Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.09.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, в закрито
заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Гълъбова ч.гр.д.
№8956/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от
длъжника „Т.С.“ ЕАД по изпълнително дело №20208390400403 на ЧСИ И.М.-К.с рег.
№839 от РКЧСИ срещу отказ да бъдат намалени приетите за събиране разноски за
възнаграждение за процесуално представителство на взискателя от 200,00 лв. на
100,00 лв., както и срещу определения размер на пропорционалната такса по т.26
ТТР към ЗЧСИ. Твърди, че е депозирал пред съдебния изпълнител възражение срещу
процесното адвокатско възнаграждение с искане да бъде намалено на 100,00 лв.
Излага доводи, че в случая не са извършвани от процесуалния представител на
взискателя никакви действия, които да попадат в обхвата на чл.10 т.2 Наредба №1
от 09.04.2004 г. на ВАС. Твърди, че е платил дълга в срока за доброволно
изпълнение. Сочи, че в адвокатът на взискателя е извършил само действието по
депозиране на молба за образуване на изпълнително дело, поради което му се
дължи само минималния размер на предвиденото в чл.10 т.1 Наредба №1 от
09.04.2004 г. възнаграждение. Счита, че изпълнителното дело не се отличава с
никаква правна или фактическа сложност. Моли съда да отмени отказа на съдебния
изпълнител, както и да измени постановлението за разноските съгласно
направените в жалбата искания.
Взискателят по изпълнителното дело П.П.К.е
подала възражение в законовия срок, в което излага становище за неоснователност
на жалбата. Счита, че размерът на възнаграждението за образуване на
изпълнителното дело е съобразен с минималните ставки, предвидени в Наредба №1
от 09.04.2004 г. Излага, че измененията в действащата към момента Тарифа не
биха могли да се приложат към настоящия случай.
Частен съдебен изпълнител И.М.-К.е
депозирала мотиви по извършените от нея изпълнителни действия, в които е
изложила становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че размерът на
претендираното адвокатско възнаграждение за представителство по изпълнителното
дело е в съответствие с минималните размери, определени в чл.10 т.1 Наредба №1
от 09.04.2004 г., съгласно действащата към датата на издаване на обжалваното
постановление за разноските редакция, а именно към 05.08.2020 г. Излага доводи
за дължимост на такси и разноски в размер на 249,00 лв., като подробно е
написал основанието за начисляване на всяка една от тях на основание ТТР към
ЗЧСИ. Моли съда да остави без уважение жалбата като неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите,
изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с
мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:
На 20.07.2020 г. в кантората на ЧСИ И.М.-К.с
peг. №839 е образувано изпълнително дело №20208390400403 въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 27.09.2019 г. на основание решение по гр.д.
№15053 от 2018 г. на СРС, 72 състав, в полза на взискателя Полина Пейчева
Китова срещу длъжника „Т.С.“ ЕАД за събиране на паричната сума от 400,00 лв. –
присъдени съдебни разноски пред две инстанции, ведно с такси и разноски по
изпълнителното производство.
В депозираната молба за образуване на
изпълнително дело от 20.07.2020 г. се претендират освен сумите по изпълнителния
лист и направените по изпълнителното дело разноски. В нея е възложено на
съдебния изпълнител да предприеме необходимите действия за събиране на сумите,
като са му възложени правомощия съгласно чл. 18 ЗЧСИ. Представен е договор за
правна защита и съдействие №889673 от 13.03.2020 г., в който е отбелязано, че
доверителят е заплатил в брой на довереника сума в размер на 200,00 лв. за
образуване и процесуално представителство по процесното изпълнително дело.
На 22.07.2020 г. длъжникът е получил
покана за доброволно изпълнение, в която са описани дължимите такси и разноски
по изпълнителното дело, включително приетото адвокатско възнаграждение в размер
на 200,00 лв.
Заедно с поканата за доброволно
изпълнение на същата дата е наложен запор на банковата сметка на длъжника в „Общинска
банка“ АД до размера на сумата от 849,00 лв.
По делото е представен отговор от
банката и приложено към него преводно нареждане за извършване на превод по
банкова сметка ***ие на дата 23.07.2020 г.
На 05.09.2020 г. длъжникът е депозирал
възражение против размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело
и начислените такси в полза на съдебния изпълнител.
Съдебният изпълнител се е произнесъл по
направеното възражение с акт озаглавен „Постановление за разноските“, с което е
отказал да уважи направеното от жалбоподателя оспорване на размера на приетите
за събиране суми за такси и разноски. Същото е връчено на длъжника на
07.08.2020 г.
На 14.08.2020 г. жалбоподателят е
депозирал пред ЧСИ настоящата жалба.
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК на
обжалване действие на съдебния изпълнител – разноските по изпълнението.
Предмет на обжалване по чл.435 ал.2 т.7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от взискателя и възложени в
тежест на длъжника, които се определят от частния съдебен изпълнител. За техния
размер последният уведомява длъжника. В т.2 от ТР №3/2015 г. на ОСГТК на ВКС се
приема, че постановлението за разноските представлява всеки акт на съдебния
изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по
изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно
изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера
на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения
въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано
от длъжника по реда на чл.435 ал.2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава
от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно
изпълнение. В процесния случай ЧСИ е уведомил за начислените разноски длъжника
с поканата за доброволно изпълнение, която е връчена на последния на 22.07.2020
г., видно от приложеното по изп. дело известие за доставяне. В поканата сумата
за разноски по изпълнителното дело са включени и сумата от 200,00 лв. за
адвокатско възнаграждение. При връчване на поканата за доброволно изпълнение на
22.07.2020 г. двуседмичният срок, съгласно чл.436 ал.1 ГПК за обжалване на
разноските по изпълнението и таксите на ЧСИ, вкл. т.26 ТТРЗЧСИ, приключва на
05.08.2020 г. По отношение на разноските за такси в изпълнителното производство
не важи разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК за необходимо произнасяне на органа по
принудителното изпълнение като предпоставка за упражняване на правото на жалба
срещу отказа на намаляване на размера им.
В законовия срок е направено искането по
чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на размера на претендираното адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство. По отношение на обжалването на
разноските за адвокатско възнаграждение жалбата е допустима, тъй като същата се
разглежда по реда на чл.78 ГПК.
Предвид изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че сложността на делото не предполага възлагане в тежест на
длъжника на разноски на взискателя за адвокат над минималния размер по Наредба
№1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
настоящия случай процесуалният представител на взискателя е извършил едно
фактическо действие – подал е молба за образуване на изпълнително производство,
в която е възложил на ЧСИ да определя подходящия изпълнителен способ, като в
случая органа по изпълнението веднага е наложил запор на банкови сметка, което
е довело до погасяване на целия дължим дълг още в срока за доброволно
изпълнение. Съгласно чл.426 ал.2 ГПК, в молбата си взискателят посочва начина
на изпълнението, като той може да посочи едновременно няколко начина, само ако
това е нужно за удовлетворяване на вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен
изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради
което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е
основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на
изпълнително дело по т.1 на чл.10 НМРАВ, а не и по т.2 на същата разпоредба. В
чл.426 ал.2 изр.2 ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят
може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи е предвидено
да бъдат начислявано адвокатско възнаграждение по т.2 на чл. 10 НМРАВ за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Предвид фактът, че длъжник е „Топлофикация-София“ ЕАД, което е дружество е
изцяло собственост на Столична община, платежоспособен титуляр е на банкови
сметки, и е активен участник в гражданския оборот, не са налице обективни
пречки ЧСИ да наложи запор върху банкови сметки и в кратки срокове да събере дължимите
суми, без да е необходимо от допълнителни указания и съдействие от взискателя.
В процесния случай изпълнението е протекло точно по този начин. С оглед
процесуалното поведение на страните и на ЧСИ, и при съобразяване с
обстоятелството, че процесното изпълнително дело не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност, следва да се заключи, че в тежест на
длъжника следва да бъдат възложени разноски за дължимо на взискателя адвокатско
възнаграждение съобразно минималните размери, предвидени в НМРАВ. Приложимите в
случая разпоредби на Наредбата чл.7 ал.2 т.1 и чл.10 т.1 и 2 са отменени с
влязло в сила решение №5419 от 08.05.2020 г. по адм.д. №14384/2019 г. на ВАС, II колегия. Действието на посочения съдебен акт е
занапред, съгласно приетото в ТР №2/2016 г. ОСВАС: „Спрямо подзаконовия
нормативен акт законодателят е въвел специална правна норма - чл.195 ал.1 АПК,
съгласно която подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизане в сила на съдебното решение. От посочената разпоредба следва изводът,
че за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с
влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда
валидни правни последици… Последващо съдебно решение, с което подзаконовия
нормативен акт се отменя, няма обратно действие и не може да преуреди
възникналите обществени отношения“. Въпреки че като предмет на процесния
договор за правна помощ и съдействие е посочено „образуване на изп. дело и
процесуално представителство при ЧСИ“, в настоящото производство е налице
основание за начисляване на адвокатско възнаграждение само за образуване на
изпълнително дело, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие
на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания.
Предвид изложеното, в тежест на
жалбоподателя следва да се възложи сума в размер на 200,00 лв., съгласно чл.10
т.1 НМРАВ, в редакцията му от изм. и доп. ДВ. бр.7 от 22.01.2019 г., тъй като,
видно от представения договор за правна защита и съдействие, последният е
сключен на 13.05.2020 г.
По отношение на оспорването на размера на
пропорционалната такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ жалбата е неоснователна. Дължимите
суми по изпълнителния лист са в общ размер 400,00 лв., като към тях следва да
се добави сумата за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело – 200,00
лв. Ето защо, пропорционалната такса, изчислена по правилото на т.26, б. „б“
ТТР към ЗЧСИ, е в размер на 72,00 лв. с ДДС, който размер съвпада с определения
от съдебния изпълнител.
Ето защо, настоящият въззивен състав
приема, че ЧСИ правилно е постановил отказ за намаляване на размера на
адвокатското възнаграждение и на пропорционалната такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ,
поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена
от длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, по
изпълнително дело №20208390400403 на ЧСИ И.М.-К.с рег. №839 от РКЧСИ срещу
отказ да бъдат намалени приетите за събиране разноски за възнаграждение за
процесуално представителство на взискателя, както и срещу определения размер на
пропорционалната такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.