Р E Ш Е Н И Е
№ ...
гр.Плевен, ................... 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като
разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно
дело № 573 по описа за 2021 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 26 от 26.04.2021
год., постановено по НАХД № 20214410200030/2021 год., Районен съд – гр. Левски потвърдил
на основание чл.63 от ЗАНН Наказателно постановление № 2020-293зз-273 от
19.08.2020 год., издадено от ВПД директор на ОД на МВР – Плевен, с което на В.П.И.,
ЕГН **********, за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв.
Против горното решение е постъпила
касационна жалба от В.П.И., подадена чрез адв. Р.Р., в която се твърди, че
въззивното решение е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушения на процесуалните
правила и материалния закон. Излагат се съображения, свързани с нарушение на
чл.57 от ЗАНН и касаещи датата и номера на оспореното НП, с оглед на което се
прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова,
с което да бъде отменен оспореното НП. Навеждат се подробни доводи, свързани с
правната природа на нарушената министерска заповед, във връзка, с която е
санкциониран касатора. Твърди се незаконосъобразност на същата, поради което се
изразява становище за липса на осъществено административно нарушение, подлежащо
на санкциониране. В заключение е направено искане за отмяна на оспореното НП.
Претендира се присъждане на разноски.
Постъпил е отговор на касационната жалба
от ответника, в който се оспорват доводите на касатора. Излагат се съображения,
че решението на първостепенния съд е законосъобразно и обосновано, поради което
следва да бъде оставено в сила.
В съдебно заседание касаторът не се представлява.
Ответникът също не изпраща процесуален
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен
изразява становище, че решението на РС- Левски е правилно, законосъобразно,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
В обжалваното решение е налице извършен анализ на
приложимите в настоящето производство разпоредби на материалния и процесуалния
закон и са изложени съображения за твърдените с въззивната жалба нарушения.
Съдът е обсъдил относимите към правния спор доказателства и е дал отговор на
направените с въззивната жалба оплаквания.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати твърдените от касатора нарушения на чл.57 от ЗАНН. Касационният
състав споделя доводите на РС- Левски, свързани с обстоятелството, че оспореното
НП съдържа изискуемите законови реквизити, поради което не намира за нужно да
ги повтаря в настоящето решение, с оглед разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК.
За пълнота единствено следва да се посочи, че не е налице законова забрана в НП
да бъдат изписани ръкописно номерът и датата му. Във връзка със същите
възраженията, направени в хода на производството пред РС е изискана справка от
директора на ОД на МВР – Плевен, приложена на л. 32 от делото, от която е
видно, че наказателните постановления, издавани в ОД на МВР – Плевен за
налагане на административни наказания по ЗЗ са специфични, тъй като се издават
въз основа на АУАН, съставяни на територията на 11 различни РУ към областната
дирекция, което представлява причината да бъдат завеждани чрез запис на ръка в
дневник от служители в деловодството, във връзка с което им се дават поредни
номера от дневник, непосредствено след като административнонаказващият орган подпише
съставените НП.
По отношение оплакванията, свързани с правната природа
на заповедите на министъра на здравеопазването, посочени в НП, с които са били въведени
приложимите противоепидемични мерки, следва да се отбележи, че след датата на
нарушението е налице изменение в ЗЗ /ДВ, бр.44/2020 г., в сила от 15.05.2020
г./ и в разпоредбата на чл. 63, ал.11 от ЗЗ изрично е посочено, че горните
заповеди представляват общи административни актове. В съдебната практика /която
не е задължителна и не обвързва настоящия съд/ е налице противоречиво разбиране
за правната природа на заповедите на министъра на здравеопазването, независимо
от цитираната по-горе разпоредба. Горното обаче не е от съществено значение за
разрешаване на конкретния правен спор.
В диспозитива на оспореното НП е посочено, че г-н
Вътов е „…нарушил въведената с акт на министъра на здравеопазването Заповед РД
01-124/13.03.2020 год., изменена със Заповед РД 01-197/11.04.2020 г., т.9
въведена противоепидемична мярка…., а именно на обществено място не носи
защитна предпазна маска или друго средство, покриващо носа и устата.“
От събраните по делото доказателства може да се
направи извод, че нарушението се изразява в неносене на маска на открито, тъй
като в АУАН е посочено, че нарушителят не носи защитно средство не на закрито,
а на бензиностанция „Петрол“, а в приложеното по делото Постановление за
изпращане на преписка по компетентност (отказ за образуване на досъдебно
производство) на РП – Левски от 01.06.2020 год. е описано изпълнително деяние,
изразяващо се в установено от полицейските служители предвиждане на Виторио И.
на обществено място, без поставена защитна маска или друго средство, покриващо
носа и устата. От писмените доказателства се установява, че нарушението е
извършено в 21. 50 ч. на 17.04.2020 год.
Посочените в НП заповеди на министъра на
здравеопазването са публикувани в интернет страницата на Министерство на
здравеопазването. В Заповед РД 01-124/13.03.2020 год. липсва посочено правило
за поведение, за което е санкциониран нарушителят. Същото е въведено след
допълването ѝ със Заповед РД 01-197/11.04.2020 г., която е в сила до
26.04.2020 год. , т.е. за период от две седмици.
При така установените факти съдът намира, че са налице
предпоставките за приложоение на чл.28 от ЗАНН. Деецът се е намирал на открито
обществено място в тъмната част на денонощието и по делото няма данни това
обществено място да е било оживено. Ето защо трудно може да се обоснове наличие на непосредствена опасност за
разпространение на особено опасна и животозастрашаваща инфекция и в този смисъл
за застрашаване здравето и живота на гражданите. Показателно е и
обстоятелството, че след отмяната на извънредното положение на 13.05.2020 г.
мярката за задължително носене на маски на открити
обществени места е отпаднала и не е налагана отново в същия вид, въпреки
същественото увеличение на заболеваемостта в края на 2020 год. и перманентното
удължаване на извънредната епидемична обстановка, независимо от броя на
регистрираните заразени. По тази причина, дори и да се приеме, че е налице
извършено административно нарушение, то конкретният случай с оглед липсата на
засягане на обществените отношения, е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
което съставлява основание за отмяната на НП. Като е приел обратното, РС- Левски
е допуснал нарушение на материалния закон.
Тази незаконосъобразност съставлява
основание за отмяна както на обжалваното съдебно решение, така и на НП, което е
предмет на настоящето съдебно производство.
При този изход на делото следва да
бъде уважено искането на адв. Р. за присъждане на адвокатско възнаграждение в
минимален размер. От приложеното в делото на РС-Левски адвокатско пълномощно с
договор за правна помощ е видно, че е осъществена безплатна правна помощ на
основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. Ето защо и с оглед
разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, на адв. Р. следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
2 ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 26 от 26.04.2021 год.,
постановено по НАХД № 20214410200030/2021 год. по описа на Районен съд – гр.
Левски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
2020-293зз-273 от 19.08.2020 год., издадено от ВПД директор на ОД на МВР –
Плевен, с което на В.П.И., ЕГН **********, за нарушение на чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лв.
ОСЪЖДА ОДМВР- гр. Плевен да заплати в
полза на адвокат Р.Н.Р. *** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществената по делото безплатна правна помощ по
реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.