Р Е Ш
Е Н И Е
№ __34___
гр. Кубрат, 09.03.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в публично заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 577 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание в разпоредбите на чл. 79 и сл., и чл.92 ЗЗД, предявени по реда на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК. На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът претендира разноски по делото.
Ищецът - „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Оле Бьорн Шулстъд – изпълнителен директор, Ищецът, като твърди, че в изпълнение на Договор за мобилни услуги от дата 25.01.2012г., сключен за мобилен номер 0894/362949 по програма GLOBUL Unlimited 24.90лв., ответникът Димитьр И.Д. е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги „Т.Б." ЕАД с абонатен номер № *********, за уговорения срок на действие на предпочетената абонаментна програма 24 месеца, до 25.01.2014г.; Правоотношението е новирано с Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от дата 20.03.2017г., с уговорен срок на действие 24 месеца по абонаментна програма Стандарт 15.99лв., промо 12.99лв.; предоставил на ответника услуги, които той е заплащал в срокове, съгласно договорите, но е преустановил плащанията по издадени ф-ри № **********/ 10.06.2018г., платима в срок до 25.06.2018 г., № **********/ 10.07.2018 г., платима в срок до 25.07.2018 г., и № **********/ 10.08.2018 г., платима в срк до 25.08.2018 г.; това обусловило предсрочното прекратяване на договорите от страна на ищцовото дружество по вина на изпадналия в забава потребител; на потребителя е издал Кредитно известие №**********/10.09.2018г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -31,90лв./с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси и е отразен незаплатения баланс в размер на 284,42лв., за предходните три отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 252,52лв.; поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 252,52лв., на основание чл. 75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалния договор на Д.И.Д. за ползвания абонамент и е издал по абонатен номер № ********* на дата 10.10.2018г. крайна фактура № ********** с начислена обща сума за плащане в размер на 459,34лв. Начислената сума представлява сбор от незаплатения от абоната ответник остатък в размер на 252,52 лв. за задълженията по предходните фактурирани периоди и начислена за плащане от абоната неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 206.82 лв., поради което моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, на който издадената срещу него Заповед № 283/ 04.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 464/ 2019 г. по описа на РС – Кубрат е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, че той дължи на ищеца претендираните суми: 252.52 (двеста петдесет и два лева, петдесет и две стот.) лева – главница, представляваща потребени и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, ведно със законната лихва считано от 04.07.2019 г. до окончателното плащане;
206.82 (двеста и шест лева, осемдесет и две стот.) лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, за които е издадена крайна фактура № **********/10.10.2018 г.
Ответникът - Д.И.Д., ЕГН ********** ***, редовно уведомен по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК ос.представител адв. С. Вели, не изпраща писмен отговор в срока за това.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От приложените към исковата молба и приложеното ч. гр.дело № 464/ 2019 г.по описа на РС – Кубрат, приети като доказателство по делото в заверени фото-копия, договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги за предоставяне в полза на ответника на услуги чрез собствената на ищцовото дружество далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа, съгласно общите условия на доставчика и разпоредбите на договора, чрез конкретно посочените СИМ – карти и избрания от абоната тарифен план, на които е положен подпис от Д.Д., се установи по несъмнен начин, че на посочените дати ищцовото дружество е договорило и започнало да предоставя на ответника далекосъобщителни услуги за срок от 24 месеца, а ответника се е задължил да заплаща в срок месечна абонаментна такса, месечна лизингова вноска, както и всяка от предоставените му допълнителни услуги. Страните уговорили, че при забава на плащанията доставчика на далекосъобщителните услуги ще има право за срока на забавата да начислява обезщетение за същата в размер на законната лихва; да прекрати едностранно договора, начислявайки с фактура, договорената неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяването до изтичането на определения срок на договора – т. последна, стр.2 от договора, също носеща подпис на ответника.
Договорите, ведно с цитираните в тях приложения, не оспорени от ответника, носят подписите на двете страни.
Ищцовото дружество представя издадените от него 3 бр. фактури: № **********/ 10.06.2018г., платима в срок до 25.06.2018 г., № **********/ 10.07.2018 г., платима в срок до 25.07.2018 г., и № **********/ 10.08.2018 г., платима в срок до 25.08.2018 г., включващи неплатени услуги, установяващи фактуриране на цена за използвани от ответника услуги – разговори, данни, съобщения и др.
Ответникът не твърди и не установява да е извършил плащанията по тях.
След установяване неизпълнение на задълженията на потребителя по цитираните по – горе договори, за плащане на договорените цени на услуги, ищцовото дружество е издало Кредитно известие № **********/10.09.2018г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -31,90лв./с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси и е отразен незаплатения баланс в размер на 284,42лв., за предходните три отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 252,52лв. – л. 40 от делото.
Видно от съдържанието на фактура № **********/ 10.10.2018 г. – л. 43 от делото, поради неизпълнението на абоната – ответник, да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 252,52лв., на основание чл. 75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор като твърди да е прекратил едностранно индивидуалните договори на Д.И.Д. за ползвани абонаменти, е издал за абонатен номер № ********* на дата 10.10.2018г. посочената крайна фактура № **********, с която е начислена обща сума за плащане в размер на 459,34лв., съставляваща сбор от незаплатен от абоната ответник остатък в размер на 252,52 лв. за задълженията по предходните фактурирани периоди, и начислена за плащане от абоната неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 206.82 лв.
Приложеното ч.гр. дело № 464/ 2019 г. по описа на РС – Кубрат, удостоверява че на 04.07.2019 г. дружеството е предявило дълга за плащане с Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, посочени размер на: 252.52 (двеста петдесет и два лева, петдесет и две стот.) лева – главница, представляваща потребени и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, ведно със законната лихва считано от 04.07.2019 г. до окончателното плащане;
206.82 (двеста и шест лева, осемдесет и две стот.) лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги .
Издадената по цитираното гражданско дело Заповед № 283/ 04.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Приетите като писмени доказателства договори за мобилни услуги за предоставяне в полза на ответника на услуги чрез собствената на ищцовото дружество далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа, съгласно общите условия на доставчика и разпоредбите на договора, съставляващи частни диспозитивни документи, подписани и от двете страни, са годно доказателствено средство, относно съдържащите се в тях изявления на посочените договаряли лица. Съобразно разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК, тези документи, не оспорени от ответника относно тяхната автентичност, имат обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на същите е установен факта на договореност между страните за плащане на неустойка за едностранно предсрочно прекратяване на договора.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното: Безспорно установено по делото е, че страните по същото са установили помежду си облигационни правоотношения, произтичащи от сключени между тях Договор за мобилни услуги от дата 25.01.2012г., сключен за мобилен номер 0894/362949 по програма GLOBUL Unlimited 24.90лв., ответникът Димитьр И.Д. е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги „Т.Б." ЕАД с абонатен номер № *********, за уговорения срок на действие на предпочетената абонаментна програма 24 месеца, до 25.01.2014г.; Правоотношението е новирано с Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от дата 20.03.2017г., с уговорен срок на действие 24 месеца по абонаментна програма Стандарт 15.99лв., промо 12.99лв., с предмет предоставяне в полза на ответника на услуги чрез собствената на ищцовото дружество далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа, съгласно общите условия на доставчика и разпоредбите на договора, чрез конкретно посочените СИМ – карти и избрания от абоната тарифен план.
Относно претендираните за установяване вземания на ищеца срещу ответника за цена на доставени му услуги, поради неизпълнение на задължения на потребителя да плати цената на вече доставени му услуги, съдът приема същите за установени до размера включен в приетата като доказателство по делото окончателна фактура № **********/ 10.10.2018 г. – л. 43 от делото, общо за сумата 252,52лв..
