Р Е Ш Е Н И Е
№ 2547
гр. Пловдив, 18.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XX състав, в публичното заседание на осми април две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14581 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Oбразувано е по искова
молба от Водоснабдяване и канализация ЕООД срещу А.Г.А. за признаване за
установено, че ответникът му дължи сумата в размер на 1148.71 лева,
представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него
питейна и отведена канална вода за периода **г. до **г. за водоснабден имот,
находящ се в **, както и сумата в размер на 171.81 лева – обезщетение за забава
върху главницата за периода **до **г.
В исковата молба се твърди, че
ответникът е п. на ВиК услуги, като собственик на водоснабден имот находящ се в
**. Твърди се, че за периода **г. до **г. на ответника е доставена и същият е
потребил питейна и отведена канална вода на стойност 1148.71 лева, която същият
не е заплатил, поради което му е начислена и законна лихва за забава върху
главница.
Излагат се твърдения, че за
периода **г. до 16.12,2015 г. е извършван реален отчет на водоснабдения имот по
показанията на измервателните устройства, а за периода след **г. до **отчетът е
извършен при условията на неизправно измервателно устройство. На ответника било
връчено известие за нередовен в на 22.01.2018 г., поради изтичане на 10 г. от
поставянето му.
В полза на ищецът за вземането, предмет на настоящото производство била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3762/2018 г. 1 бр. състав на ПРС, срещу която длъжникът подал възражение в законоустановения срок, откъдето произтичал правният интерес на ищцата да предяви иск за установяване съществуването на вземането.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника, с който се оспорват исковете по същество. Прави се възражение за изтекла тригодишна давност за периода **г. до **г. На следващо място прави възражение, че не са изчислени правилно сумите за изразходвана питейна вода за периода **г до 07.03.2018 г.. Не било посочено кое от измервателните устройства в имота е неизправно. Твърди, че от представените по делото к. не може да се установи, кой е полагал подпис под тях. Твърди се, че след месец декември 2015 г. не е посещаван имота на ответника от представител на ищеца, който да отчита реално потребената вода. Позовава се на неравноправна клауза, свързана с начисляването на база, заложени в Общите условия параметри без да се отчита реално потребената вода. Твърди, че не са му били връчени общите условия след тяхната промяна 2014 г. , поради което няма сключен изричен договор с ищеца.
Твърди, че не дължими суми за периода **г. до **г., поради погасяването им по давност. Отрича дължимостта и на сумите за периода **г. до *** г., поради неправилно изчисляване. Признава задълженията за периода **г. до **г.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 3762/2018 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се град **, както и, че през процесния период ответникът е имал качеството п. по смисъла на общите условия, тъй като е бил собственик на имота през процесния период и партидата към ищцовото дружество се е водила на негово име. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми, както и, че са спазени изискванията за служебно начисляване на Тарифа.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. Пловдив.
Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. п.и на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал.1, т.1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи п.и – собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл.2 ЗВРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „п.“ на тези услуги.
Не се спори, че ответникът – А.Г.А. е собственик на процесния имот, находящ се в **, който имот е водоснабден и като собственик на водоснабден имот, същият се явява "п." на ВиК услуги, съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на п.ите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредбата № 4/2004/ и пар.1, ал.1, т.2, б. „а” от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. Със самият факт на присъединяване към водопроводната система на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД п.ят е обвързан от общите условия на дружеството. Общите условия са влезнали в сила. Според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия п.ите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и съответните Общи условия на ВиК Пловдив за различните периоди на отчитане. В тази връзка и предвид изложеното е неоснователно възражението на ответника, че доколкото общите условия не са му връчени лично, същите не го обвързват.
Основно задължение на ВиК оператора, предвидено в чл.42, ал.1, т.1
от Наредба N 4 е да снабдява п.ите с
вода с питейни качества при равни условия, с икономически обосновани разходи за
доставката й до имотите им, което задължение е залегнало и в чл.8 от Общите
условия, както и има задължения за отвеждане на каналната вода.
В чл. 18, ал.3 /чл.17, ал.3/ от действащите през процесния период Общи условия на ищцовото дружество, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-027 от 09.06.2006 г. и Общи условия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., се съдържа изрично задължение на п.ите на ВиК услуги да поставят индивидуални ви, като средство за измерване, чрез което количеството потребени услуги да бъде надлежно отчетено, след което да бъде начислено и остойностено.
Това задължение на ВиК п.ите е
залегнало и нормативно, в разпоредбата на чл.11, ал.4 и ал. 5 от Наредба
№ 4/2004, съгласно която п.ят поставя
индивидуален в, като доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът
на индивидуалните ви са също негово задължение.
Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004 г., аналогична на чл.23, ал.1 /чл.25, ал.1/ от Общите условия, услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните ви на всяко водопроводно отклонение. Изключение е служебно начислява на количества вода, при наличие на определени предпоставки за това.
По делото е безспорно, че в имота
на ответника има монтирани две измервателни устройства – едно в банята с номер **и
едно в кухнята – **
Безспорно между страните, а и от
приложените по делото к. /л.108 - 110/ се
установява, че за периода от **г. до **г.
отчетът на потребената в имота вода и от двата
ва е бил реален, като са отчитани показанията на вите. По отношение на
предоставените в този период услуги, тяхното количество и стойност няма спор
между страните, като ответникът признава, че правилно е начислено количеството
потребена вода и за двата ва за този период, която изчислена от съда по реда на
чл.162 ГПК, използвайки стойностите посочени във фактурите за този период
задължението възлиза на 479.02 лева.
За вземанията за периода **г. до **г. ответникът е направил своевременно възражение за погасяване по давност. Задълженията на п.ите на ВиК услуги, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б."в" ЗЗД – кратката тригодишна давност. В този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД, от деня, в който вземането е станало изискуемо, давността започва да тече.
Предвид изложеното съдът приема, че вземанията за периода **г. до **г. на обща стойност 318.32 лева са погасени по давност.
Ответникът признава дължимостта на вземанията за периода **г. до **г., които съгласно ССчЕ, която съдът кредитира, възлизат в общ размер на 160.70 лева.
Спорно между страните е дължимостта на сумите, начислени за периода от **г. до **В исковата молба ищецът твърди, че за този период количеството вода е начислявано при условията на неизправно измервателно устройство, доколкото не е извършена метрологична проверка на вите в период повече от 10 г., като съгласно Общите условия в тези случаи се начислявало по 6 куб.м за топлофицирано жилище и 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като количествата вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател.
Съгласно чл. 34а от Наредба №
4/2004 индивидуалните вни устройства подлежат
на периодичен метрологичен контрол на 10 г., като съгласно ал.2 на посочената
разпоредба проверките се извършват по искане и за сметка на п.ите.
Съгласно ал.5 на чл.34а от Наредба № 4/2004 г. когато длъжностното лице на оператора установи, че ва не преминал метрологична проверка на 10 г. срокът за извършване на проверката е 3 месеца, ако след изтичане на този срок вът не е преминал метрологична проверка, количеството изразходвана вода се начислява съгласно чл.39, ал.6 от Наредбата, във вр. с ал.5, а именно по 6 куб.м за топлофицирано жилище и 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като количествата вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател.
От изготвената по делото
Съдебно-техническа експертиза на /л.80/, която съдът кредитира, при извършен
оглед на място в имота на ответника от вещото лице, се установява, че процесния
имот е водоснабден. Вещото лице е констатирало, че в имота има два вни уреда –
един в банята и един в кухнята. Вещото лице установява, че старият в в банята е
демонтиран и е поставен нов в – края на 2018 г., като старият в му е
предоставен за оглед. След огледа вещото лице подробно е обсъдило, че
демонтираният стар в в банята и наличния в в кухнята не представляват годно
измервателно устройство, доколкото не са одобрен тим средство за измерване,
съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, като подробно е описал липсващите реквизити на ва, които го правят
неодобрен тип измервателно устройство, съгласно цитираната наредба.
В случая ищецът не твърди повреда
на ва, както и че той не представлява годно измервателно устройство, а се позовава
на обстоятелството, че вите не са преминали задължителна метрологична проверка.
Вещото лице по СТЕ установява, че
годината на производство на ва в банята, видно от корпуса му е *** г., а на
този в кухнята е ***г. Ответникът не твърди и не оспорва, че от както е
придобил процесния имот *** г. в имота да е имало други ви, освен тези два – в
банята и кухнята, като самият ответник признава, че вът в банята е демонтиран
края на 2018 г. и е поставен нов. Поради което съдът приема, че вите, налични в
имота през процесния период, са монтирани преди ***г. В. л. установява, че на вите
липсва пломби, които да установяват извършване на метрологична проверка. По
данни на ответника е имало такава пломба на холендерната връзка на ва в банята,
но ответникът я е изхвърлил след като е демонтирал ва. Същият не установява,
кога е била тази проверка и кога е сложена пломбата, за да се прецени дали е
изпълнена разпоредбата на чл.34а, ал.1 от Наредба № 4/2004 г. Предвид
изложеното и с оглед обстоятелството, че съдът
приема, че вите са монтирани преди 2004 г. най-късно такава проверка е следвало
да бъде извършена 2014 г., като съгласно ал.2 на чл.34а от Наредба № 4/2004
г., ответникът е следвало да установи, че такава
метрологична проверка е извършена в съответните законови срокове. Предвид
изложеното съдът приема, че в случая са налице предпоставки за даване на
предписание за преминаване на вите на метрологична проверка.
Видно от известие за нередовен в до
ответника/л.18/ е оградено предписание
„последваща метрологична проверка“ и е записано – „в над 10 години“ и е
даден срок за отстраняване на нередовността 90 дни.
Безспорно е, че това известие е
връчено на ответника на **г., който лично го е подписал. Действително в
известието не е посочено за кой в се отнася, но е посочено името на п.я и
имота. На място на абонатен номер е записан номер, който отговаря на номера на ва
в кухнята. Видно от к.те на ва в кухнята /л.28/ и на ва в банята /л.31/ на дата
**г. е посочено в графа „Забележка“ - „Известие“, като след нея е положен
подпис на п.я – ответника А.А., което обстоятелство той не оспорва, а изрично
признава, предвид което съдът приема, че ответникът е бил уведомен, че вите в
кухнята и банята подлежат на метрологична проверка. Наред с това от показанията
на с.С. Г. Т./протокол от о.с.з. от 17.01.2019 г. л.78/, чиито показания съдът
кредитира, че в к.те с термин „Известие“ се отбелязва в случаите когато е
връчено известие за нередовен в.
В тази връзка в случая е
ирелевантно, че вещото лице е установило, че вът в банята е отчел правилно
подаденото му количество вода, доколкото такава проверка е следвало да направи
ответника след като са му дадени предписания от страна на представител на
ищцовото дружество, като се сложи съответно отбелязване, че ва е минал такава
проверка и отчита правилно, след като не е направена такава проверка към онзи
момент правилно ищцовото дружество е следвало да приложи процедура по служебно
начисляване на количества вода.
Видно от к.те след датата на
известието ** г. за срок от 90 дни – или 3 месеца за периода **г. до **г. за ва
в кухнята и за периода *** г. до ** г. за ва в банята е начислявано количество
вода като е записано „съразмерно“.
В такава хипотеза в закона и в
Общите условия на оператора не е предвидено, в периода на предписание, как се
начислява количеството изразходвана вода. В чл.26, ал.2 от Общите условия
/одобрени от 2014 г./ е предвидено, че при неизправен в, за срока на
предписанието, количеството вода се определя според средномесечния разход за
съответния период от предходната година, а ако няма данни от реален отчет от
предходния период се начислява по реда на чл.25, ал.8.
По делото няма данни
какви количества вода реално са преминавали през измервателните уреди през
предходната година през съответния период - януари - април 2015 г., доколкото е
нямало реален отчет за целия период, поради което начисляваните следва да се
извърши съобразно чл.25, ал.8 от Общите условия – по 5 куб.м, респективно 6
куб.м. за всеки обитател.
От разпитаните по
делото свидетели се установява, че в имота е имало двама обитатели, като
начисленията са правени за двама обитатели, което обстоятелство не е оспорено
от ответника. Поради което и за този период правилно са начислявани по 6-8
куб.м. за двама обитатели, като се има предвид, че законосъобразното е по 10
куб.м.
След изтичане на тримесечния срок,
в който не е извършена метрологичната проверка, начисленията са правени,
съгласно чл.39, ал.6, вр. с ал.5 от Наредбата.
От показанията на с.С. Г. Т./протокол
от о.с.з. от17.01.2019 г. л.78/ се установява, че същата е и.в ответното
дружество и е отчитала процесния имот от началото на 2016 г. до края на
процесния период. Същата установява, че е засичала в имота ответника, като е
начислявала вода от двата ва – в банята и кухнята по тарифа за двама обитатели,
като за броя на обитателите се получавало информация от живущите на адреса.
Броят на обитателите е записан и в к.те, в които има подпис от страна на
ответника.
От показанията на с.М.Д.Д.
/протокол от о.с.з. 21.02.2019 г. л.112/ се установява, че същата е била и.в
ищцовото дружество, като в периода до края на 2015 г. е отчитала имота на
ответника. Същата установява, че в имота са живели двама души съпруга и момче,
като по-често е виждала съпругата.
Предвид изложеното по делото от
разпитаните свидетели се установява, че в имота е имало двама души. Следва да
се посочи, че ответникът не е оспорил това обстоятелство. Не се спори, че
имотът е топлофициран.
Служебно
начисление за ва в кухнята:
Видно от к.те и от фактурите за
периодите **г. до **., е начислявана вода на по 2, 4, 5, 6, 10 куб.м., което е
в рамките на предвидено в закона по 5-6 куб.м на всеки обитател или 10/12 куб.м
за двама обитатели, като в повечето периоди са прилагани по-малки стойности от
10 куб.м., с изключение на периода ** г. до **г., в който са начислени 18
куб.м, като за този период е начислявано за трима души, като карнета за този
период е подписан от страна на ответника, като с полагането му същият е
признал, че именно трима души е имало в имота, и се е съгласил с начина на
начисление, поради което съдът приема, че и за този период правилно е начислено
количеството вода.
Предвид всичко изложено, съдът
приема, че за процесния период **г. до **., за който вземанията не са погасени
по давност, същите са в общ размер на 488.25
лева, изчислени от вещото лице по ССчЕ, която съдът кредитира, като вещото
лице е посочило, че правилно са остойностени количествата вода за този в.
Служебно
начисление за ва в банята:
Видно от к.те, а и от издадените от ищеца фактури за **– **г. за ва в банята е извършен реален отчет,
като в карнета са посочени показанията на ва и са извадени от показанията от
предходния месец като правилно е начислена разликата от 6 куб.м, която съгласно
фактурата е на стойност 10.37 лева.
Срещу карнета за този период има положен подпис от ответника.
Видно от к.те и от таблица в ССчЕ,
съдържаща разбивка на вземанията по периоди за периодите **. до **., е
начислявана вода по 2, 4, 5, 6, 8 куб.м., която съдът приема, че е
законосъобразно начислена, до 10 куб.м за двама обитатели.
Предвид изложеното, съдът приема,
че за процесния период **г. до **., през който вземанията не са погасени по
давност, същите са в общ размер на 342.14
лева, изчислени от вещото лице по ССчЕ, която съдът кредитира, като вещото
лице е посочило, че правилно са остойностени количествата вода за този в
В тази връзка по делото не се
установи начислените служебно куб.м и за двата ва да надхвърлят показанията на
общия в, което е следвало да установи ответникът. Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че клаузата в общите условия която предвижда
служебно начисляване е неравноправна, доколкото в случая възможността за
служебно начисление е предвидена в нормативен акт, чиито разпоредби са спазени
от страна на ищеца.
На следващо място следва да се
посочи, че служебното начисление се преустановява, след като п.ят изпълни
задълженията си да монтира в, да отстрани неизправността по ва или, както е в
случая като представи доказателства, че вите са преминали задължителна метрологична
проверка или са заменени с нови, тоест от поведението на ответника завиди, кога
ще бъде преустановено служебното начисление на количествата вода в собствения
му имот.
С оглед изложеното съдът намира, че
исковата претенция за главница е основателна за сумата в размер на 830.39 лева за периода **г. до **/сборът
от вземанията по двата ва 488.25 + 342.14/, като горницата над тази сума до
пълния предявен размер от 1148.71 лева и за периода **г. до **г., следва да се
отхвърли като погасена по давност.
Основателно е и искането за установяване на дължимост на законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда - 07.03.2018 г. до окончателното изплащане.
По отношение на иска по
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за
законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява.
В чл. 31, ал.2 от Общите условия на ВиК е предвидено, че п.ите са длъжни да заплащат дължимите суми за използвани ВиК услуги в 30–дневен срок след датата на фактуриране. Доколкото падежът на главното задължение е определен, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, длъжникът изпада забава след изтичането му.
По делото се установи наличие на главно задължение, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е изпаднал в забава на **– с изтичане на 30-дневния срок от издаване на първата процесна фактура за доставените ВиК услуги през м. март 2013 г., като по отношение на последващите задължения, ответникът е изпадал в забава след изтичане на посочения 30-дневен срок, от който момент се е породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Съгласно изслушаната и приета ССчЕ задължение за мораторна лихва за периода **до **г. възлиза в размер на 171.81 лева.
Предвид своевременно направеното възражение от ответника за настъпила погасителна давност съдът приема, че такава е настъпила по отношение на вземанията за лихва за забава до три години преди датата на подаване на заявлението в съда, а именно това са вземанията за лихви за периода **до **г. Вземанията, които не са погасени по давност са тези за периода **г. до **г. Съгласно заключението на ССчЕ, което съдът кредитира за този период вземането за обезщетение за забава е в общ размер на 73.34 лева /43.01 лева за ва в кухнята + 30.33 лева – за ва в банята/.
На ищеца следва а се присъди обезщетение за забава в размер на 73.34 лева за периода **г. до **г., като горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 171.81 лева, както и за периода от **до **г. следва да се отхвърли като погасена по давност.
По отговорността за разноските:
И двете страни са направили искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на същия и за двете страни се полага присъждане на разноски.
Ищцовото дружество доказа следните разноски – 26.41 лева – държавна такса за заповедното производство, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, 73.59 лева – държавна такса за исковото производство, 200 лева – депозит за СТЕ , 100 лева –депозит за ССЕ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед уважената част на исковете, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 324.11 лева - разноски в исковото производство и 52.29 лева – разноски за заповедното производство, съгласно т.12 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски с оглед отхвърлената част от исковете. Ответникът е доказал разноски в размер на 54 лева – депозит за в.л. и 15 лева – депозит за свидетел. Съразмерно с отхвърлената част от претенциите ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 21.78 лева.
По делото от страна на ответника е представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ответника е предоставена безплатна правна помощ.
Съгласно чл.38 ЗА – адвокатът може да
предостави безплатна правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези.
Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. М.А. в размер на 322.44 лева, като с оглед отхвърлената част от претенцията ищецът следва да бъде осъден да заплати от тази сума – 101.77 лева в полза на адв. А..
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Г.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“
№ 250, представлявано от управителя С. Л. сумата в размер на 830.39 лева, представляваща стойността на
доставена питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в ** за периода **г. до **и 73.34 лева, обезщетение за забава за периода **г. до **г, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.03.2018 г.
до окончателното плащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 3607 от 20.04.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3762/2018 г. по описа
на ПРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за разликата над
уважения размер от 830.39 лева до пълния предявен такъв от 1148.71
лева за периода от **г. до **г., както
и предявения иск за обезщетение за забава за разликата над уважения размер от 73.34
лева до пълния предявен размер от 171.81 лева за периода от **до **г., като погасени
по давност.
ОСЪЖДА А.Г.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от управителя С. Л. Н.
, следните суми: 324.11 лева – разноски в исковото производство и 52.29 лева –
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА
„Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Шести септември“ № 250,
представлявано от управителя С. Л. Н. да заплати на А.Г.А., ЕГН
********** сумата в размер на 21.78
лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 250, представлявано
от управителя С. Л. Н. да
заплати на адв. М.П.А. *** сумата
в размер на 101.77 лева – адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.