№ 14040
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110128780 по
описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 376,10 лв.,
дължима по договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане,
предоставяни със системен партиден номер М5875046, като част от Рамков договор,
идентифициран с уникален номер *********, за отчетен период от 20.01.2023 г. до
10.03.2020 г., от която: 46,32 лв. – цена за ползвани и неплатени електронни съобщителни
услуги и 329,78 лв. – цена за устройство по договор за продажба на изплащане; 110,54 лв.,
дължима по договор за електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен
партиден номер М6115657, като част от Рамков договор, идентифициран с уникален номер
*********, за отчетен период от 27.01.2020 г. до 16.04.2020 г., от която: 53,32 лв. – цена за
ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги и 57,22 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната съгласно т. 54.12 от ОУ и
неустойка за дадена отстъпка, ведно със законната лихва от 27.01.2023 г. до изплащане на
вземането, както и 136,80 лв., представляваща мораторна лихва за периода от падежа на
отделното месечно задължение до 26.01.2023 г., от която: 13,36 лв. – върху сумата от 46,32
лв., начислена за периода от 10.02.2020 г. до 09.01.2023 г., 92,58 лв. – върху сумата от 329,78
лв., начислена за периода от 10.02.2020 г. до 09.01.2023 г., 14,99 лв. – върху сумата от 53,32
лв., начислена за периода от 17.02.2020 г. до 09.01.2023 г. и 15,87 лв. – върху сумата от 57,22
лв., начислена за периода от 17.04.2020 г. до 09.01.2023 г., за които суми по ч. гр. дело №
11161/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 15.03.2023 г.
Ищецът „.... твърди, че между него и ответницата ..... е съществувало облигационно
правоотношение, възникнало по силата на рамков договор № ********* от 18.06.2018 г., въз
основа на който й е предоставял електронни съобщителни услуги и са продадени устройства
на изплащане, чийто цени са начислявани по 2 броя партиди, а именно: по партида №
М5875046 с предоставяна комплексна мобилна услуга на мобилен номер 0885 605 658 и е
продадено на изплащане устройство Apple, Iphone 6a, 32 GB Space Gray, както и по партида
1
№ М6115657 с предоставяна комплексна мобилна услуга с фиксирана телевизия №
201001306478 и фиксиран интернет № 101001306474. Поддържа, че по двете партиди от
страна на ответницата са натрупани задължения в общ размер на сумата от 486,64 лв.,
формирана, както следва: по партида № М5875046 – общо 376,10 лв., от която: 46,32 лв. –
цена за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги за периода от 20.01.2020 г. до
10.03.2020 г. и 329,78 лв. – цена за устройство на изплащане и по партида № М6115657 –
общо 110,54 лв., от която: 53,32 лв. - цена за ползвани и неплатени електронни съобщителни
услуги за периода от 27.01.2020 г. до 16.04.2020 г. и 57,22 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната съгласно т. 54.12 от ОУ и неустойка за дадена
отстъпка. С неизпълнението на посочените парични задължения обосновава и заявяването
на претенция за мораторна лихва в общ размер н...36,80 лв., от която: 13,36 лв. – върху
главницата от 46,32 лв., начислена за периода от 10.02.2020 г. до 09.01.2023 г., 92,58 лв. –
върху главницата от 329,78 лв., начислена за периода от 10.02.2020 г. до 09.01.2023 г., 14,99
лв. – върху главницата от 53,32 лв., начислена за периода от 17.02.2020 г. до 09.01.2023 г. и
15,87 лв. – върху главницата от 57,22 лв., начислена за периода от 17.04.2020 г. до 09.01.2023
г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата ..... не е подала отговор на исковата молба.
С възражението по чл. 414 ГПК заявява, че оспорва вземанията по основание и размер.
Оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца. Навежда довод за изтекла погасителна
давност – арг. т. 11а от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Установява се, че между „../.., в качеството на мобилен оператор, и ответницата ... Т. К.,
в качеството на потребител, е сключен договор № ********* от 18.06.2018 г., по силата на
който операторът предоставя на потребителя електронни съобщителни услуги чрез една
и/или няколко електронни съобщителни мрежи при условията на договора и общите
условия, като всяка избрана услуга или пакет от услуги се описват, в т. ч. срок на ползване,
ценови условия, приложими общи условия и др. в отделни приложения, представляващи
неразделна част от договора, а за всяка промяна на условията по договора се подписва анекс
или ново приложение.
Към договор № ********* е подписано приложение № 1 от 18.06.2018 г., с което се
предоставя ползването на тарифен план за мобилна услуга ... O...., с фиксиран мобилен
номер .... при следните условия: месечна абонаментна такса - 34,99 лв., включени минути
изходящи разходи към всички национални мрежи – без ограничение, включен мобилен
интернет на максимална скорост – 20 000, цена на минута изходящ разговор към всички
национални мрежи – 0,35 лв., цена н... СМС към мобилни мрежи в страната – 0,25 лв. и цена
н... СМС към всички международни мрежи – 0,40 лв. Предвидено е, че условията по
тарифния план влизат в сила от деня на подписване на приложението за срок от 24 месеца, т.
е. до 18.06.2020 г. В приложението е включена и клауза, според която в случай на
прекратяване на абонамента по инициатива или по вина на абоната преди изтичане на срока
на ползване, той дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси,
дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без
отстъпка до изтичане на съответния срок на ползване, като в случай, че абонатът е
физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази
клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за
услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В допълнение на
неустойката абонатът дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени и/или
предоставени на лизинг/на изплащане), съответстващи на оставащия срок на ползване по
2
съответния абонамент.
С допълнение към приложение № 1 към договор № ********* от 18.06.2018 г. абонатът
е декларирал, че е запознат с общите условия на оператора за ползване на услугата по него,
които са му предоставени, заедно с предварителната информация по чл. 4, ал. 1 от ЗЗП.
Към договор № ********* е подписано и приложение № 3 от 18.06.2018 г., с което се
предоставя ползването на допълнителни електронни съобщителни услуги, които могат да се
ползват от абоната по негова инициатива или когато е приложимо, с посочване на цената на
всяка отделна допълнителна услуга.
Установява се още, че на 06.01.2019 г. между страните е подписано допълнително
приложение към приложение № 1 към договор № ********* от 18.06.2018 г., по силата на
което се активира допълнителен пакет (Екстра) към тарифен план за мобилни услуги –
мобилен интернет за смартфон, таблет и лаптоп, при следните условия: месечна
абонаментна такса от 6,00 лв., промоционална отстъпка от 50 %, включено месечно
потребление от 3 000 МБ, включен мобилен интернет от 1 140 МВ. Предвидено е, че
условията по тарифния план влизат в сила от датата на подписване на допълнителното
приложение за срок от 24 месеца, т. е. до 06.01.2021 г. В допълнителното приложение също е
включена клауза за неустойка с аналогично съдържание на тази в приложение № 1 от
18.06.2018 г.
Изяснява се още, че между „../.. и ответницата ... Т. К. е сключен и договор за продажба
на изплащане № ********* от 06.01.2019 г., по силата на който продавачът прехвърля в
полза на купувача собствеността върху мобилно устройство, индивидуализирано в приемо-
предавателен протокол от същата дата, а именно: апарат Apple iPhone6s 32 GB, Space Gray,
при следните условия: първоначална вноска – 29,98 лв., брой месечни вноски – 23, обща
сума на оставащите вноски – 689,54 лв., като сумите по отделните вноски ще бъдат
отразявани в месечните таксуващи фактури, издавани по договора за услуги.
