№ 413
гр. София , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000436 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на
„БНН“ООД, ЕИК *********, чрез адв.И.А. от САК насочена против Решение №
260390/08.03.2021 г., постановено по т.д.№ 1151/2020 г. по описа на Софийски градски съд,
ТО с която предявеният от дружеството жалбоподател против ЗД“Лев инс“АД иск с правно
основание чл.435 КЗ за заплащане на сумата от 25 840 лв., представляваща левова
равностойност на 13 212 лв., заплатени от ищеца като обезщетение за вреди от настъпило
застрахователно събитие на 23.02.2020 г. на трето лице, по време на действието на
застрахователен договор, обективиран в полица BG/22/11900158297, е бил отхвърлен.
В жалбата се поддържа неправилност на обжалваното решение, като постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчива и
превратна преценка на приобщените по делото доказателства, както и за постановяването му
в противоречие с материалния закон – КЗ, вкл. за необоснованост.
Поддържа се, че безмотивно и неоснователно първоинстанционният съд не обсъдил
представените от въззивника писмени доказателства, установяващи релевантния факт за
увреждане на пътната структура, изразяваща се в спиране на трафика по магистралата до
отстраняване на изгорялото превозно средство, а от там и до намаляване стойността на
съоръжението, за което нямало спор, че е собственост на Пътната агенция, която събирала
такси за него.
В резултат на това нарушение не бил приложен правилно и материалния закон, в
нормата му на чл.435 КЗ и предявеният иск бил отхвърлен.
Предвид изложените доводи в подкрепа на посочените оплаквания е поискано от
1
въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови ново по съществото
на спора, с което предявения иск бъде уважен.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна, чрез процесуалния си
представител, оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на решението на
СГС.
Пред настоящата инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните
по първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявен иск с правно основание чл.435 КЗ от „БНН“ООД против
ЗД“Лев инс“АД.
Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че при изпълнение на
транспортна задача, превоз на стоки със собствена на ищцовото дружество автокомпозиция
с рег.№ *** и ремарке с рег.№ ***, на 23.02.2020 г. в района на Рим, Италия, настъпило
събитие – самозапалване на ремаркето по време на движение. Шофьорът на автомобила
отбил в аварийната лента на магистралата и потърсил помощ от противопожарните служби,
а след потушаване на пожара, останките от товара и автокомпозицията били репатрирани и
мястото на събитието - почистено от фирма „Аутофисина Вилани“, специализирана за
такава дейност.
За така извършените дейности посочената фирма издала на ищцовото дружество
фактура за сума от 13 212 евро, равняваща се на 25 840лева.
Поддържано е, че „БНН“ООД имало сключен застрахователен договор „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество, обективиран в застрахователна полица
№ BG/ 22/ 11900158297.
За описаното по-горе застрахователно събитие застрахователят бил уведомен и при
него образувана ликвидационна преписка по щета № 0000 – 2019 – 20 – 310110. По нея
ищцовото дружество представило всички необходими документи за ликвидиране на щетата,
но към датата на подаване на исковата молба застрахователят не го уведомил за развитието
на застрахователната преписка.
Ето защо за него бил налице правен интерес от предявяване на иск срещу ответника
за заплащане на сумата от 25 840 лева, която е левовата равностойност на 13 212 евро и
представляваща платени от ищеца разходи на италианската фирма за репатриране на
изгорялата автокомпозиция, както и почистване на магистралата.
В отговора по исковата молба ответникът е оспорил основателността на предявения
иск.
Не е оспорил фактическите твърдения на ищеца, че: 1/ страните са обвързани от
договор по застраховка „Гражданска отговорност“ /ГО/, покриваща отговорността на влекач
с рег .№ *** и ремарке с рег.№ ***; 2/ в района на Рим, Италия, по магистрала, е възникнал
пожар в автокомпозицията, който довежда до цялостно унищожаване на влекача и
ремаркето; 3/ след потушаването на пожара, останките от автокомпозицията били
отстранени от фирма „Аутофисина Вилани“, която издала фактура на ищеца за извършената
дейност по репатриране на останките от автокомпозицията и почистване на пътното платно.
Оспорил е правните твърдения на ищеца, че в случая платената от него сума по
посочената фактура представлява вреда за трети лица поддържайки, за вреда е настъпила за
самото застраховано лице.
2
Позовал се е на нормата на чл.429 КЗ, според който с договора за застраховка „ГО“
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
Същата касаела случаи, в които е застрахована гражданската отговорност на физически
и юридически лица за причинени на трети лица вреди, свързани с притежаваното и/ или
използваното МПС, за които вреди застрахователят отговаря съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпило
събитието/вредата.
Според твърденията на ищеца направените от него разходи за репатриране на
автокомпозицията и почистване на платното не следва да се считат за такива, обхващащи се
от застраховката „ГО“, защото не се касае за вреди на трети лица, а за вреди, настъпили за
самия ищец. Т.е. - не е налице увреждане на чуждо имущество вследствие на
произшествието.
Във връзка с тези възражения в допълнителната искова молба ищцовото дружество е
пояснило, че спорен него в резултат на събитието увредено лице е Пътната агенция в
Италия, чиято структура е увредена от пожара на ремаркето със стоката по време на
движение. Извършените действия по почистване на магистралата от причинените повреди
от настъпилото събитие били за отстраняване на останките от изгорялото МПС и стоката,
които пречели за нормалната експлоатация и придвижване по магистралата.
На така поддържаното в допълнителния отговор ответникът е възразил, че и в този
случай ищецът не е легитимиран да предяви осъдителния иск, а с такава легитимация би
разполагало третото лице - пътна агенция на Република Италия. По делото нямало
твърдения, нито доказателства, че застрахованият ищец е изплатил обезщетението на пътна
агенция на Италия. Независимо от това е оспорил твърдението, че и третото лице е
претърпяло каквито и да е вреди от настъпване на процесното събитие.
Настоящата въззивна инстанция, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение
и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки
основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими –
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ищец в
първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в
неговата цялост.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в
съответната писмена форма и е подписано.
При преценка оплакванията за неговата неправилност, настоящата инстанция, съобрази
от фактическа и правна страна следното:
Страните не са спорили по следните релевантни факти, установени и от приобщените
писмени доказателства по делото, а именно: 1/ че са били обвързани за периода от 09.06.2019
г. до 08.06.2020 г. от договор за имуществена застраховка „Гражданска отговорност“,
обективиран в застрахователна полица № BG/ 22/ 11900158297, касаещ товарен автомобил,
марка „Мерцедес“, с влекач с рег.№ ***, син цвят, шаси № WDB9340421L038691 ; 2/ според
условията на договора териториалният обхват на покритието му обхваща територията на
Република България и всички други държави, чиито национално бюро на застрахователите е
член на системата „Зелена карта“, както и на територията на трета държава, когато вредите
3
са били причинени на лица от държава-членка, в случаите на пътуване между две държави-
членки и при условие, че не е налице национална застрахователно бюро, което да носи
отговорност за тази територия, през целия срок на договора в това число във всеки период в
рамките на този срок, когато МПС се намира на територията на някоя от посочените
държави; 3/ по време на действието на този договор, на 23.02.2020 г., на магистрала в
района на Рим, Италия, възникнал пожар, в резултат на който е изгоряла автокомпозицията
от влекач с рег.№ *** и ремарке с рег.№ ***.
Представеният от страна на въззивника отчет №6011/1 от 23.02.2020 г. на Национална
служба „Пожарна безопасност“, команда Рим / в превод/ установява, че на 23.02.2020 година
в 00,57 ч. е получено обаждане за възникнал пожар на място 349 автомагистрали и отбивки,
а пожарът е определен като нормален, без изяснена причина за възникването му. Същият е
възникнал на територията на община Черветери, провинция Рим, п.к. 58029, а дейностите по
потушаването му са осъществени от Държавна полиция, чрез специална оперативна група,
излязла от седалището си в 00,58 ч., пристигнала на мястото на пожара в 01,19 ч. и тръгнала
от това място в 05, 02 ч.
Установява се от представения в превод доклад за извършена дейност, изготвен от М.
М., че на резервното платно на автомагистралата в посока Рим, един Мерцедес Actros1844
LS , с полуремарке с рег.№ ***, са били изцяло обхванати от пламъци, а водачката на
автомобила г-жа Д. С. стояла далеч от горящия тир, на резервното платно и чакала помощ.
На място на инцидента е присъствала и Пътната полиция на Черветери-Ладисполи и
Национална пътна агенция, която е затворила за движение свързания с пожара участък на
автомагистралата. Влекачът и полуремаркето били обхванати изцяло от пламъци и не било
възможно да се установят щетите по превозвания материал. След потушаване на пожара
движението по лентата за изпреварване на магистралата в посока Чивитавекиа-Рим било
възстановено..
Представен е от въззвиника и документ от Държавна полиция, подразделение Пътна
полиция –Ладисполи с рег.№306/220.20/22-20, адресиран до Г. Б. Н. /един от съдружниците
във въззивното дружество/ и за сведение до Пътна помощ – „Авторемонтен сервиз В. с.р.л.“,
Колеферо, провинция Рим. Същият удостоверява извозване на МПС след пътно-
транспортно произшествие, станало на дата 23.02.2020 г. към 00,50 ч. на км 31+200, южно
платно на автомагистрала А812 на територията на община Черветери (провинция Рим),
вследствие на което МПС е напълно изгоряло, включително регистрационните табели и
превозваният това и - по думите на водача - също и документите за регистрация и
застраховката на МПС „Мерцедес“, модел „Actros“ с рег. № *** и ремарке с рег.№ ***,
собственост на „БНН“ ООД, със седалище София, България.
Отразено е в документа, че с него се връща указаното МПС, което следва да се вземе
след заплащане на разходите за превоз и съхранение в склада на посочената по-горе пътна
помощ.
Според приобщената фактура № 128/04.02.2020 г., същата е издадена от автосервиз
„Вилани“ ООД, - лека и тежка пътна помощ, и е на стойност 13 212 евро. В графа описание
на основанието за заплащане на посочената сума по също посочената във фактурата банкова
сметка на получателя, е посочено, че същото се изразява в пътна помощ влекач и
полуремарке с ремарке при изключителен трафик по магистралата; възстановителни
дейности с автокран; мобилен сервиз; транспортиране на 300 км отиване и връщане;
техническо придружаване; техническо спиране на 2 автокрана; техническо спиране мобилна
работилница и 6 работници от 03,30 до 14,30 часа; товарене с кран върху ремарке,
транспорт, унищожаване и операции, извършени на 23.02.2020 г. на магистрала А 12, км 30
суд.
Срещу всяка една от изброените дейности е посочена и нейната единична цена, сборът
на които е равен на общата сума от 13 212 евро.
Според заявеното от страна на въззивното дружество в електронната му
4
кореспонденция с въззиваемия застраховател по повод на уведомяването на последния за
настъпване на застрахователното събитие, всички разходи по претенцията са за почистване
на магистралата и репатриране на останките.
При така установеното от фактическа страна въззивната инстанция приема за правилен
крайният извод на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск по чл.435
КЗ.
Изложените в подкрепа на същия съображения също са правилни и поради пълното им
споделяне и за избягване на излишното им приповтаряне се препраща към тях по реда на
чл.272 ГПК.
С оглед оплакванията за неправилност, въведени с въззивната жалба, излага и
следното:
Несъстоятелно е оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е
кредитирал наличните доказателства, доказващи увреждането на пътната структура,
изразяващи се в спиране на трафика по магистралата до отстраняване на изгорялото
превозно средство.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички приобщени по делото писмени
доказателства /други не са ангажирани от страните/, като видно от мотивите му е
кредитирал всяко едно от тях по отношение установимостта на относимите към спора
факти.
По делото обаче категорично не е ангажирано от въззивника доказателство, което да
установява, че в следствие на процесното застрахователно събитие – пожар, е уредена
пътната структура на магистралата, на която това събитие е настъпило, вкл. и чрез спиране
на трафика по нея до отстраняване на изгорялото преводно средство.
В тази връзка е представена единствено фактурата с № 12/04.03.2020 г., която обаче е
обсъдена от първоинстанционния съд, вкл. и от настоящия, и анализът на съдържанието й в
никакъв случай не предпоставя, че със същата се установява дължимостта, още по-малко
заплащането на каквато и да е сума от въззивника в полза на трето по делото лице –
Автосервиз „Вилани“ООД, на основание – спиране на трафика по магистрала в района на
Рим, Италия.
Напротив – първата позиция на посочената фактура е ясна и сочи изрично, че сумата от
2 652 евро е начислена за пътна помощ – влекач и полуремарке с ремарке при изключителен
трафик по магистралата. Всяка една от последващите има отношение към възстановителни
дейности, изразяващи се техническо придвижване и мобилен сервиз, свързани с
преместването на изгорялото в следствие на настъпилия пожар МПС.
Така доказателства, че в следствие на временното спиране на трафика по
магистралата на собственика й са причинени имуществени вреди, вкл. в какво се изразяват
същите, какъв е размерът им и че такива са били репарирани от въззивника на увреденото
лице – собственика на магистралата, не са ангажирани по делото.
Според приложимата към настоящия казус норма на чл. 435 КЗ, застрахованият има
право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието по застрахователния
договор и при спазване изискванията на чл. 434, ако е удовлетворил увреденото лице.
Тълкуването на разпоредбата предпоставя, че регресното право по чл. 435 КЗ
/аналогично на предвиденото в чл. 229 КЗ – отм. / принадлежи само на това лице, което има
качеството "застрахован" по застраховка "Гражданска отговорност" и то само ако е
удовлетворило реално третото увредено лице, до размера на платеното.
5
Поради изложеното и правилен и в пълно съответствие с установеното от закона и
възприетото от съдебната практика е изводът на първоинстанционния съд, че уважаването
на иск с посоченото правно основание изисква установяването в кумулативна даденост на
посочените от него шест предпоставки - наличие на валидно застрахователно
правоотношение, наличие на валидно сключен договор за превоз; настъпило
застрахователно събитие; изправност на застрахования превозвач; увредено трето лице от
застрахователното събитие и удовлетворяване на последното за понесените от
застрахователното събитие вреди от застрахования.
Анализът на ангажираните доказателства в случая не установява по никакъв начин
наличието на последните две от посочените предпоставки, предвид липсата на такива,
установяващи фактите, че от застрахователното събитие – пожар, са произтекли вреди за
трето за застрахователното правоотношение лице, както и че въззивникът е извършил
плащане към това лице с основание репариране на тези вреди.
По изложените съображения, като правилно, първоинстанционното решение следва ад
се потвърди.
При този изход от спора пред въззивната инстанция в полза на въззиваемата страна по
правилото на чл.78, ал.3, във вр. с ал.8 ГПК следва да са присъдят претендираните от нея
разноски в настоящето производство за юрисконсултско възнаграждение на
представляващия го юрисконсулт, в размер на 300 лв., определени по реда на чл.25, ал.1 от
Наредбата за плащането на правната помощ и чл.78, ал.8 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260390/08.03.2021 г., постановено по т.д.№ 1151/2020 г. по
описа на Софийски градски съд, ТО.
ОСЪЖДА „БНН“ООД, ЕИК *********, с адрес гр.София, ул.“Кадемлия“ № 22 да
заплати на ЗД“Лев инс“АД, ЕИК *********, с адрес гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №
67А сумата от 300 /триста/ лева разноски по делото пред въззивната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния му представител.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6