Номер 236 Дата 10.08.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд -търговско отделение, Трети търговски състав
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги
Чамбов
Емил Митев
Секретар: Златка Стойчева
открито съдебно заседание на 22 юли 2020 г.
разгледа докладваното от Емил Митев
въззивно търг. дело номер № 295 / 2020 г. на ПАС
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З. „О.З. „АД *** ЕИК..,представлявано от адвокат И.И. от САК против Решение № 491 от 27.12.2019 г.,постановено от Смоленския окръжен съд по търговско дело № 103/2018 по описа на съда.
Предмет на въззивно обжалване е осъдителната част на постановеното решение, с която съдът е присъдил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 160 000 лева за причинените му с неимуществени вреди от ПТП,изразяващи се в болки и страдания от причинената тежка телесна повреда - ампутация на лявото бедро,ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 6.12.2018 г.до окончателното плащане.
По силата на същото решение З. „О.З. „АД- *** е осъдено да заплати на ищеца сумата от 40 958.53 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди ,настъпили от същото ПТП, както и сумата 15 685.93 лева,представляваща мораторна лихва върху присъдените главници,дължима за времето от 01.03.2018 г. до датата на исковата молба -6.12.2018 г.
След депозиране на въззивната жалба жалбоподателят З. „О. „АД е депозирала молба от 17.03.2020 г. с която на основание чл.264 ГПК е оттеглил въззивната жалба за присъдената сума от 40 958 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от ПТП и в тази част производството по делото е прекратено с влязло в сила определение от 22.07.2020 г.
Жалбоподателят е оттеглил въззивната жалба за сумата от 80 000 лева, която е част от присъдената сума от 160 000 лева, представляваща присъдено застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинената тежка телесна повреда - ампутация на лявото бедро. С влязло в сила определение, постановено от ПАС в с.з. на 22.07.2020 г. производството по делото е прекратено в тази му част - за суматат 80 000 лева.
По този начин предмет на въззивно обжалване е осъдителната част на решението, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата над 80 000 лева до пълния предявен размер от 160 000 лева.
В тази обжалване част се поддържат две оплаквания:
а/ за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в това,че последният е паркирал собствения си автомобил върху тротоара,бил е обърнат с гръб към пътя,поради което не е реагирал на приближаващия се лек автомобил
б/ размера на присъденото обезщетение е завишен и съдът не е отчел размера на минималната и средна работна заплата за страната към момента на увреждането.
Претендира се отмяната на решението в обжалваната осъдителна част и постановяване на въззивно решенеи по същество, по силата на което да се отхвърли иска по чл.432,ал.1 КЗ за разликата над 80 000 лева до 160 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от тежката телесна повреда, настъпила при ПТП.
Ответника по въззивната жалба А.П.А., ЕГН:********** поддържа писмен отговор, съгласно който въззивната жалба е неоснователна.
Изразява становище, че присъдената сума от 160 000 лева е справедлив паричен еквивалент на претърпените силни физически болки и страдания,като съдът е отчел възрастта на пострадалия, степента на определената инвалидизация и социално-икономическата обстановка в страната.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи,приема за установено следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл.432,ал.1 КЗ и акцесорен иск по чл.86 ЗЗД.
По делото е установено, че с влязла в сила присъда № 6 от 27.03.2019 г.,постановена от Смоленския районен съд по приложеното НОХД № 14/2019 г по описа на РС.-Смолян подсъдимата В.А. К. е призната за виновна в това, че на 06.02.2018 г. около 15.14 мин. в град С. на Главна пътна комуникация, с посока на движение от кв.У. към кв.Р. ,при управление на лек автомобил „Ф. П.“ с рег.№ . е нарушила правилата за движение - чл.21,ал.1 от ЗДв.П се е движела с несъобразена скорост от 93 км.ч в населено място и по непредпазливост е причинила на А.П.А. тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 НК,изразяваща се в ампутация на лявото бедро в дисталната му част,довела до загуба на долен ляв крайник. Наред с това е причинена и средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК,изразяваща в конквасация/ размачкване / със счупване на дясната подбедрица.
По делото е установен механизма по който е настъпило процесното ПТП,
причинено от виновния водач В. К..Последната е управлявала автомобила си „
Фолсваген Поло с несъобразена скорост,определена от автоексперта на 93 км/
час.,при максимална допустима скорост разрешена за населени места от 50 км./ч.
С тази висока скорост автомобила е навлезъл в десен завой като към средата на
завоя е задействал спирачнатат система в опит да намали скоростта. Опита се е
оказал безуспешен, тъй като колелата на лекия автомобил са блокирали. За да
предотврати напускането на пътното платно водачът е отпуснал спирачната система
и завъртял кормилото рязко надясно. В резултат на това предната част на
автомобила се е качила на тротоара, при което краката на пострадалия А.А. са
били притиснати.
