Решение по дело №62315/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12807
Дата: 15 ноември 2022 г.
Съдия: Десислава Иванова Тодорова
Дело: 20211110162315
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 12807
гр. София, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110162315 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу А. В. Ф., с която са предявени
обективно кумулативно искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 318,
ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че А. В. Ф. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 4012,25 лева за главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба
на топлинна енергия при общи условия за имот, находящ се в (адрес), за периода м.05.2016-
м.04.2019 г., с 726,25 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2017-03.09.2020 г.; сумата от
22,15 лева за главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода м.08.2017-м.04.2019 г., с 4,64 лева - мораторна лихва за периода 01.10.2017-
03.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главните парични вземания /главници/ от
14.09.2020 г. до окончателното им изплащане,за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 44235/2020 г. по описа
на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за
исковия период, чиято стойност не била платена в предвидените срокове от ответника като
битов клиент. Последният не изпълнил и задължението да заплаща услуга за дялово
разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл.86 ЗЗД. Прави искане по чл. 219
от ГПК.
Ответникът, получил препис от искова молба с приложения на 20.06.2022 г., в
законоустановения едномесечен срок, чрез особен представител, е подал отговор на искова
молба. Оспорва исковете по основание и размер по съображения за липса на облигационна
връзка между страните, евентуално липса на доставка на топлинна енергия на стойност в
претендирания размер. Навежда възражение за изтекла погасителна давност, както и че
1
лихва за забава не се дължи за периода 13.03.2020-08.04.2020 г., на осн.чл.6 от ЗМДВИП.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не взима становище и не представя
доказателства.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти, с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За имот в (адрес), се установява, че на 17.07.2020 г. (след исковия период м.05.2016-
м.04.2019 г.) е сключен договор за доброволна делба между А. В. Ф. и Ф.В.П., съгласно
който отв. А. В. Ф. писмено признава, че ап. 194 е неина собственост, придобита по
наследство от родителите й за ½ ид.ч. Това се потвърждава от справки за наследници на
съпрузите В.Ф.П., починал на 26.01.2019 г., оставил наследник по закон А. Ф. и Ф.П., и
Н.В.П., починала на 09.04.2006г., оставила наследник по закон Ф.П.. Собствеността на
наследодателите се установява от договор за продажба на държавен недвижим имот от
23.05.1982 г., а квотите А. В. Ф. и Ф.В.П. са по ½ ид.ч. по силата на чл. 5, ал. 1 от ЗН. Това
правно положение съществува през исковия период, за който се претендира неплатена
главница за цена на доставка на топлинна енергия, а именно 01.05.2016-30.04.2019 г., тъй
като съсобствеността е прекратена с по-късно сключения договор за доброволна делба.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона
за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Съдът приема, че през исковия период
като собственик на имота ответникът се намира в облигационно правоотношение с
ищцовото дружество, тъй като качеството потребител на топлинна енергия се свързва с
принадлежността на вещно право на собственост върху имота. Сключването на писмен
договор не е условие за възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а
изрично писмено изявление на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като
условие за възникване на правоотношението. Не се твърди и доказва изключението по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ – ответникът да е упражнил възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ, както и че е сключен индивидуален договор за продажба на топлинна енергия с трето
лице. Ирелевантно е дали ответникът фактически е обитавал имота. Ето защо ответникът
отговаря за непогасените вземания за доставка на топлинна енергия, съответно на обема на
притежаваните идеални части в съсобствеността, през периода 01.05.2016-30.04.2019 г.
Представените от ответника във второто съдебното заседание документи съдът счита, че не
може да вземе предвид за изводите си за основателност на исковете, тъй като същите са
представени късно, при условията на настъпила процесуална преклузия, на основание чл.
146, ал. 3 от ГПК. Следва да се отбележи, че в първото съдебно заседание е обявен за
окончателен проекта за доклад по делото и страните са разполагали с процесуалната
възможност да направят доказателствени искания. Обстоятелството, че ответникът не е
участвал лично не е обективно основание оправдаващо по-късното представяне на
документите, тъй като е участвал в процеса чрез особен представил поради това, че на
обявените пред властите постоянен и настоящ адрес, след изпълнените гаранции страната да
узнае за водене на делото, ответникът не е намерен, вкл. по реда на чл. 47, ал. 3 от ГПК.
Относно твърдението на ответника, че със съсобственика са уредили кой плаща
консумативните разноски за вещта, то това е въпрос касаещ вътрешните отношения между
тях и неотносим за настоящия правен спор.
От заключение на съдебна техническа експертиза, неоспорено от страните и ценено от
съда по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г.,
реално потребеното количество топлинна енергия е сумата 8024,49 лв. (4012,25 лв. за ½
2
ид.ч.) За сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи на абонатната станция. В
нея не са включени лихви или стари задължения. Следва да се отчете, че топлинната енергия
за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите -чл. 142, ал. 2 от ЗЕ. Клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, и дължат плащането й. Такива са и
разясненията, дадени със задължителното за националния съд решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 на СЕС, съгласно което се допуска национална правна
уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент.
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане, удостоверено
в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита предявен от датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е сторено на
14.09.2020 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, считано от тази дата спират да текат
давностните срокове. Съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД, правото на парично периодично
вземане, каквото е това на топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение
№2/2013г. на ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2019 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични вземания преди три години
назад от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди 14.09.2017
г. Приложими след 11.08.2016 г. са Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, които публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор (вж. ОУ на л.60
от делото) са влезли в сила на 11.08.2016 г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от
ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Изискуемостта на паричното вземане за цена на топлинна енергия се определя според
правилата в ОУ при прогнозни сметки. Тъй като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е
уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставена топлинна
енергия ежемесечно – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, тези
парични задължения стават изискуеми на 45-то число, следващо месеца, за който са
дължими, и от този момент започва да тече погасителната давност. Падежът на плащане на
сметката за м.6.2017 г. настъпва след 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, или на 14.08.2017г., а за тази за м.7.2017 г. – на 14.09.2017 г. Поради това покрито с
давност е вземането за главница само за периода 01.05.2016-30.06.2017 г. Съдът, като взе
предвид установеното от заключение на СТЕ и ССчЕ, приема, че правото на парично
вземане за главница за цена на доставка на топлинна енергия е възникнало и не е погасено за
периода 01.07.2017-30.04.2019 г. и за сумата 2793,30 лв., до който размер предявения иск
следва да се уважи, а в останалата част – отхвърлен.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал. 1 и ал. 4
от продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, съответно
само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите
условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят, за което вещото лице по ССчЕ представя изчисления в табличен вид с период и
размер дължимите суми. Ответникът не твърди и не доказва да е погасил в срок паричното
вземане за главница за цена на доставка на топлинна енергия, поради което ищецът има
право на обезщетение за забавено изпълнение за дължимата главница за период 15.09.2017-
12.03.2020 г. и 09.04.2020-03.09.2020 г., в размер на сумата 346,09лв., определен от Съда по
реда на чл. 162 от ГПК, при което за останалата част по размер и период искът като
недоказан и неоснователен, на осн. чл. 6 от ЗМДВИПОРНС- ДВ бр.28/2020 г., следва да се
отхвърли.
3
От приложените писмени доказателства не се установява извършването на услуга
дялово разпределение, чрез съставянето на главни и индивидуални отчети, с оглед на което
претенцията за главница за неплатено за това възнаграждение е недоказана и неоснователна;
поради което е неоснователен и акцесорния иск за лихва.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната страна трябва да
възстанови направените от ищеца съдебни разноски. Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи
на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство. Ищецът
има право на разноски, съразмерно на уважената част от исковете, за сумата общо 974,77 лв.
– сбор от 895,52 лв. разноски за исково производство за платена държавна такса,
възнаграждения на вещи лица, особен представител-адвокат на ответника и юрисконсулт, и
79,25 лв. за платена държавна такса и възнаграждение на юрисконсулт пред заповедния съд.
Юрисконсултското възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от
ЗПП, е определено от Съда в предвидения минимален размер по чл. 25 и чл. 26 от НЗПП.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. В. Ф., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:
(адрес), дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ...................., със седалище и адрес на управление:
(адрес), на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, сумата 2793,30 лева за главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за имот,
находящ се в (адрес), за периода 01.07.2017-30.04.2019 г., ведно със законна лихва от
14.09.2020 г. до окончателното й изплащане, и сумата 346,09 лева за мораторна лихва за
периода 15.09.2017-12.03.2020 г. и за периода 09.04.2020-03.09.2020 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
44235/2020 г. по описа на СРС; като иска за главница за стойност на доставена топлинна
енергия над уважения размер от 2793,30 лева до пълния предявен размер от 4012,25 лева и
за периода 01.05.2016-30.06.2017 г., иска за мораторна лихва над уважения размер от 346,09
лева до пълния предявен размер от 726,25 лева и за периода 13.03.2020-08.04.2020 г.; иска за
сумата 22,15 лева за главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода м.08.2017-м.04.2019 г.м ведно със законна лихва от 14.09.2020 г.
до окончателното й изплащане, и за сумата 4,64 лева - мораторна лихва за периода
01.10.2017- 03.09.2020 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А. В. Ф., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: (адрес), да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ...................., със седалище и адрес на управление: (адрес), на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 974,77 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело № 44235/2020 г. и
гр. дело № 62315/2021 г., и двете по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Н.И.“ ООД на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4