№ 234
гр. Б., 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ В. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Атанас Маскръчки
Членове:Петър Пандев
Крум Динев
при участието на секретаря Илиана Ангелова
в присъствието на прокурора А. Кр. А.
като разгледа докладваното от Петър Пандев Частно наказателно дело №
20231200201023 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.32, ал.1, във връзка с чл.16,
ал.1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции и е
образувано въз основа на постъпило в ОС-Б. искане за признаване и
изпълнение на решение на несъдебен орган на ФРГ, с което на засегнатото
лице Н. П., с последен известен адрес: ****, гр. С., ул.“А.И.“, ***, Област –
Б., е наложена финансова санкция – глоба, в размер общо на 228,50 евро.
В съдебно заседание явяващия се прокурор застъпват становище, че
искането е основателно и следва да бъде уважено.
Засегнатото лице Н. П. се явява като твърди, че е изплатил напълно
наложената му санкция, но не представя доказателства в тази насока и не
взема становище по същество на делото.
Съдът, като взе предвид посочените от страните доводи, въз основа на
доказателствата по делото и ЗПИИРКОРНФС, приема следното:
Засегнатото лице е български гражданин, роден на **** г.
Същото, на 02.10.2022 г., в 23:16 часа, движейки се в гр. Н./В., землище
Н., федерална магистрала 3 при 45,550-я километър, с посока на движение –
гр.Ф. на М., ФРГ, с лек автомобил с рег. № ****, е превишило максимално
допустимата скорост извън населени места с 32 км/ч. ( допустима скорост –
100 км/ч.; установена скорост – 132 км./ч. след приспадане на границата на
1
толерантност). По този начин П. е осъществил административно нарушение,
което се санкционира по реда на чл. 41, ал. 1 във връзка с Приложение 2, чл.
49 от Правилника за движението nо пътищата (StVO), чл. 24 от Закона за
движението по пътищата (StVG), 11.3.6 от Федералния каталог за финансови
санкции (BKat) на ФРГ.
С решение № 23.1020283.8, постановено на 16.12.2022 г., влязло в сила на
24.01.2023 г. на несъдебен орган в решаващата държава въз основа на
действия, които съгласно нейния национален закон се преследват като
правонарушения, на Н. П. е наложена финансова санкция от 228,50 евро
общо. Изрично е посочено в решението, че лицето е имало възможността да
отнесе въпроса и до съд по наказателни дела. Заедно с това същото е
уведомено, че съгласно законодателството на решаващата държава лично или
чрез упълномощен представител има право да обжалва решението, както и
сроковете за обжалване.
При така установеното във фактическо отношение, съдът намира
искането за основателно.
Описаното деяние представлява административно нарушение и по
българското законодателство, но двойната наказуемост не се и изисква , тъй
като се касае до деяние по чл. 30, ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС.
Видно от приложеното удостоверение по чл.4 от Рамково решение
№2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане принципа за взаимно
признаване на финансови санкции цитираното решение е влязло в законна
сила. К.П. е бил надлежно уведомен за възможността лично или чрез
пълномощник да оспори действието, както и времето за обжалване.
Представеното удостоверение по чл.4 от Рамково решение
№2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане принципа за взаимно
признаване на финансови санкции е преведено на български език, пълно е,
отговаря на изискванията на закона и съдържа всички необходими реквизити
и данни по образец, съгласно Приложение № 2 от ЗПИИРКОРНФС.
Б.ският окръжен съд намира, че е компетентен да признае решенията за
налагане на финансова санкция, издадени в друга държава-членка на
Европейския съюз – ФРГ - по смисъла на чл.6, ал.1 и чл.31, ал.1 от закона, тъй
като се явява Окръжен съд по обичайното пребиваване на засегнатото лице.
Решението на несъдебния орган на ФРГ следва да бъде признато, тъй
като се отнася за деяние, което съставлява нарушения и по българското
законодателство, независимо от елементите на състава му по
законодателството на издаващата държава. Лицето, срещу което е
постановено същото решение, има местоживеене и обичайно пребиваване в
страната ни.
Прегледът на доказателствата сочи, че срещу осъденото лице липсват
данни за същото деяние в България или друга държава, различна от
издаващата, да е постановено или приведено в изпълнение решение за
налагане на тази финансова санкция (чл.35, т.2 от цитирания закон). Освен
това няма доказателства, че българският гражданин Н. П. е с имунитет или
2
привилегия, които по българското законодателство правят решението на
несъдебен орган от ФРГ недопустимо за изпълнение, както и не се отнасят до
лице, което поради възрастта си е наказателно неотговорно съгласно
българските закони (чл.35, т.4 и т.8 от закона). Решението не се отнася за
деяние, подсъдно на български съд /аргумент от чл.2 НК/, поради което не
следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла давност по българското
законодателство.
Решаващият съд намира, че не са налице и останалите отрицателни
предпоставки за признаване и изпълнение на решението на изпращащата
държава, визирани в чл.35 ЗПИИРКОРНФС – касае се за финансова санкция -
глоби, наложени с актове на несъдебен орган за извършени нарушения. От
съдържанието на удостоверението е видно, че производството е протекло без
участието на засегнатото лице, но същият е бил уведомен надлежно за
провеждането му, както за правото си да обжалва решението и за сроковете на
обжалване, поради което не са налице предпоставките на чл.35, т.9 и т.10,
б.”а” от Закона за отказ да се признае и изпълни решението на несъдебния
орган на ФРГ. Към настоящия момент се дължи сумата от 228,50 евро.
Фиксираният курс на 1 евро (към 24.12.2019 г.) е 1,95583 лева или
равностойността на горната сума е 446,91 лв.
С оглед на всичко изложено настоящият съдебен състав счита, че са
налице всички законово изискуеми предпоставки за признаване и изпълнение
на решението за налагане на финансова санкция на засегнатото лице.
Водим от горното и на основание чл.32, ал.1, във връзка с чл.16, ал.7, т.3,
чл.36, във връзка с чл.22, ал.1, чл.38, ал.1, т.1 и т.4 от ЗПИИРКОРНФС,
Б.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение № 23.1020283.8, постановено на 16.12.2022 г.,
влязло в сила на 24.01.2023 г., на несъдебен орган на ФРГ, с което на
засегнатото лице Н. А. П., с последен известен адрес : ****, гр. С., ул.“А.И.“,
***, Област – Б., е наложена финансова санкция – глоба, в размер общо на
228,50 евро за извършено нарушение, състоящо се в това, че на 02.10.2022 г.,
в 23:16 часа, движейки се в гр. Н./В., землище Н., федерална магистрала 3
при 45,550-я километър, с посока на движение – гр.Ф. на М., ФРГ, с лек
автомобил с рег. № ****, е превишило максимално допустимата скорост
извън населени места с 32 км/ч. (допустима скорост – 100 км/ч.; установена
скорост – 132 км./ч. след приспадане на границата на толерантност), като
левовата равностойност на санкцията възлиза на 446,91 (четиристотин
четиридесет и шест лева и деветдесет и една стотинки) лв.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати НЕЗАБАВНО на ТД
“НАП”-Б. за изпълнение.
3
НЕЗАБАВНО да се уведоми компетентния орган на издаващата държава-
ФРГ за постановеното решение, като копие от същото се изпрати и на
Министерство на правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок, считано
от днес за всяка от страните по делото, пред Апелативен съд-гр.София, като
обжалването не спира изпълнението му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4