Установено е, че пострадалият към момента на удара се е намирал на дясната част от тротоара,т.е. не се е намирал в автомобила си, който е бил паркиран на тротоара.
По наказателното дело е установено,че пострадалият е бил пешеходец,а не се е намирал на пътното платно за движение, както това твърди ответника . От заключението на автоексперта инж. Г.Т. се установява, че при тази несъобразена скорост на движение от 93 км.ч. опасната зона е била 81 м. Сблъсъкът би могъл да бъде избегнат , но само ако лекият автомобил се е движел с позволената скорост от 50 км.ч.,при която при задействане на спирачната система автомобила би спрял и нямаше да се качи на тротоара.
. От автотехническата експертиза и разпитаните свидетели се установява че А.А. се е движел по тротоара по посока към кв.Р.и е бил в гръб към пътното платно за движещите . Пострадалият е бил пешеходец,който не е пресичал пътното платно,поради което и не е имал задължението да следи движението на автомобилите. Това ,че собственият му автомобил е бил паркиран на тротоара е нарушение по чл.94,ал.3 ЗДв.П,но това нарушение няма никакво отношение към механизма по който е настъпило ПТП. Становището на жалбоподателя, че ако пострадалият бе паркирал автомобила си на определено място за паркиране,то нямаше да се стигне до ПТП граничи с абсурда. Вярно е ,че абсурда е част от българската действителност, но в конкретния случай пешеходецът се е движел по тротоара, когато в гръб буквално е бил връхлетян от лекия автомобил, водачът на който поради несъобразена скорост и неправилна рязка маневра надясно се е качил на тротоара. Крайния резултат е , че и двата крака на пострадалия са били притиснати и са причинени тежки травматични увреждания. Това ,че пострадалият е бил обърнат с гръб към пътя не е в причинна връзка с механизма на увреждането. Следва да се отчете, че пешеходецът не е длъжен да следи за движението по пътното платно,а обратното- водачите МПС трябва да следят пътната обстановка ,тъй като съществдува възможност от внезапната поява на пешеходци , които пресичат платното на необозначени за това места. Но не такъв е настоящият случай при който пострадалият пешеходец се е намирал на тротоара и този факт е категорично установен..
Всичко изложеното до тук се отнася до първото оплакване във въззивната жалба, че съдът не е отчел съпричиняване от страна на пострадалия. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51,ал.2 ЗЗД трябва да е налице причинна връзка между поведението на пострадалия и причинените от деликта вреди.
Това означава пострадалият обективно да е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат,създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване. Изрично в този смисъл е Решение №54 от 22.05.2012
г. на ВКС по търг. Дело № 316:2011 г., второ т.о.
на ТК, Решение № 169/28.02.2012 г. по т.д.№762/2010 г. на второ
т.о. на ТК.
Не само в цитираните решения,но и в поредица от решения ВКС приема, че за да се приеме,че е налице съпричиняване трябва да се установи, че с конкретни свои действия или бездействия пострадалият обективно/ виновно или не/ е допринесъл за вредоносния резултат.
Ответника счита, че е налице съприиняване защото лекия автомобил на ищеца е бил паркиран на тротоара, който факт обече няма отношение към механизма на увреждането. Твърдението,че пострадалият се е движел на пътното платно остана недоказано и ответника не е ангажирал доказателства в тази насока .
С оглед на изложеното до тук въззивният съд приема, че не е налице съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД. В тежест на ответника бе да докаже причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпването на вредоносния резултат. Това е доказателствен проблем, с който той не се справи и никой от свидетелите не установи, че пострадалият се е е намирал на пътното платно, а не на тротоара.
Поради това възражението за съпричиняване е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Второто оплакване във въззивната жалба е че определеното обезщетение за неимуществени вреди е завишено в толкова голям размер,че „ се е превърнало в повод за материално замогване на ищеца“.
Освен че е невярно оплакването е в известен смисъл
цинично,тъй като не е ясно как точно ищецът ,който е загубил левият си крак,за
което е трудоустроен с определена степен на инвалидност 91% пожизнено би могъл
да се „замогне материално „ от собственото си страдание.
В резултат на виновното поведение на водача на лекия автомобил ,признато с влязла в сила присъда на наказателния съд пострадалият е претърпял сериозни травматични увреждания. Най тежкото е травматичната ампутация на лявото бедро, което е причинило загуба на долен ляв крайник,което представлява тежка телесна повреда. Причинена е още конквасация / размачкване/ със счупване на дясната подбедрица, което е причинило трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за повече от 30-тридесет дни. Претърпял е и травматичен шок,проявил се клинично с остра кръвозагуба, която би могла да доведе и до фатален изход,ако не е била бързата реакция на медиците, които са предприели оперативна интервенция по спешност. Болният е бил приет в много тежко общо състояние в резултат на ПТП. С оглед на сериозните травматични увреждания пострадалият е претърпял няколко оперативни интервенци. Най- тежката от тях е ампутацията на лявото бедро, като е съществувала опасност да загуби и десния си крак, който след оперативна намеса е бил спасен. Необходимо е била обработка на раните на десния крак,налаге на външен фиксатор и фискиране на счупената на много места дясна подбедрица.