Съдът намира за недоказано, че ответника е изплатил задължението си към ищеца относно същата. Касае се за парично задължение, установено с писмени документи, поради което и плащането им би могло да бъде доказано само с други писмени документи, съгласно чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК, каквито по делото извън представените от ищеца, цитирани по – горе, не са представени. Ищецът не може да бъде задължен да доказва неизпълнението от страна на ответника, тъй като същото е отрицателен факт, който не подлежи на доказване. На доказване подлежат само положителните факти, какъвто е плащането, поради което и доказателствената тежест за същото, по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, се носи от ответната страна. Същата не е ангажирала доказателства за извършено плащане.
При запознаване с представените по делото договори, служебно, съдът намира, че е налице неравноправен характер и нищожност на уговорките за неустойка, доколкото при прилагането им ищецът би получил при прекратен договор същата престация, която би му се следвала, ако изпълнява задълженията си по договора, а останалото съдържание на договорите обвързва страните и същите са длъжни да се съобразяват с него.
По иска за неустойка.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да бъде направен извод за основателност на иска. Събраните по делото доказателства не съставляват доказване на възникнало право на доставчика на мобилни услуги да претендира неустойки във фактурираните размери или общо за сумата 206.82 (двеста и шест лева, осемдесет и две ст.) лева. Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили начина, по който да бъде начислявана неустойката. В конкретния случай от общите условия на дружеството доставчик се установява, че при неплащане в срок на задължения за предоставени услуги, доставчикът има право едностранно да прекрати договора, а същевременно договорът, сключен между ответника и "Т.Б." ЕАД съдържа уговорка за неустойка в размер на дължимите месечни такси до крайната дата на договора. Предвид обстоятелството, че в хода на производството не е проведено доказване кога и от кого е прекратено договорното правоотношение, по какъв начин страната, която упражнява правото си да прекрати договора, е уведомила насрещната страна, макар и да са изложени обстоятелства за формирането размера на неустойката, съдът приема, че исковата претенция за установяване на вземания за неустойки подлежи на отхвърляне.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и съгласно задължителното разрешение, дадено с т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, съдът в исковото производство по чл. 415 от ГПК разпределя отговорността за разноските.
При този изход на делото за ищеца възниква право на разноски, съразмерно на уважената част от исковете, съставляваща 50 %. Ищецът е представил доказателства, че е направил следните разноски: сумата 205.00 лв. – разноски за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение по ч. гр. дело № 464/2019 г. на РС – Кубрат, от които му се следва сумата 103.00; и сумата 555.00 лв. – разноски за внесена държавна такса (75.00 лв.), платено адвокатско възнаграждение (180.00 лв.) и депозит за възнаграждение на назначение на ответника особен представител(300.00 лева) по гр. дело № 577/ 2019 г. на Районен съд - Кубрат, от които му се следва сумата 278.00 лв.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.И.Д., ЕГН ********** ***, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК ос.представител адв. С. Вели, вземането на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Оле Бьорн Шулстъд – изпълнителен директор, по издадена в полза на дружеството срещу него Заповед № 283/ 04.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 464/ 2019 г. по описа на РС – Кубрат, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, с която е разпоредено на длъжника – Д.И.Д., ЕГН ********** ***, да плати на ищеца – заявител, неплатени свои задължения в размер на: 252.52 (двеста петдесет и два лева, петдесет и две стот.) лева – главница, представляваща потребени и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 25.01.2012 г. за периода 10.05.2018 г. – 09.10.2018 г., ведно със законната лихва считано от 04.07.2019 г. до окончателното плащане, като отхвърля исковата претенции за сумата 206.82 (двеста и шест лева, осемдесет и две ст.) лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, за която е издадена крайна фактура № **********/10.10.2018 г., като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН ********** ***, да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Оле Бьорн Шулстъд – изпълнителен директор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, за разноски по делото: 103.00 (сто и три) лева – от заповедното производство, и 278.00 (двеста седемдесет и осем) лева – от исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Районен съдия: /П/ - Д. Петрова-Енева