№ 1399
гр. София, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Елизабет Петрова
Камелия Първанова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
в присъствието на прокурора Бранислав Александров Славов (АП-София)
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000502194 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 261600 от 03.12.2020 г., постановено по гр.д. № 4658/2019 г. на
Софийски градски съд, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г. Д.
Г. сумата 15000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно
повдигане на обвинение, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, и сумата 8 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от нарушение
правото на разглеждане на образуваното срещу него наказателно производство в разумен
срок, основание чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ ведно със законната лихва от 10.12.2018 г. до
окончателното изплащане на сумите, като искът за разликата до пълния предявен размер
30000 лева е отхвърлен.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в отхвърлителната част с
оплакване за несправедливо занижен размер на присъденото обезщетение с оглед тежестта
на обвинението, протичането на наказателното производство и отражението му върху
живота на ищеца.
Оответникът Прокуратура на Република България обжалва срещу решението в
осъдителната част. Въззивникът ответник поддържа, че изводът на съда за наличие на
претърпени от ищеца вреди, както и на причинна връзка между действията на
Прокуратурата с такива вреди, е необоснован. Счита, че присъденото обезщетение е
1
несправедливо и не съответства на установените вреди, които са с нисък интензитет. Счита,
че искът по чл.2б от ЗОДОВ е недопустим, а съдът е следвало да разгледа оплакванията от
бавно правосъдие като присъди едно глобално обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Моли решението в обжалваните му части да бъде отменено и да бъде постановено друго, с
което искът да се отхвърли изцяло или да бъде намалено присъденото обезщетение за
неимуществени вреди
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 7 състав, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Въззивните жалби са подадени от легитимирана страна в процеса в срока по
чл.259 от ГПК против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно
обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Г. Д. Г. е предявил против Прокуратура на Република България иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата 30000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконно повдигане на
обвинение на 20.07.2010 г. и незаконно обвинение в престъпление по чл.143, ал.1 вр.чл.20,
ал.2 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда на съда. По повдигнатото обвинение
бил внесен обвинителен акт в съда (двукратно, поради пороци на първия обвинителен акт) и
образувано наказателно дело. Първата оправдателна присъда била протестирана и отменена,
а делото – върнато за ново разглеждане. Втората оправдателна присъда отново
протестирана, но потвърдена от въззивната инстанция и влязла в сила.
Ищецът претендира 20000 лева - за обезщетение на неимуществените вреди от
незаконното обвинение и 10000 лева – за вредите от забавеното разглеждане на делото.
Била му наложена мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер 1000 лева.
Наказателното производство продължило девет години. Било свързано с негативни
преживявания, неудобство, тормоз, злепоставяне В случая на ищеца вредите били по-големи
от обичайните, тъй като преживял прокурорски произвол и репресия; притесненията му
били и за трите му деца, за издръжката на които се грижел. Претендира и законната лихва от
деня на влизане в сила на оправдателното решение 10.11.2018 г. до окончателното плащане.
В случая следва да се приеме, че е предявен само един иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ за заплащане на сумата 30 000 лева, основан на твърдения за незаконно обвинение.
Част от основанието на този иск е и продължителността на наказателното производство и
продължителността на извършените с участието на ищеца процесуални действия –
обстоятелства, представляващи част от критериите за определяне на дължимостта и размера
на обезщетението за неимуществени вреди. Основанието на иска за неимуществени вреди
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ поглъща основанието на иска по чл. 2б ЗОДОВ, поради което в
настоящото производство не са предявени два иска за заплащане на обезщетения за
неимуществени вреди (така решение № 16 от 17.05.2017 г. по гр. д. № 2686/2016 г., ГК, ІІІ
ГО на ВКС; решение № 19 от 23.07.2019 г. по гр.дело № 2026/2018 г. ІІІ ГО на ВКС и
определение по чл. 288 ГПК № 644 от 23.08.2016 г. по гр. д. № 1711/2016 г., ГК, ІV ГО на
2
ВКС). Когато обвинението е незаконно, с продължителността на производството се
увеличават вредните последици за подложения на наказателна репресия, което е от значение
при глобалното определяне на обезщетението по справедливост в хипотезиса на нормата на
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като се отчита интензивността на конкретно предприетите действия
в хода на разследването и субективното отражение на обвинението върху конкретната
личност и обективното - обществено отражение на обвинението, въздействието на
наказателното преследване, вкл. продължителността му, върху начина на живот. В
конкретния случай, въпреки че първоинстанционният съд е разгледал самостоятелен иск по
чл. 2б ЗОДОВ, доколкото не е излязъл извън спорния предмет, не е постановил частично
недопустимо решение, поради което въззивният съд ще разреши спора изцяло по същество.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд ще съобрази и
продължителността на наказателното производство, в частност продължителността на
извършените с участието на ищеца процесуални действия. Обезщетението следва да се
определи глобално, тъй като искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ поглъща иска по чл. 2б,
ал.1 от ЗОДОВ и е налице един иск, а не два отделни такива.