Необходимо е било оперативно отстраняване на загнилата в резултат на удара тъкан- операция,която е известна като некректомия. Всички тези травматични увреждания са били придружени с мъчително силни и продължителни болки и страдания. Особено остри и силни са били болките след ампутацията на левия крак след оперативния период и при излизането на оперирания от пълната анестезия. Болките са продължили при всяка хирургическа интервенция и ортопедична манипулация. Наложило се е повторна операция на оперирания чукан за отстраняване на некрозата,поставянето на протеза и в началния период на раздвижване и приучване на ищеца да ходи с протеза. На пострадалия А.А. е определена степен на инвалидност от ТЕЛК 91% трайна нетрудоспособност без чужда помощ, пожизнено.
Няма и не може да има измерител на човешките болки и страдания, но все пак следва да се отчете,че към момента на увреждането пострадалият А. е бил на 49 години - мъж в разцвета на силите си.
Бил е в цветущо здраве и активен спортист - занимавал се е с колоездене и се е увличал по моторите.Бил е жизнен и инциативен със собствен бизнес, осигуряващ работа и на други хора. След ампутацията на левия крак в живота на ищеца настъпва пълен срив -физически и психически. След инцидента пострадалият изпитва отчаяние, омраза и скръб . Имал е живот с изключителна динамика - активен спорт, пътешествия,а след увреждането се е превърнал в човек, изцяло зависим от близките си – трудноподвижен,без самочувствие,откъснат от работата си за продължителен период от време. От заключението на съдебно- психологическата експертиза,изготвена от в.л д-р В. се установява ,че ищеца се намира в тежък депресивен период с типичните симптоми и е малко вероятно болният да бъде в състояние да продължи социалната си и трудова дейност,освен в ограничена степен. Вещото лице е отчело висок суициден потенциал,което е особено опасно ,тъй като пострадалият е изцяло зависим от близките си.
По тези съображения ПАС не споделя оплакването, че високият размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди ще доведе до неоснователно обогатяване. Все пак при това увреждане пострадалият ще има нужда от пари ,които се топят бързо,но загубата на крака е безвъзвратна - за цял живот.
В този размер представите на въззивния съд за „справедливо „обезщетение съвпадат с тези на първоинстанционния съд.
Следва да се потвърди решението в обжалваната му част,с което искът е уважен за разликата над 80 000 лева до пълния предявен размер от 160 000 лева,представляваща обезщетение за причинените неиумещствени вреди.
Следва да се отбележи, че диспозитива на обжалваното решение не е пълен, като от него не става ясно,че болките и страданията са причинени от травматични увреждание- ампутация на ляво бедро ,причинило загубата на долен ляв крайник, както и конквасация със счупване на дясната подбедрица.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред въззивната инстанция съдебни разноски , които са документално установени в размер на 6 100 лева.
По
тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 491 от 27.12.2019 г, постановено от Смоленският окръжен съд по търг. дело № 103/2018 г. в обжалваната му част му, с която предявеният от А.П.А. с ЕГН:********** против З. „ О.З. „АД ЕИК. иск по чл.422,ал.1 ТЗ е уважен за разликата над 80 000 лева до 160 000 лева представляваща обезщетение за причинените на ищеца А.П.А. неимуществени вреди ,изразяващи се в болки и страдания от причинените травматични увреждания: ампутация на ляво бедро,причинило загубата на ляв долен крайник, представляващо тежка телесна повреда и конквасация със счупване на дясната подбедрица, представляваща средна телесна повреда, които вреди са причинени при ПТП,настъпило на 06.02.2018 г. в град С.по вина на водача на лек автомобил „Ф. П.“, с рег.№ . .,ведно със законната лихва върху присъдената главница,считано от 06.12.2018 г. до окончателното заплащане.
Решението в частта ,с която ОЗК „З..„АД е осъдено да заплати на ищеца А.П.А.
сумата от 40 958.53 лева,представляваща обезщетение за причинените
имуществени вреди от същото ПТП, както и в частта ,с която е осъдено да заплати
сумата 15 685.93 лева ,дължима мораторна лихва върху главниците
за времето от 01.03.2018 г до датата на исковата молба-06.12.2018 г.- в тези
части решението е влязло в сила поради оттегляне на въззивната жалба.
ОСЪЖДА
О.З.К З. „АД ЕИК..да заплати на А.П.А. с ЕГН:**********сумата
6100 лева – съдебни разноски, направени от ищеца пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: