РЕШЕНИЕ
№260093
гр.Добрич,30.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ в публичното заседание на двадесет и осми октомври през 2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при секретаря РУМЯНА РАДЕВА в присъствието на
прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №539
по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№863/06.03.2020г. от Е.М.К.
с ЕГН **********,***, чрез адв.С.В. – ВАК, срещу решение №13/29.01.2020г. по
гр.д.№411/2019г.на Каварненски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от
нея срещу „Енерго- Про Продажби“АД - гр.Варна, район Владислав Варненчик, Варна
Тауърс-Г, бул.„Вл. Варненчик” №258, иск за установяване на това, че ищцата не
дължи на ответника сумата 6 086,72 (шест хиляди осемдесет и шест лева и
седемдесет и две стотинки) лева, представляваща цена на незаплатена потребена
електрическа енергия по фактура №
********** от 28.06.2019г. за обект с абонатен №********** и клиентски №*** в
гр.К., ***.
Оплакванията са за неправилност, необоснованост на
съдебния акт, който счита за постановен при нарушение на материалния закон и в
противоречие със събраните доказателства. Излага факти и обстоятелства,
излагани и пред районния съд относно не съществуването и не надлежното
установяване на вземането на ответника за стойността на начислената за минал
период ел.енергия. Извежда извод за необоснованост на решението, аргументиран с
доводи по същество на спора, обсъждане констатациите на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза и другите доказателства по делото. Счита да
липсва пълно и главно доказване от ответника на обстоятелствата за възникване и
съществуване на вземането му чрез представените частни документи, оспорени от
нея. Обосновава и липсата на законово основание за проведената корекционна
процедура, не приложимост на
разпоредбата на чл.183 от ЗЗД. Иска отмяната на обжалваното решение и уважаване
на иска с присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната
жалба е подаден от насрещната страна с доводи, свеждащи се до неоснователност
на жалбата и правилност на обжалваното решение, чието потвърждаване иска с
присъждане на разноски. Излага обстоятелства, излагани и пред районния съд
относно съществуването на вземането му –
наличието на правна възможност за проведената корекционна процедура и
надлежното и провеждане .
При данни, че постановеното неизгодно за въззивника
решение му е съобщено на 17.02.2020г., въззивната
жалба, изпратена по
пощата на 02.03.2020Г. се явява подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК, от процесуално легитимирано лице с правен интерес от обжалване на
неизгодното за него първоинстанционно решение.
По
повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото
доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери
обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено
следното:
Предявеният иск е отрицателно установителен
такъв, черпещ правното си основание от разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК.
Предявен е от Е.М.К. с ЕГН **********,***, срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД -гр.Варна, за установяване
на това, че не дължи на ответника сумата от 6 086,72лева, за която е издадена фактура № **********/28.06.2019г.,
представляваща цена на незаплатена потребена електрическа енергия за периода 01.07.2017г.-16.02.2018г. за обект
с адрес гр.К., ***, клиент с абонатен №********** и клиентски №***.
С атакуваното в цялост решение искът е
изцяло отхвърлен. Въззивната инстанция намира решението за правилно по следните
съображения:
Няма спор, установено е от събраните
доказателства, вкл. заключението на
вещото лице инж. В. Ч., че на 16.02.2018г. от служители на „ЕРП Север” АД/тогава с наименование
„Енерго-Про Мрежи“АД/ е извършена проверка на средството за търговско измерване
/СТИ/- електромер с ид.№1115031400716843, с който се измерва доставената в
имота в гр.К., ***. Според св. С. Г.,
участвала в проверката, проверката е извършена със служебен преносим компютър/лаптоп/,
обезпечен със съответен софтуер за четене на регистрите на СТИ. При проверката на
СТИ на ищцата са отчетени показанията по първа/нощна/тарифа –3922kwh и по втора/дневна/тарифа-
11787 kwh. Отчетено е наличие на държавна пломба със сигнатура „М 14”, фирмена
„ТК“, ведомствена пломба „Energo Pro 2010581“.
Отчетена е и липса на пломба на щита/вътрешната врата/, ограничаващ достъпа до
вътрешността на таблото. Електромерът е демонтиран за експертиза в БИМ. Допълнително
на стр.2 е записано, че демонтираното СТИ е с показания 3922 kwh по регистър 1.8.1, 11787 kwh. По регистър 1.8.2 , 51698 kwh по регистър 1.8.3 и 0/нула/ kwh по регистър
1.8.4. Съставен е констативен протокол №1202061/16.02.2018г.,
подписан от двама свидетеля/съсед от ап.2 и лице, представило се като *** на
собственичката/, в който е отразено демонтирането на СТИ и поставянето му в
индивидуална опаковка, запечатана с пломба №508461. Извършена е метрологична
експертиза на електромера от БИМ- РО на ГД”МИУ”-Варна. Резултатите от
експертизата са обективирани в констативен протокол №1436/11.06.2019г. За
външния вид на електромера в протокола е отразена констатация за отсъствие на
механични дефекти по кутията, на клемите, на клемния блок, наличие на необходимите
обозначения на табелката на СТИ, наличие на пломби против неправомерен достъп
до вътрешната конструкция- фирмен знак, знак
от метрологична маркировка. Същият съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерването/измервателната грешка е от -0.09%
до +0.22 %/. Не е отчетена грешка при
измерването извън допустимата,т.е. електромерът е технически изправен. При
софтуерно четене обаче е констатирана външна намеса в тарифната схема на СТИ
като действително потребената ел.енергия се разпределя и върху трети,
невизуализиран на дисплея регистър/ тарифа Т3 – 51698 kwh.
Претендираното за заплащане от ответното
дружество количество ел.енергия е именно от невизуализирания за отчет трети тарифен
регистър, за което са предприети действия по корекция на сметката на
потребителя, след софтуерно прочитане на паметта на СТИ /така
становище за начисление на ел.енергия от 17.06.2019г. на лист 49 от делото на КРС/, за период от 17.02.2017г. до 16.02.2018г., разделен
на три под периода /поради промяна на цените с оглед данните от фактурата/:
17.02.2017г.-06.04.2017г., 07.04.2017г.-30.06.2017г., 01.07.2017г.-16.02.2018г.,
т.е. за период една година назад, е начислено количеството потребена
електроенергия и е издадена от „Енерго-Про Продажби“АД фактура №**********/10.06.2019г.,. на обща стойност 8 929.19лева със срок за плащане до 28.06.2019г./л.42 от
делото на КРС/.
Настоящият спор
има за предмет начисленото количество електроенергия за един от подпериодите, а
именно 01.07.2017г.-16.02.2018г.
Цялото количеството електрическа енергия
за корекция е изчислено по методиката на чл.50 ПИКЕЕ, обн.ДВ бр.98/13.11.2013г,
отм.бр.35/30.04.2019г.- за период от 365 дни/ периода от 17.02.2017г.-16.02.2018г., част от
който е процесния период/, в който смисъл заключението на вещото лице инж.Е.Ч..
Специалистът е констатирал и, че СТИ, посредством което се измерва
електроенергията в обекта на потребителя е еднофазен статичен
електромер Caratdigitron M02, предназначен за директно измерване на активна енергия в
еднофазни мрежи. Има до четири тарифни регистри, превключвани с вграден
часовник за реално време. Показанията се визуализират чрез течно-кристален
дисплей. Вещото лице е констатирало, че СТИ е правилно свързано и отчита при
допустима грешка.
Няма данни за повреда или неправомерно вмешателство в схемата на свързване на
процесното СТИ към електроразпределителната мрежа. Електромерът е монтиран в
обекта на потребление на 20.02.2015г., като за монтажа е съставен протокол №12103326,
в който са записани нулеви начални показания по два от тарифните регистри. Няма
записани показатели за други регистър, вкл.Т3, но е налице активиране на такъв,
който не е визуализиран на дисплея. Няма данни кога е активиран, няма данни и за
часовите интервали на денонощието, през които измерената ел.енергия се е
записвала в първи, втори и трети тарифен регистър. Няма данни ищецът да
е подавал заявление за промяна на параметризацията на СТИ чрез отчет по тарифа Т3.
Според вещото лице невизуализирането на измерената енергия е софтуерно
реализирано. Записаната в невизуализирания регистър е
отчетена при метрологичната експертиза на БИМ. Не е установено ”Енерго
про-продажби”АД, ”Електроразпределение Север”АД и БИМ да разполагат с версия на софтуер за препрограмиране
/въвеждане на нови данни в паметта на СТИ/.
Безспорно е, че
се касае за облигационно правоотношение, възникнало
по силата на договор за продажба на електрическа енергия при публично известни
Общи условия, по силата на което електроразпределителното дружество-ответник
доставя, а ищецът заплаща доставената за собствения му недвижим имот
електроенергия. Това правоотношение има своята специална регламентация в ЗЕ /изм.
и доп. ДВ бр.54/2012 г.,в сила от 17.07.2012 г./ и създадените въз основа на правилото
на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ от ДКЕВР/сега
КЕВР/ Правила за измерване на количеството ел.енергия
/ПИКЕЕ/,обн.ДВ,бр.98/12.11.2013 г.,отм. с решение №1500/06.02.2017 г. на ВАС на
РБ,ДВ,бр.15/2017 г. с изключение на разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ/. По
точно, с оглед датата на проверката на СТИ-16.02.2017 г. и периода на
начисляване на електроенергия 01.07.2017г.-16.02.2018г./част от периода
17.02.2017г.-16.02.2018г./, спорното
правоотношение се е развило при положение,
разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ от 2013 г. все още да са били
действащи /отм. ДВ бр. 97/23.11.2018 г. /. Основанието на извършената корекция по
чл. 50 от ПИКЕЕ от 2013 г. в случая обаче е неприложимо, тъй като нормата визира
несъответствие между данните за параметрите на СТИ при ищеца и тези, въведени в
информационната система при ответника. Няма данни по делото процесното СТИ да е
"смарт" и да се отчита дистанционно, които случаи визира хипотезата
на чл. 50 от ПИКЕЕотм. В този случай следва да се приеме, че е липсвала
специална подзаконова уредба за преизчисляване на сметки за електроенергия за
минал период поради неотчитане и незаплащане на част от действително
потребеното. Правоотношението между страните обаче съставлява договор за
продажба на електроенергия при публично известни общи условия. Те имат своята
специална регламентация в ЗЕ, която не изключва за неуредените случаи
приложението на общите норми на ЗЗД касателно задължението на купувача да плати
цената на продадената енергия.
В съответствие с общата норма на
чл. 183 от ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради
грешка то е отчетено в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка от
реално дължимата цена, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва
специална правна уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът
дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване.
Когато потребителят неправомерно
въздейства върху средството за техническо измерване, той дължи да заплати
реално потребената електроенергия, ако доставчикът докаже наличието на
потребление и действителния му размер. Извършеното от потребителя софтуерно
въздействие върху средството за техническо измерване, вследствие на което част
от действително потребената електроенергия не е отчетена от електроразпределителното
дружество, влече като последица ангажиране отговорността по чл. 183 от ЗЗД на
потребителя /решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ІІІ г. о.,
ГК на ВКС/.
При липса на специална
регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия
поради грешки в отчитането исковото производство е достатъчна гаранция за равни
права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители /решение №
124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ІІІ г. о., ГК на ВКС/.
В настоящия спор ответникът е
доказал неправомерното вмешателство в софтуера на средството за техническо
измерване, както и извършването му след монтиране на средството в обекта на
ищцата /с установената параметризация в две тарифи от производителя и факта, че
електроразпределителното дружество не разполага със софтуера за програмиране/.
В обекта на ищеца е доставена, но неотчетена и не заплатена електроенергия
именно поради софтуерното вмешателство, което съставлява човешка намеса в
паметта на електромера и единствената възможна причина за осъществяването му е
виновното поведение на ищеца– купувач, предвид, че ответникът,
електроразпределителното дружество и БИМ, извършил експертизата на СТИ, не
разполагат с необходимия софтуер, а и реализираната цел /скриване и неотчитане
на част от реално доставената и потребена електрическа енергия/ ползва само
купувача - ищцата. Ето защо ищцата дължи да заплати стойността на доставената и
електронергия в горепосочения обем. Няма данни наистина в кой период от
денонощието е ползвана отчетената в скрития регистър електроенергия, но това е
без значение, предвид, че е остойностена от ответника по цени за технологични
разходи, а те са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа. В този смисъл
заключението на вещото лице е, че цялото количество ел.енергия, записано в
невизуализирания регистър е остойностено математически вярно по цени за
технологични разходи и мрежови услуги за битов клиент. Що се касае за
продължителността на софтуерното въздействие поради невъзможността да се установи
началният му момент, следва да се посочи, че релевантен пределен начален момент
е датата на монтиране на СТИ, т.е. отговорността на купувача може да се
ангажира назад във времето до датата на монтиране на СТИ, което в процесния
случая е осъществено на 20.02.2015г.
Аргумент в подкрепа на горния извод е и нормата на чл.55 ал.1 от сега
действащите ПИКЕЕ, издадени от КЕВР /ДВ,бр.35/2019 год./, съгласно която, в
случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа
енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване,
операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ
количество електрическа енергия в тези регистри. Така процесният период 01.07.2017 г. до 16.02.2018 г,за който се
претендира заплащане на доставената ел.енергия, е след датата на монтажа и
следва да бъде зачетен като обоснован.
При така установеното, процесното количество електроенергия,
начислено от ответника на стойност от 6086.72 лева се дължи от ищцата по
сключения между страните договор за продажба на електроенергия. Предявеният
отрицателен установителен иск е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен, респ. районния съд правилно е
извел извод за основателност на иска, съвпадащ с този на настоящата инстанция.
Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено при
препращане на основание чл.272 от ГПК към мотивите на КРС.
С оглед изхода от
спора пред въззивната инстанция, в полза
на ответника, заел положението на въззиваема страна следва да се присъдят
съдебно-деловодни разноски. С представения договор за правна помощ и съдействие от
20.06.2020 г., фактура от 20.06.2020 г. за същата сума с отразен
идентификационен номер по ДДС и платежно нареждане от 25.06.2020 г., въззиваемата
страна е удостоверила извършването на разходи за въззивната инстанция в размер
на 1512лева/с ДДС от 252лева/адвокатско възнаграждение. Разходите за
адвокатско възнаграждение не и се дължат в пълен
размер поради основателност на възражението на въззивника по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност, преценена с оглед не високата степен на фактическа и правна сложност, съобразно
изследваните факти и събраните за
установяването им доказателства, а в
минималния размер от 656.07лева по иска
с цена 6086.72лева, съгласно чл.7,ал.2,т.3 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималния размер на
адвокатските възнаграждения. При
начисляване на ДДС 20% върху сумата от 656.07лева, равняващ се на 131.21лева,
на въззиваемата страна се следва адвокатско възнаграждение за зашита срещу
подадената жалба с вкл. ДДС в размер на 787.28лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №13/29.01.2020г. по
гр.д.№411/2019г.на Каварненски районен съд.
ОСЪЖДА Е.М.К. с ЕГН **********,***, да заплати на „Енерго-Про
Продажби“, АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
бул.“Владислав Варненчик“, №258, Варна тауърс Г , съдебно-деловодни разноски в
размер на 787.28лева/с ДДС/ адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен касационен съд на РБ при условията на чл.280 от ГПК
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.