Като писмени доказателства по делото са приети и 3 броя фактури ведно с приложение
А към всяка от тях, както и 4 броя извлечения от сметки от 16.04.2020 г., съдържащи
информация за фактурираните от страна на „../.. задължения на ответницата ... Т. К., както
следва: фактура № **********/27.01.2020 г. – на обща стойност от 14,98 лв., от която: 4,99
лв. – такса за домашен интернет и 9,99 лв. – такса за телевизия, или общо 17,98 лв. с ДДС,
фактура № **********/26.02.2020 г. – на обща стойност от 14,98 лв., от която: 4,99 лв. –
такса за домашен интернет и 9,99 лв. – такса за телевизия, или общо 17,98 лв. с ДДС;
фактура № **********/26.03.2020 г. – на обща стойност от 17,86 лв., от която: 4,99 лв. –
такса за домашен интернет, 9,99 лв. - такса за телевизия, 2,88 лв. – общи такси и услуги, или
общо 21,43 лв. с ДДС, сметка № **********/16.04.2020 г. на стойност от 20,01 лв. с
посочено основание „неустойка – месечни такси“, сметка № **********/16.04.2020 г. на
стойност от 8,62 лв. с посочено основание „неустойка – отстъпки от цена на услуги“, сметка
№ **********/16.04.2020 г. на стойност от 19,98 лв. с посочено основание „неустойка –
месечни такси“, № **********/16.04.2020 г. на стойност от 8,61 лв. с посочено основание
„неустойка – отстъпки от цена на услуги“.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза се установява, че в системата на „../.. има реално
активирана услуга по номер 0885 605 658 по договор № М5875046 и предоставени услуги –
домашен интернет и телевизия по договор № М6115657, като същите са начислени
съобразно таксите, посочени в процесните договори. Експертът не е констатирал извършени
плащания по отделните фактури, приемайки, че непогасени по тях са останали сумите, както
следва: 46,32 лв. – цена на месечни абонаментни такси и предоставени електронни
съобщителни услуги по партида № М5875046, 329,78 лв. – вноски за изплащане на закупено
устройство по партида № М5875046, 53,32 лв. – цена на месечни абонаментни такси и
предоставени електронни съобщителни услуги по партида № М6115657. Изяснява се още, че
3
начислените неустойки за предсрочно прекратяване на договор № М6115657 са определени
съобразно условията на договора, като същите се формират от стойността на 3 вноски без
ДДС, както следва: за услугата ... ТВ Стандарт – 20,01 лв. (6,67 лв. х 3), за която е издадена
сметка № **********/16.04.2020 г., за услугата ... Нет 50 (домашен интернет) – 19,98 лв.
(6,66 лв. х 3), за която е издадена сметка № **********/16.04.2020 г., за услугата ... Стандарт
– 8,62 лв., за която е издадена сметка № **********/16.04.2020 г. и за услугата ... Нет 50
(домашен интернет), за която е издадена сметка № **********/16.04.2020 г.
Съдът възприема заключението по съдебносчетоводната експертиза, тъй като същото е
обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област и отговарящо на
поставените задачи.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 92, ал. 1
ЗЗД.
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: облигационно правоотношение с ответницата по силата на
твърдяния рамков договор № ********* от 18.06.2018 г. и договор за продажба на
изплащане; изпълнение на задълженията си по тях посредством предоставяне на
съответната мобилна услуга и мобилно устройство, както и тяхната цена, наличието на
валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договора поради
виновно неизпълнение на задълженията на ответницата, както и размера на уговорените
неустойки.
В случая, посочените по-горе предпоставки са налице. За да достигне до този извод
съдът съобрази най-напред данните, удостоверени в обсъдените по-горе писмени
доказателства - рамков договор № ********* от 18.06.2018 г., приложения № 1 и № 3 към
него, допълнителните приложения към тях, както и договор за продажба на изплащане №
********* от 06.01.2019 г., подписани от ответницата ....., чието авторство тя не е оспорила в
хода на процеса, въз основа на които може да се направи извод относно наличието на
валидно възникнала облигационна връзка между нея и „../.. по силата на процесните договор
за електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер №
М5875046 и системен партиден номер № М6115657, както и договор за продажба на
изплащане на устройство от 06.01.2019 г. с твърдяното съдържание, представляващи
валидни договорни източници, които ги обвързват. Изрично във всяко едно от отделните
приложения към рамковия договор е отразен характерът на предоставените услуги, а
именно: ползване на мобилна услуга ... O...., с фиксиран мобилен номер ....
индивидуализирани в приложение № 1, ползване на допълнителни електронни съобщителни
услуги към мобилни услуги, индивидуализирани в приложение № 3, допълнителен пакет
(Екстра) към тарифен план за мобилни услуги – мобилен интернет за смартфон, таблет и
лаптоп, индивидуализирани в допълнително приложение към приложение № 1, както и
месечната абонаментна такса за всяка една от тях. На следващо място, от съдържанието на
договора за продажба на изплащане от 06.01.2019 г. и приемо-предавателния протокол към
него се установява предметният му обхват, а именно: мобилен апарат Apple iPhone6s 32 GB,
Space Gray, както и стойността на отделните месечни вноски, които се дължат за него. По
делото не се спори относно предоставянето на всяка една от отделните услуги по отделните
договори съответно за предоставяне на електронни съобщителни услуги и договор за
продажба на изплащане, за което свидетелстват и констатациите на вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза, достигнала до категоричен извод в тази насока, както и
относно стойността на останалите неплатени суми по всеки един от тях, а именно: 46,32 лв.
