Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ ІІІ -79 12.07.2019
год. гр. Бургас
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав,
на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА ПЕНЕВА
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря Жанета
Граматикова
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 777 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 99/
14.01.2019 год. по гр.д.№ 3038 / 2018 год. по описа на Бургаския районен съд е признато за установено по отношение
на „Индиго” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Казанлък,
ул.”Св.Св. Кирил и Методий” № 12а, представлявано от Джон Пол О’Съливан, че М.Т.И.
от гр.К., ул. ”С.” № **, вх.*, ет.*, ЕГН **********, не е собственик на
поземлен имот с идентификатор 81178.502.30
по КК и КР на гр.Черноморец, общ.Созопол, целия с площ от 889 кв.м., трайно
предназначение - урбанизирана територия, при граници: 81178.502.37,
81178.502.31, 81178.502.41, 81178.502.29 и 81178.502.38, както и на поземлен
имот с идентификатор 81178.502.31 по
КК и КР на гр.Черноморец, общ.Созопол, целия с площ от 882 кв.м., трайно
предназначение - урбанизирана територия, при граници: 81178.502.37,
81178.502.34, 81178.502.33, 81178.502.32, 81178.502.41 и 81178.502.30.
Отхвърлен е иска на „Индиго” ООД против М.Т.И., за прогласяване нищожността на
сделката за покупко-продажба, обективирана в нот. акт № 26, том I, рег.№ 428,
нот.д. № 24 / 25.03.2011 год. на нотариус № 542 на НК, с който ответницата се
легитимира като собственик на двата горепосочени имота. Осъдена е М.Т.И. да
заплати на „Индиго” ООД деловодни разноски в размер на 677 лв. Осъдено е „Индиго”
ООД да заплати на М.Т.И. деловодни разноски в размер на 1000 лв.
Срещу решението е
подадена въззивна жалба от М.Т.И. от
гр.К., ул. ”С.” № **, вх.*, ет.*, ЕГН **********, чрез процесуален представител
адв. Радостина Иванова. Във въззивната жалба се твърди, че решението е
недопустимо, незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон, процесуалния закон и задължителната практика на ВКС.
Изложени са подробни съображения, че решението е недопустимо в частта, с която
районният съд се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл.26, ал.1
от ЗЗД. Твърди се, че спорът по иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вече
е разрешен със СПН с влязло в сила решение. Твърди се също, че районният съд е
извършил неправилна квалификация на иска по чл.26, ал.1 от ЗЗД и не е посочил
конкретно предложение, поради което е допуснал съществени процесуални
нарушения. Твърди се, че решението в частта, с която съдът се е произнесъл по
иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД
е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Изложени са съображения, че
искът за собственост е уважен на непредявено от ищеца основание за нищожност на
договора за покупко - продажба, тъй като извън предявения иск по чл.26 от ЗЗД
ищецът не е твърдял порок на сделката по чл.42, ал.2 от ЗЗД, а съдът е
постановил решението си въз основа на решаващи изводи в този смисъл. Твърди се,
че поради допуснато процесуално нарушение от районния съд не са зачетени и
обсъдени всички възражения на ответницата. Твърди се, че съдът необосновано не
е допуснал до разпит поискания от ответната страна свидетел за доказване на
евентуалното възражение за придобиване на имотите по давност. Твърди се, че
решението е постановено в нарушение на чл.42, ал.2 от ЗЗД и чл.8 от ЗТРРЮЛНЦ,
изложени са подробни съображения, цитирани са предходни решения на БОС и ВКС с
отношение по спора. Цитирана е задължителна съдебна практика, която според
твърденията на въззивницата не е съобразена от районния съд. Направено е искане
за отмяна на решението в частта относно произнасянето на съда по предявения иск
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и отхвърляне на исковата претенция на
ищеца. Въззивницата моли за присъждане на разноските по делото и за допускане
до разпит на един свидетел при довеждане за доказване на упражняването на
фактическа власт върху имотите от ответницата.
