РАЗПОРЕЖДАНЕ № 7620
гр.
Пловдив, 13.04.2016 г.
Светлана Методиева - районен съдия при
Пловдивски районен съд, в качеството ми на определен съдия - докладчик по НОХД
№ 1950/2015 г. по описа на Х
наказателен състав, след като се запознах с материалите по делото, както и с
основанията на чл.248, ал.2 от НПК, намирам, че делото не следва да бъде
насрочвано в открито съдебно заседание, а съдебното производство по него следва да бъде прекратено на основание
чл.249 от НПК, тъй като в хода на досъдебното производство е било допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване правата на обвиняемото лице.
В съда
е внесен обвинителен акт против И.А.Б.
за престъпление по чл.172б, ал.2, вр. с ал.1 от НК, което е сторено след
предходно връщане на делото на Прокуратурата по реда на чл.249 от НПК със
задължителни указания за отстраняване на допуснати процесуални нарушения на
досъдебното производство.
Видно е от
материалите по делото, че след произнасянето на съда Б. отново е привлечен в
качеството му на обвиняем с постановление от 21.01.2016 г., като диспозитивът
на повдигнатото му обвинение съвпада с този, отразен в рамките на внесения в
съда обвинителен акт, но отново е налице допуснато нарушение, което е било
посочено и при предходното връщане на делото.
Както и по отношение на първоначално
повдигнатото обвинение при предходното му внасяне в съда и в сегашния текст на
обвинението отново е допуснато смесване на елементи от обективния състав на
престъплението, като са посочени такива, относими към друг непосредствен
предмет на престъплението. Така, както е посочено и в предходно разпореждане на
съдията-докладчик от 17.12.2015 г. посочената в чл.172б, ал.1 от НК конструкция
„без правно основание”, която се съдържа в диспозитива на обвинението, е
относима само в случаите на установено използване на географско означение или негова имитация, каквото не се твърди
изобщо при описание на фактите да е налице в този случай. В тази връзка следва
да се има предвид, че непосредствени предмети на престъплението по чл.172б, ал.1 от НК
са различни, а именно: марка; географско означение или негова имитация; промишлен
дизайн; сорт растение или порода животно, обект на това изключително право. Конкретната
регламентация на правото върху посочените обекти се съдържа и в няколко нормативни
акта: Законът за марките
и географските означения (ЗМГО); Законът за промишления дизайн
(ЗПД), Законът за закрила
на новите сортове растения и породи животни (ЗЗНСРПЖ).
Разпоредбата на чл.172б, ал.1 от НК има бланкетен характер, тъй като за всеки от посочените обекти на
защита има различна уредба. Понятието „използване“ е регламентирано за
отделните обекти на защита в различни нормативни актове, като
конкретно за марката и географското означение - в чл.13, ал.2, вр. чл.53, чл.73, чл.74 от ЗМГО
и § 1, т.10
и т.12 от ДР на ЗМГО. Изпълнителното деяние на
това престъпление се изразява и в две форми в зависимост от непосредствения предмет на престъплението: а)
използване в търговската дейност на марка, промишлен дизайн, сорт растение или
порода животно, обект на това изключително право; б) използване (въобще, а не
само в търговската дейност) на географско означение или негова имитация. Елементите от
обективната страна на престъпния състав, които подлежат на установяване са
също два в зависимост от
непосредствения предмет на престъплението: а) липсата на съгласие на притежателя на изключителното право върху
марка, промишлен дизайн, сорт растение или порода животно, обект на това
изключително право, като в случая
наказателноправната защита се разпростира не върху обекта на правото, а върху носителя на правата върху този
защитен обект, като правото върху посочените обекти възниква след надлежна
регистрация пред Патентното ведомство на Р. България или по реда на
международната регистрация; б) липсата
на правно основание, когато се касае
за географско означение, или негова имитация,
като правното основание възниква в резултат на регистрацията, на което и да е лице,
което отговаря на изискванията на чл.54, ал.1 от
ЗМГО и е вписано по реда на чл.63 от ЗМГО.
От изложеното е видно, че когато се касае до
предмет на престъплението – марка,
то е необходимо, за да е налице същото от обективна страна да е установено
използване в търговската дейност на марката без съгласието на притежателя на изключителното право и това са лимитираните
елементи от състава от обективна страна, визирани в НК. Без правно основание е използването само на географско означение или негова имитация, съгласно чл.172б, ал.1 от НК по аргумент и от чл.74, ал.2 от ЗМГО.
Ето
защо и посочването на правната конструкция „без правно основание“ не е относимо
към използването в търговската дейност на марка, като включването на тази
конструкция в диспозитива на обвинението като елемент от обективната му страна
недопустимо разширява същото, като по този начин за обвиняемото лице се
възвеждат по-голям обем от обстоятелства, подлежащи на доказване, които обаче
не са част от престъпния състав. Диспозитивът на постановлението за привличане на обвиняемо лице и
обвинителния акт в тази насока следва да съответстват на обективните и
субективни признаци на престъплението, така, както то е посочено в Наказателния
кодекс. Недопустимо е да се възвеждат допълнителни елементи от състава на
престъплението, непредвидени в НК, а в случая използването без правно
основание, както се посочи не е предвидено в НК в състава на престъплението
досежно използването на марката.
При това положение и съдията-докладчик намира, че така повдигнато
обвинението води до засягане правото на адекватно упражняване на защита от
страна на обвиняемото лице, доколкото, както се посочи на него би му се
наложило да гради защита и по отношение на допълнителни факти, включени в
диспозитива на обвинението, без същите да съставляват елемент от състава на
конкретното престъпление. Освен това, по този начин е налице противоречие и
смесване на обективните елементи от състава на престъплението, касаещи
различните негови предмети.
Това
нарушение не би могло да се отстрани в съдебната фаза на процеса, тъй като
касае основни факти от характеристиката на деянието, които следва да са налични
и ясно посочени и като се има предвид, че обвинителния акт определя границите
на доказване в процеса, се налага производството по делото да се прекрати и да
се изпрати на РП Пловдив за отстраняване на допуснатия порок, а именно чрез
съставяне на ново постановление за привличане на обвиняемия в това му качество
с прецизно текстово изписване правната квалификация на деянието, както и
изправянето на този недостатък в обвинителния акт.
Затова и
на основание чл.249, ал.1 и 2 във вр. с чл.248, ал.2, т.3 от НПК, като съдия -
докладчик
РАЗПОРЕДИХ:
ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по НОХД № 1950/2016 г. по описа на
Х наказателен състав на ПРС.
ВРЪЩАМ делото
на Районна прокуратура - Пловдив за отстраняване на посочените в мотивната част
на разпореждането отстраними съществени процесуални нарушения.
Разпореждането подлежи на обжалване и
протестиране в 7-дневен срок от уведомяване на обвиняемия, защитника му и РП
Пловдив пред ПОС по реда на глава двадесет и втора от НПК.
Районен
съдия:/п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Т.М.