О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56 21.01.2020 год. гр.Бургас
Бургаският апелативен съд, гражданско отделение,
в закрито заседание, на двадесет и първи януари,
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Зъбова
Калина Пенева
като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева
ч.гр.дело № 17 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред настоящия съд е образувано по частна жалба вх. №16835/28.10.2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд, подадена по пощата на 24.10.2019 год. от М. Е. М., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. С., ул. „П.“ № **, чрез процесуален представител адв. А. Т., срещу определение № I-1839/03.10.2019 год. по гр.д. №1443/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата подадена от М. Е. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. “П.“ № **, против въвод във владение от 04.06.2019 год. от 11 часа, извършен по изпълнително дело № 20198000400276 по описа на ЧСИ И. Б., № 8** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Бургас, в недвижим имот представляващ УПИ в гр. П., ул.“Р.“, № ***, целият с площ от 340 кв.м., съставляващ парцел VII-253, от кв. 31 по плана на гр. П., заедно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със сутерен и е прекратено производството по гр.д. № 1443/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Твърди се, че с влязло в сила съдебно решение жалбоподателката е призната спрямо длъжника по изпълнителното производство за собственик на процесния имот, и тъй като върху имота е била вписана възбрана, наложена по изпълнителното дело за нея е налице правен интерес от водене на иск по чл.440, ал.1 от ГПК, за да се установи, че имуществото върху което е насочено изпълнението не принадлежи на длъжника. Оспорен е извода на окръжния съд, че в случая защитата на третото лице не може да се осъществи и чрез жалба против действията на ЧСИ. Изложено е становище, че след като придобиването на имот от публична продан е деривативно придобивно основание, то купувачът не става собственик на закупения от него на публична продан недвижим имот, ако имотът принадлежи на трето лице, тъй като на това трето лице продажбата е непротивопоставима. Твърди се, че в случая собствеността на купувача от публична продан не е стабилизирана и купувачът не е станал собственик на вещта, тъй като тя принадлежи на трето лице – жалбоподателката по делото. Твърди се, че е налице влязло в сила съдебно решение по установителен иск за собственост, което е противопоставимо на правата на купувача от публичната продан, като исковата молба е вписана преди извършване на проданта. Цитирана е т.1 от ТР № 3/15 г. по ТД №3/15 г. на ОСГТК на ВКС, която хипотеза се твърди, че е налице в случая, поради което е направен извод, че защитата по реда на чл.435, ал.5 от ГПК е допустима, а подадената жалба от жалбоподателката в качеството и на трето лице неправилно е била оставен без разглеждане. Направено е искане за спиране на изпълнителното дело на осн. чл.438 от ГПК, за отмяна на незаконосъобразно насрочения въвод във владение в процесния недвижим имот и за присъждане на направените по делото разноски.
В дадения срок е постъпил отговор по жалбата от Д. А. К., ЕГН **********, от гр. С., ж.к. “Ю. п.“ № **ет. *, ап. **, със съдебен адрес: гр. С., ул. “А.“ № **, адв. Б. Б. В отговора са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата и правилност на изводите на окръжния съд, както по отношение на влизането в сила на постановлението за възлагане, така и по отношение на недопустимостта на подадената жалба по чл.435, ал.5 от ГПК. Твърди се, че възраженията в жалбата за непротивопоставимост на постановлението за възлагане на жалбоподателката са неотносими към настоящото производство, а купувачът от публичната продан разполага с пряко изпълнително основание - влязло в сила постановление за възлагане на недвижими имот, което се разпростира по отношение на всички. Посочено е, че въводът във владение по чл. 498 от ГПК се извършва по отношение на всяко лице, а третото лице може да се брани само с иск за собственост, но не и по реда на обжалване на действията на съдебния изпълнител. Твърди се, че тъй като въвод на купувача вече е извършен от ЧСИ, искането за спиране е безпредметно, направено е евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от насрещната страна, както и искане за присъждане на разноски в полза на ответника по жалбата.
Частната жалба е подадена по пощата в срок, от легитимирано лице - надлежно упълномощен процесуален представител съгласно пълномощно представено на л.35 от папка № 4 от изпълнителното дело, срещу акт на окръжния съд, който подлежи на обжалване на осн. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК и е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Бургаският окръжен съд е сезиран с жалба вх. №10121/13.06.2019 год. по описа на ЧСИ И. Б., № 8** на КЧСИ, подадена по пощата на 11.06.2019 год., от М. Е. М., ЕГН **********, в качеството и на трето лице по изпълнително дело № 20198000400276 срещу извършен от ЧСИ на 04.06.2019 год. въвод във владение на купувач в закупен от публична продан недвижими имот. С жалбата се твърди, че действията на ЧСИ по насрочване и извършване на въвода са незаконосъобразни, направено е искане за отмяната им и за спиране на изпълнителното производство по чл.438 от ГПК.