В дадения срок е
постъпил отговор на въззивната жалба
от „Индиго” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Казанлък,
ул.”Св.Св. Кирил и Методий” № 12а, представлявано от Джон Пол О’Съливан, чрез
процесуален представител адв.Надежда Гаргова. Въззиваемият оспорва подадената
от насрещната страна въззивна жалба. Твърди се, че произнасянето на районния
съд по предявения иск за нищожност на придобивната сделка, от която ответницата
черпи права е допустимо, тъй като настоящият иск е предявен на различно
основание от предходно заявените и не е налице СПН. Твърди се, че между делата
не е налице идентичност и не е допуснато пререшаване на правен спор. Твърди се,
че районният съд се е произнесъл по предявените от ищеца искове в съответствие
със закона. Възразено е срещу искането за разпит на свидетел, като се твърди,
че доказването което се цели да се проведе със свидетелските показания е
несъотносимо, а също – искането е несвоевременно направено и е преклудирано.
Изложени са съображения по същество на спора за собственост в подкрепа на
изводите на районния съд по обжалваното решение. Направено е искане за
отхвърляне на въззивната жалба и за прецизиране на решението в частта относно
произнасянето на районния съд по предявения иск за нищожност на сделката за
покупко – продажба, от която ответницата черпи права.
С влязло в сила
определение № ІІІ-1043/07.06.2019 год. по делото въззивният съд е оставил без разглеждане въззивната
жалба подадена от М.Т.И. от гр.К., ул. ”С.” № **, вх.*, ет.*, ЕГН **********,
чрез процесуален представител адв. Радостина Иванова, срещу решение № 99/
14.01.2019 год. по гр.д.№ 3038 / 2018 год. по описа на Бургаския районен съд, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на
„Индиго” ООД против М.Т.И., за прогласяване нищожността на сделката за
покупко-продажба, обективирана в нот. акт № **, том *, рег.№ ***, нот.д. № ** /
25.03.**** год. на нотариус № 542 на НК, с който ответницата се легитимира като
собственик на двата горепосочени имота, като
е прекратено производството по в.гр.д.№ 777/2019 год. по описа на БОС в тази
част. Въззивният съд е допуснал до разпит в открито
съдебно заседание един свидетел при довеждане от страна на ответницата, за
установяване на твърденията по евентуалното възражение за изтекла придобивна
давност.
Въззивната жалба в
допустимата за обжалване част е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от
легитимирано лице – надлежно упълномощен процесуален представител, поради което
е ДОПУСТИМА.
С решението в
допустимата за обжалване част Бургаският районен съд се е произнесъл по
отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
В открито съдебно
заседание на въззивния съд е разпитан допуснатия сведетел, страните поддържат
изразените становища, молят за присъждане на направените съдебни разноски
съобразно представени списъци. Въззиваемата страна е направила евентуално
искане за намаляване на размера на разноските в частта за заплатеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Настоящият съд е
сезиран за произнасяне по претенцията предявена пред Бургаския районен съд от „Индиго”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, ул.”Св.Св.
Кирил и Методий” № 12а, представлявано от Джон Пол О’Съливан, чрез процесуален
представител адв. Надежда Гаргова срещу
М.Т.И. ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София , ул.“Тарас Шевченко“, №20,
ап.50 за
приемане на установено по отношение на „Индиго” ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, ул.”Св.Св. Кирил и Методий” № 12а,
представлявано от Джон Пол О’Съливан, че М.Т.И. ЕГН ********** със съдебен
адрес: гр.София , ул.“Тарас Шевченко“, №20, ап.50, не е собственик на поземлен имот с идентификатор 81178.502.30 по КК
и КР на гр.Черноморец, общ.Созопол, целия с площ от 889 кв.м., трайно
предназначение - урбанизирана територия, при граници: 81178.502.37,
81178.502.31, 81178.502.41, 81178.502.29 и 81178.502.38, както и на поземлен имот с идентификатор 81178.502.31 по КК и КР на
гр.Черноморец, общ.Созопол, целия с площ от 882 кв.м., трайно
предназначение-урбанизирана територия, при граници: 81178.502.37, 81178.502.34,
81178.502.33, 81178.502.32, 81178.502.41 и 81178.502.30.
