ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София, 21.01.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI -3 съста, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Цветкова ч.гр.д. № 15068/2019 г.,
установи от фактическа и правна страна следното:
Производството
е по реда на чл. 435 ГПК.
Образувано по жалба на М.Д.Д., като трето на
изпълнението лице против въвод във
владение от 24.10.2019 г. по изп.д. № 20118380408892 по описа на ЧСИ М.Б.. Твърди,
че владее имота още от 2000 година, което е преди предявяване на иска,
решението по който се изпълнява. Излага подробни съображения относно
установената от него фактическа власт и качеството му на владелец по отношение
на недвижимия имот, предмет на изпълнителното действие.
Присъединеният взискател Е.Б.ЕАД
възразява срещу жалбата. Намира, че лицето може да се легитимира евентуално
като държател, но не и владелец по отношение на имота.
Присъединеният взискател
БДЖ – Т.П.ЕООД оспорва жалбата с мотиви, че от доказателствата се установява,
че третото лице е държател на имота и облигационните му отношения с длъжниците,
но не и установено от него владение.
Присъединеният взискател
ДМ Б.Г.ООД също намира жалбата за недопустима и неоснователна по мотиви, че Д.
не е владелец на имота, а и въводът е на основание чл. 498 ГПК.
В мотивите си по чл. 436,
ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е недопустима, тъй
като посоченото изпълнително действие не може да бъде атакувано по реда на чл.
435, ал. 5 ГПК, приложим при въвод във владение по чл. 522 – 523 ГПК.
Жалбата е недопустима.
В чл. 435, ал. 5 ГПК е
предвидено правото на жалба на третото лице срещу извършен от съдебния
изпълнител въвод във владение на недвижим имот, като предпоставка за
упражняването му е това лице да е било във владение на имота преди предявяване
на иска, решението по който се изпълнява. Разпоредбата на чл. 435, ал. 5 ГПК,
обаче, касае случаите на извършен въвод във владение по реда на чл. 522 и сл. ГПК
-когато се изпълнява решение за предаване на недвижим имот от длъжника на
взискателя, но не и тези на въвод във владение, който се осъществява по реда на
чл. 498 ГПК, след осъществена публична продан на недвижим имот в производство
по принудително изпълнение за събиране на парични вземания. Чл. 498, ал. 2 от ГПК е специална по отношение на общото правило, визирано в чл. 435, ал. 5 от ГПК и дерогира приложението на последната досежно обсега на действията на
съдебния изпълнител, които могат да бъдат предмет на обжалване от трети за
изпълнителния процес лица. Или, казано по друг начин - чл. 498, ал. 2 ГПК
изключва правото на лицето, което е във владение на имота, да обжалва по реда
на чл. 435 ГПК като изпълнително действие – въводът във владение въз основа на
влязло в сила постановление за възлагане. Законът в тези хипотези предвижда
единствено исков път за защита.
Видно от доказателствата,
съдържащи се в преписката по изпълнителното дело, в конкретния случай се
установява, че то е образувано именно по изпълнителен лист за присъдени суми в
полза на първоначалния взискател и конкретният въвод във владение е по реда на
чл. 498 ГПК – на обявения за купувач при проведената публична продан, след влизане
в сила на постановлението за възлагане на поземления имот, предмет на жалбата.
Следователно
жалбоподателят Д. не притежава правото да обжалва въвода във владение по чл.
435, ал. 5 ГПК, тъй като тази норма е неприложима в случая, нито има право на
жалба и по чл. 435, ал. 4 ГПК.
Жалбоподателят не е в
кръга на лицата, притежаващи право на жалба по чл. 435, л. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ
:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на М. Д.Д. срещу въвод във владение от 24.10.2019
г. по изп.д. № 20118380408892 по описа на ЧСИ М.Б., извършен въз основа на
Постановление за възлагане от 01.10.2018 година.
Определението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: Членове:
1. 2.