Ответникът Прокуратурата на РБ е оспорил предявения иск с довод, че не е
доказано настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, както и
причинната им връзка с повдигнатото обвинение; счита претенцията завишена по размер.
Позовава се на обремененото съдебно минало на ищеца.
Въз основа на събраните в първоинстанционното производство
доказателства настоящият състав намира за установено от фактическа страна следното:
Представените по делото доказателства установяват наличие на основание
за ангажиране отговорността на държавата, представлявана от Прокуратурата на Република
България – налице е повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление,
за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда.
Не се спори между страните и се установява от писмените доказателства и гласни
доказателства, събрани чрез показанията на свидетелката К. Р., че наказателното
производство срещу ищеца е започнало с постановление от 20.07.2010 г. за привличането му
като обвиняем в извършване на престъпление по чл.143, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК.
Определена е била мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 1000 лева.
Досъдебното производство е внесено в съда с обвинителен акт, който бил върнат за
отстраняване на нередовности. Присъдата на първоинстанционния съд, с което ищецът е
признат за невиновна в извършване на престъпление е отменено по протест от въззивната
инстанция. При повторното гледане на делото ищецът отново е оправдана по повдигнатото
обвинение; присъдата е протестирана, но е потвърдена от въззивната инстанция и е влязла в
сила на 10.12.2018 г.
От показанията на свидетелката Р., съпруга на ищеца, които съдът преценява по
реда на чл.172 от ГПК като взема предвид възможната нейна заинтересованост от изхода на
делото, се установява, че ищецът бил много притеснен от повдигнатото обвинение,
3
страхувал се, че ще бъде задържан; затворил се в себе си. Наказателното производство
продължило дълго време и се отразило много лошо на ищеца, той получил диабет със сънна
апнея и дерматит. Приятелите и близките се отдръпнали, смятали го за престъпник.
Напрежение се появило и във фирмата на ищеца, тъй като служители искали да напуснат.
С оглед така установените факти настоящият състав намира от правна страна
следното:
Държавата, съгласно чл.2, т.3 от ЗОДОВ, отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на следствието, прокуратурата и съда вследствие незаконно
обвинение за извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на държавата има обективен
характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл.4 от ЗОДОВ се
дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица
от незаконното обвинение. Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка
между тях и незаконното обвинение е изцяло в тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с
иск за заплащане на обезщетение по реда на този закон. Искът за обезщетение съгласно чл.7
от ЗОДОВ се предявява срещу държавните органи, от чиито незаконни актове са последвали
вредите.
В настоящия случай ищецът е бил привлечена като обвиняема за извършено
престъпление по чл.143, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК с определена мярка за неотклонение
„парична гаранция” в размер на 1000 лева. Наказателното производство срещу ищеца е
приключило с оправдателна присъда поради неизвършване на престъплението, следователно
е налице хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ. Горното обосновава извод за
незаконност по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а оттук – и на
действията на длъжностните лица на Прокуратурата на РБ по повод образуваното
предварително производство, привличането на ищеца като обвиняем и налагането на мярка
за неотклонение, внасяне в съда на обвинителен акт, поддържане на обвинението,
протестиране на оправдателната присъда. Незаконността на обвинението съставлява
основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните
правозащитни органи по чл.2, т.3 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищцата
вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение.
Анализът на събраните доказателства обосновава несъмнен извод, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на РБ, на
основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ. При определяне на размера на дължимото
обезщетение съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение и
предвиденото за него наказание, продължителността на наказателното преследване, вида и
4
продължителността на наложената мярка за неотклонение и мярка за процесуална принуда,
данните за личността на ищеца с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние,
което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката, на
контактите, личния и социалния живот, на положението й в обществото, работата, както и
всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи глобално по
справедливост, при отчитане на всички обстоятелства имащи отношение към размера му -
тежестта и характера на обвинението (престъпление, за което е предвидено наказание
лишаване от свобода до шест години и представлява тежко престъпление по смисъла на
чл.93, т.7 от ДР на НК); продължителността на наказателното преследване - производството
е продължило от 20.07.2010 г. до 18.12.2018 г. (девет години и четири месеца); характера и
интензитета на търпените мерки на процесуална принуда (парична гаранция), както и
претърпените от ищеца морални страдания от злепоставянето му сред близки и познати,
преживения стрес, страх от осъждане, тревоги и притеснения. От обсъдените свидетелски
показания се установява, че повдигането на обвинение е причинило на ищеца душевни
страдания и неудобства и е довело до промяна в поведението му, отразило се е на
семейството му. Не се установи обвинението да е в пряка причинна връзка с развитието на
професионалната кариера на ищеца. Няма данни и твърдения наказателно производство да
се е отразило на здравословното му състояние. Следва да се изтъкне, че липсват достоверни
данни за влошаване здравословното състояние на ищеца като показанията на свидетелката
не са годно доказателствено средство за установяване причинната връзка на обвинението с
конкретните болестни проявления. Твърдения за влошено здраве вследствие наказателното
производство липсват в исковата молба, в която ищецът е длъжен да изложи всички
известни му обстоятелства, на които основава претенцията си. В третото проведено по
делото заседание от ищеца са представени медицински документи относно здравния статус
на ищеца, датиращи от 2010-2011 г., както и лекарствени рецепти, изписвани преди
подаване на исковата молба. Обстоятелството, че документите били предоставени от
свидетелката, не преодолява забраната за представяне на чл.147, ал.1 т.1 от ГПК предвид
характера на документите – същите се отнасят до ищеца, издавани са при негово участие в
медицински прегледи и изследвания и с положителност той е знаел както за самите писмени
доказателства, така и за обстоятелствата, които установяват. Ето защо за съда не е
възникнало процесуално задължение за служебно събиране на медицинска експертиза, чрез
която да се провери налице ли е причинна връзка между наказателното преследване и
здравословното състояние на ищеца. Следва да се приеме, че не е налице влошаване
здравословното състояние на ищеца, което да е в причинна връзка с наказателното
преследване.
При обсъждане личността на ищеца и начина му на живот съдът взема предвид
данните за предишни осъждания на ищеца, по които е изтърпял едно общо наказание
лишаване от свобода за срок от една година, един месец и седем дни, от което следва да се
направи извод за занижена степен на търпените душевни болки с оглед преценка за
5
субективното възприятие на повдигнатото му обвинение; за интензитета на усещането за
накърненото лично достойнство и чувство за справедливост от незаконното обвинение.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ се определя
съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост. Прилагането на критерия
„справедливост” предпоставя цялостна преценка на конкретните факти, които са от значение
за съдържанието на неимуществените вреди и за правилното определяне на обезщетението,
чрез което те биха могли да бъдат репарирани. Преценявайки съдържанието на доказаните в
процеса неимуществени вреди, техният интензитет и проявление във времето,
продължителността на наказателното производство, наложените на ищеца мерки за
неотклонение и за процесуална принуда, характера и тежестта на незаконното обвинение,
настоящият съдебен състав намира, че една обща сума в размер на 10000 лева е достатъчна
за справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Съдът намира за
недоказано настъпването на неимуществени вреди в по-голям размер. Следва да се посочи,
че самият факт на осъждане на ПРБ да заплати обезщетение за търпените от ищеца
неимуществени вреди от незаконното обвинение, съставлява морална компенсация за тези
вреди.
С оглед частично съвпадане на изводите на настоящата инстанция с изводите на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение в размер на 10000 лева. Решението
следва да се отмени и в частта, с която ответникът е осъден да заплати разноски над 504
лева. В останалата част за разликата до присъденото обезщетение от 23000 лева решението
следва да се отмени и искът за обезщетение да се отхвърли.
При този изход на спора не следва да се присъждат разноски пред въззивната
инстанция.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ № 261600 от 03.12.2020 г., постановено по гр.д. № 4658/2019 г. на
Софийски градски съд в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да
заплати на Г. Д. Г. обезщетение над сумата 10000 лева за претърпени неимуществени вреди
от незаконно повдигане на обвинение по чл.143, ал.1 от НК и разноски над 504 лева, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Д. Г. срещу Прокуратурата на Република България иск
с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от НК за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за извършено престъпление по
чл.143, ал.1 от НК за разликата над 10000 лева до 23000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която Прокуратурата на
Република България е осъдена да заплати на Г. Д. Г. обезщетение в размер на 10000 лева за
6
претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигане на обвинение по чл.143, ал.1 от
НК и разноски в размер на 504 лева, както и в частта, с която искът е отхвърлен за разликата
от 23000 лева до 30000 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7