Ищецът, в исковата
молба и в допълнителни уточняващи молби - на л.54, на л.57 и
сл. и на л.124, твърди, че ищцовото дружество е придобило право на собственост
върху процесните недвижими имоти съгласно н.а.№***, т.**, рег.№2238, д.№261/2005
год. на нотариус №257 и н.а.№ 88,т.VІ.,
рег.№6063, д.№***/20** год. на нотариус №285. Твърди, че е вписана промяна на
24.02.2011 год. по партидата на ищцовото дружество в ТР, на базата на решения
на ОС на дружеството от 06.01.2011 год., относно втори управител – Недко
Стефанов Стефанов, който заедно с управителя Джон Пол О’Съливан да управляват
дружеството заедно и поотделно. Твърди се, че на 28.03.2011 год. вписаният
управител Недко Стефанов Стефанов се е разпоредил с процесните недвижими имоти
в полза на ответницата чрез покупко – продажба обективирана в № **, т.*, рег. № ***, н.дело № **/
25.03.20**г. на нотариус с рег. № 542. Твърди се, че от сделката няма постъпили
суми по сметка на дружеството, отчетени като приходи от продажби. Твърди се, че
с влязло в сила решение №129/25.04.2014 год. по т.д.№617/2013 год. по описа на
Бургаския окръжен съд е прието за установено, че обстоятелствата вписани на
24.02.2011 год. по заявление на Недко Стефанов Стефанов по партидата на
ищцовото дружество, не съществуват. Твърди се, че придобивната сделка, от която
ответницата черпи права е нищожна на няколко основания: 1.Извършена е от лице,
което няма валидна представителна власт,
тъй като не е представител по закон на ЮЛ-продавач, предвид обстоятелството, че
вписването е било извършено въз основа на действия, които са признати от съда
за недействителни. 2.Налице е противоречие
със закона. 3.Налице е заобикаляне
на закона 4. Липсва еквивалент на
престацията, доколкото по сметка на дружеството не е постъпила сума равна
на пазарните цени на продадените имоти. Направени са искания за уважаване на
предявения собственически иск, за отмяна на нотариалния акт, от който
ответницата черпи права, както и за присъждане на разноските по делото. Ищецът
поддържа предявения собстенически иск, ангажира доказателства.
Ответницата е
депозирала отговор, с който е оспорила предявения иск за собственост. Твърди,
че по възраженията на ищеца за нищожност на сделката, от която ответницата
черпи права е налице влязло в сила решение по гр.д.№8456/2011 год. по описа на
Бургаския районен съд, което обвързва страните. Твърди, че сделката, от която черпи
права е действителна и валидна, поради което тя е собственик на процесните
имоти, евентуално – твърди, че е придобила процесните имоти по давност с добросъвестно
давностно владение в продължение на повече от 5 години. Направено е искане за
отхвърляне на иска за собственост и за присъждане на разноските по делото.
Ответницата поддържа отговора, ангажира доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното
по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Въззивният съд
следи служебно за допустимостта на обжалваното решение, но само в обжалваната
част. След частичното прекратяване на въззивното производство, въззивният съд е
надлежно сезиран за произнасяне само по
иска за собственост, поради което не може да извършва преценка за
допустимостта на решението в останалата част, с която районният съд се е
произнесъл по иск за прогласяване нищожността на сделката за покупко-продажба,
обективирана в нот. акт №**, том *, рег.№ ***, нот.д. № **/ 25.03.**** год. на
нотариус № 542 на НК.
В частта, с която
районният съд се е произнесъл по предявения отрицателен установителен иск за
собственост решението е валидно и допустимо.
Дружеството „Индиго”
ООД, с ЕИК *********, първоначално е регистрирано със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул. ”Сливница” № 6, ет.2 и съдружници Джон Пол О`Съливан
и Недко Стефанов Стефанов, съгласно вписване в Търговския регистър към
Агенцията за вписванията на 18.08.2008 год. Към този момент управител и
представител на дружеството е Джон Пол О`Съливан - горното се установява от
справка в ТР.
Установява се от приложените документи за
собственост, че дружество „Индиго” ООД е придобило право на собственост върху
процесните недвижими имоти чрез сделки на покупко – продажба, обективирани в
н.а.№***, т.**, рег.№****, д.№***/20** год. на нотариус №257 и н.а.№ **, т.**., рег.№****, д.№***/20** год.
на нотариус №285.
На 24.02.2011 год. по партидата на
ищцовото дружество в ТР е извършено вписване на базата на решение на ОС на
дружеството от 06.01.2011 год., в което е посочено, че Недко Стефанов е избран
за управител на дружеството и е взето решение дружеството да се представлява от
двамата управители Джон Пол О`Съливан и Недко Стефанов Стефанов заедно и
поотделно. От 24.02.2011 год. вписаните обстоятелства в ТР са, че дружеството се управлява и представлява
от Недко Стефанов Стефанов и Джон Пол О`Съливан заедно и поотделно.