– цена на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги по
партида № М5875046, 329,78 лв. – вноски за изплащане на закупено устройство по партида
№ М5875046 и 53,32 лв. – цена на месечни абонаментни такси и предоставени електронни
съобщителни услуги по партида № М6115657, които ответницата не твърди, а и не доказва
4
да е заплатила. Следователно, ..... е неизправна страна по тях, като допуснатото
неизпълнение от повече от 124 дни е обусловило едностранното прекратяване на договора от
страна на оператора „../.., на основание т. 54.12 от Общите условия за взаимоотношенията
между „../.. и абонатите и потребители на обществени мобилни наземни мрежи, с които тя
изрично е потвърдила, че се е запознала и е получила екземпляр от тях. При наличието на
писмени договори между страните, уреждащи облигационните правоотношения между тях,
в т. ч. и правото да се търси обезщетение за вредите, настъпили от неизпълнението на
договора, доколкото в представените по делото общи условия е налице изрична уредба – т.
54.12 от същите, съдът приема, че последиците от развалянето им настъпват при наличието
на забава в плащането на дължимите суми от абоната с повече от 124 дни, каквато в случая е
налице, още повече, че фактът на предсрочното прекратяване на договоите и приложенията
към тях (поради неплащане от абоната на начислените задължения за мобилни услуги и
месечен абонамент) не се оспорва от ответницата, поради което съдът приема, че те са били
едностранно прекратени от страна на ищеца, респ. е налице основание за начисляване на
неустойка по тях. Липсата на проведено доказване от страна на ..... да е изпълнила изцяло
или частично своите договорни задължения по договорите за мобилни услуги и договора за
продажба на изплащане означава, че за мобилния оператор е въникнало правото да прекрати
правоотношенията, респ. да претендира уговорената при прекратяване на договоите и
приложенията към тях неустойка. В случая, макар да няма изрично заявен довод в тази
насока, по въпроса относно действителността на посочените клаузи съдът намира, че следва
да бъде съобразена разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, съгласно която неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват. Неустойката представлява договорен способ, при който
страните при сключване на договора уговарят начин на обезвреда за едната страна по
договора, ако е допуснато неизпълнение от насрещната страна на договорно
правоотношение. В хипотезата, когато е уговорена неустойка, страната не е длъжна да
доказва вредите си, а има правото да претендира уговорената в нейна полза неустойка. За да
бъде действителна клаузата за неустойка, необходимо е неустойката да съответства на
нейните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случая, ищецът обосновава правото си да получи неустойка по процесния рамков
договор № ********* и услугата по партида № М6115657 с оглед прекратяване действието
му по вина на абоната, с разпоредбата на чл. 7.1 от приложение № 1 към него, според която
клауза в случай на предсрочно прекратяване по вина или по инициатива на потребителя
преди изтичане на срока му последният дължи на оператора неустойка в размер на
месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по
техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване, като в
случай, че абонатът е физическо лице, размерът на неустойката е ограничен до трикратния
размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния
стандартен размер без отстъпка, като наред с това се дължи и възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните
устройства, съответстваща на оставащия срок на договора. Съдът приема, че така
уговорените неустойки съответстват на обезщетителната и санкционна функции, които са
присъщи на неустойката, отчитайки допуснато неизпълнение на договорно задължение от
страна на потребителя на далекосъобщителни услуги. В задължителната практика,
обективирана в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. по описа на ОСТК на ВКС /т.
