Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
19.03.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 5190 по
описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 312901 от 15.01.2018г. по гр.д. № 23980/2016г. Софийски районен
съд, 43 състав отхвърлил предявените от „Д.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу М.Б.Б.,
ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания в общ размер 9 729.72 лв., от които сумата 5
400,.39 лв., представляваща 80 % от заплатените на ответницата месечни бонуси
за агенти по сключени застраховки „Живот“ с нейно посредничество за периода м.
08.2011г. - м. 12.2011г., сумата 3 129.33 лв., представляваща 80 % от
заплатените на ответницата тримесечни бонуси за агенти по сключени застраховки
„Живот“ с нейно посредничество за периода м. 08.2011г. - м. 12.2011г., и сумата
1 200 лв., представляваща изплатеното на ответницата възнаграждение под формата
на „доход за начинаещи“ за периода м. 08.2011г. - м. 11.2011г., дължими на
ищеца на основание чл. 3.3от анекс № 1/24.08.2011г. вр. чл. 33 от договор за
застрахователно агентство № L-00000776/24.08.2011г. и чл. 4 от Приложение № 1
към договор за застрахователно агентство № L-00000776/24.08.2011г., както и
сумата 1 085.52 лв., представляваща лихва за забавено плащане върху сумата
от 9 729.72 лв. за периода 21.10.2015г. - 25.02.2016г., ведно със законната
лихва, считано от 26.02.2016г. до окончателното плащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10792/2016г. на СРС, I ГО, 43 състав.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответницата сумата
100 лв. – разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Д.“ ЕАД, който го
обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на
материалния закон. Първоинстанционният съд неправилно приел, че претендираните
вземания са погасени с кратката тригодишна давност, в резултат на неправилно
дадената правна квалификация на главните претенции по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Ищецът
не твърдял вземанията да са такива за неустойка, нито ответникът бил направил
възражение че същите имат характер на неустойка. СРС правилно възприел
фактическата обстановка по делото, но дал неправилна правна квалификация, както
и неправилно приел, че уговорката в чл. 33 от договора за връщане от агента на
80 % от получените бонуси има характер на неустойка. Излагат се противоречиви
твърдения, че с оглед твърденията в исковата молба и в заявлението по чл. 410 ГПК съдът следвало да изведе правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и същевременно
– по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. По делото било установено по безспорен начин, че
между страните са съществували договорни отношения и при неизпълнение на
задълженията по тях се дължало обезщетение за нанесените вреди на основание чл.
79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Същевременно се поддържа, че предвиденото в договора
връщане на суми не представлявало неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, а вземане под условие, което настъпвало при възникване на
определените в договора обстоятелства. Възникването на задължението било
поставено в зависимост от настъпването на едно бъдещо несигурно събитие – ако
дължимите премии не бъдат платени до три месеца след края на двумесечния рисков
срок. Сбъдването на условието било обусловено от обстоятелства извън волята на
страните и по същество представлявало постигната уговорка по смисъла на чл. 25 ЗЗД. Клаузата на чл. 33 от договора
нямала характер на вземане за обезщетение и неустойка от неизпълнен договор, не
били налице присъщите на неустойката санкционна, обезпечителна и обезщетителна
функции, тъй като с уговорката се целяло не компенсиране на евентуалните вреди
от неизпълнението на договора и осигуряването на точно изпълнение на
задълженията по него, а същата представлявала модалитет, като връщането на
получените бонуси било поставено под условие. Задължението не било и за
периодично плащане. Дължимостта за връщането на получените бонуси по процесните
полици възникнала най-рано на 24.05.2012г. и най-късно на 24.06.2012г., а
заявлението по чл. 410 ГПК било подадено на 26.02.2016г., преди изтичането на
приложимия петгодишен давностен срок. По делото били доказани предпоставките за
ангажиране отговорността на ответницата по чл. 21.1 от договора, а начинът и
размерът на отговорността били определени в чл. 33 от договора и анекса към
него. Предвид изпадането на ответницата в забава с изтичане на дадения й срок за доброволно изпълнение,
основателна се явявала и акцесорната претенция за лихви за забава. Поради това моли
съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да уважи
предявените искове. Претендира разноските по делото, като за тези във
въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна М.Б.Б. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Не
претендира разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира
следното:
С оглед фактическите твърдения в исковата молба, съдът е сезиран с обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове - с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от общо 9 729.72 лв., от които сумата
5 400.39 лв. - представляваща 80 % от заплатените на ответницата месечни бонуси
за агенти по сключени застраховки „Живот“ с нейно посредничество за периода м.
