№ 6746
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110158736 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „фирма“ ЕАД срещу М.
М. А..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът му дължи следните суми: сумата от 957.13 лв. – главница, представляваща
стойност на ТЕ за периода м. 05.2019г. до м. 04.2021г. сумата от 94.63 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 15.09.2020г. до 17.05.2022г., сумата от 60.46 лв. главница за
дялово разпределение и сумата от 10.85 лв. лихва за дялово разпределение. Ищецът
претендира и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. Представя доказателства, прави
доказателствени искания. Претендира разноски в настоящето производство.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, не е подал отговор. В подаденото в заповедното
производство възражение твърди изтекла погасителна давност.
С определение на съда като трето лице помагач на страната на ищеца по делото е
конституирано „фирма” ЕООД, което не изразява становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от представения нотариален акт № (номер)/(година)г., ответницата е
придобила собствеността върху топлоснабдения имот.
По делото е представен Протокол за проведено Общо събрание на етажните
1
собственици на имота, където се намира и топлоснабдения имот, от който е видно, че
Общото събрание на етажните собственици е взело решение да се сключи договор с третото
лице помагач за въвеждане на дялово разпределение на топлинна енергия. Представен е и
Списък на Етажните собственици, който се явява приложение към Протокол от Общото
събрание на етажните собственици и сключен договор между третото лице помагач и ищеца.
Като доказателства по делото са приети извлечения от сметки за топлоснабдения
имот, както и извлечения за дялово разпределение, неоспорени от ответника.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест в тежест на ищеца е
да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е.
съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период,
както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ,
която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също
и нейната стойност.
Видно от представения нотариален акт № (номер)/(година)г. ответницата е
собственик на топлоснабдения имот.
С оглед на изложеното, съдът приема, че между страните съществуват облигационни
правоотношения, което обстоятелство не се оспорва от ответника.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди съгласно чл. 106а от ЗЕЕЕ (отм.)
се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда
само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия, като след изтичане на едномесечния срок от
публикуването на общите условия те влизат в сила и без изричното им приемане от
купувача. По аналогичен начин са уредени отношенията и в чл. 150 от ЗЕ, действал за
процесния период, според който общите условия влизат в сила в 30-дневен срок след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните в настоящото про-изводство
съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
съгласно ЗЕЕЕ (отм.) и ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично
оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 106а от ЗЕЕЕ (отм.) и
чл. 150 от ЗЕ, за процесния пери-од.
По делото не се спори относно наличието на облигационна връзка, както и, че до
имота е доставяно твърдяното количество топлоенергия на посочените цени.
2
С оглед на гореизложените съображения съдът намира, че по делото е ус-тановено
потребената от ответника топлоенергия в определено количество и нейните стойности за
процесния период.
Единственото възражение на ответника е за изтекла погасителна давност.
Приложима в случая е кратката три годишна давност. Съгласно Решение №
168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г. и др./, вземанията на търговски
дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено задължение по договор, поради
еднородния и падежиран характер на задължението са периодични плащания и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Исковият период обхваща времето от м. 05.2019г. до м. 04.2021г. Заявлението е
подадено на 06.06.2022г.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложените по настоящето дело ОУ /в сила от м. 08.2016г./,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45 – дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.
Сумата за м. 05.2019г. не е погасена по давност, тъй като същата е станала изискуема
на 15.07.2019г., съобразно чл. 33 от приложените по настоящето дело ОУ, а заявлението е
подадено на 06.06.2022г. Ето защо, възражението на ответника за изтекла погасителна
давност е изцяло неоснователно.
Основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на ОУ, чл.61, ал.1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 36 от Об-щите условия на
договорите между „фирма” ЕАД и търговец за из-вършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между пот-ребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топ-линна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Поради основателността на главния иск основателен се явява и акцесорни-ят такъв за
лихва върху уважената част от главницата.
Задълженията на ответника за заплащане на цена на доставената енергия са
възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпъл-нение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради което
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва пред-виден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото липсват представени доказателства за
3
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявление-то за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК. Ето защо, акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор и по правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК следва в полза
на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него разноски по настоящето производство в
размер общо на 274 лв., както и сумата от 74 лв., представляваща направените в заповедното
производство разноски, съразмерно на уважената част на исковете.
Ответникът не представя доказателства за направени разноски, поради което такива
не следва да му се присъждат.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. М. А., ЕГН **********, с
адрес: (град), (адрес), че дължи на „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес) по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 791.19 лв., представляваща незаплатена ТЕ
за периода м. 05.2019г. до м. 04.2021г., сумата от 60.46 лв., представляваща главница за
дялово разпределение за периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г., ведно със законната лихва
върху главниците от 06.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и по
предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 94.63 лв.,
представляваща лихва върху главницата за незаплатена ТЕ за периода 15.09.2020г. до
17.05.2022г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 ГПК по гр. д. № 30022/2022г. на СРС, 35 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за
лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 10.85 лв., като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА М. М. А., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес) да заплати на „фирма”
ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 274 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски,
както и сумата от 74 лв., представляваща направените по ч. гр. д. № 30022/2022г. разноски,
съразмерно на уважената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участие на трето лице помагач на „фирма” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4