Срещу жалбата е подадено възражение от Д. А. К., ЕГН **********, в което са изложени съображения за нейната недопустимост, евентуално – за нейната неоснователност.
Представено е становище на ЧСИ И. Б., № 8** на КЧСИ, в което са описани извършените по изпълнителното дело действия, изложени са съображения за недопустимост, евентуално-за неоснователност на жалбата.
Видно от приложената по делото преписка, изпълнително дело № 20198000400276 по описа на ЧСИ И. Б., № 8** на КЧСИ, е било образувано след изпращане за продължаване на изпълнителните действия на изпълнително дело № 20178010400169 по описа на ЧСИ Т. Д., № 8** на КЧСИ, въз основа на молба от взискателя Д. А. К. подадена на 09.04.2017 год./л.54, папка 3/.
След преобразуване на изпълнителното дело, с молба от 12.04.2019 год. взискателят Д. А. К. е поискал на осн. чл.498 от ГПК в качеството му на купувач от публична продан извършена по делото да бъде въведен във владение на закупения от него имот бивша собственост на длъжника по делото Л. И. И., ЕГН **********, представляващ ПИ с идентификатор 58356.506.214 по КККР на гр. П., ул. “Р.“, № ***, целият с площ от 340 кв.м, съставляващ парцел VII-253-А, от кв.31 по плана на гр. П., заедно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със сутерен, представляваща сграда с идентификатор 58356.506.214.1 по КККР на гр. П. С молбата е представено влязло в сила на 06.11.2018 год. постановление за възлагане на недвижим имот от 19.07.2018 год., вписано в СП-Царево на 13.11.2018 год. и доказателства за платени местни такси.
ЧСИ е изпратил съобщения до длъжника, взискателя и пазача на имота – М. Е. М., с които ги е уведомил, че въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане, на осн. чл. 498 от ГПК ще извърши предаване на владението на купувача на 04.06.2019 год. от 11 часа. Видно от л.27 и сл. от папка 4 съобщението е получено от М. Е. М., на 17.05.2019 год., както и от процесуалния и представител - адв. А. Т. на 20.05.2019 год. На датата на въвода – 04.06.2019 год. е входирана молба в деловодството на ЧСИ, с която е поискано от третото лице М. Е. М., същият да не бъде извършван, с твърдение, че е налице висящ спор за собственост върху процесния имот с ищец М. Е. М. и ответници длъжника Л. И. и взискателя Д. А. К. Представено е копие от искова молба вх. № 9976 от 09.07.2018 год. на ОС-Бургас, по която е образувано гр.д. №1064/2018 год. на ОС-Бургас.
Видно от представения протокол за въвод във владение – л. 74 от папка 4, същият е извършен от ЧСИ на обявената дата - 04.06.2019 год. в 11 часа.
Пред окръжният съд са представени решение № 9/30.01.2019 год. по гр.д. №1064/2018 год. по описа на Бургаския окръжен съд, потвърдено с решение № 54/22.07.2019 год. по в.гр.д. №180/2019 год. по описа на Бургаския апелативен съд, с които искът за собственост предявен от третото лице М. Е. М. срещу длъжника Л. И. и взискателя Д. А. К. е отхвърлен.
Представено е непълно копие от решение № 181/28.05.2018 год. по гр.д. № 948/2017 год. за водено исково производство между третото лице и длъжника по делото, което обвързва само страните по него и е без значение за придобитите права от взискателя-купувач, тъй като последният не е участвал в производството. В този смисъл макар да не са в пряка връзка със спорния предмет пред настоящия съд, са неоснователни възраженията на жалбоподателката, че е налице влязло в сила решение, което възпрепятства въвода във владение.
За да приеме жалбата с която е сезиран за недопустима, респ. – за да я остави без разглеждане и да прекрати производството по делото Бургаският окръжен съд е изложил мотиви, че възраженията на жалбоподателката относно това, че не длъжникът Л. И. И., а тя е действителния собственик на продадения при публична продан недвижими имот, не могат да се разглеждат в производство по обжалване на изпълнителните действия по чл.435 и сл. от ГПК, а единственият начин жалбоподателката като трето лице да установи собствеността си срещу купувача на имота от публичната продан е исковото производство. Посочено е, че в конкретния случай е осъществен въвод във владение не въз основа на съдебно изпълнително основание, а на основание влязло в сила постановление за възлагане, което се ползва с изпълнителна сила и има действие спрямо всички - чл.498, ал.2 и ал.3 от ГПК. Посочено е, че всяко лице намиращо се във владение на недвижими имот, в който се осъществява въвод на купувача от публична продан на този имот, може да защити правата си само и единствено с иск за собственост, като не е допустимо защитата на третото лице да се осъществява чрез жалба срещу действията на съдебния изпълнител по извършения въвод във владение. Цитирана е съдебна практика на ВКС.
Настоящият съд изцяло споделя съображенията и изводите на окръжния съд, като на осн. чл.278, ал.4 от ГПК, вр. чл.272 от ГПК препраща към тях, включително относно цитираната съдебна практика.
В допълнение, по оплакванията на жалбоподателката, настоящият съд намира следното:
Наведените от жалбоподателката възражения в частната жалба относно собствеността върху придобития от взискателя по изпълнителното дело от публична продан недвижими имот са относими към спора за материално право, който е висящ между страните по гр.д. № 1064/2018 год. по описа на Бургаския окръжен съд и могат да бъдат разглеждани само и единствено в това исково производство, поради което настоящият съд не дължи произнасяне по тях.
Съобразно изричната разпоредба на чл. 498, ал. 2 ГПК въводът въз основа на влязло в сила постановление за възлагане се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. Това лице може да се брани само с иск за собственост. В този смисъл е налице непротиворечива и многобройна съдебна практика: Решение № 555 от 9.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1027/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов, Определение № 190 от 12.04.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 776/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова, Определение № 329 от 10.10.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5204/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова и др.
Процесуалната защита по чл.435 и сл. от ГПК сочи ограничена възможност за обжалване, само на изрично посочените действия на съдебния изпълнител и само от субектите, на които законодателят изрично е предоставил това право. Извън изрично предвидените възможности за обжалване в чл.435 и сл. от ГПК процесуална защита е недопустима, поради липсата на признато от закона право на жалба.
Нормата на чл.435, ал.5 от ГПК, касае само въвод, който се извършва въз основа на влязъл в сила съдебен акт, представляващ изпълнително основание по чл.404 от ГПК, въз основа на който е бил издаден изпълнителен лист. Този извод следва от изричното посочване в нормата на чл. 435, ал.5 от ГПК, че се отнася за хипотеза на владение на трето лице „преди предявяване на иска, решението по което се изпълнява“. Тази разпоредба е неприложима за въвод на купувач по чл.498 от ГПК, извършен не въз основа на влязло в сила съдебно решение по исков процес, а въз основа на влязло в сила постановление за възлагане по чл.496 от ГПК.
Законодателят не е предвидил възможност за трето лице, което се намира във владение на имота продаден на публична продан да обжалва действията на ЧСИ по въвеждането на купувача във владение. Невъзможността за процесуална защита на третото лице в този случай следва, не само от липсата на предвидена изрична възможност в закона, но и от имплицитната забрана въведена с чл.498, ал.2 от ГПК защитата на третото лице да бъде проведена по друг начин, освен с иск за собственост. От приложените доказателства става ясно, че такъв иск вече е предявен от третото лице-частен жалбоподател срещу длъжника и взискателя-купувач, по гр.д. № 1064/2018 год. по описа на Бургаския окръжен съд, като по делото няма данни производството по иска да е приключило с влязъл в сила акт на съда, но предявяването на иска не е основание за спиране на изпълнителното производство, освен ако съдът, пред който исковото производство е висящо не постанови спирането на изпълнението като обезпечителна мярка, какъвто не е настоящия случай.
Цитираната в частната жалба съдебна практика – Р 1081/10.07.2008 год. на ВКС, V г.о., О №194/11.05.2016 год. на ВКС, III г.о., т.1 от ТР 5/17 г. по ТД 5/15 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 3/15 г. по ТД №3/15 г. на ОСГТК на ВКС има отношение към спора за материално право и към хипотезата на чл.435, ал.5 от ГПК, но по изложените по-горе съображения е несъотносима и позоваването на нея в случая е правно ирелевантно.
Предвид горното, както искането за спиране по чл.438 от ГПК, така и частната жалба се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Не са представени доказателства за разноски извършени от ответника по жалбата, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на частната жалбоподателка М. М. М., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. С., ул. „П.“ № **, чрез процесуален представител адв. А. Т. за спиране на изпълнително дело № 20198000400276 по описа на ЧСИ И. Б., № 8** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Бургас, на осн. чл. 438 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №16835/28.10.2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд, подадена по пощата на 24.10.2019 год. от М. Е. М. , ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. С., ул. „П.“ № **, чрез процесуален представител адв. А. Т., срещу определение № I-1839/03.10.2019 год. по гр.д. № 1443/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.