МОТИВИ
по присъда от 29.03.2018 година,
внохд № 2242 по описа за 2017 година на Софийски градски съд
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК .
С постъпил
протест от СРП е оспорена правилността и законосъобразността на присъда на
Софийски районен съд от 31.05.2016г. по
нохд 14155 по описа на съда за 2013г., с
която подсъдимият К.Ц.К. е признат на невиновен и оправдан по обвинението му за престъпление по чл. 131
ал.1, т.2, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр. чл.93 т.1 б. „б“ от НК.
Поискана е отмяна присъдата и постановяване на нова, осъдителна, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен и
осъден за престъплението, за което му е било повдигнато обвинение.
В съдебно
заседание пред настоящата съдебна инстанция представителят на СГП поддържа
протеста и претендира уважаването му .
Защитникът на
подс. К.К. – адв. Т. сочи, че протеста е неоснователен, постановения първоинстанционен
съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Подсъдимият
сочи, че е невинен и следва да е оправдан .
Софийски градски съд, след извършено съдебно
следствие и преценка на събраните по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият К.Ц.К. бил назначен с трудов договор №
000060/13.01.2011 г., на длъжност
„охранител“ в заведение, собственост на
„Л.К.”ЕООД и с месторабота клуб „Л.”,
находящ се на адрес: гр. *********.
Съгласно
длъжностната характеристика сред основните
функции на подсъдимия били и тези: да носи постова и патрул на служба и осигурява
физическа охрана на предприятието, да следи за недопускане кражби, злоупотреби
и разхищения, като при констатиране на подобни случаи уведомява компетентните
органи.
На 22.01.2011
г., вечерта, подс. К. се намирал на работното си място, посочено по- горе, в
рамките на установения график, като смяната му следвало да приключи сутринта на
23.01.2011 г., след затваряне на заведението.
Около 00.30
часа, на 23.01.2011 г., пострадалият - св. Ж.Т.В., сестра му - св. Д.Т.Е. и
техен приятел - св. К.И.Б. посетили
заведение „Л.”. Те седнали на една от масите, поръчали алкохол. Около 01.30
часа на същата дата младежите станали от местата си и започнали да танцуват.
Св. В.и св. Б. решили да се разходят в заведението. Преминавайки покрай една
врата, св. В.залитнал и я блъснал кьм стената. Тогава към него се приближил подс.К., който по
същото време изпълнявал служебните си задължения и обяснил на св. В., че трябва
да напусне . Пострадалият отказал да го направи и потърсил обяснение за причините за
отправената му покана. Подс. К. и
присъединилите се към него други две лица, работещи в заведението, решили да
изведат св. В.навън. Подразнени от поведението на св. В., който отказвал да
излезе и викал срещу тях, те прибегнали
и до физическа саморазправа с него.
Хванали и държали ръцете му извити зад гърба, а подсъдимият нанесъл на пострадалия удари с юмрук в
областта на главата и тялото. На пострадалия били нанесени удари, освен от
подсъдимия и от другите лица.
Св. Е. се
опитала да възпре подсъдимия, но той отскубнал ръката си и продължил с ударите.
Към групата се
присъединили и още лица - охранители,
работещи в заведението, при което, като хванали св. В.за ръце и крака го
изнесли навън.
Събитието било
наблюдавано от св. Б..
Отвън, пред
заведението излезли и св. Е., и св. Б..
Потърсено било
съдействие от органите на МВР, които се
отзовали бързо и на място установили и вписали личните данни на охранителите – Б. М.и
К.К..
Веднага след това св. В.потърсил медицинска
помощ в УМБАЛСМ”Н. И. Пирогов”.
Установено е, че в резултат на действията на подсъдимия и неговите сьучастници на св. В.е била
причинена лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане по челото над дясната вежда, кръвонасядане по дясно
слепоочие, кръвонасядане на горния клепач на лявото око, кръвонасядане по кожата
на долната челюст в областта на десния долночелюстен ъгъл, кръвонасядане на
дясната ушна мида , кръвонасядане по тилната област на главата вдясно,
кръвонасядане на лявата мишница, три кръвонасядания по гърба и поясната област
и кръвонасядане на дясното бедро. Описаните травматични увреждания в съвкупност
реализирали медико-биологичния признак „Разстройство извън случаите на чл.128 и
129 НК. ”.
Описаната
фактическа обстановка се установява въз основа на анализ и оценка на наличните доказателствени източници.
Фактите
относно поведението на пострадалия,
свързано с придвижването от една в друга зала и блъсването на вратата от
последния се установява именно от показанията на св. В., в с.з. пред
първоинстанционния съд от
10.06.15г. л. 45 и сл. Кореспондиращи
с тях са твърденията на св. Б., дадени пред настоящия състав на съда.
За нанесените
удари от подс. К. на св. В.и че и от тях са произтекли уврежданията на
последния, съдът основа изводите си на показанията на св. Б. и св. Е., респ. и
тези на св. В..
В противовес
на тези източници са обясненията на подсъдимия, който отрича да е нанасял удари
на св. В., като сочи, че е участвал в изнасянето, при което се е случило
спъване и падане на първото стъпало на стълбището, както на В., така и на тези
които са го изнасяли, като с такава насоченост са и показанията на св. О.И..
Пред въззивния
съд е извършен непосредствен разпит на св. Б. и св. Е..
Показанията на
св. Е., депозирани като свободен разказ,
пред двете съдебни инстанции са категорични, че подсъдимият е лицето,
което удряло брат й, докато другите лица са го държали ; че тя се е опитала да дръпне
подсъдимия, но неуспешно, след което В.е бил изнесен; че е разпознала подсъдимия
още в д.п.
Правилно СРС, по
повод констатация за противоречия в показанията на свидетелката с тези от ДП, е
прочел показанията й ДП, л. 68 в частта,
в която е посочила, че ударите са нанасяни, освен от този охранител, когото е
дръпнала за ръката, така и от останалите. От протокола на съдебното заседание на 02.03.16г. на СРС е видно, че св. Е. е потвърдила заявеното в
д.п., че и други от охранителите са нанасяли удари на брат й, като подсъдимият
нанесъл най-много удари.
От приобщените
от СРС показания на същата свидетелка от
09.05.12г. л. 69 се установява, че след
изнасянето на пострадалия извън заведението, отвън са били охранителя с татуировката,
още двама охранители, които участвали в изнасянето на пострадалия.
В показанията
си и в двете фази на производството свидетелката последователно отрича брат й
да е падал при изнасянето.
Показанията на
тази свидетелка се възприеха от настоящия състав на съда като надежден и
достоверен източник, неповлиян от родствените
връзки с пострадалото лице.
Съществен за така направената оценка на показанията е и факта, че
твърденията на свидетелката са последователни и
безпротиворечиви в отделните фази
на производството. От значение е и
обстоятелството, че описанието на охранителя
с татуировката и свързването му с личността на подсъдимия е било заявявано по
еднообразен начин в производството: и в приобщения разпит в д.п., и в този,
предхождащ разпознаването, като свидетелката установява съществени отличителни белези на разпознавания,
които се проявяват „телосложение -
набит, коса – гологлава не мога да кажа дали обръснат или плешив, кръгло лице,
бял тен на кожата; татуировка в областта на ръката – на рамото“.
Не се
възприемат за основателни възраженията
на защитата за съществено разминаване в даваното описание на подсъдимия
и че в д.п. при разпознаването в д.п. тя е проявила колебание, а впоследствие в
съдебно заседание, тя посочва лицето. Съдът не намира основание да счита, че
извършваното в съдебно заседание посочване на подсъдимия като извършител е
съмнително като източник. Подсъдимият е бил наблюдаван от св. Е. както вътре
заведението, така и отвън и е било възможно да възприеме неговите характеристики. В
съдебното следствие и пред СРС, и пред СГС, свидетелката заявява, че и в д.п. е
разпознала лицето и е посочила номера му.
Действителното
при разпознаването в д.п. св. Е. е изразила съмнения и е посочила причините за
това - подсъдимият й се е струвал по –
мургав, по – заякнал и с две татуировки, от лицето, което е възприела
да удря брат й. Въпреки това, съществено
се намира от въззивния съд, че пред СРС и пред СГС свидетелката категорично
заявява и свързва подсъдимия с
извършителя на деянието. А отделно и го
сочи, като такова, което е разпознала. Отделно следва да се подчертае, че свидетелката
установява, че при нанасянето на ударите
не е видяла другите лица да имат
татуировки.
Не се споделят
доводите на защитника, че св. Е. не е могла да
види случващото се, с оглед местоположението й в заведението и мястото,
на което са се развили събитията. С посочените твърдения се игнорират показанията на св. Е., че тя е
видяла скупчването на лицата, отишла е до тях, видяла е че бият брат и и се е
опитала да спре случващото се. Не се
отчитат показанията и на св. Б.,който
заяви, че св. Е. е имала видимост и
„даже дърпаше момчетата и казваше да го оставят, да не го удрят, да не го
бият“.
Показанията на
свидетеля Б. утвърждават заявеното от Е. и указват, че е налице обективност в
изнасянето на обстоятелствата от Е., а не желание за възмездие, както се
изтъква в пренията.
Действително
при разпита на св. Б. пред въззивния съд, същият не посочи
директно, че подс. К. е лице, нанесло удари на св. В., а твърди , че го свързва
с разпознаването, при което е показал, че подсъдимият е лицето, нанасяло удари
на приятеля му.
Съдът намира,
че макар по този косвен начин, от
показанията на св. Б. се извежда, че подс. К. е лицето, нанасяло удари по св. В..
Съдът намира, че този изказ при свидетеля е резултат от нежелание за директно
обвинение и конфронтация с подсъдимия, с оглед изтеклото време и оценка
поведението на приятеля му В., който се „репчел“ на охраната.
Приобщените показания
от д.п. от 10.05.12г., на този свидетел за 23.01.11г. са детайлни и същите
се кредитират изцяло от съда, т.к. в тях в пълнота и последователност се сочат
произтеклите събития и участниците в тях. Тези показания се поддържат в съдебно
заседание. В разпита от д.п. св. Б. е възпроизвел съществени белези на лицето,
нанесло ударите по приятеля му В.и е описало : възраст до 25 години, висок
около 1,70м, телосложение – пълен с корем, къса подстрижка, бузесто лице, огромна татуировка от рамото до
лакетя, които е препотвърил и в разпита от 24.07.12, също приобщен от съда. Допълнително
св. Б. в д.п. е заявил, че наблюдавал подс. К. и извън дискотеката, при идването на полицията, и поради което е
възприел достатъчно ясно неговите черти, поради което при извършеното по –
късно в д.п. заявява, че го е разпознал .
От показанията
на Е. пред въззивния съд, на св. Б. и св.В.от д.п., поддържани пред съда, се извежда, че единствен подсъдимият е имал
такава на голяма татуировка, видима под късия ръкав на униформената тениска, конкретизирана от св. В.в д.п. като плетеница
на лявата му ръка, каквато обективно се възприема на снимковия материал на
приложения фотоалбум. Съдът дава вяра на
посочените източници, т.к. непосредствено при извършването на деянието е било възприето едно лице с видима татуировка, а не повече.
Въззивният съд
не намира основание да сподели възраженията на защитника, че е налице
объркване при идентифицирането на
подсъдимия като лицето с татуировката, с
оглед твърденията на непосредствено разпитания св. О.И., който е заявил, че освен К., татуировки са имали и Б.
и Н., като значимо е заявеното, че само подс.К.
и Б., който е бил с очила и самият
св.Николов са участвали в извеждането , а не и Н.. При което след като Н. не е
участвал в извеждането, а Б. е охранителят с очилата, то съмнения, че единствен
подсъдимият е бил с видима и голяма татуировка, не се пораждат.
Като защитни
се оценяват обясненията на подсъдимия за налично падане при извеждането на св. В.,
като показанията на св. О.И., на св. Б. М.със същото съдържание не се
кредитират. Тези източници са в противоречие с еднопосочното и последователното описание още от д.п. на механизма на причиняване на уврежданията
по В., от В., Б. и Е., в които данни за
падане на В., а и на охранителите върху
него, не се съдържат. В разпита пред въззивния
съд и св. Б. е категоричен, че падания
не е имало, а св. Е. също не прави такива твърдения. Проверката на
данните по делото чрез СМЕ и изявленията
на в.л. Д.в с.з., също утвърждават извода за достоверност на споделеното от посочените
свидетели. Пред СРС, в.л. е посочило, че по пострадалия са налице множество травми,
които добре отговарят да са получени по
начина, посочен от последния, като множеството контузии на меките тъкани са
причинени от действието на тъпи предмети, а не при контакт с неравна
повърхност, а отделно при евентуален такъв, уврежданията бих били локализирани
при мястото на контакт, а не както е в случая в множество анатомични области,
което говори за множество удари. Изтъкнато от в.л., че по В.има и две
охлузвания – по десен лакет и лява китка,
които както и кръвонасядането в тилната област могат да се обяснят и с падане. Това по оценка на съда не сочи на
състоятелност на защитната теза за падане на
В., т.к. отново според заявеното
от в.л. при падане следва да има първични увреждания в една област, поради
контакта между земята и тялото, а за да
се обяснят множеството други увреждания по В., то те трябва да са били получи
от падане на хора с юмруци и лакти и други опорни точки от телата,
обстоятелства каквито не се констатират в нито един източник.
И експертизата
дадена в д.п. и заявеното от в.л. в с.з. са професиално, обективно изготвени, не страдат от непълноти и противоречия, при което се възприемат изцяло от въззивния съд.
По изтъкваните
доводи от защитника, че в д.п. подсъдимият не е бил съпоставен със сходни лица,
въззивният съд намира, че тези възражения имат основание, доколкото
действително се установява известна разлика
във телосложението и овала на лицата на съпоставените, макар принципно всички те да имат
атлетичен вид и да се проявяват прилика
в черти като - нос – вежди,
коса и оформлението й. При
което, дори и при изключване на това основание / като не се възприема за състоятелна тезата
на СРС за нарушение на изискването за непосредствено извършване на
разпознаването след разпитите/ на резултатите от извършеното разпознаване, то
налице са достатъчно други доказателства, утвърждаващи извода за авторство на
деянието в лицето на подс. К. .
Писмените
доказателства удостоверят назначаването на подс. К. на длъжност охрана съгласно трудов договор № 60 от
13.01.11г. , а длъжностна характеристика
сочи задълженията: да носи постова и патрулна служба и осигурява
физическа охрана на предприятието, да следи за недопускане на кражби,
злоупотреби и разхищения, а при констатиране на подобни случаи да уведомява компетентните органи.
Не съществуват
противоречия в източниците, че при идването на полицията навън е бил и подс. К.,
чиито данни са били взети при проверката .
С оглед така установеното от правна страна, съдът намери, че
подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление
по чл. 131 ал.1, т.2, пр.1, вр.чл.130 ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр. чл.93
т.1 б.“б“ от НК.
А именно на
23.01.2011 г., около 01,30ч., в гр. София, ул. „*********, в клуб „Л.", в
качеството си на длъжностно лице и в
кръга на службата си и в съучастие като извършител с две неустановени по делото
лица, е причинил лека телесна повреда на Ж.Т.В., изразяваща се в кръвонасядане
по челото над дясната вежда, кръвонасядане по дясно слепоочие, кръвонасядане на
горния клепач на лявото око, кръвонасядане по кожата на долната челюст в
областта на десния долночелюстен ъгъл, кръвонасядане на дясната ушна мида,
кръвонасядане по тилната област на главата вдясно, кръвонасядане на лявата
мишница, три кръвонасядания по гърба и поясната област и кръвонасядане на
дясното бедро, които травматични увреждания в съвкупност реализирали медико
биологичния признак „Разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК".
Подсъдимият К.
бил длъжностно лице - охранител в заведение, собственост на „Л.К.”ЕООД. В това
качество му било възложено да изпълнява
със заплата, постоянно работа, свързана с пазене на чуждо имущество в
юридическото лице.
Извършените от него действия са били осъществени при изпълнение на
службата му, а отделно от това
действията, довели до увреждане на В.са били извършени в съучастие, като
извършител с две неустановени в хода на разследването лица.
С действията и
чрез нанесените удари на пострадалия В.са били причинени описаните увреждания,
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота и извън
случаите, извън случаите на чл.128 и 129 от НК.
Действията са
били извършени умишлено с пряк умисъл – при налично съзнаване на
общественоопасния характер на извършеното, на предвиждане на неговите последици
и желание за тяхното настъпване. Съзнавано от страната е и това, че както неговите действия,
така и
действията на останалите лица – съучастници водят до съставомерния резултат, респективно
във волево отношение желано било настъпването
на тези последици.
По наказването .
За извършеното
престъпление по чл. 131 ал.1, т.2, пр.1, вр.чл.130 ал.1,
вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр. чл.93 т.1 б.“б“
от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до 3
години.
Съдът прецени,
че данните за наложено по нахд № 11706/09г.
на СРС административно наказание
, влязло в сила на 18.02.2011г., е пречка за освобождаване на подс. К. от наказателна отговорност по
настоящото дело и налагане на административно наказание. Престъплението,
предмет на настоящото производство и това по цитираното дело са извършени при
условията на реална съвкупност, при
което се следва извод за множество престъпления, което съгласно нормата на 78а,
ал. 6 НК към момента на извършване на
деянието, а сега ал.7, ограничава приложното поле на посочения правен институт
по чл. 78а от НК .
При тези
съображения и след като прие, че е и
минимума на наказанието лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко и
като констатира наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съдът
на осн. чл. 55, ал.1 т.2, б. „б“ от НК замени
лишаването от свобода с пробация.
За да стори това, съдът отчете чистото
съдебно минало, липсата на други извършени противоправни деяния от подс. К., обстоятелството че от извършването на деянието досега е изминал значителен период от време, който не може да се свърже с неговото поведение.
Ето защо,
съдът наложи пробация чрез следните
мерки по чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 НК
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ два пъти седмично за срок от 6 месеца и „задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца, които ще са в състояние да
изпълнят целите на наказването – личната и генерална превенция .
Съдът
постанови на основание чл. 189, ал.3 НПК подсъдимият К. да заплати направените разноски по делото в
размер на 330 лева, от които 50
лева на трето РУ СДВР, 260 лева на СРС и 20 лева на СГС.
При така
направените изводи, съдът намери че следва да отмени присъдата на СРС и да
постанови нова – осъдителна .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.