08.2011г. - м. 12.2011г., сумата 3 129.33 лв. - представляваща 80 % от
заплатените на ответницата тримесечни бонуси за агенти по сключени застраховки
„Живот“ с нейно посредничество за периода м. 08.2011г. - м. 12.2011г., и сумата
1 200 лв., представляваща изплатеното на ответницата възнаграждение под формата
на „доход за начинаещи“ за периода м. 08.2011г. - м. 11.2011г., претендирани от
ищеца на основание чл. 3.3 от анекс № 1/24.08.2011г. вр. чл. 33 от договор за
застрахователно агентство № L-00000776/24.08.2011г. и чл. 4 от Приложение № 1
към договор за застрахователно агентство № L-00000776/24.08.2011г., и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 085.52 лв.,
представляваща лихва за забава в плащането на главниците за периода 21.10.2015г.
- 25.02.2016г. Претендирана е и законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 26.02.2016г., до окончателното плащане.
За сумите е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 10792/2016г. на СРС, 43 състав.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответницата
е оспорила предявените искове с редица възражения, вкл. е релевирала евентуално
възражение за погасяване по давност на вземанията.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Възражението на длъжника срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за
исковите суми е постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 вр. чл. 418, ал. 5 ГПК, а
установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени в срока по чл. 415,
ал. 1 (сега ал. 4) ГПК и са допустими.
Настоящият състав намира, че
първоинстанционното решение не е постановено в нарушение на императивни
материалноправни норми, то е правилно и следва да бъде потвърдено, като
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд съгласно
процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК, а предвид разпоредбите на чл. 269, изр. 2 и чл. 272 ГПК намира жалбата за
неоснователна и по следните съображения:
Не е било спорно и от приетите договор
за застрахователно агентство от 24.08.2011г., анекс № 1, анекс № 2 и Приложение
№ 1 /Доход за начинаещи/ към договора се установява, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение по безсрочен договор за
застрахователно агентство, по силата на който ответницата – застрахователен
агент е поела задължение да посредничи при сключването на застрахователни
договори и да предприема необходимите действия за обслужване на създадения от
нея застрахователен портфейл, срещу заплащане на комисионни, месечни и
тримесечни бонуси за сключените с нейно посредничество договори, както и доход
за начинаещи съгласно Приложение № 1 - неразделна част от договора. Не се
спори, че договорът е прекратен едностранно от застрахователя, считано от
15.03.2012г.
Съгласно уговореното в чл. 10 от
договора, задълженията на застрахователния агент за посредничество при
сключване на застраховка се считат изпълнени, когато премията постъпи по
банковата сметка на застрахователя. Според клаузата на чл. 21.1,
застрахователният агент носи пълната отговорност за обслужване на създадения от
него за сметка на застрахователя застрахователен портфейл. С чл. 23 от договора
е уговорено, че застрахователният агент има правото да получава комисионна за
продажбите и за обслужване на застраховки на ищцовото дружество на база
внесените от клиентите премии, в съответствие със Схема за комисионни и бонуси -
Приложение № 1, неразделна част от договора. Съгласно чл. 26, застрахователният
агент има право да получава допълнително стимули за застрахователни договори,
които е сключил по ред, определен от застрахователя със Схемата за комисионни и
бонуси. Размерът на комисионните и бонусите е определен съгласно таблици в
договора, с които са определени условията за получаване на тримесечен бонус –
чл. 33 от договора. В същата клауза е предвидено, че ако по една застраховка
дължимите премии не са платени до три месеца след края на двумесечния рисков
срок, агентът, в чиито портфейл е застраховката, връща незабавно 80 % от
получените бонуси, свързани с конкретната полица, ако застраховката е в първата
година от сключването й. С чл. 33.2 страните се съгласили, че допълнително
възнаграждение – „Доход за начинаещи“, се изплаща в срокове и размери,
определени съгласно Приложение № 1 - неразделна част от договора за
застрахователно агентство.
Видно от приетото Приложение № 1 /Доход
за начинаещи/ към договора за застрахователно агентство, страните са уговорили,
че през първите 4 месеца от действието на договора агентът получава
възнаграждение в съответствие с условията на приложението в размер на 300 лв.,
което се изплаща месечно при следните условия: лично сключена поне една полица
месечно, с годишна начислена премия не по-малко от 800 лв., като редовността на
обслужвания от агента портфейл трябва да бъде не по-малко от 90 %. В чл. 4 от
Приложение № 1 страните се съгласили, че в случай, че действието на договора за
агентство бъде прекратен по вина или по инициатива на агента преди изтичане на
1 година от сключването му, агентът се задължава да възстанови на застрахователното
дружество всички суми, получени под формата на „Доход за начинаещи“.
С анекс № 1/24.08.2011г. и анекс №
2/24.08.2011г. към договора за застрахователно агентство страните са уговорили
условията за определяне и размерите на комисионните и бонусите по договора,
като в чл. 3.3 от анекс № 1/24.08.2011г. е възпроизведена клаузата на чл. 33 от
договора, че ако по една застраховка дължимите премии не са платени до три
месеца след края на двумесечния рисков срок, агентът, в чиито портфейл е
застраховката, връща незабавно 80 % от получените месечни и тримесечни бонуси,
свързани с конкретната полица, ако застраховката е в първата година от
издаването й.