На 28.03.2011 год. „Индиго”
ООД, с ЕИК *********, представлявано от вписания към този момент управител Недко
Стефанов Стефанов се е разпоредило с процесните недвижими имоти в полза на
ответницата, като сделката е обективирана в нотариален акт за покупко-продажба
на недвижими имоти : № **, т.*, рег.
№ ***, н.дело № **/ 25.03.****г. на нотариус с рег. № 542.
Съгласно н.а.№ ** т.*,
рег. № ***, н.дело № **/ 25.03.****г. на нотариус с рег. № 542 ответницата е
придобила ПИ с идентификатор
81178.502.30, по кад. карта на гр.Черноморец , урбанизирана територия, с
площ от 889 кв.м. и ПИ с идентификатор №
81178.502.31. по кад. карта на гр.Черноморец, урбанизирана територия, с
площ 883 кв.м. за общата цена от 13 550 лв., при данъчна оценка на имотите общо
13 531,4 лв. В нотариалния акт е отразено, че продавачът е представляван от
управителя и съдружник в „Индиго” ООД -
Недко Стефанов Стефанов. При сключване на сделката е представен протокол от общо събрание на съдружниците в
„Индиго” ООД от 21.03.2011 год., на което са взети решения за продажба на
процесните имоти.
С решение
№129/25.04.2015 год. по т.д.№ 617/2013 год. по описа на Бургаския окръжен съд е
прието за установено по отношение на «Индиго»ООД, че всички вписани на
24.02.2011 год. в търговския регистър по партидата на дружеството по заявление
на Недко Стефанов Стефанов обстоятелства по взети решения на ОСС на «Индиго» ООД,
от 06.01.2011 год. не съществуват. Решението е влязло в сила след потвърждаване
от апелативен съд и недопускане на касационно обжалване от ВКС, на 07.06.2016 год.
Видно от
приложеното копие от гр.д.№ 8456/2011 год. по описа на Бургаския районен съд,
по делото са постановени: съдебно решение №581 / 05.04.2013 год. по гр.д. №
8456 / 2011 год. по описа на Бургаския районен съд , съдебно решение
№ІІІ-55/14.05.2014 год. по в.гр.д.№1978/2013 год. по описа на Бургаския окръжен
съд и определение № 427/11.06.2015 год. по гр.д.№2412/2014 год. по описа на
Върховния касационен съд, І т.о..
С влязло в сила
съдебно решение на 11.06.2015 год. са отхвърлени искове предявени от Джон Пол О`Съливан, гражданин на
Великобритания, паспорт № ********* / 11.12.2007 год., с адрес гр.Лондон,
„Колиер Роу Лейн” № 53, Помфорд, Есекс, против „Индиго”
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.Бургас, ул.
”Сливница” № 6, ет.2, представлявано от управителите Джон Пол О`Съливан и Недялко Стефанов Стефанов – заедно и
поотделно и против М.Т.И. ЕГН **********
от гр.К., ул. ”С.” № **, вх.*, ет.*, за установяване нищожност на
разпоредителните сделки извършени с нотариални актове за покупко – продажба на
недвижими имоти - № ** т.* рег.***, н.д. № ** / 25.03.**** год. и № ** т.*, рег.***, н.д. № ** / 25.03.****
год., и двата на нотариус с рег. № 542 по регистъра на НК, на предявените
основания – липса на съгласие,
противоречие на закона и накърняване на добрите нрави.
Видно е, че в
предходно водения процес настоящият ищец и настоящата ответница са участвали не
като насрещни страни, а като ответници в качеството им на другари в процеса по
смисъла на чл.215, ал.1 от ГПК, поради което между тях не е формирана сила на
пресъдено нещо. Както е прието в съдебната практика обаче, между другарите е налице обвързваща сила от констатациите,
които съдът е направил в мотивите, относно общите факти. В този смисъл са Решение
№ 50 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6235/2013 г., II г. о., ГК, докладчик
съдията Веселка Марева, както и Определение № 147 от 19.02.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 3705/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева.
При предявен иск за
собственост ищецът разполага с възможност да направи твърдения за нищожност на
придобивното основание, от което ответникът чепри права, по които съдът е
длъжен да се произнесе. Ако твърденията за нищожност черпят аргументи от едни и
същи факти и обстоятелства и са идентични с твърденията за нищожност по
предходно воден процес, в който страните са участвали като другари, между тях е налице обвързваща сила на
констатациите, които съдът е направил в мотивите, относно общите факти. В
настоящия процес ищецът твърди същите факти и обстоятелства за нищожност на
сделката, от която ответницата черпи права, каквито са били твърдени и в
предходно водения процес. Ето защо настоящият съд зачита констатациите
направени в мотивите към влезлите в сила решения по гр.д.№ 8456/2011 год. по
описа на Бургаския районен съд, поради което приема, че процесната сделка,
която е придобивно основание за ответницата не е нищожна поради противоречие със закона и накърняване на добрите
нрави. По предходно гледаното дело са изложени
обвързващи страните мотиви относно сочените фактически обстоятелства за липса на еквивалентност на престациите по
процесната сделка и непостъпването на парични средства от сделката по сметка на
дружеството. Следва да се посочи, че тези твърдения не са основания за
нищожност по смисъла на чл.26 от ЗЗД, а са разгледани като обстоятелства
относно твърденията за нищожност на сделката поради накърняване на добрите
нрави, по което също са изложени обвързващи страните констатации в мотивите към
постановените съдебни решения по предходно гледаното дело, които се зачитат от
настоящия съд.
В настоящото
производство ищецът е навел формално различни твърдения за нищожност на
разпоредителната сделка, от която ответницата черпи права - липса на представителна власт и заобикаляне
на закона. Тъй като районният съд не е отграничил основанията по предявения
облигационен иск по чл.26 от ЗЗД, от основанията сочени като твърдения за
нищожност по предявения собственически иск, а с произнасянето на диспозитива за
отхвърляне на иска по чл.26 от ЗЗД с настоящото съдебно решение районният съд
не е посочил основанието за нищожност, на което е отхвърлил иска, следва да се
счете, че не е формирана СПН за сочените от ищеца основания. Настоящият съд
приема, че тези твърдения са наведени по предявения собственически иск и ги
разглежда по същество.
Във връзка със
соченото основание за нищожност – липса
на представителна власт, настоящият съд го намира за несъотносимо. В случая
представителството на управителя на търговското дружество - продавач не е
възникнало на базата на упълномощаване по смисъла на чл.39 и сл. от ЗЗД, а е
възникнало на законово основание, тъй като дружеството извършва действия чрез органите
си, които са представители по закон - т.н. налице е органно представителство по
ТЗ, а не представителство по ЗЗД. Ето защо хипотезата на чл.42 от ЗЗД е неприложима
- тя се отнася само за представителство по упълномощаване, каквото в случая не
е налице. Съгласно посоченото в мотивите
към Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г.,
ОСГТК на органния представител е признато правото неговата воля като физическо
лице да бъде счетена във външните отношения за воля на ЮЛ. Той е изразител на
волята на самото юридическо лице. В процеса на волеобразуване и волеизявяване
не могат автоматично да се прилагат ограничения, предвидени за
представителството по ЗЗД .
От друга страна,
съдът взе предвид, че твърденията на ищеца относно липсата на представителна власт, се обосновават с
обстоятелството, че вписаният в ТР управител, който е представлявал дружеството
– ищец по прехвърлителната сделка извършена в полза на ответницата не е
представител по закон на ЮЛ-продавач, предвид обстоятелството, че вписването е
било извършено въз основа на действия, които впоследствие са признати от съда
за недействителни /несъществуващи/. Обосновката извършена от ищеца за формално
твърдяното основание обаче, не сочи хипотезата на липса на представителна власт
по смисъла на чл.42 от ЗЗД, а сочи хипотезата на липса на валидно изразено съгласие от продавача за сключване на
сделката – основание за нищожност по чл.26, ал.2, предл.2, от ЗЗД, за която хипотеза също са изложени
обвръзващи страните мотиви по горепосоченото, предходно разгледано дело. Както
е посочено в обвързващите страните по делото мотиви по предходно гледаното дело, заличаването на вписаните обстоятелства в Търговския регистър съгласно
изричната норма на чл.8 от Закона за търговския регистър прекратява занапред действието на вписването. Ето
защо обстоятелството, че съгласно влязло в сила впоследствие-на 07.06.2016 год.,
решение по т.д. № 617/2013 год. по описа на Бургаския окръжен съд, е извършено
заличаване на вписаните на 24.02.2011 год. обстоятелства по партидата на ищеца
в ТР по взети решения от 06.01.2011 год., не
оказва влияние на действителността на процесната сделка, тъй като не сочи
липса на валидна воля за продавача към момента на извършване на сделката. Както
е посочено в обвързващите страните мотиви относно общите факти по предходно
гледаното дело, от правно значение в случая е обстоятелството какво е било
вписването в Търговския регистър по отношение на управлението и представителството
на ответното дружество към момента на извършване на разпоредителните сделки –
т.е към 25.03.2011 год. Към правно релевантния момент – 25.03.2011 год. в
Търговския регистър е било вписано управление и представителството на
дружеството заедно и поотделно от Недко Стефанов Стефанов и Джон Пол О`Съливан.
На осн. чл.7, ал.1 от Закона за търговския регистър, съгласно който вписаните
обстоятелства се смятат, че са станали известни на третите добросъвестни лица
от момента на вписването, е налице защита на интересите на третите
добросъвестни лица, като те могат да се позоват на вписването, дори ако то е извършено на основата
на неистински документи, до момента на заличаването му – в случая заличаването
е станало след разпоредителните сделки. В този смисъл е и съдебната практика. С
определение № 306 / 15.04.2014 год. по т.д. № 3103 / 2013 год. на ВКС , І т.о. , не е допуснато касационно
обжалване на решение № 41 / 16.04.2013 год. по т.д. № 80 / 2013 год. на
Бургаския апелативен съд, съгласно което е прието, че последващи заличавания на
вписванията имат действие за в бъдеще по отношение на третите добросъвестни
лица. В този смисъл са и мотивите по т.ІІІ от Тълкувателно решение № 1 от
6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, където е посочено, че вписването в търговския регистър се допуска с
позитивно охранително регистърно решение, което не подлежи на обжалване по реда
на чл. 500 ГПК. Възможно е да бъде допуснато вписването и на нищожни решения на
ОС, като нищожността им подлежи на установяване по исков ред. При иск за
установяване нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на
вписаното обстоятелство проверката не следва да се простира по отношение
законосъобразността на самото вписано обстоятелство /решение на общо събрание
на управителен или надзорен орган на дружеството/. Ако решението на ОС е
незаконосъобразно, членът на дружеството разполага с иск по чл. 74 ТЗ. Ако е
вписано решение на съвет на директорите или надзорен съвет, членът на
дружеството разполага с иск по чл. 71 ТЗ. След успешното провеждане на всеки
един от двата иска, решенията по които имат действие занапред, вписаното
обстоятелство ще бъде заличено на основание чл. 498 ГПК, като заличаването също няма обратно действие.
Ответницата М.Т.И.
не е съдружник в ответното дружество и е трето лице по смисъла на Търговския
закон и Закона за търговския регистър, чиято добросъвестност се предполага до
доказване на противното. Ищецът не е ангажирал до делото доказателства, които
да сочат недобросъвестност на ответницата, към момента на сключване на
процесната сделка, поради което настоящият съд няма основание да приеме, че тя
е била недобросъвестен приобретател.
Предвид горното
съдът не споделя твърдението на ищеца, че е налице нищожност на договора за покупко
– продажба, от който ответницата черпи права, поради липса на представителна
власт за лицето, което е представлявало продавача към момента на сключване на
сделката.
Във връзка с
наведеното основание за нищожност – заобикаляне
на закона, съдът взе предвид, че обосновка на твърдяното основание не е
извършена от ищеца, но ищецът по делото не установи, че с процесната сделка е
целен и постигнат забранен от закона правен резултат. Ето защо не е налице и основание за нищожност по чл.26, ал.1, пр.2
от ЗЗД.
На базата на
изложеното по-горе съдът приема, че придобивната сделка, от която ответницата
черпи права не е нищожна на твърдените
от ищеца основания.
Ето защо настоящият
съд приема, че ответницата е придобила собствеността върху процесните имоти на
валидно правно основание – чрез покупка обективирана в посочения по-горе
нотариален акт, поради което валидно се легитимира като собственик на
процесните имоти спрямо ищеца. С прехвърляне на процесните имоти на ответницата
с действителни правни сделки, на осн. чл.99 от ЗС ищецът е изгубил
собствеността върху тях, а същите са придобити от ответницата.
Горното сочи неоснователност
на предявения собственически иск, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Тъй като възражението за придобиване на имотите по давност от ответницата е
евентуално, предвид изложеното по-горе за установена собственост на ответницата
на основание на валидна правна сделка, това възражение не следва да се
разглежда.
Като е сгигнал до
различни правни изводи с решението в обжалваната част, Бургаският районен съд е
постановил неправилно съдебно решение в тази част – постановено в противоречие със
събраните по делото доказателства и необосновано, поради което решението следва
да бъде отменено в обжалваната част,
а спорът - решен по същество с отхвърляне на предявения собственически
иск.
Решението следва да
бъде отменено и в частта, с която районният съд се е произнесъл за разноски. С
оглед изхода на делото в полза на ответницата по предявения иск следва да се
присъдят разноските, за които са представени годни разходни документи. Пред
първоинстанционния съд на л.115 е представено копие от договор за правна помощ,
в което е инкорпорирана разписка за заплащане на адвокатско възнаграждение от
2000 лв. за защита на ответницата пред първата инстанция. Тъй като представеното копие не е заверено от
адвоката като вярно с оригинала съдът намира, че същото е негодно доказателство
и не го цени за направени разноски. Пред въззивния съд въззивницата е направила
разноски за държавна такса от 151,95 лв. и за заплатено адвокатско
възнаграждение от 2000 лв. – л.43, които разноски следва да бъдат присъдени в
полза на въззивницата и да бъдат възложени в тежест на въззиваемата страна.
Съдът не споделя възражението на въззиваемата страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение заплатено от насрещната страна в настоящото
производство, което преценява за адекватно на правната и фактическа сложност на
спора, поради което го присъжда в пълен размер.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 99/ 14.01.2019 год. по
гр.д.№ 3038 / 2018 год. по описа на Бургаския районен съд, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на „Индиго”
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, ул. ”Св.Св.
Кирил и Методий” № 12а, представлявано от Джон Пол О’Съливан, че М.Т.И. от гр.К.,
ул. ”С.” № **, вх.*, ет.*, ЕГН **********, не е собственик на поземлен имот с
идентификатор 81178.502.30 по КК и
КР на гр.Черноморец, общ.Созопол, целия с площ от 889 кв.м., трайно
предназначение - урбанизирана територия, при граници: 81178.502.37, 81178.502.31,
81178.502.41, 81178.502.29 и 81178.502.38, както и на поземлен имот с
идентификатор 81178.502.31 по КК и
КР на гр.Черноморец, общ.Созопол, целия с площ от 882 кв.м., трайно
предназначение - урбанизирана територия, при граници: 81178.502.37, 81178.502.34,
81178.502.33, 81178.502.32, 81178.502.41 и 81178.502.30. Осъдена е М.Т.И. да заплати на „Индиго” ООД деловодни разноски в
размер на 677 лв., и е осъдено
„Индиго” ООД да заплати на М.Т.И. деловодни разноски в размер на 1000 лв.
ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от „Индиго”
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, ул.”Св.Св.
Кирил и Методий” № 12а, представлявано от Джон Пол О’Съливан, чрез процесуален
представител адв.Надежда Гаргова срещу
М.Т.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София , ул.“Тарас Шевченко“, №20,
ап.50 за приемане на установено по отношение на „Индиго” ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, ул.”Св.Св. Кирил и
Методий” № 12а, представлявано от Джон Пол О’Съливан, че М.Т.И. ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр.София , ул.“Тарас Шевченко“, №20, ап.50, не е собственик на поземлен имот с
идентификатор 81178.502.30 по КК и КР на гр.Черноморец, общ.Созопол, целия
с площ от 889 кв.м., трайно предназначение - урбанизирана територия, при
граници: 81178.502.37, 81178.502.31, 81178.502.41, 81178.502.29 и 81178.502.38,
както и на поземлен имот с идентификатор
81178.502.31 по КК и КР на гр.Черноморец, общ.Созопол, целия с площ от 882
кв.м., трайно предназначение - урбанизирана територия, при граници:
81178.502.37, 81178.502.34, 81178.502.33, 81178.502.32, 81178.502.41 и
81178.502.30.
ОСЪЖДА „Индиго” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.Казанлък, ул.”Св.Св. Кирил и Методий” № 12а, представлявано от
Джон Пол О’Съливан да заплати на М.Т.И. от гр.К., ул. ”С.” № **, вх.*, ет.*,
ЕГН ********** направените пред въззивния съд разноски общо в размер на 2151,95 лв. / две хиляди сто петдесет и
един лева и деветдесет и пет стотинки /.
Решението може да
се обжалва с касационна жалба, пред Върховния касационен съд, в едномесечен
срок от връчване на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.