Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Плевен, 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на тридесет и
първи май през две хиляди двадесет и първа година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря : Анета Христова
като разгледа докладваното от съдия Томова
гражданско дело № 7109 по описа на съда
за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от „Т.П.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** против Т.К.К. - Д. с ЕГН **********, с
която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, за следните суми: 1 171,89
лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2018г. до 30.04.2020г., 128,80лв. мораторна лихва за периода от
03.01.2019г. до 21.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.10.2020г.
Твърди се, че
ответницата като съсобственик на топлоснабден имот: апартамент, находящ се в ***,
е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от
Закона за енергетиката и че за периода от 01.11.2018г. до 30.04.2020г. не е погасила своите задължения към ищцовото
дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с абонатен номер ***,
като непогасената сума възлиза на 1 171,89 лв. Навеждат се доводи, че съгласно
предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за
ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж, ответницата дължала и лихва за
забава, изчислявана в размер на 128,80лв. за периода от 03.01.2019г. до
21.10.2020г.
Излага се, че
процесните суми били претендирани по реда на чл.410 от ГПК в производството по
ч.гр.д***. по описа на ПлРС, в което била издадена заповед за изпълнение за същите
суми, но срещу същата постъпило възражение от длъжника в законоустановения срок
и били дадени указания на кредитора за предявяване на иск за установяване на
вземанията му спрямо длъжника Т.К. - Д..
Отправя се
искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено
вземането на ищеца срещу ответницата за сумата от 1 171,89 лв.,
представляваща главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.11.2018г. до 30.04.2020г. и сумата от 128,80лв., представляваща мораторна лихва за периода от 03.01.2019г. до 21.10.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по ч.гр.д. ***до окончателното изплащане. Претендират се и
направените деловодни разноски.
Ответницата Т.К. - Д. е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който исковете се
оспорват. Излага се, че ответницата била наследила имота, но не е била негов
ползвател. В депозираното в заповедното производство възражение срещу
издадената заповед за изпълнение се сочи от същия длъжник, че придобила правата
си върху имота по наследство от 12.10.2019г.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :
Исковете са
предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в законоустановения едномесечен срок
по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са допустими.
За
установяване на твърдения от ищеца и отричан от ответницата факт, че е била
собственик на имота през процесния период, по делото е представен препис на
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека ***на нотариус с рег.№***, от
който се установява, че на 18.12.2014г. е била учредена договорна ипотека върху
имота за обезпечаване задължение на ответницата Т.К. – Д. по договор за кредит
с ***.
Видно
е, че като собственик на процесния апартамент в ***, учредил ипотека върху
него, е посочено в нотариалния акт лицето ***. Обективираното в нотариалния акт
е индиция, че към датата на подписването му това трето лице е било собственик
на жилищния имот имот, т.к. ипотекарният длъжник е лице, което може и да е
различно от кредитополучателя, но с ипотека върху имота си обезпечава
изпълнението на дълга по договора за кредит.
Ответницата Т.К. – Д. единствено е дала съгласие за учредяване на
ипотека върху същия този имот, което предполага, че е бил ползван като семейно
жилище към 2014г. и е било нужно нейното съгласие като съпруга за сделката. По
никакъв начин обаче не навежда извод, че тя е била собственик или съсобственик
на имота.
Видно е
от цитирания нотариален акт, че ответницата е посочена и в качеството на
ипотекарен собственик на първа страница от акта, но от отразеното по-надолу в
същия е видно, че причина за това е факта, че Т.К. – Д. е учредила за
обезпечаване на дълга ипотека върху свой собствен имот, който е различен от
процесния, а именно – поземлен имот в ***. Поради това е имала и подобно
качество в съглашението.
Други
документи не са представени за установяване на собствеността върху процесния
апартамент.
По
делото са представени протоколи от ОС на етажната собственост, в която се
намира процесния апартамент, установяващи избор на топлинен счетоводител ***.
Видно е от представените преписи на фактури, издадени за
процесния период и препис-извлечение от сметка по партидата на процесния имот с
абонатен №***, че за периода от 01.11.2018г. до 30.04.2020г. са били начислени
суми за топлинна енергия в общ размер на 1 171,89лв., в това число за
отопление с ИРУ – от 3 бр.уреди, за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, за БГВ и за услуга дялово разпределение.
Видно е от
приложеното счетоводно извлечение по партидата на процесния имот, че ***е
начислила върху дължимите главници и лихва за забавеното им плащане, възлизаща
в общ размер на 128,80лв. за периода от 03.01.2019г. до 21.10.2020г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното :
Съгласно разпоредбата на чл.135
от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или
към нейно самостоятелно отклонение, по презумпция на закона се смятат за
потребители на топлинна енергия.
Т.е., в случай, че се установи,
че едно лице е собственик или притежава вещно право на ползване върху
топлоснабден имот, то се приема, че има качеството потребител на топлинна
енергия, като не е необходимо сключване на изричен договор, доколкото правоотношението
между доставчика и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане.
В нстоящото производство обаче
остана недоказано твърдението на ищеца, че ответницата е била собственик на
процесния имот през процесния период от време. Този факт не се установи от
представения препис на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от
2014г. и не се ангажираха други доказателства в тази насока.
Налице е изявление в заповедното
производство за наследяване на права върху имота през м. октомври 2019г., но
същото не е достатъчно конкретно и ясно, за да се формират изводи за релевантни
факти на основание признание на страната. При ангажираните от ищеца
доказателства остава неясно кои са
наследници на починалия собственик и какви са наследствените им права, като в
същото време обстоятелствата по делото сочат, че адреса на процесното жилище
нито е регистриран като настоящ или постоянен на ответницата, нито пък
съдебните книжа са й връчвани на него, т.е. не е налице и индиция за ползването
му на някакво основание.
Предвид горното, съдът счита, че
не може да се приеме, че ответницата Т.К. – Д. има качеството потребител на
топлинна енергия, доставяна до процесния имот и дължи заплащане на стойността
на консумираната в него топлинна енергия.
Ето защо,
съдът намира предявените установителни искови претенции за неоснователни и
недоказани и следва да ги отхвърли като такива.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от
***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** против Т.К.К. - Д. с ЕГН ********** обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: 1 171,89 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.11.2018г. до 30.04.2020г. и 128,80лв. - мораторна лихва за периода от
03.01.2019г. до 21.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.10.2020г., за които вземания е издадена Заповед №***. за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д***. по описа на ПлРС, като неоснователни и недоказани.
решението
подлежи на обжалване пред плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: