Р Е Ш Е Н И Е
№ 260101/ 24.08.2020 г.
гр. Бургас, 24.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 49 - ти граждански състав, в публично съдебно заседание на втори юли две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Пламен Дойков
при
секретаря Станка Добрева, след като разгледа
гражданско дело № 5308 по описа за
2019г., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на А.С.Д., ЕГН: **********,*** чрез адв. П.В.,*** против Р.М.Д., ЕГН **********,*** в
качеството й на законен представител на С.А.Д. и С.А.Д., ЕГН **********. С
исковата молба се иска да се приеме за установено, че ищецът не дължи по
отношение на ответниците главница за периода 12.02.2012г. до 03.10.2013г. и
законна лихва върху същата за периода от 12.02.2012г. до 03.10.2018г. по изп.
лист № 8953/ 05.09.2018г. по гр.д. № 584/ 2007г. на РС гр. Бургас. Ищецът сочи,
че с Р.Д. са бивши съпрузи и родители на С.Д.. Със съдебното решение, с което
бил прекратен брака им, родителските права над детето били възложени на майката, а бащата следвало
да заплаща месечна издръжка в размер на 80.00лева, считано от 17.01.2012г. до
настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законна лихва върху всяка просрочена вноска. Ищецът твърди, че след развода е
имал уговорка с майката на детето, понеже последните живеели в САЩ, издръжката
да се заплаща ежегодно, при всяко довеждане на детето. Претендира се, че до
заплащане на издръжка не се било стигнало, понеже детето не било изпращано в
България, а се твърдяло също, че е материално осигурено и няма нужда. През юни
2016г. родителите имали среща пред зала „Универсиада“ в гр. София. Ищецът
твърди, че бил приготвил сумата от 3000лева, която да даде на детето. Срещата
не се била провела. След това установили контакт, но до среща не се било
стигнало. Ищецът бил поискал да се видят, за да й даде парите, но тя му била
обяснила, че няма нужда и щели да се свържат следващия път, когато са в
страната. На 09.10.2018г. ищецът бил получил от ЧСИ Т.М.покана за доброволно
изпълнение № 26874/ 03.10.2018г. по издаден на 05.09.2018г. изпълнителен лист
по гр.д. № 584/ 2007г. В изрична допълнителна молба се сочи, че ищецът не дължи
сумата от 2131.80лева, представляваща законна лихва за периода 12.02.2012г. до
03.10.2018г., а в условията на
евентуалност, че не дължи заплащане на сумата в размер на 1697.60лева ,
представляваща законна лихва за периода 12.02.2012г. до 03.10.2015г., както и
главница в размер на 1587.10лева за периода 12.02.2012г. до 03.10.2013г.
Изложени са съображения за недължимост на посочените суми, като се мотивира
забава на кредитора и настъпване на погасителна давност. Направени са доказателствени
искания. Представени са писмени доказателства. Претендират се разноски.
Ответникът С.А.Д.,*** депозира
писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК чрез адв. В.С.,***. Ответникът счита
предявения иск за недопустим спрямо другия родител Р.Д. и неоснователен спрямо
него. Сочи, че на 12.04.2018г. е навършил пълнолетие и няма необходимост да
бъде представляван от родителя си. Твърди, че между родител и дете давност не
тече по силата на закона – чл. 115, б. „а“ от ЗЗД. Сочи, че отношенията между
него и ищецът били влошени. С.Д. заявява, че твърдяната гласна уговорка между
родителите за начина на изплащане на издръжката не била истина. Не отговаряло
на истината, че през 2016г. било предложено да му се изплати сумата от 3000лева
и пред бащата не е имало пречка да преведе дължимата издръжка. Събитията пред
зала „Универсиада“ в гр. София, описани в исковата молба, не отговаряли на
действителността. На място нямало други свидетели, били само тримата. След като
се завърнал в САЩ, ответникът се записал като студент във В., К.. Образованието
там било скъпо, което го мотивирало да потърси недадената издръжка. След
образуване на изпълнителното дело , не били получени сумите за търсената
издръжка. Били проведени разговори между страните за изплащане на дължимите
суми, които не били изпълнени от ищеца. Направени са доказателствени искания ,
представени са писмени доказателства.
С Определение № 554/ 16.01.2020г.
производството е прекратено като недопустимо спрямо ответницата Р.М. Р./ с
фамилно име преди брака Д./ като недопустимо.
В съдебно заседание ищецът не се явява , но се представлява от адв. П.В.,***. Исковата молба се поддържа. Претендира се за уважаване на иска и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът С.Д. не се явява, представлява се от адв. В.С.,***. Претендира се за отхвърляне на исковата молба и присъдждане на разноски.
В хода на съдебнотио дирене е изслушан свидетелят С.А.К., гр. Бургас. Свидетелят сочи, че преди години семейството на А. и Р. Д. заминали за САЩ, като с тях бил и синът им С.. По – късно ищецът се върнал сам в България, като обяснил на К. , че със съпругата си се развеждат. Свидетелят сочи, че е заел сумата от 3000лева на ищеца, за да ги даде за издръжката на С.Д.. К. сочи, че срещата между бащата и сина трябвало да бъде в гр. София, но не се състояла. Между страните имало комуникация, като от страна на майката било заявено, че детето нямало нужда от издръжка и било отказано да бъде приета. Последните събития се били случили преди 4- 5 години. К. заявява, че лично не е възприел описаните събития, а знае за станалото от думите на ищеца по делото. Свидетелят дава показания, че бащата е знаел банковата сметка , по която е следвало да се нареждат сумите. Според К. бащата има добре заплатена работа и няма проблеми със заплащането на издръжката.
Изслушана е и съдебно – счетоводна експертиза. Вещото лице Н.К. сочи, че във връзка с образуваното изпълнително дело по сметката на ЧСИ Т.М.са превдени и разпределени 3604.63лева, от които 415.60лева са за такси и разноски на ЧСИ , а останалите 3189.03лева са били наредени по сметка на пълномощника на ответника адв. С.. След спиране на изпълнителното дело с Определение № 6437/ 19.08.2019г. са постъпили и други суми, като към 12.03.2020г. има налични 1148.51лева, които са неразпределени по делото.
Въз основа на така изложеното, могат да се
направят следните изводи.
Предявената искова молба е процесуално допустима. Предявен е иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва
чрез иск изпълнението, като може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Между
страните не се спори, че А.С.Д. и Р.М. Р. са родители на С.А.Д. роден на ***г***.
Също така няма и спор за това, че с Решение на 31.03.2008г., поправено с
решение от 24.04.2008г., постановено от Окръжен съд на Окръг К., щата Н., САЩ,
е бил прекратен сключения на *****г. в гр. Н. брак между двамата родители. С
Решение № 1023/ 18.08.2011г. по гр.д. № 584/ 2007г., влязло в законна сила на
17.01.2012г. упражняването на родителските права над детето С. е възложено на
майката Р. Р.. Определено е бащата да заплаща месечна издръжка в размер на
80.00лева, считано от датата на влизане на решението в сила до настъпване на
обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката , ведно със законна
лихва върху всяка просрочена вноска. Не се спори, че за събиране на дължимата
след влизане в сила на посоченото решение издръжка при ЧСИ Т.М.е образувано изп.д. № 1509/ 2018г. по издаден в полза на С. Д.
изпълнителен лист. По делото ищецът твърди, че с майката са имали уговорка
издръжката да не се дава всеки месец, а ежегодно, поради обстоятелството, че
детето живее в САЩ. Твърди се също, че Р. Р. отказвала издръжката на детето,
понеже в САЩ то имало всичко и нямало нужда от парите определени с решението на
съда. Ищецът също така сочи, че при последната им среща в гр. София през 2016г.
се е опитал да даде сумата от 3000.00лева от събраната издръжка, но намерението
му било осуетено от поведението на ответната страна. Според ищецът между него и
Р. Р. останала уговорката при следващото им идване в България да се срещнат.
Свидетелски показания в тази насока дава разпитания в с.з. С. К.. Въз основа на
това ищецът претендира , че не дължи процесните суми за лихва поради забава на
кредитора на основание чл. 95 от ЗЗД. Аргументира се, че след като не е получил
съдействие от кредитора , следва да бъде освободен от последиците на забавата,
т.е. от дължимата по делото лихва.
Настоящият състав счита, че твърденията на ищеца са недоказани. По
делото не се ангажираха доказателства, от които да се приеме, че ищецът е
поставил кредитора си в забава и с това се е освободил от последиците на
неплащането си. Съгласно чл. 75 от ЗЗД задължението се смята за погасено ,
когато е извършено плащане на кредитора или на овластено от него лице. Надлежно
плащане може да има и към лица овластени за това от закона или съда. Няма
категорични доказателства по делото, че А.Д. е правил постъки
за плащане на издръжката към сина си, а също така и да е отправил покана към
кредитора/ в случая майката до датата на навършване на 14 – годишна възраст на С.Д.
, а след това и към него със съгласието
на майката/ за получаване на сумата. Няма доказателства за това, че А.Д. не е
получил нужното съдействие за заплащане на издръжката. Твърденията му изложени в
исковата молба не се подкрепиха от свидетелските показания на разпитания С. К.,
който ясно заяви, че разказаното от него за уговорките между родителите, за
отказа да се получава издръжката и за липсата на съдействие за получаване на
сумата от 3000.00лева , се основава само на думите на ищеца по делото. Нещо
повече. Свидетелят заяви, че сумата от 3000.00лева , която е следвало да се
даде през 2016г. за дължимата издръжка, е взета в заем от А.Д., който след като
не е получил съдействие да я даде на майката и детето, не е върнал заемната
сума на К.. Свидетелят предполага, че са вложени в запорирана сметка на ищеца.
Липсва последователност и логичност в показанията на свидетеля, но от тях може
да се установи и друго. Според настоящия състав А.Д. не е имал намерение да
заплаща дължимата издръжка, поради факта, че ако е липсвало съдействие от
страна на кредитора за плащането е можел да
поиска съдействие от съда на основание чл. 97, ал. 1 от ГПК. Такива
действия не са вършени, липсват представени доказателства за това. Водим от
това , изложеното съображение не може да се приеме като основание за уважаване
на иска.
По
предявения иск за недължимост на сумата от 1587.10лева главница за периода
12.02.2012г. до 03.10.2013г., както за недължимост на законната лихва в размер
на 2131.80лева за периода 12.02.2012г. до 03.10.2018г. и предявения при
условията на евентуалност иск за недължимост на сумата от 1697.60лева ,
представляваща законна лихва за периода 12.02.2012г. до 03.10.2013г. Настоящият
състав счита, че е основателна претенцията на ищеца за това, че вземането за
главница в размер на 1587.10лева за периода 12.02.2012г. до 03.10.2013г. е погасено
по давност. По същността си издръжката е периодично плащане, с имуществен характер
и определен размер. Съобразно чл. 111, б. „в” от ЗЗД вземанията за периодични
плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Това правило важи в
случаите, когато възражението е направено в производство по установяване на
вземането. В случая с влизане в сила на Решение № 1023/ 18.08.2011г. по гр.д. №
584/ 2007г. на Районен съд гр. Бургас, в законна сила на 17.01.2012г., е
установено вземането и настоящия спор касае събирането на вземането, т.е. в
случая следва да се приложи общата петгодишна давност – чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Тя
обхваща периода от първата дължима издръжка по делото до датата на образуване
на изпълнителното дело. С образуване на изпълнителното дело ответникът е
прекъснал давността за вземанията след 03.10.2013г., но за тези преди това
правото му да търси принудително вземене е погасено. Въз основа на това е
основателна и претенцията му за недължимост на законната лихва за периода
12.02.2012г. до 03.10.2018г. но за сумата от 984.81лева, колкото е дължимата
лихва върху установената за недължима главница за посочения период, а за
останалата сума 2131.80лева следва да се отхвърли. По отношение на евентуалното
искане, доколкото засяга погасяване на давност при условията на чл. 111, б. „в”
от ЗЗД , съдът не следва да се произнася по това искане. Между страните,
независимо, че са баща и син , не се прилага правилото на чл. 115, б. „а” от ЗЗД. Ограничението важи само между деца и родители, когато упражняването на
родителските права е възложено на последния. В случая упражняваването на родителските
права е възложено на майката и ограничението на закона не се прилага спрямо
ищеца.
По разноските. Ищецът е направил разноски в размер общо на 1018.76 лева –
за заплатената държавна такса, за ССчЕ и за възнаграждение на адвокат.
Ответникът е направил разноски в размер на 1124.00лева за преводи на документи
по делото и за адвокатска защита. Следва съобразно изхода на делото на
ответника да се възложи за заплащане сумата съответна на уважената част на иска
– 704.55лева , а на ищеца сумата от 346.67лева по отхвърлената част на иска. По
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл.7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , минималното възнаграждение следва да е 490.32лева. Въпреки това с оглед
предявените искове, броят на проведените заседание и ангажираните от защитата
доказателства, уговореното между ответника и адв. С. възнаграждение не следва
да се счита за прекомерно.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, на
основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, спрямо С.А.Д., ЕГН **********, с адрес *** –
съдебен адрес, че А.С.Д., ЕГН: **********,*** не дължи сумата от 1587.10лева/
хиляда петстотин осемдесет и седем лева и десет стотинки/ главница за периода
12.02.2012г. до 03.10.2013г. и сумата от 984.81лева/ деветстотин осемдесет и
четири лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща законна лихва за периода
12.02.2012г. до 03.10.2018г., за които вземание е образувано изп.д. № 1509/
2018г. на ЧСИ Т.М., с район на действие ОС гр. Бургас, които суми представляват
дължима от ищеца към ответника издръжка присъдена с Решение № 1023/
18.08.2011г. по гр.д. № 584/ 2007г. на Районен съд гр. Бургас, влязло в законна
сила на 17.01.2012г., като погасени по давност, като отвхърля иска до
претендирания размер от 2131.80лева/ две хиляди сто тридесет и един лева и
осемдесет стотинки/ представляваща законна лихва за периода 12.02.2012г. до
03.10.2018г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, С.А.Д., ЕГН **********, с адрес *** – съдебен адрес да заплати на А.С.Д.,
ЕГН: **********,***, сумата от 704.55лева/ седемстотин
и четири лева и петдесет и пет стотинки / разноски за водене на производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, А.С.Д., ЕГН: **********,*** да заплати на С.А.Д., ЕГН **********, с
адрес *** – съдебен адрес, сумата от 346.67лева/триста
четиридесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки / разноски за водене на
производството.
Решението подлежи
на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.