Р Е Ш Е Н И Е
№……………/22.07.2020 г., гр.Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет
и втори юни две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
при секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА изслуша
докладваното от председателя АД № 704/2019 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл.211
от ЗМВР във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на М.Е.Й. с
ЕГН ********** *** против заповед с рег. № 3394з-86/07.11.2019 год. на началника
на РУ – Албена към ОД на МВР - Добрич, с която на основание чл.194, ал.1 и ал.2,
т.4, чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, във вр. чл.200, ал.1, т.12 и чл.210, ал.1 от ЗМВР, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок
от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност на заповедта поради допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния
закон. Твърди се, че не са спазени изискванията за пълно, обективно и
всестранно дисциплинарно разследване, което води до нарушаване на правото на
защита на жалбоподателя. Счита се, че обжалваната заповед не съответства на
изискванията за задължително минимално съдържание съгласно чл.210, ал.1 от ЗМВР. Твърди се, че при определяне на вида и размера на наказанието ДНО не е
извършил дължимата преценка съобразно критериите по чл.206, ал.2 от ЗМВР. Сочи
се, че от заповедта не става ясно какво точно е нарушил служителят. Липсват
обстоятелства около твърдяното нарушение. Направената квалификация на деянието
е в противоречие с твърденията на ДНО. Като последица от извършването на
нарушението е посочено уронване на престижа и доверието в МВР, което съставлява
деяние по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, за което ДНО не е компетентен да назначава
проверка. В писмена защита по делото се излагат допълнителни доводи за
незаконосъобразност на заповедта, свързани с твърдения за допуснати съществени нарушения
на процедурата по чл.205 от ЗМВР, недопустим състав на ДРО, неадекватно
проведено дисциплинарно производство, ненадлежно събрани доказателства и
необоснованост на наказанието. По тези съображения се иска отмяна на заповедта и
присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът – директорът на ОД на
МВР - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата
и иска тя да бъде отхвърлена. Счита, че заповедта е правилна и законосъобразна,
издадена при спазване на изискванията на закона и в съответствие с данните по
дисциплинарната преписка. Твърди, че дисциплинарното нарушение е безспорно
доказано от събраните доказателства по делото. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Добричкият административен съд,
като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, и извърши
служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички
основания, посочени в чл.146 от АПК, намира следното :
Жалбата е подадена от легитимирано
лице, в рамките на законоустановения срок, поради което е процесуално допустима,
а разгледана по същество, е неоснователна.
От данните по административната
преписка се установява, че дисциплинарното производство е започнало по повод на
справка за извършена проверка с рег. № 357р-8461/28.08.2019 г. на началника на
група ООРТПКОС при ОД на МВР - Добрич (л.58-60) и писмо с рег. №
357р-8462/28.08.2019 г. на директора на ОД на МВР – Добрич (л.57), с което
материалите по преписка № 357000-5179/26.07.2019 г. по описа на ОД на МВР –
Добрич са изпратени по компетентност на началника на РУ – Албена за извършване
на проверка по реда на чл.205, ал.2 от ЗМВР с оглед на наличието на данни за
извършени дисциплинарни нарушения от страна инспектор М.Е.Й. - полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ в РУ –
Албена. Към писмото на директора на ОД
на МВР – Добрич е приложен и 1 бр. DVD, съдържащ видеофайлове с номера
20190707_091952 и 20190707_102032.
Със заповед с рег. №
3394з-67/04.09.2019г. началникът на РУ - Албена към ОД на МВР – Добрич (л.26) е
назначил комисия за извършване на проверка по преписката с цел изясняване на постъпилите
данни за извършени дисциплинарни нарушения от страна на инспектор М.Е.Й. по
смисъла на чл.194, ал.1 – неспазване на правилата на Етичния кодекс за
поведението на държавните служители в МВР. В заповедта е наредено за резултата
от проверката да се изготви писмена справка, която да се докладва в срок до
24.09.2019 г. Жалбоподателят е запознат със заповедта на 05.09.2019 г.
Със заповед №
3394з-72/26.09.2019 г. на началника на РУ – Албена към ОД на МВР – Добрич
срокът за извършване на проверката е удължен до 22.10.2019 г. Жалбоподателят е
запознат със заповед срещу подпис на 08.10.2019 г.
Съгласно протокол с
рег.№ 3394р-8059 от 09.10.2019 г. (л.32) на 09.10.2019 г. М.Е.Й. е запознат със
съдържанието на видеофайлове с номера 20190707_091952 и 20190707_102032. Протоколът
е подписан от двама от членовете на дисциплинарно разследващата комисия и
служителя.
С покана с рег. №
3394р-8060/09.10.2019 г. жалбоподателят е поканен на основание чл.206, ал.1 от ЗМВР да даде писмени обяснения по повод на извършваната проверка по случая. В поканата
са описани подробно въпросите, на които следва да отговори служителят, сред
които и дали се разпознава на видеозаписа и дали изречените в записа фрази са
негови (фразите са възпроизведени буквално под формата на цитат). Определен е и
срок за представяне на писмени обяснения до 15.10.2019 г. Поканата е връчена на
жалбоподателя на 09.10.2019 г., като в указания срок не са постъпили писмени
обяснения от служителя.
По дисциплинарното
производство са приобщени всички материали по преписка № 357000-5179/26.07.2019 г. по описа на
ОД на МВР – Добрич, в т.ч. и оптичния диск. От тези материали се установява, че
преписката е образувана по повод на две жалби, подадени от С.А.С. и В.Т.З. до
Районна прокуратура – Балчик и ОД на МВР – Добрич, в които са изложени данни за
неправомерни действия от страна на полицейски служители на РУ – Балчик и РУ –
Албена при посещение на сигнал на тел.112.
Изискани са сведения от
полицейските инспектори Г.Й.Г.(дежурен автопатрул заедно с жалбоподателя) и В.Г.В.(ОДЧ
към РУ - Балчик), както и от Е.Ф.М.съответно с рег. №№ 3394р-8339/18.10.2019
г., 3394р-8058/09.10.2019 г. и 3394р-8340/18.10.2019 г.
Изпратени са призовки
и до лицата С.А.С. и В.Т.З., но са върнати в цялост с отбелязване, че лицата са
напуснали страната.
Към справката са
приложени копия на типова длъжностна характеристика на служителя, протокол за
запознаване с длъжностната характеристика, кадрова справка за служителя, ежедневна
ведомост за разстановка на силите и средствата на 07.07.2019 г., месечен график
за непосредствено изпълнение на ППД в РУ – Албена, дневник за получени и
предадени сигнали в ОДЦ (ОДЧ) на РУ – Балчик, дневник на получени сигнали по
ЕЕН 112, часови график за работа на нарядите, осъществяващи ППД и КПД на
територията на РУ – Балчик за времето от 08, 00 часа на 07.07.2019 г. до 08, 00
часа на 08.07.2019 г., пътен лист от 07.07.2019 г. и др.
За извършената
проверка е изготвена справка с рег. № 3394р-8438/22.10.2019г., съгласно която въз
основа на събраните писмени доказателства и след преглед на видеофайла от
приложения към преписката на ОД на МВР диск е установено, че 07.07.2019 г.
около 08, 53 часа служителите от автопатрула на РУ – Албена (273) в състав
инспектор М.Е.Й. и мл. инспектор Г.Й.Г.са посетили сигнал № *********, подаден
от С.А.С. *** чрез ЕЕН 112. При последвалия разговор с лицето, което е подало сигнала,
полицейският служител инспектор М.Е.Й. е допуснал неправомерно поведение спрямо
гражданина, като е използвал нецензурни изрази (“…боли ме гъза за твоята жалба,
аз съм от РУ Албена…”). Изразите са квалифицирани като неуважително отношение към
лицето С., който е представител на гражданското общество. Направен е извод, че
с тези свои действия при изпълнение на поставената задача жалбоподателят е
нарушил правилата и нормите за етично поведение на държавните служители в МВР –
Глава ІІ, Раздел І, т.21 – “Държавният служител се отнася с уважение към всички
представители на обществото”. Изложени са съображения, че в случая тези
действия на полицейския служител са извършени на публично място и при условие
че бяха станали, а е напълно възможно да станат достояние и на други лица, това
би се отразило негативно върху доброто име на МВР и би довело до уронване
престижа на МВР. Направено е предложение спрямо жалбоподателя да бъде потърсена
дисциплинарна отговорност за нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР –
неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители
в МВР. Й. е запознат със справката на 25.10.2019 г., за което се е подписал
собственоръчно.
На 06.11.2019 г. е
изготвен протокол за изслушване на служителя с рег. № 3394р-8950/06.11.2019г. (л.18),
подписан от жалбоподателя и ДНО. В протокола няма вписани конкретни обяснения
на служителя.
На 07.11.2019 г. е
издадена обжалваната заповед № 3394з-86/07.11.2019 г. на началника на РУ –
Албена. В нея са преповторени фактическите констатации на комисията, направени
след прегледа на видеофайла, като е възпроизведен изреченият от служителя
нецензурен израз в разговора му с лицето С.. Прието е, че с поведението си
служителят е извършил дисциплинарно нарушение, изразяващо се в нарушение на
Етичен кодекс на поведение на държавните служители в МВР - т.21 от Глава ІІ,
Раздел І – държавният служител се отнася с уважение към всички представители на
обществото, и т.33 от Раздел ІІ – държавният служител при изпълнение на
професионалните си задължения зачита правото на живот на всеки човек, неговото
достойнство, като не извършва, провокира или толерира какъвто и да било акт на
изтезание, нечовешко и унизително отношение или поведение. Посочено е, че жалбоподателят
е преназначаван многократно в структурата на ОД на МВР – Добрич, като през 2016
г. е преназначен в РУ - Албена. Има наложено едно дисциплинарно наказание “писмено
предупреждение” за срок от 3 месеца през 2016 г. Направен е извод, че с оглед на
тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при
които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния
служител по време на службата на жалбоподателя следва да се наложи наказание
“порицание” за срок от шест месеца на основание чл.194, ал.2, т.4, чл.197,
ал.1, т.3, във вр. с чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР.
Оспорената заповед е
връчена лично срещу подпис на жалбоподателя на 07.11.2019 г., като в
законоустановения срок е подадена жалба пред Административен съд – Добрич.
По делото е
представен и приет като веществено доказателство компакт – диск DVD-R, съдържащ 2 видеофайла с видеозаписи
от деня на сигнала от 07.07.2019 г. От прегледа на видеофайл № 20190707_091952 в
присъствието на страните и техните процесуални представители се установява, че
при разговор с лицето С.А.С. жалбоподателят М.Е.Й. казва следните думи: “…боли
ме гъза за твоята жалба, аз съм от РУ Албена”.
От данните по
дисциплинарната преписка се установява, че посочените видеофайлове са приложени
от подателя на сигнала С.А.С. по време на разследването по преписка с вх.№
357000-5179/26.07.2019 г. на ОД на МВР – Добрич – така сведение с вх.№
357000-5626/15.08.2019 г. на С.А.С. (л.71).
В хода на
производството са разпитани като свидетели лицата, подали жалбите до РП –
Балчик и ОД на МВР – Добрич. От показанията на първия свидетел С.А.С. се
установява, че на 07.07.2019 г. е подал сигнал на телефон 112 по повод на
възникнал конфликт между него и приятеля му В.Т. с четирима гъбари в гората
между Балчик и Албена, при който другите лица започнали да налитат на бой. Полицейските
служители са пристигнали на място около 20-30 минути след подаването на сигнала.
Жалбоподателят М.Е.Й. го дръпнал на една страна и започнал да му обяснява
някакви неща. Свидетелят не си спомня груби реплики или държане от страна на
полицаите и в частност на Й., но останал недоволен от държането им, тъй като не
обърнали толкова внимание на тях, колкото на гъбарите, които продължили да се
държат агресивно. Потвърждава, че е направил видеозапис на инцидента на
телефона си, който след това е предоставил по искане на разследващите органи в
полицията. От показанията на втория свидетел В.Т.З. се установява, че конфликтът,
по повод на който е подаден сигналът, е прераснал във физическа саморазправа,
поради което двамата свидетели са излезли на главния път, за да изчакат
полицаите. След като патрулната кола пристигнала, инспекторът М.Е.Й. дръпнал С.
настрана и му казал да спре всичко, да си тръгват, за да не стават по-големи
проблеми, че той щял да уреди нещата. Свидетелят потвърждава, че С. е снимал
случилото се с телефона си. Не си спомня полицаят да е употребявал нецензурни
думи. Сочи, че Й. не е имал грубо отношение спрямо него или приятеля му, но
двамата са останали възмутени от поведението му, тъй като се опитал да прикрие
действията на другите лица в конфликта. Показанията на двамата свидетели са
логични, последователни и непротиворечиви и се основават на техните лични и преки
впечатления от поведението на жалбоподателя по време на възникналия инцидент, поради
което съдът ги кредитира като обективни и достоверни.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му по закон съгласно чл.204,
т.3, във връзка с чл.197 от ЗМВР. Наказаното лице е полицейски служител в РУ –
Албена при ОД на МВР – Добрич на длъжност полицейски инспектор в група
“Охранителна полиция”, поради което началникът на РУ – Албена е овластен да му
налага дисциплинарно наказание по чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, във вр. с чл.197,
ал.1, т.3 от ЗМВР.
Заповедта
е издадена в сроковете по чл.195, ал.1 от ЗМВР, в необходимата писмена форма и
при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
В съответствие с разпоредбата на чл.205, ал.2 от ЗМВР е наредено извършването на
проверка за изясняване на постъпилите данни за допуснато дисциплинарно
нарушение по чл.194, ал.1 от ЗМВР от страна на полицейския служител. Жалбоподателят
е надлежно уведомен за започналата проверка и за удължаването на срока за извършването й, получил е покана за даване на
писмени обяснения, запознат е със
съдържанието на видеофайловете и със справката от извършената проверка, като е
имал възможност да участва активно в дисциплинарното производство.
Неоснователно
е възражението в писмената защита, че в поканата не е описано нарушението, по
повод на което са поискани писмени обяснения, защото вписаните в нея въпроси са
изключително конкретни и изчерпателни и дават ясна и точна представа за вида и
характера на разследваното деяние. Обстоятелството, че в поканата не е посочено,
че държавният служител може да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него
служител на МВР или адвокат съгласно чл.205, ал.3 от ЗМВР не е съществено
процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на жалбоподателя, след
като той дори не се е възползвал от възможността да даде писмени обяснения по
случая. Не може да се сподели възражението за опорочаване на процедурата поради
невръчване на заповедта за назначаване на дисциплинарна проверка.
Жалбоподателят е изрично запознат с тази заповед, а получаването на копие от
нея е само една възможност в закона, която може да се бъде осъществена след
отправено искане за това от страна на държавния служител. Й. не е твърдял да е
искал копие от заповедта, поради което непредоставянето му не е изобщо
нарушение на закона, а още по-малко съществено такова. Не може да се сподели
възражението в писмената защита, че е налице допуснато съществено процесуално
нарушение, тъй като ДНО и ДРО са се позовали на материали, които не са
приобщени по надлежния ред съгласно т.8 от заповед № 8121з-1252/ 2016 г. на
МВР. Липсата на нарочен протокол за приобщаване на материалите по препратената преписка
не означава, че те не са част от дисциплинарната преписка и ДНО не е могъл да
ги вземе предвид при установяване на нарушението и налагане на наказанието. С
факта на препращане на преписката и постановяване на заповед за извършване на
проверка по тази преписка тя практически е приобщена към материалите по
дисциплинарното производство. Съгласно чл.206, ал.3 от ЗМВР за разкриване на
обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от
закон, а съгласно ал.4 наказващият орган е длъжен
да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или
други проверки, поради което правилно и обосновано ДНО е основал изводите си на
материалите по преписката на ОД на МВР. Неоснователно е и възражението за незаконосъобразност
на акта поради недопустимост и некомпетентност на състава на комисията, на
която е възложено извършването на проверката. Първо, цитираният в писмената
защита чл.37 от Инструкция № 8121з-470/2015 г. на МВР, регламентиращ
компетентността на участниците в дисциплинарноразследващия орган, се отнася за
случаите на разследване на нарушения по чл.203, ал.1 от ЗМВР, а не на нарушения
по чл.200 от ЗМВР. Второ, дори и да се приеме, че тази норма е приложима в
случая, то от данните по дисциплинарната преписка е видно, че единият от
членовете на комисията е началник група, а останалите двама заемат
изпълнителски длъжности в системата на МВР, поради което не може да се твърди,
че те не разполагат с необходимата професионална компетентност да разследват
дисциплинарни нарушения по ЗМВР. Действително и тримата членове на ДРО са от едно
и също звено с Й., което е в нарушение на т.2.1. от заповед №
8121з-1252/03.11.2016 г. на МВР, но това не е попречило на надлежното изпълнение
на възложената им работа и разкриването на обективната истина, което е видно и
от материалите по дисциплинарната преписка. Жалбоподателят не е твърдял
членовете на комисията да са извършили действия, които да пораждат основателни
съмнения в тяхната безпристрастност или да са допуснали пропуски при
изясняването на случая, които да са довели до непълнота на доказателствата или
неправилност и необоснованост на фактическите им констатации, поради което неспазването
на посоченото правило не е съществен порок, водещ до незаконосъобразност на
акта на това основание.
От данните по делото е видно, че е изпълнена и процедурата по чл.206, ал.1 от ЗМВР,
съгласно която дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди да наложи
дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените
му обяснения. В случая жалбоподателят не е представил писмени обяснения, но е
бил изслушан от началника на РУ – Албена, за което е изготвен протокол.
Неоснователно е възражението в писмената защита, че в протокола не са документирани
аргументите и защитата на жалбоподателя при изслушването му. Никъде в жалбата или
в хода на производството пред съда не е твърдяно, че Й. е изложил някакви
конкретни доводи и възражения по време на изслушването, които не са били
записани и взети предвид при издаването на обжалвания акт. Такива не се твърдят
и в самата писмена защита, поради което възражението е явен израз на защитна
позиция, която не се оправдава от фактическа страна. Жалбоподателят е бил
запознат със съдържанието на протокола и ако е имал някакви възражения срещу
него, е могъл да ги изложи при подписването му, което той не е сторил. В закона
са разписани две равностойни алтернативи и в случая органът е изпълнил
задълженията си, като е изслушал служителя, който очевидно не е направил някакви конкретни
изявления, които да бъдат вписани в протокола.
Неоснователно
е възражението в писмената защита, че в поканата за даване на писмени обяснения
и протокола за изслушване не са посочени конкретните нарушени норми от Етичния
кодекс, защото правната квалификация на деянието се прави от ДНО при издаването
на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В процедурата по чл.206,
ал.1 от ЗМВР служителят излага своето становище по фактическите обстоятелства,
а не по приложимото право. В случая е достатъчно, че в поканата и протокола е
посочено, че извършеното деяние е по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, за което се
налага дисциплинарно наказание по чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР. Описани са
мястото и датата на нарушението и конкретните обстоятелства, при които е
извършено, поради което не е налице съществено процесуално нарушение,
обуславящо отмяната на заповедта.
Заповедта отговаря на императивната разпоредба на чл.210, ал.1 от ЗМВР, като
съдържа изискуемите резвизити - посочени са извършителят, мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз
основа на които е установено нарушението; правното основание и наказанието, което се налага; пред
кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
Неоснователно
е възражението, че в заповедта липсват обстоятелства около твърдяното
нарушение, тъй като в нея са описани само думите на служителя, но не и обстановката,
при която са казани. Фактите от околната действителност, които са мотивирали
дадено лице да действа по един или друг начин, не са елемент от фактическия
състав на дисциплинарното нарушение, който подлежи на задължително описание. Те
не изключват нито обективната, нито субективната страна на извършеното деяние и
не могат да повлияят върху правилността на фактическите и правните изводи на
ДНО. Обстоятелствата по случая са изяснени в достатъчна степен, така че за
жалбоподателя да не е налице съмнение в какво се изразява поведението, което
ДНО е възприел като нарушение на служебната дисциплина. Ясно и точно е посочено,
че Й. е употребил нецензурни изрази, насочени към гражданина С.А.С., като е отразено
конкретното съдържание на фразите и времето и мястото на тяхното
произнасяне.
Неоснователно
е бланкетното възражение в жалбата, че не са спазени изискванията за
осигуряване на пълно, обективно и всестранно дисциплинарно разследване, което е
довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Нито в жалбата,
нито в хода на съдебното производство се сочат конкретно извършени нарушения,
които да са възпрепятствали разкриването на обективната истина. Не са отречени
фактическите обстоятелства в заповедта и не са представени доказателства за
опровергаването им, от които да се направи извод за неистинност на
констатациите на органа.
Заповедта
е издадена въз основа на факти и обстоятелства, които са доказани в хода на
дисциплинарното производство. Безспорно е установено от снетия запис от
телефона на лицето, което е подало сигнала, че Й. е използвал твърдяните в
заповедта нецензурни изрази, докато е разговарял с него. Жалбоподателят
първоначално е поддържал възражение за неавтентичност на записа, тъй като не е
събран по надлежния ред, но след това е оттеглил възражението си. Обстоятелството,
че разпитаните по делото свидетели не си спомнят тези нецензурни изрази с оглед
на отдалечеността на събитието във времето, не опровергава факта, че те не са
употребени. Ако се съди по състоянието на двамата свидетели, които са били
изключително изплашени и напрегнати от създалата се конфликтна ситуация с
останалите четири лица, може да се предположи, че едва ли са били в състояние да
схванат и да запомнят всички реплики на полицейските служители и в частност неприличните
думи на Й.. Не може да се сподели доводът на жалбоподателя, че не е налице
нарушаване на етичните норми, след като св. С. не се е почувствал обиден от въпросната
реплика и деянието обективно не го е засегнало, т.е. не е имало негативен ефект
върху него. Първо, съставомерността на изпълнителното деяние не зависи от
субективното му възприемане от третите лица, а от обективното му противоречие с
етичните правила за поведение, които следват общоприетите и човешки морални
норми на поведение. Второ, самият факт, че свидетелят е подал жалба срещу
действията на полицейските служители до РП и ОД на МВР означава, че той се е
почувствал засегнат от поведението им, което несъмнено включва и техните
изявления и обръщения по време на инцидента, без значение дали конкретната
фраза е била цитирана в жалбата му или не.
С оглед
на изложеното следва да се приеме, че описаното в заповедта изпълнително деяние
е безспорно доказано и правилно ДНО е преценил, че с него се нарушават етичните
правила по т. 21 от Глава ІІ, Раздел І и т.33 от Раздел ІІ от ЕКПДСМВР, които
задължават държавните служители да се отнасят с уважение към всички
представители на обществото и при изпълнение на служебните си задължения да не
извършват какъвто и да било акт на унизително отношение и поведение, като
зачитат достойнството на всеки човек. Под оказване на дължимото уважение следва
да се разбира и въздържането от неподходящи и неприлични думи и изрази без оглед
на конкретните лица и обстоятелства. Правилно ДНО е счел, че употребата на констатираните
нецензурни изрази е неправомерно поведение, демонстриращо неуважение към
гражданина, което следва да се квалифицира като дисциплинарно нарушение по
чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР и подлежи на наказание по чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР.
Поведението на жалбоподателя не може да се оправдае с твърдения, че
използваните изрази са психологически похват за намаляване на напрежението от
възникналата стресова ситуация и мотивиране на гражданите към най-правилното за
момента поведение, за да се избегне задълбочаването на конфликта и прерастването
му във физически сблъсък. Недопустима е употребата на изрази или реплики, които
имат пренебрежителен, обиден и унизителен характер, независимо от мотивите,
причините или извънредните обстоятелства, при които са използвани. Неоснователно
е възражението в жалбата, че не става ясно какво точно е нарушил служителят,
тъй като на едната страница от заповедта се твърди, че е нарушена само т.21 от
ЕК, а на следващата е добавена и т.33. Правната квалификация на нарушението е
дадена на втората страница от заповедта, в която са обективирани изводите на
ДНО, докато на първа страница са описани резултатите от извършената проверка и
направената от ДРО квалификация на нарушението, поради което не е налице
разминаване или неяснота във волеизявлението на органа. Неоснователно е и оплакването,
че незаконосъобразно ДНО е коментирал, че е налице уронване на престижа и
доверието в МВР, което попада под хипотезата на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР,
защото тези изявления пак са част от възпроизведената в заповедта справка,
които освен това са с характер на предположения, а не на умозаключения. Безспорно
уронването на престижа на службата е разграничителният критерий между
нарушението по чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР и това по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР,
но в случая дисциплинарнонаказващият орган не е твърдял, а и не е изследвал
наличието на квалифициращия признак. Единственото, което е коментирал в
заповедта е, че с укоримото си поведение жалбоподателят е проявил неуважение
към член на обществото, което безспорно се квалифицира като нарушение по смисъла
на чл. 200, ал.1, т.12 от ЗМВР.
Неоснователно е възражението за
необоснованост на наказанието поради липса на преценка на обстоятелствата по
чл.206, ал.2 от ЗМВР. Нарушението на етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР е вид нарушение на служебната дисциплина, за което е
предвидено наказание “порицание”, което е задължително. Т.е. за ДНО не
съществува възможност за самостоятелна преценка какво по вид наказание да
наложи при наличието на нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР. Ето защо наложеното
дисциплинарно наказание е съответно на предвиденото в чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР. Нормативната определеност на вида на наказанието освобождава органа от
задължението да го мотивира. Наказанието е определено в минимално установения
от закона срок от шест месеца, поради което не е необосновано по размер и не
противоречи на критериите по чл.206, ал.2 от ЗМВР.
В съответствие с
изложеното оспорената заповед се явява правилна и законосъобразна, поради което
жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед на изхода от спора жалбоподателят
няма право на разноски по делото. На основание чл.143, ал.4 от АПК на ответника
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева, определени на основание чл.24 от НЗПП вр.
чл.37, ал.1 от ЗПП.
Така мотивиран и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Е.Й. с ЕГН **********
***, против заповед с рег. № 3394з-86/07.11.2019 год. на началника на РУ –
Албена към ОД на МВР - Добрич, с която на основание чл.194, ал.1 и ал.2, т.4,
чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, във вр. чл.200, ал.1, т.12 и чл.210, ал.1 от ЗМВР,
му е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от шест месеца,
считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА М.Е.Й. с ЕГН ********** ***
да заплати на ОД на МВР – Добрич сумата от 100 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Административен съдия :