Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.06.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на дванадесети юни две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Десислава
Костадинова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 4 048 по описа за 2016
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 86 799,
34 лв.
В исковата молба на Ю.Р.Т. се твърди,
че на 16.10.2015 г., около 19,30 часа, в гр. София, на пешеходна пътека, между
лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДКН *******, управляван от М.Х. и ищцата
като пешеходец е осъществено ПТП. Твърди се, че ПТП-то е реализирано по вина на
водача на лекия автомобил. Изложени са твърдения, че вследствие на удара Ю.Т.
получила тежка фрактура на десния долен крайник, изразяваща се в счупване на
двете кости на подбедрицата, натъртвания по тялото и травматичен шок. Твърди
се, че постъпила за лечение във „ВМА МБАЛ – гр. София“, където й била извършена
оперативна интервенция – РС ОМ К.Д., К.К.S..
Твърди се, че ищцата дълго време се предвижвала трудно с две помощни
средства, като се е нуждаела от постоянна чужда помощ. Била й проведена активна
рехабилитация, а четири месеца след ПТП-то при медицински преглед било
установено, че пострадалата се предвижва с едно помощно средство, накуцваща
походка, хипертония на мускулатурата, ограничени движения в глезена и
стъпалото.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Фолксваген Пасат”, да й заплати сумите, както следва 85 000 лв.
– обезщетение за неимуществени вреди и 1799, 34 лв. – обезщетение за
имуществени вреди. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно
списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „А.“ АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Страните са депозирали допълнителна
искова молба респ. допълнителен отговор.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Я.С..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. В.А..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен протокол от 14.06.2016 г., по нохд 8123/2016 г. на СРС,
НО, 108 състав, в който е обективирано одобрено от съда постигнато
споразумение, сключено от М.Р.Х.. От съдържанието му се установява, че същият се
признава за виновен в това, че на 16.10.2015 г. в гр. София, при управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег. № ******* е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно –
чл.119 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Ю.Р.Т.,
а именно – открито многофрагментно счупване на малкопищялна и голямопищялна
кости на дясната подбедрица в средната им трета, което причинило на
пострадалата трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок
по-голям от един месец – престъпление по чл. 343 ал.3 б.“а“ вр. с ал.1 б.“а“
вр. с чл. 342 ал.1 от НК.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е обосновал извод, че скоростта
при настъпване на произшествието му е била от порядъка на 30 км/ч, а опасната
зона за спиране при скорост от 6 км/ч е 18, 17 м. Посочено е в заключението, че
левият фар при включени къси светлини осветява на разстояние около 50 метра, на
30 метра напред на около 6,80 метра вляво от левия габарит, а десният фар
осветява на разстояние около 70 метра пред автомобила и 12 метра вдясно от
десния габарит на автомобила. На дълги светлини фаровете осветяват пред
автомобила на разстояние не по-малко от 120 метра. Обоснован е извод, че
водачът е имал техническата възможност, да спре преди мястото на удара. Вещото
лице е посочило, че от момента на предприемане на пресичане, до мястото на
удара автомобилът се е намирал на разстояние от мястото на удара на 45,28 м
/при спокоен ход на пешеходеца/, на 36, 36 метра /при бърз ход на пешеходеца/и
на 22, 64 метра /при спокойно бягане/. Обоснован е извод, че ударът е бил
предотвратим за водача на лек автомобил „Фолксваген“ и при трите начина на
движение на пешеходеца. Посочено е в експертизата, че произшествието е
настъпило в района на пешеходна пътека, а водачът е имал техническа възможност
да възприеме пешеходеца на светлината от фаровете и работещо улично осветление.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р К.А.С.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че ищцата
Ю.Р.Т. е получила открито счупване на двете кости на дясна подбедрица, което
травматично увреждане е следствие от ПТП-то. Обоснован е извод, че по време на
лечението ищцата е търпяла болки и страдания като първите две седмици, болките
са били с по-голям интензитет. Посочено е в експертизата, че при нормално
протичане на лечебния процес, срока за възстановяване от такъв вид травми е
около 6-7 месеца. Вещото лице, при извършен преглед на ищцата, е установило
наличие на оперативни белези от проведеното лечение и белег от получената рана
при счупването, запазен обем движение в дясна колянна и глезенна стави и
хипотрофия на мускулите на дясна подбедрица. Посочено е в експертизата, че след
оперативното лечение, ищцата не е трябвало да стъпва на десния крак за период
от около 3 месеца, като е трябвало да се предвижва с помощни средства, което е
причинило на нея затруднения в хигиенно битовото самообслужване. Обоснован е извод, че съгласно представените
по делото фактури и касови бонове направените разходи са в причинна връзка с
лечението на нанесените травми.
Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А.Р.
Т., брат на ищцата, и М.Р.Х., в съдебно заседание от 12.06.2017 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се З.ължава
да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, а разпоредбата на чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя е установена от влязлото в сила споразумение
на СРС, което е З.ължително за настоящия съдебен състав с оглед нормата на чл.
300 от ГПК и чл. 413 ал.3 вр. ал. 2 от НПК.
Установено по делото, от заключението на САТЕ и решението на наказателния
съд, приета като неоспорена от страните, е обстоятелството, че причина за
настъпване на ПТП-то е поведението на водача на лекия автомобил «Фолксваген
Пасат», изразяващи се в предприетите от него действия по управление на
автомобила в нарушение на правилата за движение. При наличните по делото
доказателства не се установяват данни за наличие на поведение на ищцата, с
което същата да е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, поради
което заявеното възражение за съпричиняване от ответника, настоящият съдебен
състав намира за неоснователно. В тази връзка следва да се има предвид, че за преценка досежно наличието на
допринасяне към вредоносния резултат критерият е винаги фактически т.е. предмет
на преценка е дали обективно поведението на пострадалия има принос при
осъществяване на вредоносните последици, независимо дали същото съставлява
нарушение на правилата, установени в ЗДвП с оглед постановките на ППВС 17/1963
г., което настоящият съдебен състав следва да съобрази. С други думи фактът на
нарушаване на правилата, установени от ЗДвП от страна на пострадалия сам по
себе си не установява съпричиняване при липса на категорични доказателства, че
това нарушение е в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. В този
смисъл е и константната практика на ВКС – решение 45 по търг. дело 525/2008 г.
на Второ ТО на ВКС, решение 154 по търг. дело 977/2010 г. на Второ ТО на ВКС,
решение 206 по търг. дело 35/2009 г. на Второ ТО на ВКС, решение 159 по търг
дело 1117/2009 г. на Второ ТО на ВКС, решение 58 по търг. дело 623/2010 г. на
Второ ТО на ВКС, решение 16 по търг. дело 1858/2013 г. на Първо ТО на ВКС и т.
н. При ангажираните по делото доказателства – изводите на вещото лице по приетата
САТЕ са категорични, че ударът е бил технически предотвратим т.е. водачът на
лекия автомобил е имал обективна възможност да спре преди мястото на удара
респ. самото ПТП е осъществено на място от пътното платно, обозначено като пешеходна
пътека.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза.
Понесените от ищцата неимуществените вреди се установяват от събраните
гласни доказателства, които съдът цени при съблюдаване на нормата на чл. 172 от ГПК като непосредствени лични впечатления, които пресъздават обективно
състоянието на ищцата.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени веди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесените й травматични увреждания, настъпилата временна промяна в
стереотипа й на живот, отраженията в емоционалното й състояние и създаден
дискомфорт представляват пряка и непосредствена последица от деянието, осъществената
хирургическа интервенция, остатъчните козметични белези от хирургическата
интервенция, констатираната хипотрофия на мускулите на дясна подбедрица същите
подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по
справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на обезщетението
съдът следва да има предвид възрастта на пострадалата, степента и вида на увредите, периодът от
време, през който е търпяла болки, страдания и ограничения. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на
ищцата /26 г. към датата на ПТП/, интензитетът на нейното страдание с оглед
понесените от същата травматични увреждания – счупване на двете кости на дясна подбедрица, периодът,
в който същите са търпени / около 6-7 месеца/ справедливо би било да се присъди
сумата от 45 000 лв. като за горницата до пълния предявен размер искът следва
да се отхвърли като неоснователен. С оглед изводите на СМЕ заявеният от ищцата
иск за заплащане на сумата от 1799, 34 лв. за имуществени вреди следва да се
уважи изцяло, с оглед наличието на пряка причинно следствена връзка между
имуществената увреда и настъпилото ПТП.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт /решение 133/26.05.2011 г.
по дело 664/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО по реда на чл. 290 от ГПК, решение
N:605 от 06.06.1995 г., IV г. о. на ВКС/.
По разноските: Процесуалния представител на ищеца е заявил искане да му
бъде определено възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Искането е в
преклузивния по ГПК срок, представен е договор за правна помощ, от който се
установява, че процесуалното представителство по делото е на основание чл. 38
ал.1 т.2 от ЗА /стр. 104/ т.е. налице са изискванията и предпоставките за
определяне на възнаграждение по този ред. Предвид размерът на заявените искове
и с оглед нормата на чл. 7 ал.1 т.3 от Наредба 1/2004 г. размерът на
минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 4669, 97 лв. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, извършените по делото процесуални
действия настоящият съдебен състав намира, че това е адекватното възнаграждение
с оглед обема на осъщественото процесуално представителство. С оглед уважената
част от исковата претенция припадащата се част възлиза на сумата от 2517, 89
лв. Предвид на факта, че процесуалният представител на ищеца е лице,
регистрирано по ЗДДС / стр. 103/върху тази сума следва да бъде начислен и
дължимият ДДС т.е. възнаграждението, което се следва на процесуалния
представител на ищеца е в размер на 3 021, 47 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сумата от 311, 02
лв. разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета на съда в размер
на 2047, 20 лв. с оглед уважената част от исковите претенции.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „А.” АД, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 226
ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на Ю.Р.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** –
адв. Я.С. сумата от 45 000 /четиридесет
и пет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 16.10.2015 г. в гр. София, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 16.10.2015 год. до
окончателното им изплащане, като отхвърля искът за горницата до пълния предявен
размер от 85 000 лв. като неоснователен и недоказан,както и сумата от 1799, 34 /хиляда седемстотин деветдесет
и девет лева и тридесет и четири стотинки/лв. - представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 16.10.2015 г. в
гр. София, изразяващи се в закупени лекарствени, медицински и санитарни
средства, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.12.2015 год.
до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА З. „А.” АД, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на основание
чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. Я.С., с адрес: *** сумата от 3021, 47 лв. – адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА Ю.Р.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Я.С. да заплати на ЗАД
„А.” АД, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78 ал.3 от ГПК
сумата от 311, 02 лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „А.” АД, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка
на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 2047, 20 лв. – дължима ДТ и разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: