ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 302
гр. Велико Търново, 03.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П Б
Членове:П Ц
И Г
като разгледа докладваното от ПБ Въззивно частно наказателно дело №
20224100600350 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК
Образувано е по жалба, подадена от М. Х. Й. против Определение № 467 от
16.08.2022 г. по ч.н.д. № 989/2022 г. по описа на Районен съд – ВТ, с което е потвърдено
постановление на ВТРП от 26.07.2022 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24,
ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателно производство, водено по ДП № ЗМ-846/2020 г. по
описа на РУ-В ТТ(преписка № 2112/2020 г. на ВТРП), образувано и водено за извършено
престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.
В жалбата се излагат доводи за необоснованост, неоснователност и
незаконосъобразност на обжалваното определение. Жалбоподателят твърди, че районният
съд не е разгледал мотивите в жалбата по същество, а е преповторил текста на
Постановлението за прекратяване. Излага доводи за осъщественост на деянието
Моли съдът да отмени обжалваното определение и да върне делото на прокурора със
задължителни указания относно прилагането на закона.
Районна прокуратура ВТ не е изразила становище по жалбата.
Великотърновският окръжен съд, след проверка на материалите по посоченото дело,
намира жалбата за допустима, доколкото е предявена в срока по чл. 243, ал. 6 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
За да прекрати наказателното производство ВТРП е приела, че за наличие на
престъпление по чл. 323, ал. 1 НК е необходимо дадено право, независимо дали е
действително или предполагаемо да е било оспорено по сътоветния законов ред. Такова
оспорване не се установило преди, по време и след приключване на строително-ремонтните
дейности. Направени са изводи, че в случая са наЛ. изцяло гражданско правни отношения,
които следва да се решат по реда на ГПК.
РС – В.Т. е потвърдил постановлението на ВТРП, като е приел, че въпреки
положените усилия, не е възможно да бъде доказано по безспорен и категоричен начин
извършването на престъпление по чл. 323, ал. 1 НК. Изложени са мотиви относно същността
на престъплението по чл. 323, ал. 1 НК.
Великотърновският окръжен съд намира атакувания съдебен акт за правилен и
1
същият следва да бъде потвърден, поради следните съображения:
Настоящата инстанция при извършения контрол на атакувания съдебен акт
възприема фактическа обстановка, която не се различава съществено от приетата с
определението на ВТРС и ВТРП.
По безспорен начин е установено, че М. Й. заедно с вуйчо си Л К П и баща си Х Й. са
съсобственици по наследство на недвижим имот - къща с дворно място, находящ се в гр.
В.Т., ул. „К“ № 1, втората по ред от кръстовището на ул. „К“ с ул. „Н.“. Първата къща се
води на ул. „Н.“, а тяхната къща се води на ул. „Х К“, но въпреки това двете къщи са
долепени една до друга. Гледано от ул. „Н.“ тези къщи са на два етажа, като на практика
техен е само втория етаж. Първият етаж на тяхната къща погледнато от страната на ул. „Н.“,
както и цялата първа къща са собственост на Л.С.. Входът за тяхната част е от страната на
ул. „Х. К.“ № 1, като северната част на техния имот е дворно място, което се води
съсобственост между тях. Л. С. няма дял от това дворно място.
По данни на Й. през 2018 г. бил извършен ремонт на горните етажи и покрива на
тяхната къща и тази на Л. С.. Ремонтът е бил извършен от фирма „Е. В. С. И.“ ЕООД с ЕИК:
*********. През 2019 година. Й. била потърсена по телефона последователно и
многократно от Л. С., нейния съпруг, представител на фирма „H.” и служителка от Община
ВТ за инвестиционните намерения да се направи заведение за бързо хранене в съседния
имот, за което се изисква нотариално заверено съгласие от всички собственици на съседни
имоти. Предвид горчивия си опит от предишния ремонт Й. изрично отказала.По време на
пандемията в началото на месец май 2020 г. Й. констатирала, че са започнали строителни
дейности, въпреки несъгласието за изграждане на търговски обект, като били и поставили
табела на техния имот отвън „H.“, както и че имало незаконно влизане в чужда собственост
- вратата на двора била отворена и вътре в двора имало строителни отпадъци и поставена
химическа тоалетна. Й., като отишла в имота се представила като собственик на
техническия ръководител на бригадата и му казала да освободят къщата и двора, тъй като и
в къщата имало техни материали. Също така и заварила трима работници на етажа. Тогава й
направило и впечатление, че имало изградена стена между техния етаж и имота на С. и че
тази стена била преместена с няколко метра към нейния имот. Нейният имот й изглеждал
по-малък отпреди. Тогава видяла и още от първия ремонт, който са правили как е бил
изграден покрива и че нямало таванско помещение, че същото било премахнато и бил
направен директно покрива. Стената, която била изградена между двата имота дори била с
дупка, за да може работниците да преминават безпрепятствено между двата имота.
Разговаряла с техническия ръководител на място и го попитала, защо са навлезли в нейния
имот, а той й отговорил, че работи по проект и спрямо него са спазени разстоянията и й
казал да се обърне към собственичката на имота. След това работниците били освободили
всичко от двора. В имота си Й. не е имала вещи и предмети, които да са били увредени или
унищожени, както и липсващи такива. Претенциите й са към собственичката на другия имот
Л. С. относно навлизането с 6 кв. метра в имота й, както и за лишаването й от таванско
помещение. Относно използването на двора и етажа й от работниците няма претенции. По
нотариален акт имота й е 96 кв. м., в които не е включено дворното място. След като
констатирала изградената стена между двата имота и факта, че й се виждал етаж по-малък,
правила и сама замервания с ролетка, като с това установила, че са навлезли с 6 кв. м. Й.
заявява, че постигнала споразумение с наемателите нa имота на Сотирова, че същите ще
наемат нейния имот за техни нужди вероятно за офис и че ще бъде обезщетена за
неправомерното ползване на нейния имот, че са си складирали боклуците, след като
започнат дейност. Преговорите водила с техен адвокат по телефон, като същият й заявил, че
те не могат да взимат отношение относно навлизането в имота й, тъй като и не са
собственици на другия имот. В качеството на свидетел е разпитана и собственичката на
другия имот - Л. С., която заявява, че е извършен ремонт през 2016 г. на фасадата, покрива и
някои компрометирани конструктивни елементи, като не са правени промени на границите
2
на имота. Ремонтът е бил на основание получено писмо от Община В.Т., за задължение да се
направи ремонт на фасадата, покрива и изгнилите конструктивни елементи, понеже
застрашавали преминаващите и е част от ансамбалов паметник на културата в центъра на
гр. В. Т..
По ДП са приложени нотариални актове на горепосочените имоти, снимкови
материали и скици. С писмо до Община В.Т. са изискани и приложени документи във връзка
с горните два имота - строителни книжа, архитектурно - строителни планове, разрешителни
за строеж - всички документи, с които разполага Община В.Т. във връзка с имотите.
Назначена и изготвена е Строително-техническа експертиза, от която е видно следното: има
разминаване с до 2 кв. м. между установената с експертизата квадратура на обект,
собственост на Й. и П. и вписаната в нотариалния акт за собственост, а не сочените от Й. 6
кв. м. Видно от заключението на същата, поради липса на данни за това дали действителната
квадратура на обекта отговаря на посочената в нотариалния акт, не може да се приеме за
безспорно установено, че по-малката квадратура е в резултат на извършените строително-
ремонтни дейности или е била такава и при придобиване, респ. при построяване на сградата.
Вещото Л. е дало заключение, че има разлика от около 2 кв.м. от застроената площ по
документ за собственост и действително застроена площ на жилище на ул. „Х.К.“ № 1, но не
е възможно да се установи категорично, че тези 2 кв. м. са от навлизане от източното
жилище, по-скоро навлизането е в южната част и е само около 05 кв.м. , като липсват
проекти и данни къде е бил преградния зид между двата обекта и колко е била дебелината
му. Експертизата дава заключение също така, че не може да се определи размер на
имуществени вреди, той като не съществува конкретно доказателство, че има навлизане в
жилищния имот на ул. „Х.К.“ № 1.Самоуправството е престъпление против
законоустановения ред на взаимоотношения между отделните граждани, държавата или
обществени организации, като пряко се засяга дейността по решаване на спорове за
имуществени права. Субект на престъплението може да бъде само страна по имуществено
правоотношение или неин представител. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.
323, ал. 1 НК се изразява в осъществяване не по установения от закона ред на едно
оспорвано от другиго, свое или чуждо, действително или предполагаемо право.
Следователно, за да има въобще възможност да се извърши самоуправство, трябва да има
възникнал спор, изразяващ се в несъгласие със съществуване на правото или с избрания
начин за осъществяването му. Деецът следва да е страна по правоотношението, правото му
да се оспорва от насрещната страна и вместо да отнесе спора за решаване до съда или до
друг компетентен орган, той сам да осъществи спорната престация. Престацията се намира в
насрещната страна и деецът, който претендира за нея, я завладява не по установения от
закона ред, т.е. в нарушение на законите, които уреждат реда за решаване на правни спорове
– арг. Решение № 245/11.06.2010 г. по н.д. № 162/2010 г. II, н.о. на Върховен касационен
съд.В допълнение следва да се уточни, че самоуправството е престъпление против законовия
ред, който регулира взаимоотношенията между отделните граждани. Затова субект на
престъплението може да бъде само страна по някакво имуществено правоотношение. От
обективна страна за престъплението по чл. 323, ал. 1 НК се изисква преди започване на
самоуправните действия да е съществувал правен спор между подсъдимия и пострадалия -
така Решение № 553/11.11.2002 г. на ВКС по н. д. № 461/2002 г., -II НО на ВКС .
Предварителното оспорване на имущественото право обаче не е необходимо да се е развило
непременно като съдебен спор. Достатъчно е това да се е реализирало чрез фактически
действия от насрещната страна. В случая такъв спор до инкриминарания период не се е
развил. Инициираното административно производство е образувано след осъществяване на
твърдените самоуправни действия, като впоследствие поради неизпълнение на указанията
на Административен съд – В.Т., касаещи отстраняване на нередовностите на подадена жалба
от М. Й., то производството бива прекратено.
Т.е. спорът е последващ, а не е предшестващ действията на Л. С., респ. фактически
3
действия от нейна страна до този период не е имало; респ. оспорвания на собствеността
също не са били на Л.. Отделен е въпросът, че С. не е действала умишлено, с намерението да
осъществи самоуправни действия. В този аспект изводите на ВТРП, респ. ВТРС за липса на
самоуправни действия са правилни и обосновани. Въззивната инстанция споделя изводът, че
в действителност относно извършването на преустройство без дадено съгласие от съседите
става въпрос за обществени отношения, свързани с устройство на територията, които са
уреждат по специален ред и процедура съгласно ЗУТ. За това е предвидена
административно наказателна отговорност по реда на ЗАНН. По този начин конкретното
нарушение не представлява престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК и не изпълва хипотезата на
този състав, а подлежи на санкциониране по административен ред.Правата и законните
интереси на жалбоподателката не остават незащитени, тъй като съдебната защита може да се
постигне по реда за носене на гражданска отговорност, уреден от чл. 45 и сл. ЗЗД и чрез
реализирането му в процедурата на общото гражданско съдопроизводство по реда на ГПК.
Предвид изложените съображения постановлението на ВТРП е обосновано и
законосъобразно. Като е приел същото като краен резултат, ВТРС е постановил
законосъобразен и правилен съдебен акт, който след гореизложеното изменение на мотивите
следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 7 и, ал. 8 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 467 от 16.08.2022 г. по ч.н.д. № 989/2022 г. по
описа на РС – В.Т., с което е потвърдено постановление на ВТРП от 26.07.2022 г., с което на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателно
производство, водено по ДП № ЗМ-846/2020 г. по описа на РУ-В.Т. (преписка № 2112/2020
г. на ВТРП).
Определението на съда e окончателно и не подлежи на проверка по жалба или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4