Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Троян, 20.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд първи
състав
на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
При участието на
прокурора Т.П.
Секретар: Ценка Банчева,
като разгледа
докладваното от съдията Симеонова
гражданско дело № 714 по
описа на съда за 2018 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ
и акцесорна претенция за законна лихва по чл.84, ал.3 от ЗЗД
Съдът е сезиран с два обективно
кумулативно съединени иска, предявени против Прокуратурата на РБ от И.К.К. с настоящ адрес:***. Исковете са с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, първият касаещ претенция за неимуществени вреди с
цена на иска 22 000лв., а другият касаещ претенция за причинени
имуществени вреди с цена на иска 3 500 лв. Предявена е и акцесорна претенция по
чл.84, ал.3 ЗЗД върху двете претендирани суми.
Ищецът основава претенцията
си за обезвреда на твърдения за претърпени неимуществени и имуществени вреди в
резултат на повдигнато спрямо него обвинение за извършено престъпление от общ
характер, по което с влязъл в сила съдебен акт е бил оправдан. Посочил
е, че обвинение му е повдигнато с постановление от 2010г. по
досъдебно производство № Д-325/2010г. по описа на ОП гр.Плевен
за престъпление по чл.282, ал.2 във вр. ал.1, вр. чл.26 от НК, за това, че в
периода от 01.09.2008 г. до 22.06.2010 г. в гр.Плевен, в качеството на частен
съдебен изпълнител, при
условията на продължавано престъпление, превишил властта и
правата си и нарушил служебните си задължения по изп. дело № 20088160400156 по
чл.14, ал.1 ЗЧСИ и чл.428, чл.434, чл.483, чл.500, чл.489, чл.492,
чл.460 ГПК при изпълнение на функциите си. С присъда № 34/18.03.2014г.,
постановена по НОХД № 587/2012г., Окръжен съд гр.В.Търново го признал за невиновен
и го оправдал по обвинението. Апелативна прокуратура гр.В.Търново е
протестирала съдебния акт, като Апелативен съд гр.В.Търново по ВНОХД №
201/2014г. е потвърдил първоинстанционната оправдателна присъда, която е влязла
в законна сила на 18.12.2014г.
Ищецът твърди, че през периода от 2010 г. до 2014 г., в резултат на
воденото срещу него наказателно производство, той бил злепоставян многократно в
обществото, били засегнати авторитета и достойнството му и му били причинени
унижения и страдания, произтичащи от повдигнатото обвинение и воденото срещу него наказателно
дело. Твърди, че отношенията в семейството му се влошили, детето му получило
нервно разстройство. Това се отразило и на служебната му дейност - клиентите
намалели, съответно и приходите също. Ищецът получил трайно разстройство на
здравето, изразяващо се във високо кръвно налягане и диабет. Всичко това
наложило лечение и многократни посещения при лекар.
Претенцията за имуществени вреди в размер на 3 500 лв. ищецът е
обосновал с твърдения за заплатено адвокатско възнаграждение пред двете съдебни
инстанции и извършени транспортни разходи за посещенията на 17 съдебни заседания. В първото съдебно
заседание ищецът уточни, че претенцията за имуществени вреди касае само
заплатено адвокатско възнаграждение, без транспорти разходи.
И.К.К. е направил искане съдът да постанови
решение, с което да бъде осъдена
ПРОКУРАТУРАТА на РБ да му заплати сума в размер на 22 000 лв. за
претърпените неимуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.282, ал.2 във
вр. ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, както
и сума в размер на 3 500 лв. за причинени имуществени вреди за заплатено
адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва от 18.02.2014г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира
направените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК Окръжна
прокуратура гр.Ловеч е представила писмен отговор, в който оспорва исковете,
както по основание, така и по размер. По отношение претенцията на неимуществени
вреди е изложено, че същата е прекомерно завишена,
т.к. не е съобразена с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, с трайната съдебна
практика в тази насока, както и с изложените в исковата молба фактически
обстоятелства.
Във
връзка с акцесорната претенция за присъждане на лихва за забава върху двете
суми е направено възражение за изтекла давност в периода
18.02.2014г.-21.06.2018г.
В съдебно заседание ищецът И.К. се явява лично и с пълномощника си адв.В.У. ***, който поддържа предявените искове и моли
същите да бъдат уважени, като бъдат присъдени на ищеца направените по делото
разноски. В представена по делото писмена защита ищецът К. е развил своите аргументи
в подкрепа на искането си.
В съдебно заседание за Прокуратурата на РБ се явява
прокурор Т.П. - зам.-районен прокурор при РП-Троян, която оспорва
предявените искове. В хода на производството и по съществото на спора поддържа становището, изложено в отговора на
исковата молба. В представената по делото писмена защита прокурор Пиронкова подробно
мотивира искането да бъдат отхвърлени изцяло исковете за неимуществени вреди и акцесорния
иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД, а искът за
имуществени вреди да бъде уважен само до размер 960.00 лв. , за която сума има
единствено доказателство, че е платена за адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за
установено следното:
Досъдебно производство № 325 по описа
за 2010 г. на ОП-Плевен е образувано срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ на 21.12.2010
г. за престъпление по чл.282, ал.1 от НК. На 14.03.2012г. е привлечен като
обвиняем ищецът И.К.К. за престъпление по чл.282,
ал.2 във вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и му е взета мярка за неотклонение
„Подписка“. Обвиняемият се е представлявал и е бил защитаван от адв.Б. К.К. от ЛАК, като в
приложения по ДП договор за правна защита и съдействие не е отразено договорено
адвокатско възнаграждение / л.20 от ДП/ и съответно платено такова.
По делото е изискано НОХД № 587 по
описа на ВТОС за 2012г., от което се установява, че на л.92 е приложено
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен между И.К. в качеството му на подсъдим по делото и
адвокат И. С.М.от ВТАК- защитник на подсъдимия. В договора е посочено, че е
уговорено възнаграждение в размер на 960 лева, което е платено в брой. По
делото е постановена присъда № 34/18.03.2014г., с която Окръжен съд гр.Велико
Търново е признал И.К. за невиновен и го оправдал по повдигнатото обвинение.
Апелативна прокуратура гр.В.Търново е протестирала съдебния акт, като
Апелативен съд гр.В.Търново по ВНОХД № 201/2014г. е потвърдил
първоинстанционната оправдателна присъда с Решение № 234/18.11.2014г., което е
влязло в законна сила на 18.12.2014г.
По въззивното производство К. е бил защитаван
отново от адв.И. И. от ВТАК, като по делото не е
представяно ново пълномощно, тъй като в представеното по НОХД № 587 по описа на
ВТОС за 2012г. е посочено , че то е за осъществяване на процесуално
представителство и защита до приключване на делото пред всички инстанции.
Предвид установеното от посочените писмени доказателства, ищецът К.
доказва заплатено от него адвокатско възнаграждение единствено в размер на 960.00
лева, платено по договор
за правна защита и съдействие от 30.01.2013г., приложено на л.92 от НОХД №
587/2012 г. по описа на ВТОС.
Ищецът К. е ангажирал гласни
доказателства в подкрепа на твърденията си за причинени неимуществени вреди в
резултат от воденото срещу него наказателно производство, приключило с
оправдателна присъда. Разпитани са доведените от него свидетели В. Л.В.Н.Л.Б.и Е.П.Й.
Свид.В. сочи в своите показания, че в
резултат на повдигнатото на К. обвинение
той заболял от редица болести-диабет и хипертония. Влошили се семейните
му отношения-съпругата му се преместила в друг град, а дъщеря му напуснала
територията на РБългария. Самият ищец се променил и станал затворен и мълчалив.
Свид.Б.заявява, че след като срещу К. било
образувано наказателно дело и повдигнато обвинение, настъпил срив в
професионален и личен план за ищеца. Заявява, че последният приемал
антидепресанти поради лабилната психика.
Свид. Й.посочва в своите показания, че
вследствие воденото срещу К. наказателно дело той започнал да приема много
лекарства, тъй като получил диабет. Започнал да посещава кардиолог и невролог.
Тъй като имало атаки срещу него предвид делото, дъщеря му напуснала страната и
заминала за У..
Съдът кредитира
показанията на свидетелите, като отчита, че обстоятелствата за твърдените
възникнали заболявания и приемане на медикаменти следва да се установяват чрез
писмени доказателства и експертно
заключение, поради което в тази част не ги приема за
достоверни.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира
следното от правна страна:
По иска с
правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за имуществени вреди с цена на иска
3 500 лева:
Съдебната
практика е единна, че заплатеното от обвиняемия,
респективно от признатия за невиновен подсъдим, адвокатско възнаграждение в наказателното
производство е имуществена вреда и подлежи на
обезщетяване по реда на ЗОДОВ. В Наказателно - процесуалния кодекс не е уредена
отговорността за разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
от лицето, признато за невиновно или по отношение на което наказателното производство
е прекратено. Поради това тези разноски могат да се претендират като
имуществена вреда в производството за обезщетение на
вреди от незаконосъобразно обвинение на основание чл.2, ал.1 от ЗОДОВ.
Искът
с правно основание по чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на
Република България за заплащане на ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ в размер на 3500 /три хиляди и петстотин/ лева ищецът К.
обосновава и съизмерява с направени от него разноски за адвокатско възнаграждение
в хода на наказателния процес.
Съгласно т.1 от ТР № 6 от 061.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характер на разписка.
Предвид реализирането единствено на разход за
адвокатско възнаграждение, платено в брой по приложения по НОХД № 582 по описа
на ВТОС за 2012г. договор за правна защита и съдействие в размер на 960 лева,
то и искът за имуществени вреди следва да се уважи в този размер, като се
отхвърли до пълния претендиран размер от 3500 лв., като неоснователен и
недоказан.
По иска с
правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди с цена на
иска 22 000 лева:
Съгласно
чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице. В т.11
от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2004 година на ВКС по тълк. дело №
3/2004 година на ОСГК се приема, че обезщетението се определя с оглед особеностите на всеки
конкретен случай и при наличие на
причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди при оправдаване по обвинение за извършено
престъпление от общ характер, следва да се извърши преценка на характера и
тежестта на повдигнатото обвинение, осъществени ли са спрямо обвинения мерки
на процесуална принуда и вида и продължителността
на взетата мярка, продължителността на воденото наказателното преследване, данните
за личността на подсъдимия с оглед доколко повдигнатото обвинение за деяние, за
което лицето е оправдано, се е отразило негативно на физическото му здраве, психиката
му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата,
в т.ч.
върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен
план, както и всички обстоятелства, имащи
отношение към претърпените морални страдания, преценявани с
оглед конкретиката на случая.
Фактическият
състав по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ не
включва в себе си като предпоставка за възникването на задължение по чл. 4 отделните действия, довели до повдигането
на незаконно обвинение, сами по себе си също да са били незаконосъобразни, като
или изобщо не са били регламентирани в закона или са противоречали на
материално- и/или процесуално-правни норми. Предвид това, достатъчно е да се
установи съществуването на влязла в сила присъда по отношение на ищеца, с която
той е признат за невиновен, за да се проведе успешно главно и пълно доказване
на основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
за ангажиране на отговорността на държавата за вредите от незаконно обвинение,
което в случая е налице.
Съдът
намира, че в производството по настоящето дело ищецът К. не доказа твърденията
си за възникнали заболявания в резултат на повдигнатото срещу него обвинение –диабет
и високо кръвно налягане. Съдът неколкократно указа на ищеца, че не сочи доказателства
за тези си твърдения и му даде възможност да представи медицински документи,
въз основа на които да се извърши медицинско изследване и изготви
съдебно-медицинска експертиза, но той представи единствено направления за
преглед, едното от които при дентален специалист. С оглед на което съдът прие,
че не следва да допуска СМЕ, а единствено съдебно-психологична, която да даде
заключение за наличието на депресивни и психични заболявания у ишеца в периода
2010-2014г. От заключението, изготвено от вещото лице Ч.М., което съдът
кредитира като обосновано и професионално изготвено, е посочено, че у И.К. не
са били налични и не е провеждано лечение на депресивни и психични заболявания
в посочения период. Не са били налични и психотични прояви у освидетелствания.
От
житейска гледна точка е безспорно, че воденото наказателно производство е имало
отрицателно влияние върху психиката на И.К.. Обстоятелството, че е обвинен в
извършване на тежко престъпление, извършваните действия по разследване срещу
него и съдебните процеси безспорно са го притеснявали през целия период, но не
се доказа наличие на заболяване, възникнало в резултат именно на наказателното
производство срещу него.
Настоящият
състав, като съобрази, че повдигнатото от Прокуратурата обвинение срещу К. е за тежко умишлено престъпление по см. на
чл.93, т.7 от НК; като взе предвид продължителността на наказателното
преследване срещу ищеца, считано от датата на привличането му като обвиняем-14.03.2012г., до датата на оправдаването
му с влязъл в сила съдебен акт- 18.12.2014г.; като съобрази, че в този период
той е бил с взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“ и спрямо него не
са взимани други мерки на процесуална принуда, с оглед на което не е търпял
съществени ограничения, приема, че от събраните доказателства се
установява, че извън обичайните притеснения от
неоснователно осъждане и влошените семейни отношения на ищеца със съпругата му,
както и преместването на дъщеря му в чужбина, не се доказаха други вреди, обосноваващи
основателност на искания размер на обезщетението от 22 000 лева. Целта на
присъденото обезщетение е да се репарират действително претърпените
неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на увреденото лице. Не се
установи за ищеца да са настъпили други необичайни негативни промени в начина
му на живот, които да са дали трайно отражение върху обществения и социалния му
статус, включително върху здравословното му състояние, които да са пряка и
непосредствена последица от воденото наказателно производство срещу него. По
делото се установява, че И. К. К. е бил лишен от правоспособност като ЧСИ с Решение
от 09.12.2009г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на ЧСИ за три години,
считано от 22.06.2010г. до 22.06.2013г. Решението е потвърдено с с Решение №
438 22.06.2010г. на ВКС, постановено по гр.д. № 413/2010г. Поради което
настоящият състав приема, че настъпилите неблагоприятни последици в дейността на
К. като ЧСИ в процесния период са с оглед лишаването му от правоспособност,
което е в същия период, през който е водено наказателното производство срещу
него. Освен това по делото не се доказа наказателно производство срещу К. да е
в причинно-следствена връзка с твърденията за намаляване на клиенти на
професионалната му дейност като ЧСИ след възстановяавне на правоспособността.