3/, е дадено разяснение, че съдът следи служебно за валидността на неустоечните клаузи,
както и че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции и от принципа за справедливост в гражданските и търговски
правоотношения. Съгласно мотивната част на TP № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС начинът на
определяне на неустойката, както и границите, не са уредени с императивни правни норми,
поради което договарянето без краен предел, както и евентуалната прекомерност, сами по
5
себе си не водят до нищожност на клаузата за заплащане на неустойка. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за
всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат
използвани някои от следните примерно изброени критерии – естество на задължението,
което се обезпечава с уговорената неустойка, размер на обезпеченото по този начин вземане,
вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, от което произтича, съотношение на
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. При всяка
преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се
съобразят конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Съдът намира, че
клаузата в приложение № 1 към договор № ********* от 18.06.2018 г., предвиждаща, че при
прекратяване на договора по вина на потребителя последният дължи неустойка в размер на
всички стандартни месечни вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, доколкото потребителят е
физическо лице, е валидна и обвързва страните. При изначално уговорен праг на
неустойката (постигната между страните уговорка за краен предел на задължението за
неустойка) и възможност същата да бъде определена, следва, че клаузата за неустойка не
създава неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор,
отговаря на изискването за добросъвестност и не излизат извън присъщите на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и като такава не е нищожна като
противоречаща на добрите нрави, съгласно дадените задължителни разяснения в т. 3 от ТР
№ 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. по описа на ОСТК на ВКС, при тази редакция на
неустоечните клаузи. Основното задължение на потребителя по договор за мобилни услуги е
да заплаща в срок абонаментните такси. Уговорената неустойка обезпечава възстановяване
на вредите от неизпълнението на това задължение, водещо до предсрочно прекратяване на
договора и невъзможността мобилният оператор да получи абонаментните вноски, дължими
до изтичане на срока на договора. В случая, тази неустойка не е необосновано висока и не
води до неоснователно обогатяване на мобилния оператор. Стандартният месечен абонамент
е конкретно определен, като претендираната неустойка не надвишава уговорения между
страните максимален размер от три стандартни месечни такси. Съдът счита, че така
уговорената клауза не разкрива признаците и на неравноправна такава. За да е
неравноправна и следователно нищожна договорна клауза в договор, сключен с потребител,
тя следва да не е уговорена индивидуално, да осъществява фактически състав на чл. 143 ЗЗП
и да не попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП. В случая, не е осъществена никоя от
хипотезите на чл. 143 ЗЗП, поради което не се касае за неравноправни клаузи в
потребителски договор. Същевременно неустойката се равнява на месечния абонамент за
три месеца и според съда не е в противоречие със закона или добрите нрави, доколкото
притежава присъщите на неустойката функции, а по начина, по който е уговорена,
представлява санкция за страната, допуснала неизпълнение на свое договорно задължение и
същевременно обезщетяват изправната страна, изпълнила своите договорни задължения.
Следователно, налице е валидна неустоечна клауза.
Ето защо, съобразявайки обстоятелството, че мобилният оператор претендира
неустойка в размер на три месечни абонаментни такси, както и част от ползваната стойност
на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора,
отчитайки наличието на доказателства за размера на абонаментните такси в договора за
мобилни услуги, отстъпките и разликата между стандартната цена без отстъпка на
устройството и преференциалната цена при сключване на договорите, посочени в самия
договор за мобилни услуги и приложенията, които размери са установени и въз основа на
заключението по съдебносчетоводната експертиза, както и предвид наличието на съдебни
решения, постановени по искове от КЗП по отношение на клаузите на мобилните оператори
относно неустойка за прекратяване, според които неустойка в размер на три месечни
6
абонаментни такси не се явява недействителна, приема, че включително и в частта относно
претендираните неустойки исковата претенция също е доказана. Следва да се отбележи, че
страните са уговорили, че максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, съответно такава уговорка е
постигната и в приложение № 1 от 18.06.2018 г. към рамков договор за мобилни услуги от
същата дата, които писмени доказателства носят подписа на ответницата, неоспорен от
последната, с което размерът на неустойката е бил уреден във вътрешните отношения между
страните с клауза, която настоящият съдебен състав приема за действителна. Съответно
основанието за начисляване на неустойка в посочения по – горе размер се съдържа в самия
договор, а клаузата за неустойка в този размер не е нищожна поради противоречие с добрите
нрави, както и не е неравноправни. Що се отнася до техния размер, съдът отново съобразява
съдебносчетоводната експертиза, достигнала до извод, че неустойките за предсрочно
прекратяване на договор № М6115657 са определени съобразно условията на договора –
като 3 броя вноски без ДДС, поради което са коректно начислени при посочените от вещото
лице размери, а именно: 20,01 лв. – за услугата ... ТВ Стандарт, 19,98 лв. – за услугата ... Нет
50 (домашен интернет), 8,62 лв. – за услугата ... ТВ Стандарт и 8,61 лв. – за услугата ... Нет
50 (домашен интернет), на колкото се равнява и общо заявения от ищеца такъв от 57,22 лв.
Ответницата ..... не твърди, а и не доказва плащане на процесните вземания, поради
което предявените срещу нея главни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД са доказани в предявените размери.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: главен дълг, изпадане на ответницата в забава и размера на
обезщетението за забава.
В случая, с оглед извода на съда относно съществуването на главните задължения, в
правната сфера на ищеца е възникнало и акцесорното вземане за обезщетение за забава, като
от страна на ответницата не се оспорва твърдяния от ищеца падеж на отделните вземания.
Определен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен онлайн калкулатор, размерът на
отделните вземания за лихва за забава върху всяка една от отделните суми за главница се
равнява на посочените от ищеца с уточнителна молба от 14.06.2023 г. суми, начислени за
претендираните периоди.
Изложеното обосновава извод, че предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД също са доказани в предявените размери.
За пълнота следва да се отбележи, че възражението на ответницата за изтекла
погасителна давност съдът счете за неоснователно.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК
на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага 3-годишната давност. Предявяването на
иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в
съда на 27.01.2023 г., а за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и
7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната
давност са всички вземания, чиято изискуемост след и на 20.11.2019 г. - арг. чл. 114, ал. 1
ЗЗД. От страна на ищеца се претендират вземания, чиято изискуемост настъпва след тази
дата, поради което никое от тях не е покрито от изтекла погасителна давност. Това е така и
по отношение на вземанията за лихва за забава, които съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД също се
погасяват с изтичането на 3-годишна давност, т. е. периодите, за които се претендират, също
7
не са обхванати от изтекла погасителна давност.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
– цялостна основателност на предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
заявителя – ищец следва да се присъдят претендираните разноски в производството по ч. гр.
дело № 11161/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство, които
съответно възлизат на 75 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
както и на 375 лв. – платена държавна такса, депозит за ССчЕ и юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
заявителя - ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „../.., ЕИК .... със седалище и
адрес на управление: .... срещу ....., ЕГН **********, с адрес: .... установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал.1
ЗЗД, че ..... дължи на „../.. сумите, както следва: 376,10 лв., дължима по договор за
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен
партиден номер М5875046, като част от Рамков договор, идентифициран с уникален номер
*********, за отчетен период от 20.01.2023 г. до 10.03.2020 г., от която: 46,32 лв. – цена за
ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги и 329,78 лв. – цена за устройство по
договор за продажба на изплащане; 110,54 лв., дължима по договор за електронни
съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер М6115657, като част от
Рамков договор, идентифициран с уникален номер *********, за отчетен период от
27.01.2020 г. до 16.04.2020 г., от която: 53,32 лв. – цена за ползвани и неплатени електронни
съобщителни услуги и 57,22 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора по
вина на абоната съгласно т. 54.12 от ОУ и неустойка за дадена отстъпка, ведно със законната
лихва от 27.01.2023 г. до изплащане на вземането, както и 136,80 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от падежа на отделното месечно задължение до 26.01.2023 г., от
която: 13,36 лв. – върху сумата от 46,32 лв., начислена за периода от 10.02.2020 г. до
09.01.2023 г., 92,58 лв. – върху сумата от 329,78 лв., начислена за периода от 10.02.2020 г. до
09.01.2023 г., 14,99 лв. – върху сумата от 53,32 лв., начислена за периода от 17.02.2020 г. до
09.01.2023 г. и 15,87 лв. – върху сумата от 57,22 лв., начислена за периода от 17.04.2020 г. до
09.01.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 11161/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.03.2023 г.
ОСЪЖДА ....., ЕГН **********, с адрес: ... да заплати на „../.., ЕИК .... със седалище и
адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 75 лв., представляваща
разноски в производството по ч. гр. дело № 11161/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както
и сумата от 375 лв., представляваща разноски в исковото производство.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9