По делото се установява, че в изпълнение
на задълженията си по договора ответницата е сключила от името и за сметка на
застрахователя общо 24 бр. застрахователни полици по застраховка „Живот“,
описани в исковата молба. За посочените застрахователни полици, включени в
застрахователния портфейл и съобразно правилата, уредени в чл. 33 от договора,
анексите и Приложение № 1, на ответницата са изплатени едномесечни бонуси в
размер на 6 750.49 лв., тримесечни бонуси в размер на 3 911.66 лв., и
финансов бонус за начинаещи в размер на 1 200 лв. Поради неплащане на дължимите
премии по същите 24 бр. застрахователни полици до 3 месеца след края на
двумесечния рисков срок, и тъй като застраховките са в първата година от
издаването им, съгласно уговореното в чл. 33 от договора и чл. 3.3 от анекс № 1
към договора ответницата следва да върне на застрахователя 80 % от получените
месечни и тримесечни бонуси, равняващи се според приетото в първоинстанционното
производство заключение на ССЕ съответно на 5 400.39 лв. и 3 129.33
лв.
Горното съставлява и неизпълнение на
задълженията на ответницата по чл. 1.1, пр. 2 и чл. 21.1 вр. чл. 10 от договора,
изразяващо се в непредприемане на надействия за обслужване на създадения от нея
застрахователен портфейл, което е основание за прекратяването на договора от
застрахователното дружество без предизвестие съгласно чл. 38 от договора, а
доколкото това е станало преди изтичането на 1 година от сключването на
договора, за ответницата е възникнало и задължението по чл. 4 от Приложение № 1
към договора за възстановяване на заплатения й от застрахователя финансов бонус
за начинаещи в общ размер 1 200 лв.
Неустойката представлява предварително уговорено между страните задължение
на неизправната страна да заплати на изправната обезщетение за вреди, без да е
необходимо те да се доказват. Всяко отнапред уговорено обезщетение за вреди,
без да е необходимо те да се доказват, независимо как е наречено от страните в
договора, представлява по правната си същност неустойка.
Въззивният съд намира за неоснователни
доводите в жалбата във връзка с дадената от първостепенния съд правна
квалификация на главните искове. Дадената от страната правна квалификация на
претенцията не обвързва съда, претенцията се квалифицира от съда въз основа на
фактическите твърдения в исковата молба. В случая ищецът твърди, че поради виновно
неизпълнение от ответницата на задълженията й по сключения между страните
договор за застрахователно агентство, същата дължи връщане на част от платените
й бонуси, съгласно уговореното в чл. 3.3 от анекс № 1 към договора и в чл. 4 от
Приложение № 1. При тези твърдения, правилно районният съд е квалифицирал
главните искове по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Това е направил още с доклада по делото,
а процесуалният представител на ищеца е заявил, че няма възражения по доклада.
Във връзка с противоречивите доводи в жалбата
– за наличие на неизпълнение на задължения на ответницата по договора, за което
същата дължи обезщетение в уговорения размер на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
и същевременно на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, и същевременно – че
задължението за връщане на част от получените бонуси настъпвало в резултат на
независещо от волята на страните обстоятелство, следва да се посочи само, че в
случая задължението за връщане на част от бонусите е уговорено за неизпълнение
на задълженията на ответницата по чл. 21.1 от договора, тълкувана във връзка с
чл. 10 и чл. 1.1, пр. 2 от договора, както правилно е приел и първостепенният
съд. Уговорките в чл. 33 от договора и чл. 3.3 от анекс № 1, както и в чл. 4 от
Приложение № 1 за връщане на 80 % от получените от агента бонуси и на получения
бонус за начинаещи, съставляват клаузи за неустойки – с тях страните
предварително са определили последиците от евентуално неизпълнение, вкл.
размера на вредите, без да е необходимо те да се доказват /размерът е
определяем/. Противно на поддържаното от въззивника, уговорките имат всички
присъщи на неустойката функции - обезпечителна, целяща да осигури точното
изпълнение на задълженията, обезщетителна - да компенсира вредите от неизпълнението
на договора, и санкционна, което е видно и от систематичното място на чл. 33 –
в раздел „Санкции и прекратяване на договора“.
С оглед изложеното, правилно СРС е
приел, че в случая приложима е кратката тригодишна давност по чл. 111, ал. 1, б. „б“ ЗЗД, и предвид подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК на 26.02.2016г., след изтичане на давностния срок, е
отхвърлил предявените главни искове, съответно съобразно разпоредбата на чл.
119 ЗЗД е отхвърлил и акцесорната претенция за лихви за забава.
Крайните изводи на
двете инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено изцяло.
При този изход, разноски за въззивното производство на въззивника не се
следват, а от въззиваемия не се претендират, поради което такива не се
присъждат.
Делото е търговско, а цената на всеки от исковете – под 20 000 лв.,
поради което настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 312901 от 15.01.2018г., постановено по гр.д. №
23980/2016г. на Софийски районен съд, 43 състав.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.