Безспорно се установи, че са налице
предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на
ответната страна за репариране на причинените на ищеца имуществени и
неимуществени вреди, тъй като образуваното срещу него наказателно производство
е приключило с влязла в сила оправдателна присъда по повдигнато обвинение за
тежко престъпление. С оглед на всичко изложено съдът намира, че са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ, като
счита, че справедливото обезщетяване на неимуществени вреди следва да бъде
определено на 3 000 лева. При преценката си за размера на дължимо обезщетение
съдът е задължен да съобрази поставения в чл.52 от ЗЗД критерий на
справедливост. В ППВС № 4/68 г. - т.8 е прието, че понятието „справедливост” не
е абстрактно,а изисква преценка на конкретните обстоятелства. Така след анализ
на посочените релевантни факти, съдът приема за справедлив размерът от 3 000лв.,
който да възмезди ищеца за понесените неимуществени вреди. Искът до пълния
претендиран размер от 22 000лв., като неоснователен и недоказан, следва да
се отхвърли.
Обезщетението от 3000 лева се дължи ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда (т. 4 от ТР № 3/2004 г., тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС)-18.12.2014 година. Лихвата при деликт има компенсаторен, а не мораторен характер и основанието й е чл.84, ал.3 ЗЗД. Дължи се като допълнение към размера на определеното обезщетение. Длъжникът се смята в забава и без покана.
Ищецът К. неоснователно претендира лихва, считано от 18.02.2014г. /преди влизане на присъдата в сила/.
Основателно е възражението на
ответника за погасяване на вземането за лихви поради изтекъл давностен срок. Вземането
за лихви възниква от момента на изискуемостта на главното вземане и се погасява
с погасяване на главното. Давността започва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо – 18.12.2014г. Лихви се дължат за всеки изминал ден след
изпадане на длъжника в забава. Съгласно чл.111 б „в” от ЗЗД, вземанията за
лихви се погасяват с тригодишна давност. Искът е предявен на 21.06.2018 година-
т.е. след като са изтекли три години от възникване на вземането за лихви,
поради което погасени по давност са лихвите, дължими преди тригодишният срок. Следователно
искането за присъждане на законна лихва следва да се отхвърли като погасено по
давност за периода от 18.12.2014 година до 18.12.2017 година.
По разноските:
Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ
ответникът дължи на ищеца разноските за производството за заплатената ДТ в
размер на 10.00лв. Ищецът има право и на разноски за възнаграждение за един
адвокат. Доказателства за действително извършени разноски за процесуално
представителство са ангажирани по
делото, като видно от представения договор за правна защита и съдействие,
ищецът е заплатил адвокатско вазнаграждение на адв.У. в брой в размер на 1 100 лв., поради което Прокуратурата на РБ следва да
заплати на ищеца разноски в общ размер 172.40 лева, съразмерно с уважената част
от исковете. ПРБ следва да заплати по сметка на ТРС сумата 202.00 лева
–разноски за вещо лице по съдебно-психологичната експертиза, платени от бюджета
на съда на осн. чл.9а, ал.2 от ЗОДОВ.
Мотивиран от горното и на основание
чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ на И.К.К., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***,
сумата 960.00 / деветстотин и шестдесет/
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
представляващи пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение за
престъпление по чл.282, ал.2 във вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, по което е
оправдан с влязла в сила на 18.12.2014г. присъда, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
претендиран размер от 3 500.00 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ на И.К.К.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, сумата 3000.00 / три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от
повдигнатото обвинение за престъпление по чл.282, ал.2 във вр. ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК, по което е оправдан с влязла в сила на 18.12.2014г. присъда , като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран размер от 22 000.00 лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА
ЗАПЛАТИ НА И.К.К., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***.40
/сто седемдесет и два лв. и 40ст./ лева, представляващи разноски за ДТ и адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Троянски районен съд сумата
202.00 /двеста и два/ лева, представляващи разноски за
възнаграждение за вещо лице по СПЕ.
Решението може да
се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: