РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 06.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и втори март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 2658 по
описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от И.В.И. против З. „Е.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.).
Ищецът твърди, че на 27.06.2016 г.
около 12.50 часа на автомагистрала Тракия, посока София – Бургас на кв. 154+300
З.Д.С. при грубо нарушение на правилата за движение по пътищата е управлявал
товарен автомобил влекач марка Волво, модел F12 с рег. № *******с функционално свързано към него полуремарке с рег. № *******реализирал
ПТП с насрещно движещият се лек автомобил Ауди 80 с рег. № *******, управляван
от И.В.И. и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на ищеца.
Твърди, че в резултат на ПТП била ампутирана мишницата на левия горен крайник на нивото на горната
трета на мишницата с отворена фрактура на костта. Била извършена спешна
предоперативна подготовка и оперативно лечение по спешност – временна фиксация
с киршнеров пирон и имобилизация с гипсова лонгета. След интервенцията бири
правени периодични промивки и превръзки на раните. Било извършено и пластично
възстановяване на големия кожен дефект. Твърди, че болките и страданията му
били изключително интензивни в продължение на около 3-4 месеца, като
възстановителния период продължил около година и все още не е приключил. Имал е
нужда от чужда помощ в ежедневието си. Изпитал е голяма психична травма от
това, че е загубил ръката си. Изпитвал страх да не се наложи ампутация. Отделно
от това имал груби белези и намален обем на движенията в лакътната става и
невъзстановена хватателна сила. Продължавал да сънува кошмари, да изпитва страх
от пътуване, изпитвал силно безпокойство за живота си. Твърди, че е направил
разходи за лечение в размер на 2530 лева – за поставен комплект хуморален
антерограден и ретрограден интрамедуларен пирон и извършена операция за
поставянето им – Фактура № **********/29.06.2016 г., сумата от 1360 лева – лечение
и медицински консумативи – Фактура № **********/11.07.2016 г., №
**********/14.07.2016 г., 248/29.07.2016 г., **********/04.08.20116, №
**********/19.08.2016 г. Твърди, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на
товарен автомобил влекач марка Волво, модел F12 с рег. № *******с функционално свързано към него полуремарке с рег. № *******З.Д.С..
Поддържа, че по отношение на товарния автомобил е била сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество с полица № BG/07/115001860863/16.07.2015 г., валидна към датата на
настъпване на застрахователното събитие. Моли ответникът да бъде осъден да
заплати сумата от 150 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на настъпване на
застрахователното събитие до окончателното й плакане и сумата от 3890 лева –
имуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на подаване на
исковата молба до окончателното й плащане, както и сумата от 211,13 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху сумата от 3890 лева за
периода от датата на извършване на разхода – 19.08.2016 г. до подаване на
исковата молба – 01.03.2017 г. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът в отговора на исковата
молба оспорва предявения иск като поддържа, че оспорва механизма за настъпване
на ПТП, както и твърдението за причинно-следствена връзка с претендираните
вреди. Оспорва, че в резултат на ПТП за ищцата са настъпили описаните вреди.
Оспорва вината на водача на товарен автомобил влекач марка Волво, модел F12 с рег. № *******с функционално свързано към него
полуремарке с рег. № *******за настъпване на вредоносния резултат, като
поддържа, че ПТП е настъпило в резултат на случайно деяние. Моли предявеният
иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите З.Д.С. и Д.А. А., приетия по делото
Констативен протокол от 27.06.2016 г. и заключението на допуснатата
съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на 27.06.2016 г. около
12,45 часа на автомагистрала Тракия в района на 154+300 километър е настъпило
ПТП между товарен автомобил влекач марка Волво, модел F12 с рег. № *******с функционално свързано към него полуремарке с рег. № *******и
лек автомобил Ауди 80 с рег. № *******. Установява се, че причина за настъпване
на ПТП е спукване на лява предна гума, в резултат на което водачът на товарния
автомобил З.Д.С. е загубил управление и е започнало движение към лявата лента,
по която се е движел лекия автомобил.
Вещото лице дава заключение, че поради повишаване на температурата на предна
лява гума вследствие на експлоатация с понижено налягане е настъпило
разслояване на елементите на гумата, моментално разкъсване и отделяне на
протектора и разкъсване на каркаса. След спукването на гумата съпротивлението
на предното ляво колело е станало значително по – голямо, при което влекачът се
е отклонил наляво, а с него и цялата композиция. В резултат на това товарният
автомобил навлязъл рязко в лявата лента, където е настъпил неизбежен удар в
предната лява страна на товарен автомобил Волво и дясната страна на лек
автомобил Ауди. След удара двата автомобила са продължили движението си,
разрушили са мантинелата и са преминали в южното платно на матистралата, като
лекият автомобил се е преобърнал на тавана си. Вещото лице дава заключение, че
от техническа гледна точка основна причина за настъпилото произшествие е, че
товарният автомобил е бил технически неизправен, като предна лява гума е била с
понижено налягане, по-малко от нормалното, поради което е настъпило прегряване
на гумата над допустимото, довело до разслояване на елементите на гумата,
разкъсване и отделяне на протектора и
разкъсване на каркаса. След загубата на налягане в предната лява гума,
товарната композиция е била неуправляема.
Във връзка със събитието е било
образувано досъдебно производство № 72 по описа на ОД-МВР П., пр.пр. № 5591/2016г.
по описа на Окръжна прокуратура – гр. П., което е прекратено с мотиви, че се
касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.
Установява се
от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото
доказателства и личен преглед на ищеца, че вследствие на претърпяната
пътно-транспортна злополука, ищецът И.В.И. е получил следните травматични
увреждания – конквасация (размачкване) и травматична семиампутация в средната
част на лявата мишница, разкъсване на медиалната (вътрешна) глава на двуглавия
мускул, разкъсване на бранхиалната (мишичната) артерия, брахиалната вена и
брахиалния нерв, открито счупване на лявата раменна кост, счупване на костите
на лявата предмишница. Вещото лице дава заключение, че описаните травматични
увреждания са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Установява, че те
са били крайно тежки и трудни за лечение, тъй като най-често при този вид
увреда се налага извършването на реампутация на крайника с цел да се запази
живота на пострадалия. При ищеца е имало навременна високоспециализирана
оперативна дейност от екип от хирурзи от различни специалности в университетска
клиника. Дава заключение, че по своя медико-биологичен характер получената
семиампутация на лявата мишница с разкъсване на брахиалната артерия,
брахиалната вена и последвалия от това голям кръвоизлив са довели до
разстройство на здравето с реална опасност за живота, полученото счупване на
лявата раменна кост е причинило на ищеца трайно затруднение на движенията на
левия горен крайник за срок по – дълъг от 30 дни в случая повече от 1 година и
трайно обезобразяване на същия, а полученото счупване на костите на лявата
предмишница са довели на пострадалия трайно затруднение на движенията на левия
горен крайник за срок по – дълъг от 30 дни (в случая пет месеца). Въз основа на
представените по делото медицински документи се установява, че спешна
медицинска помощ и лечение на ищеца е
била оказана в УМБАЛ „Свети Георги“ – гр. П., където ищецът е постъпил с
увредено общо състояние с откъснат ляв горен крайник с липса на пулсации на
периферните артерии, с костно хрущене в долната част на лявата раменна кост,
без възможности за движение на лявата ръка. Извършени са изследвания и е бил
опериран по спешност под обща анестезия, като е извършена реимплантация на
левия горен крайник, извършена е пластика на частично прекъснатата брахиална
артерия и е реампутирана травматично прекъснатата лакътна артерия. Поставена
била временна имобилизация за обездвижване на фрактурата и е започната
медикаментозна терапия. Установява се, че на 29.06.2016 г. ищецът е бил
опериран отново, когато е било извършено първото премахване на некрозата на
кожата и мускулите на мишницата. Извършено било открито наместване на счупената
раменна кост и остеосинтеза с интрамедуларен пирон, открито наместване на
счупените кости на предмишницата и стабилизиране с метална плака и
интрамедулане пирон. В периода от 01.07.2016 до 11.07.2016 г. ищецът бил приет за болнично лечение в Клиника по
пластична хирургия към МБАЛ „Свети Георги“ П. и била извършена некротомия на
мъртвите меки тъкани (кожа и мускули), премахване на некрозите и извършена
кожна пластика с кожа от лявото бедро и околните тъкани. Установява се, че в
периода от 11.07.2016 г. до 05.08.2016 г. ищецът е приет отново в клиниката по
повод кожен дефект на лявата кубитална област. Бил е опериран на 22.07.2016 г. като
е извършено ексцизионно почистване на некротичните части, кюретиране на
гранулациите, опресняване на раневите ръбове, автопластика на кожа, взета от
предната повърхност на лявото бедро и околните тъкани. Установява се, че в периода то 15.06.2017 г.
до 17.06.2017 г. поради незарастварене на счупената раменна кост е приет за оперативно
лечение, като е извършено отстраняване на интрамедуларния пирон, извършено е
бориране на интрамедуларния отвор на костта, извършена е костна пластика и е
стабилизирана костта с нова остеосинтеза – реконструктивна плака и винтове. В
периода от 15.09.2017 г. до 22.09.2017 г. е приет за оперативно лечение и е
опериран на 18.09.2017 г., като е извършена транспозиция на сухожилията на
ляната ръка. Вещото лице дава заключение, че възстановителния период на ищеца
продължава повече от 1,5 година, като в резултат на травматичните увреждания
ищецът е търпял и търпи болки и страдания, като най-интензивни те са били в
първите 6 месеца, когато са били извършени общо 6 операции, както и в
продължение на 2-3 месеца в началото на провежданата рехабилитация. Установява,
че извън тези периоди ищецът е търпял периодично явяващи се болки при преумора
на крайника, както и при настъпване на промяна в климата – при студено и влажно
време. Наред с болките ищецът имал и продължава да има големи затруднения при
самообслужване в ежедневието си, тъй като не може пълноценно да си служи с
лявата ръка. При прегледа на ищеца вещото лице установява освен белезите от
увреждането и последвалите оперативни интервенции, че движенията на лявата
раменна става са в задоволителен обем и сила, движенията на лявата лакътна
става са трайно ограничени като при флексия и екстензия с възможности само до
10 градуса, а роторните движения въобще не са възможни. Движенията на китковата
става при разгъване са възможни само до 10 градуса, а при флексия само до 5
градуса, а пръстите на лявата ръка и палеца са ограничени, но има известен
напредък, но при захвата само на големи предмети. Установява се, че металните
остеосинтези ще останат трайно и няма да бъдат отстранявани, поради оперативния
риск при такива операции да се наруши кръвоснабдяването и инервацията на
крайника.
От заключението на
приетата съдебно-психиатрична експертиза се установява, че при И.В.И. не се
установяват клинични данни за психотично разстройство (психоза) или депресивен
епизод. Вещото лице приема въз основа на данните от медицинската документация и
след експертно изследване на пострадалия, че вследствие на претърпяната
злополука с тежки травматични увреждания и последващи оперативни интервенции,
претърпения пътен инцидент е довел при него до разстройство в адаптацията –
остра стресова реакция (остра кризисна реакция, кризисно състояние). При ищеца
е наблюдавано състояние на протрахиран отговор към психотравмиращото събитие, с
епизоди на спонтанна репродукция на минали сцени от инцидента, дистимия,
инсомния, анхедония, кошмарни сънища, свързани с инцидента, тревожност,
безапетитие, емоционална отчужденост, емоционална неустойчивост и страхова
ангажираност, което е нарушило обичайното му лично и социално
функциониране. Посочената симтоматика
носи характеристиките на адаптационно разстройство в параметрите на
посттравматичното стресово разстройство. Вещото лице дава заключение, че при И.
е налице неотреагирано постравматично преживяване с репродукция на сцени от
инцидента, изразена промяна на личностовите характеристики със склонност към
афекивни и фрустационни реакции от пасивно защитен тип, наличие на тревожност,
неувереност, вследствие на което се появяват трудности при създаване на
социални контакти. Налице е агресивно отношение към социалното обкръжение, както
и висок стремеж към доверително, открито взаимодействие с околните, съчетан с
високо ниво на самокритичност. Вещото лице приема, че е налице причинно
следствена връзка между събитието и установената остра стресова реакция и
адаптационно разстройство.
Във връзка с
установяване на размера на неимуществените вреди са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля А.М.И. – съпруга на ищеца. В
показанията си свидетелката установява, че по време на инцидента пътували
заедно. След произшествието съпругът й бил проснат на земята, целият в кръв,
лявата ръка му висяла. Бил приет за операции, които били една след друга.
Първоначално около 40 дни бил в болница. След това претърпял още операции. В
началото свидетелката помагала на съпруга си. През ден му поставяли пълна
упойка. Трябвало ръката постоянно да се почиства, защото била много замърсена. Постоянно
вадели от ръката счупени стъкла, буци пръст, клонки. Много трудно излизал от
всяка пълна упойка. Съпругът й бил загубил много кръв, което налагало постоянно
кръвопреливане. Като мъж се опитвал да се държи. Постоянно приемал
обезболяващи, тъй като болките били големи. Установява, че и към момента ръката
му не е възстановена. Ходел на рехабилитация, като се опитвали да я
възстановят. Година след ПТП претърпял още операции, но още не можел да си
служи с нея. Налагало се дори и сега през ден два да се сменят превръзките. В
началото ръката имала мирис, но сега не. Ползвал само едната си ръка.
Установява, че и към настоящия момент е в болничен и не може да ходи на работа.
Заявява, че целият им живот се обърнал. Опитвал се да поддържа някакви контакти
с приятели, но не успявал. Установява,
че не може да помага в домакинството и цялото семейство се грижели за него.
Свидетелката продължавала да го облича, да му помага, да го къпе, защото не
може да се обслужва сам с едната ръка.
Не се спори по
делото, че между З. „Е.“ АД и собственика на товарен автомобил влекач марка
Волво, модел F12 с рег. № *******с функционално
свързано към него полуремарке с рег. № *******е сключена застраховка
„Гражданска отговорност” с застрахователна полица № BG/07/115001860863/16.07.2015 г., по силата на която застрахователят е поел задължението да покрие в
границите на уговорената сума отговорността за причинените от застрахования
имуществени и неимуществени вреди на трети лица, която е имала действие към
датата на застрахователното събитие.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 от Кодекса
за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство, включително неимуществените и имуществените вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт и вредите, причинени на чуждо имущество (чл. 267,
ал. 1 от КЗ). Основателността на предявения иск, която е предпоставена от това
по делото да се установи настъпването на застрахователно, от което са причинени
неимуществени и имуществени вреди и
причинна връзка между тях, както и да се установи, че е налице договор за
застраховка “Гражданска отговорност”, действащ към датата на настъпване на
събитието.
Имуществената отговорност на застрахователя
за вреди по застраховката „Гражданска отговорност” има договорен характер
спрямо застрахования и е функционално обусловена от отговорността на последния
за причинените вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (отм.) с договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования (договорна или
извъндоговорна) за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. В този смисъл рискът при застраховката „Гражданска
отговорност” включва не само възникване на задължение за обезщетяване на вреди,
възникнали от виновно противоправно деяние по смисъла на чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите, но и задължението за обезщетяване на вреди,
причинени от трети лица, на които застрахованият е възложил изпълнение на
определена работа или в качеството си на собственик на вещ, отговарящ за
вредите причинени от нея на трети лица – чл.46 ал. 2, чл.49 и чл. 50 ЗЗД. Този
извод може да се направи от разпоредбата на чл. 257, ал. 1 и чл. 267, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.), според които застрахователят да обезщетява и
вреди, свързани с притежанието и използване на моторно превозно средство, за
които застрахованите отговорят съгласно българското законодателство. (В този
смисъл Решение № 15/01.06.2012 г. по т.д. № 279/2011 г. по описа на ВКС, І ТО)
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие в резултат на
техническа неизправност на товарен автомобил влекач марка Волво, модел F12 с рег. № *******с функционално свързано към него
полуремарке с рег. № СТ ******. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка
между тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства, събраните
по делото гласни доказателства и приетите медицински и автотехническа
експертизи.Установява се, че товарният автомобил е предоставен от собственика
му „А.С.“ ЕООД на „А.“ ООД за временно ползване по силата на договор за наем. Съгласно
разпоредбата на чл. 50 от Закона за задълженията и договорите за вредите, които
са произлезли от каквито и да е вещи отговарят солидарно собственикът и лицето
под чийто надзор те се намират. Следователно отговорността, както на
собственика на товарния автомобил, така и отговорността на ползвателя са
предмет на застраховката „Гражданска отговорност“, доколкото тя възниква във
връзка с притежаването и съответно използването му.
Страните не спорят, че към датата
на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на товарен автомобил влекач марка Волво, модел F12 с рег. № *******с функционално свързано към него
полуремарке с рег. № *******е съществувало застрахователно правоотношение по
застраховка “Гражданска отговорност”. По силата на застрахователния договор
застрахователят е поел задължението да покрие в границите на определената в
договора сума отговорността на застрахования за причинените на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Следователно предявеният иск за заплащане на
обезщетение за вреди се явява основателен, като следва да бъде обсъден техния
размер, както с оглед събраните по делото доказателства, така и с оглед
направените от ответника възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че ищецът е получил тежка травма, възстановяването от
която е продължило повече от една година. Вида на увреждането е такова, че то
по принцип представлява загуба на ляв горен крайник, като само извършеното
лечение е довело до предотвратяването на пълната му ампутация. Следва да се
вземе предвид обстоятелството, че не може да настъпи пълно възстановяване на
функциите на горния крайник, като възстановяване на сила на захват, движения.
Съдът отчита също така и продължителността на болничното лечение, както и
извършените многократни оперативни интервенции, свързаните с травматичното
увреждане болки, както и тези от лечението. При определяне на размера на
обезщетението следва да се вземе предвид също така и обстоятелството, че
увреждането трайно е променило начина на живот на ищеца, като той е в
невъзможност да се обслужва сам и има нужда от чужда помощ. Следва да се вземе
предвид обстоятелството, че пострадалият е бил на бил лишен от възможността да
полага труд, ограничен бил социалния му живот. Събитието му се е отразило
негативно, като от съдебно-психиатричната експертиза се установява, че е
получил посттравматично стресово разстройство, което по правило се нуждае от
лечение. При определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че е имало и непосредствена опасност за живота му предвид скъсване
на брахиалната артерия. Следва да се вземе предвид, че и счупването на
раменната кост не е зараснало в продължение на една година, което е наложило
нова оперативна намеса, като е поставена метална плака и винтове, които няма да
бъдат отстранени с оглед опасността за нарушаване на кръвообращението и
инервацията на крайника. Налице е и трайно естетично увреждане на крайника с
белези, които няма да бъдат отстранени в бъдеще. Настоящият съдебен състав
приема, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 150000
лева и за този размер предявеният иск се явява основателен.
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е направил
разходи, свързани с лечението му в претендирания размер, като се установява
причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП, травматичните увреждания и
необходимостта от извършените разходи. Следователно предявеният иск се явява
основателен в претендирания размер от 3890 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако
увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата
предполага наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както
действие, така и бездействие, но то винаги следва да е противоправно като то
следва да води до настъпване на вредоносния резултат. С отговора на исковата
молба ответникът не е направил възражение за съпричиняване. Едва след даване
ход на устните състезания е въведено твърдение, че пострадалият е бил без поставен предпазен колан. Следователно и
доколкото твърдения в тази насока не са въведени с отговора на исковата молба и
допълнителния отговор, то възможността на ответника да ги направи в по-късен
момент е преклудирана и възражението за съпричиняване е извън предмета на
доказване и не следва да бъде обсъждано в настоящото производство.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и дължимата законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на настъпването на застрахователното събитие,
върху обезщетението за имуществени вреди от дата на подаване на исковата молба.
Съгласно
разпоредбата на чл. 86 във връзка с чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и
договорите и чл. 223, ал. 2 от Кодекса за застраховането (отм.) застрахователят
дължи заплащане на обезщетение за забавено плащане от датата на настъпване на
застрахователното събитие, но доколкото разходите за лечение са извършени в
по-късен момент, то обезщетение за забавено плащане е дължимо от датата на
извършването на всеки разход до датата на исковата молба. Размерът на
обезщетението, определен по реда на чл. 162 от ГПК е 255,53 лева, като предявеният иск
следва да бъде уважен до предявения размер от 211,13 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1010
лева, представляващи направени по делото разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 6045,60
лева, представляваща дължима държавна такса върху уважената част от иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. Н.Н.Д. сумата от 4607,80 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ по Договор за правна
защита и съдействие № 86638/30.11.2017 г.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
226 от Кодекса за застраховането (отм.) З.Е. АД, ЕИК-********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на И.В.И., ЕГН-**********, с адрес *** сумата от 150000 (сто и петдесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди – конквасация
(размачкване) и травматична семиампутация в средната част на лявата мишница,
разкъсване на медиалната (вътрешна) глава на двуглавия мускул, разкъсване на
бранхиалната (мишичната) артерия, брахиалната вена и брахиалния нерв, открито
счупване на лявата раменна кост, счупване на костите на лявата предмишница, настъпили
в резултат на ПТП, причинено на 27.06.2016 г.,
причинено от техническа неизправност на товарен автомобил влекач марка
Волво, модел F12 с рег. № *******с функционално
свързано към него полуремарке с рег. № СТ ******, застрахован със застрахователна
полица № BG/07/115001860863/16.07.2015 г. по застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума от датата, на която е
настъпило ПТП – 27.06.2016 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 3890 (три хиляди осемстотин и деветдесет)
лева – имуществени вреди – разходи за лечение, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.03.2017 г.
до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86 във връзка с чл. 84,
ал. 3 от Закона за задълженията и договорите и чл. 223, ал. 2 от Кодекса за
застраховането (отм.) да заплати сумата от 211,13
лева (двеста и единадесет лева и тринадесет стотинки), представляващи
обезщетение за забавено плащане за периода от 19.08.2016 г. до 01.03.2017 г.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК З.Е. АД, ЕИК-********, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на И.В.И., ЕГН-**********,
с адрес *** сумата от 1010 лева (хиляда и десет лева), представляващи направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК З.Е. АД, ЕИК-********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 6045,60 лева (шест хиляди
четиридесет и пет лева и шестдесет ст.), представляваща дължима
държавна такса върху уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата З.Е. АД, ЕИК-********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на адв. Н.Н.Д., ЕГН-**********, с адрес ***, полуетаж 4, офис 4 сумата
от 4607,80 лева (четири хиляди
шестстотин и седем лева и осемдесет ст.), представляващи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: