна
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, чиито размер от
1 000 лв. следва да бъда намален до минимално установения от 709, 19 лв.
по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, тъй като делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, в който случай следва да се присъди сумата от 163, 01 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Б.П.Ж., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в условията на солидарност на И.В.И. – П., ЕГН **********,*** и С.Р.П.,
ЕГН **********,*** сумата от 1 500 лв.
/хиляда и петстотин лева/, представляваща платено възнаграждение на
отпаднало основание след разваляне на договор от 18.05.2016г. с предмет:
промяна в предназначението на придобит в режим на съпружеска имуществена
общност самостоятелен обект с идентификатор № 10135.2723.619.3.10 по КККР с
площ от 131, 40 кв.м., находящ се в *******от „склад“ в „жилище“, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 10.02.2021г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 92, 92 лв. /деветдесет и два лева и
деветдесет и две ст./, представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със
законната лихва за периода от 02.07.2020г. до 09.02.2021г., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.В.И. – П., ЕГН **********,*** и С.Р.П.,
ЕГН **********,*** срещу Б.П.Ж., ЕГН **********,*** иск за разликата над
присъдената сума от 92, 92 лв. до претендираната от 568, 34 лв., представляваща обезщетение за забава,
съизмеримо със законната лихва за периода от 18.05.2017г. до 01.07.2020г.
/вкл./, на
осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Б.П.Ж., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в условията на солидарност на И.В.И. – П., ЕГН **********,*** и С.Р.П.,
ЕГН **********,*** сумата от 4 000 лв.
/четири хиляди лева/, представляваща платени разноски за изпълнение на възложената
работа след разваляне на договор от 18.05.2016г. с предмет: промяна в
предназначението на придобит в режим на съпружеска имуществена общност
самостоятелен обект с идентификатор № 10135.2723.619.3.10 по КККР с площ от
131, 40 кв.м., находящ се в *******от „склад“ в „жилище“, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 10.02.2021г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 247,
78 лв. /двеста четиридесет и седем лева и седемдесет и осем ст./,
представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за периода
от 02.07.2020г. до 09.02.2021г., на осн. чл. 55, ал.
1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.В.И. – П., ЕГН **********,*** и С.Р.П.,
ЕГН **********,*** срещу Б.П.Ж., ЕГН **********,*** иск за разликата над
присъдената сума от 247, 78 лв. до претендираната от 1 515, 55 лв., представляваща обезщетение за
забава, съизмеримо със законната лихва за периода от 18.05.2017г. до 01.07.2020г.
/вкл./, на
осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Б.П.Ж., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на И.В.И. – П., ЕГН **********,***
и С.Р.П., ЕГН **********,*** сумата от 253,
63 лв. /двеста петдесет и три лева и шестдесет и три ст./, представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Б.П.Ж., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Г.Я. сумата от 546, 18 лв. /петстотин четиридесет и шест
лева и осемнадесет ст./, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство в
полза на И.В.И. – П., ЕГН ********** и С.Р.П.,
ЕГН ********** *** в производството по гр.д. № 1972/2021г. по описа на Районен
съд - Варна, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА
ОСЪЖДА И.В.И. – П., ЕГН **********,*** и С.Р.П.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на Б.П.Ж.,
ЕГН **********,*** сумата от 163, 01 лв.
/сто шестдесет и три лева и една ст./, представляваща сторени по делото съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: