О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд гражданско отделение
в закрито заседание на 04.06.2020 г. в състав:
Председател: Рената
Мишонова-Хальова
Членове: Мария Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
При участието на
прокурора секретар
Като разгледа
докладваното от съдията М. Аджемова
в.
ч. гр. дело N`223
по описа за 2020 г., за да се произнесе окръжен съд взе
предвид следното:
Производството се развива в хипотезата на
чл. 413, ал. 2 и във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.
№ 4831/11.03.2020 г. на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД /АСВ/, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“,
ет. 2, офис 4, чрез юрисконсулт А.Б., е подала
частна жалба против разпореждане
№ 1262/19.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 464/20 г по описа на районен съд гр. Враца в
ЧАСТТА, с която първостепенният съд е ОТХВЪРЛИЛ заявление на жалбоподателя АСВ
№ 3010/14.02.20 г. за издаване заповед за изпълнение с правно основание чл. 410
от ГПК за сумата 8.99 лв. договорна лихва за периода от 27.11.15 г. до 29.01.16
г. по договор за кредит № 2419791 от 05.11.15 г. сключен между заявителя АДВ и
длъжника Л.С.Т. с ЕГН ********* ***. Враца.
В частната жалба се мотовира подробно
становище за неправилност на разпореждането на районен съд в атакуваната част,
доколкото според АСВ посоченият ГЛП от 40% в процесния договор за паричен заем
от 05.11.15 г. не е в нарушение нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПП, тоест е
рамките на законоустановения размер, при което изводът на районен съд клаузата
от договора по отношение ГЛП е неправилен. При заявените оплаквания,
жалбоподателят моли се разпореждането да районен съд гр. Враца да бъде отменено
изцяло като неправилно и
незаконосъобразно като се претендират съд. разноски - д.т.15 лв. и
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжен съд намира, жалбата е процесуално допустима,
тъй като е подадена в законния срок от
надлежна страна в производството, срещу подлежащ на контрол от настоящата
инстаннция съдебен акт - отхвърлителната част от разпореждане № 1262/20 г. ВрРС,
тъй като според чл. 413 от ГПК подлежи на обжалване само негативното
произнасяне на заповедния съд.
Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:
Подаденото
заявление от АСВ до ВрРС за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника Л.С.Т. от село Три Кладенци, общ. гр. Враца е за следните суми,
произтичащи от неизпълнение от страна на длъжника на сключен между страните
договор за заем № 2419791 от 05.11.15 г., а именно: - 209.91 лв. главница; - договорна
лихва от 8.99 лв. за периода от 27.11.15 г. до 29.01.16 г.; - лихва за забава
от 87.11 лв. за периода от 27.11.15 г. до подаване заявлението до съда на
14.02.20 г.
Предмет на настоящото производство е частта от разпореждането на
първостепенния районен съд гр. Враца, с която е заявлението е отхвърлено за
сумата 8.99 лв.
За да постанови акта си, в отхвърлителната обжалвана част, районен съд е
приел, че уговорената годишна лихва като
един от компонентите на ГПР, надхвърляла 4 пъти
законната лихва, поради което са налице основания да бъде прието, че
съществува обоснована вероятност за неравноправност на тази клауза.
Според окръжен съд разпореждането на първоинстанционния съд в отхвърлената част е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено по следните съображения:
Според нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК годишният
процент на разходите /ГПР/ по договорите за потребителски кредит не могат да
бъдат по-високи от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. В случая тази разпоредба
е спазена с процесния договор за кредит, тъй като ГПР е 47.84%. Но годишният
лихвен процент /ГЛП/ по заема, който е компонент от ГПР, е в размер на 40.00%,
тоест е четири пъти по-висок от размера на законната лихва. Тази клауза е във
вреда на потребителя-заемополучател Л.Т., доколкото тя задължава потребителя да
заплати необосновано висока възнаградителна /договорна/ лихва по чл. 240, ал. 2
от ЗЗД на дружеството заемодател. В конкретния случай клаузата за размера на
договорната лихва е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и може на осн.
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП да се приеме за нищожна.
Изложеното налага извод, че съществува вероятност искането на заявителя
АСВ да се основава неравноправна клауза в договор сключен с потребител. При
това положение са налице предпоставките по чл. 411, ал. 2 т. 3 от ГПК и
искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за договорна
лихва в размер на 8.99 лв. следва да се отхвърли.
И тъй като изводите на първостепенния съд и на настоящата инстанция
съвпадат, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане №1262/19.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 464/20 г по описа на районен съд гр. Враца.
Определението
не подлежи на обжалване.
Председател
:...... Членове 1.... 2........