МОТИВИ по НЧД №1852 по описа за 2019
г. на СГС, НО, 3 състав
Производството е по реда на чл.32, ал.1, вр.
чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е въз основа на искане на немските
власти, придружено с удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, издадено въз основа на решение от 01.08.2018 г., издадено от
несъдебен орган на Федерална Република Германия- Полицейски Президиум Райнпфалц,
сила на 25.08.2018 г., за налагане на финансова санкция на Б.С.Г..
В публичното съдебно заседание представителят
на СГП поддържа становище, че са налице всички основания за признаване
на решението на чуждестранния орган и изпълнението му. Отправя искане в тази
насока.
Защитникът на осъденото лице- адв.С. заявява, че не оспорват
решението, както и че ако Г. е бил уведомен за тази санкция, е щял да плати
същата, както е правил и друг път. Не възразява да бъде прието за изпълнение
решението на чуждестранните компетентни органи.
Осъденото лице Б.Г. поддържа заявеното от защитника си, като в последната си дума заявява,а
че няма какво повече да каже.
Съдът, след като прецени съдържанието на
удостоверението, становищата на страните и разпоредбите на закона, съобразно
вътрешното си убеждение, намери за установено следното от фактическа и правна
страна:
Осъденият Б.С.Г. е роден на *** г. в гр.София, българин, български гражданин,
семеен, неосъждан ЕГН **********,***.
РЕШЕНИЕ от 01.08.2018 г., издадено от
несъдебен орган на Федерална Република Германия- Полицейски Президиум
Райнпфалц, влязло в сила на 25.08.2018 г., за налагане на финансова
санкция на Б.С.Г. е наложено
административно наказание глоба в размер на 70 евро за
деяние, извършено в 20:25 ч. на 19.03.18
г., изразяващо се в това, че като водач на лек автомобил С ДК № ******,
движейки се в землище Найщадт/Вид по федерална магистрала 3 при 45,550-ия
километър по посока Франкфурт на майн е превишил максимално допустимата скорост
извън населено място с 25 км/ч, при допустима скорост от 100 км/ч, се е движил
със скорост от 125 км/ч, съставляващо нарушение на чл.41, ал.1 връзка с
приложение 2, чл.49 от Правилника за движението по пътищата (StVO), чл.24
от ЗДвП (StBG), 11.3.4 от Федерален
каталог за финансови санкции (BKat), както и сумата от 28,50 евро, съставляваща разходите по съдебното и административно производство, довели до
постановяване на осъдително решение спрямо Г. или общо финансова парична
санкция в размер на 98,50 евро.
Въз основа на този акт е издадено и
удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции (във
формуляра, даден в приложението към решението).
Видно от удостоверението, както и от самото
решение за налагане на финансова санкция, същото е издадено от несъдебен орган
на решаващата държава за извършено от осъденото лице административно нарушение, което е свързано с правилата за движение
по пътищата. Финансовата санкция включва още и сумата съставляваща разходи, направени от съдебните и
административни органи на издаващата държава, във връзка с постановяване на
осъдителното решение спрямо Г..
От текста на удостоверението се установяват и
индивидуализиращите белези на осъденото физическо лице данни– две имена, дата
на раждане, място на раждане и последен известен адрес на пребиваване в
България, размерът на наложената санкция- поотделно и общо, за която се търси
изпълнение от лицето, а именно в размер на 98,50 евро; обстоятелствата във
връзка с извършеното нарушение, за което е наложена финансова санкция на Г.,
както и самите нарушени разпоредби, съответно органа, издал решението и това
как, кога и при какви условия същото е влязло в сила, подлежало ли е на
обжалване и обжалвано ли е било, дадена ли е била възможност на лицето да се
защити. Посочени са и разходите, направени за постановяване на осъдителното
решение.
При така установените факти настоящият
съдебен състав прие наличието на законови предпоставки и липса на нарочни
пречки за признаване на решението за наложена финансова санкция.
Става въпрос за решение за налагане на
финансова санкция от страна на съдебен орган.
На следващо осъденото физическо лице- Б.С.Г.
има адрес на живеене на територията на РБ (чл.30, ал.3, пр.3-то от ЗПИИРКОРНФС).
Горните две обстоятелства сочат липсата на задължителна пречка за
признаване на решението.
Удостоверението съдържа и всички, предвидени
в закона и рамковото решение реквизити, лицето не е санкционирано за същото
деяние в друга държава, не е изтекла погасителна давност за изпълнение на
санкцията, няма имунитет или привилегии, определящи като недопустимо
изпълнението на решението.
Същевременно наложената финансова санкция е
над 70 евро, поради което и за съда не съществува възможност да преценява дали
да приеме за изпълнение или не решението на компетентния орган на Република
Германия. Съдът по закон не разполага и с правомощие да преценява размера на
наложената на осъденото лице финансова санкция, респ. да намалява размера на
същата. Такава възможност е предвидена единствено в разпоредбата на чл.32, ал.2
от ЗПИИРКОРНФС, в случаите когато извършеното деяние попада под наказателната
юрисдикция на българските съдилища, а самото деяние не е извършено на
територията на издаващата държава. Настоящият случай не е такъв, поради което и
разпоредбата на чл.32, ал.2 от закона е неприложима. Допустимо е единствено и
само да бъде приспадната от дължимата сума, онази част, за която са представени
доказателства, че е вече платена от лицето. В случая не са представени доказателства
да са извършени каквито и да е било плащания от страна на осъденото лице- а и в
този смисъл са и неговите твърдения, поради което и няма как от сумата, за
която той е осъден да бъде приспаднато нещо по реда на чл.33 вр. чл.17 от
закона.
Тези съображения мотивираха настоящия състав
да приеме, че в конкретната хипотеза не е налице основание да откаже признаване
на решението. Тъй като то се отнася до парична сума в друга валута- евро, съдът
определи равностойността й в български левове по курса на БНБ за деня на
влизане на решението в сила, която в случая възлиза на 192,64 /сто деветдесет и два лева и 64 стотинки/ лв.
Така мотивиран съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.