Решение по дело №109/2022 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 ноември 2022 г. (в сила от 14 ноември 2022 г.)
Съдия: Светла Петкова Робева
Дело: 20227190700109
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 116

гр. Разград, 14.11.2022 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на осми ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА

МАРИН МАРИНОВ

с участието на секретаря Пламена Михайлова и прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ, като разгледа докладваното от съдия Робева КАНД № 109 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от „Гарант 1991“ ЕООД – с. Раковски, обл. Разград, против Решение № 167 от 15.08.2022 г., постановено по АНД № 20223330200340 по описа на Районен съд – Разград, с което е потвърдено наказателно постановление № 38-0000723 от 04.04.2022 г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе. С потвърденото наказателно постановление на основание чл. 105, ал. 1 ЗАвтП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 87а, ал. 1, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБългария. В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Излагат се подробни писмени съображения в подкрепа на сочените отменителни основания. Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.

Ответникът не ангажира становище по жалбата.

Окръжна прокуратура – Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Установените от въззивния съд факти са следните: На 01.02.2022 г. в гр. Русе служители от РД „Автомобилна администрация“ – Русе извършили комплексна проверка на жалбоподателя „Гарант 1991“ ЕООД в качеството му на превозвач, извършващ обществен превоз на товари на територията на Република България с Лиценз № 10129. При проверката е установено, че на 14.12.2021 г. превозвачът е допуснал да се извърши обществен превоз на товари по маршрут Разград – Камчия – Разград, съгласно товарителница серия А, бл. № 0101870 от 14.12.2021 г., с МПС влекач „Скания Р114ЛБ“ с рег. № ******** от категория N 3, за което няма издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата му изправност. При справка в базата данни на ИА „Автомобилна администрация“ е установено, че последният издаден протокол за извършен периодичен преглед за техническа изправност на същото превозно средство е от 27.05.2021 г., с валидност до 27.11.2021 г. Констатациите от проверката били обективирани в Констативен протокол от 01.02.2022 г.

На жалбоподателя е съставен Акт № 316726 от 01.02.2022 г. за установяване на административно нарушение по чл. 87а, ал. 1, т. 1 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБългария. Той е надлежно връчен на представител на дружеството и подписан без възражения. Такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което на основание чл. 105, ал. 1 ЗАвтП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.

С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е потвърдил наказателното постановление по съображения, че АУАН и НП са издадени при спазване на процесуалните правила, че констатираното нарушение е доказано и правилно е приложена санкционната разпоредба.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице сочените в жалбата отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.

Съгласно чл. 105, ал. 1 ЗАвтП за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв. В случая е констатирано нарушение на чл. 87а, ал. 1, т. 1 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБългария, съгласно който лицензираният превозвач извършва превозите на товари само с превозни средства, на които е извършен предпътен преглед за проверка на техническата изправност и за които има издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност. Доказано е, че на 14.12.2021 г. е извършен превоз на товари с превозно средство, за което не е имало валидно удостоверение за периодичен преглед. Извършеното нарушение е основание за налагане на санкция по чл. 105, ал. 1 ЗАвтП. Наложеното наказание е в абсолютния предвиден размер, поради което и съгласно чл. 27 ЗАНН не подлежи на изменение или намаляване. Наказателното постановление е законосъобразно и като го е потвърдил, въззивният съд е приложил правилно материалния закон.

Не са допуснати и процесуални нарушения във въззивното производство. Фактическата обстановка е изяснена правилно и не са налице пороци при формиране волята на съда. Възраженията на жалбоподателя са обсъдени и аргументирано са отхвърлени.

Касационната инстанция не споделя довода за допуснато съществено процесуално нарушение на изискването по чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, изразяващо се в непосочване в АУАН и НП на мястото на извършване на нарушението. Изискването да се осъществяват превози само с превозни средства, за които има издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност, е относимо за целия период на управление на превозното средство, независимо от началната точка и маршрута на движение. Поради тази специфика и с оглед обстоятелството, че нарушението е било установено при последваща документална проверка, точното място на извършването му не може да бъде определено, съответно, да бъде посочено в АУАН и НП. Мястото на извършване е от значение за териториалната компетентност на административнонаказващия орган, която в случая се определя по правилото на чл. 48, ал. 4 ЗАНН. При положение, че в НП са посочени датата на превоза, неговия маршрут и товарителницата, наказаното лице може да разбере по отношение на кой превоз е констатирано нарушението, респ. правото му на защита не е накърнено.

Неоснователно е оплакването, че е наложена имуществена санкция на юридическо лице, което не е индивидуализирано по ЕИК и седалище. ЕИК на дружеството е посочен в АУАН и в наказателното постановление, което идентифицира по недвусмислен начин лицето, което е привлечено към административнонаказателна отговорност.

Предвид изложеното и на основание чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 167 от 15.08.2022 г., постановено по АНД № 20223330200340 по описа на Районен съд – Разград.

Решението е окончателно.

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                                                                   2./п/