№ 607
гр. Пловдив, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20225330200652 по описа за 2022
година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 21-1030-012127/21.12.2021 г., издадено от *** при
ОДМВР, град Пловдив, *** „***”, с което Ц.К.В., с ЕГН: ********** е
санкционирана с административно наказание ГЛОБА в размер на 1100.00
лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство
- за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, Ц.В., обжалва цитираното НП, с доводи за
неправилност и незаконосъобразост, като претендира за неговата отмяна.
Въззиваемата страна, на *** „***” при ОДМВР, град Пловдив, в
писмено становище оспорва основателността на така депозираната жалба и
моли НП да бъде потвърдено.
От фактическа страна се установява следното:
На 07.12.2021 г. *** в *** “***” З.Г. *** Акт за установяване на
административно нарушение против Ц.К.В. за това, че на 19.06.2021 г., в
15.43 часа, в град Пловдив, на бул. “България” до № 124, като *** на лек
автомобил “***” с рег. № ***, жалбоподателката К. се е движила с превишена
1
скорост, а именно със 143 км./ч., при допустима такава в населено място 50
км./ч. Скоростта била измерена с TFR1-M № 581, от която била приспадната
допустимата техническа грешка от 3 % (от 147 на 143 км./ч.) или установено
превишение на скоростта с 93 км./ч.
В хода на проведеното административнонаказателно производство
собственикът на МПС, с което е било извършено нарушението – «***» ***,
представило декарация, че на 19.06.2021 г., в 15.43 часа, в град Пловдив МПС
е било управлявано от Ц.К.В.. Предвид това и на основание чл. 188, ал. 1
ЗДвП НП било издадено срещу жалбоподателката В., като същата е била
санкционирана с глоба в размер на 1100 лева и три месеца лишаване от право
да управлява моторно превозно средство - за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по
делото писмени доказателсва, в това число от приложента по преписката
снимка от АТСС от извършено нарушение на скорост, както и от разпита на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител, който е посочил, че
изцяло потвърждава отразените от него в АУАН фактически констатации.
Съдът кредитира тези показания, доколкото същите не намират опровержение
в кредитирания доказателствен материал.
Тази фактическа обстановка и анализът на събраните поделото
доказателства обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
На първо място следва да се посочи, че съдът изцяло възприема
изложената в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка, която се
явява безспорно установена въз основа на показанията на разпитания като
свидетел актосъставител, както и от съставения АУАН, чиято презумптивна
сила, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не само, че не се
разколебава, но дори се потвърждава от доказателствата по делото. В тази
връзка съдът приема, че нарушението се установява по несъмнен начин.
В конкретния случай отговорността на жалбоподателката е била
ангажирана за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, според който
допустимата максимална скорост в населени места (в каквото е
2
констатирано процесното нарушение) е 50 км./ч. За така констатираното
нарушение, наказващият орган е приложил санкционната норма на чл. 182, ал.
1, т. 6 ЗДвП, който предвижда следните санкции за превишаване над 50 km/h -
глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h
глобата се увеличава с 50 лв. Приложено към настоящия случай, където
наказуемото превишение е 93 км./ч. правилно наказващият орган е определил
глобата в размер на 1100 лева и три месеца лишаване от право да управлява
моторно превозно средство. Видно е, че в конкретния случай
жалбоподателката по същество не оспорва извършването на вмененото й
във вина нарушение, а единствено навежда доводи за нарушения на
процедурата по съставяне на АУАН , за което конкретни съображения ще
бъдат изложени по-долу.
Визираното нарушение е било заснето с мобилна камера тип TFR1-M №
581, като доколкото се касае за превишение над 50 км./ч., което предполага
лишаване от правоуправление, правилно в случая е пристъпено към съставяне
на АУАН и НП, вместо към издаване на ел. фиш, доколкото с последния не
може да се налага кумулатино предвиденото наказание за този вид нарушение
- лишаване от правоуправление. По делото е приложен Протокол по чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., съдържащ всички, предвидени в
Наредбата реквизити. Посочена е посоката на движение на контролираното
МПС – от изток към запад, ограничението на скоростта – 50 км./ч.,
контролираната пътна отсечка – бул. «България». Посочен е и режимът на
измерване - Д (в движение). Следва да се има предвид, че в случая
заснемането е извършено с TFR1-M № 581, което по характеристика
извършва автоматично разпознаване на регистрационния номер, изключващ
допускането на човешка грешка при посоване на регистрационния номер на
МПС.
По преписката е приложена и снимка, съдържаща измерената скорост,
посока: отдалечаване, вида на АТСС и точните координати от земната
повърхност. На самата снимка пък се съдържа ясно и недвусмислено
заснемане на регистрационният номер на МПС, с което е извършено
нарушението - № ***.
В случая се установява, че нарушението е било извършено на
3
19.06.2021 г. АУАН е бил съставен на 07.12.2021 г. Видно е също така, че
Декларацията по чл. 188 от ЗДвП е подадена на 24.11.2021 г. При това
положение следва да се приеме, че и това е датата на откриване на
нарушителя, което обосновава и извода, че АУАН и НП са съставени преди
изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН. В тази връзка
следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика нарушителят се
счита открит от момента, в който компетентния да състави АУАН орган
реално разполага с достатъчно данни, както за извършено нарушение, така и
за самоличността на нарушителя, като разбира се следва да се разграничават
понятията откриване на нарушителя и установяване на нарушението по
несъмнен начин. Така изрично Решение № 252 от 07.02.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 3646 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 909 от 22.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 238 / 2019 г. на XXIV
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1999 от 31.10.2016
г. по н. д. № 1893 / 2016 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2530 от 24.11.2014 г. по н. д. № 2185 / 2014 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1999 от 31.10.2016 г. по н. д. №
1893 / 2016 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив. От дадената
дефиниция следва, че въпросът за откриване на нарушителя е чисто
фактически и във всеки конкретен казус зависи от преценката в кой момент
контролният орган е разполагал с достатъчния обем информация за
извършеното нарушение и неговия извършител. В конкретния случай това
е датата 24.11.2021 г., на която дата лицето-собственик е предоставило
Декларацията по чл. 188 от ЗДвП. Действително от една по-ранна
дата, контролният орган е разполагал с информация за извършено нарушение,
но тази информация е крайно недостатъчна на контролните органи, за да
извършат преценка за наличие на нарушение, което предполага установяване
на неговия автор. Ето защо съдът приема, че в конкретният случай
контролните органи са разполагали с данни за извършеното нарушение и за
неговия автор едва след датата на подаване на гореспоменатата Декларция.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че в конкретния случай
правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не
са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
4
реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството.
Не са налице и основания за ревизиране на размера на наложеното
наказание, тъй като същият е фиксиран и липсва възможност за
редуцирането му.
Липсват и основания за квалифициране на случая като „ маловажен“,
доколкото неговата обществена опасност не се отличава от обичайната за
съответния вид. Касае се за извършено умишлено нарушение, което засяга
изключително важни обществени отношения – сигурността на участниците в
движението по пътищата. Предвид всичко гореизложено настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление, като
правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното ПРС 25 н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-1030-012127/21.12.2021 г., издадено от ***
при ОДМВР, град Пловдив, Сектор „Пътна полиция”, с което Ц.К.В., с ЕГН:
********** е санкционирана с административно наказание ГЛОБА в размер
на 1100.00 /хиляда и сто/ лева и три месеца лишаване от право да управлява
моторно превозно средство - за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5