Решение по дело №212/2023 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 57
Дата: 13 декември 2023 г.
Съдия: Диана Пенчева Петрова Енева
Дело: 20233320200212
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Кубрат, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
при участието на секретаря Павлина П. Иванова
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Административно
наказателно дело № 20233320200212 по описа за 2023 година
и в присъствието на прокурора ..........., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, образувано по жалба на Б. Н. Н.,
ЕГН ********** от ** срещу НП № 23-0290-000326/ 07.09.2023 г., изд.от Г.Г., като
началник група към ОДМВР - Разград, РУ – Кубрат, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/
02.12.2021 г., с което му е наложено административно наказание: глоба в размер на 3 000.00
(три хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12(дванадесет) месеца,
на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП, за извършено на 29.08.2023 г. около 02.40
часа, в град Кубрат по улица „ДобруД.“ в посока изход за гр. Тутракан, като водач на
собствен лек автомобил „БМВ“, модел 320Д, с рег. № **, нарушение по чл. 104б, т. 2 от
ЗДвП – не използва пътя отворен за обществено ползване по предназначение за превоз на
хора и товари, а умишлено извежда автомобила извън конрол(дрифт) като рязко повишава
оборотите на двигателя, с което превърта задните задвижващи колела като плъзга
управляваното МПС от ляво на дясно по надлъжната му ос и губи сцепления на задните
гуми върху пътното платно и създава опасност за останалите участници в движението. С
жалбата си оспорва издаденото НП, твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения; оспорва приетата за
установена от административнонаказателния огран фактическа обстановка, претендира
отмяната му.
Въззиваемата страна не се явява и не се представлява; не ангажира становище по
жалбата.
Районна прокуратура – Разград, ОО – Кубрат, уведомена, не изпраща представител.
1
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и посочените в жалбата отменителни основания, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:С цитираното НП на Б. Н. Н., ЕГН **********, е
наложено административно наказание: глоба в размер на 3 000.00 (три хиляди) лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12(дванадесет) месеца, на основание
чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП - на 29.08.2023 г.
около 02.40 часа, в град Кубрат по улица „ДобруД.“ в посока изход за гр. Тутракан, като
водач на собствен лек автомобил „БМВ“, модел 320Д, с рег. № **, нарушение по чл. 104б, т.
2 от ЗДвП – не използва пътя отворен за обществено ползване по предназначение за превоз
на хора и товари, а умишлено извежда автомобила извън конрол(дрифт) като рязко
повишава оборотите на двигателя, с което превърта задните задвижващи колела като плъзга
управляваното МПС от ляво на дясно по надлъжната му ос и губи сцепления на задните
гуми върху пътното платно и създава опасност за останалите участници в движението.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното: Не се спори, че на посочената дата, време и място жалбоподателят е
управлявал посоченото МПС, негова собственост. Видно от показанията на свидетелите Д.
И. и М. А., участвали в проверката в длъжностното си качество, като водач на МПС,
жалбоподателят се е движил по ул. „Цар Иван Асен II“ с видимо превишена скорост, завил
наляво по улица „Осми март“ след което продължил надясно по ул. „ДобруД.“. Със
служебния автомобил последвали управлявания от жалбоподателя лек автомобил и лично
възприели отклоняването на автомобила от нормалното праволинейно движение – поради
предприето от водача рязко повишаване оборотите на двигателя, задните задвижващи
колела се превъртали/ поднасяли и плъзгали управляваното МПС от ляво на дясно по
надлъжната му ос в отклонение от правата линия, автомобилът навлизал в лявата лента на
пътното платно и рязко се връщал в дясната; тъй като патрулиращите мл. авконтрольор и
пол.служител и дв. от състава на РУ – Кубрат лично възприели въртенето на гумите и
завъртането на автомобила, създаващо опасност за останалите участници в движението, св.
И. подал светлинен и звуков сигнал на водача да преустанови движението за извършване на
проверка – поискал му необходимите за целта документи, обяснил какво нарушение е
извършил, при което Б. Н., в присъствието на спътницата си – младо момиче, сам дал
сведение, че е дрифтил, защото така му е приятно да кара.
Св. Д. И. съставил АУАН, предявил го на водача, който заявил, че няма възражения, а
въз основа на него АНО е издал обжалваното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
настоящото производство доказателства.
Макар и с жалбата да оспорва установените от АНО факти и обстоятелства,
жалбоподателят не сочи и не установява с годни доказателствени средства осъществяването
на факти и обстоятелства, различни от установените в хода на воденото срещу него
административнонаказателно производство.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от
2
ЗАНН и от лице, което има право на жалба.
Разгледана по същество е неоснователна.
При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, правилно е приложен и материалния
закон.
От показанията на актосъставителя и на св. М. А. – очевидец, присъствал при
установяване на нарушението, се установява съвсем ясно и недвусмислено, че
жалбоподателят с поведението е нарушил разпоредбата на чл. 104б т. 2 от ЗДвП, съгласно
която на водачите на МПС е забранено да ползват пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. Нарушението произтича от това, че вместо да се включи по законосъобразен начин -
съобразно чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 2, т. 4, и особено чл. 25, ал. 1 от ЗДвП от кръстовище от
ул. „Осми март“ към ул. „ДобруД.“, същият е нарушил проволинейното движение на
автомобила - извършил е рязка маневра, като преднамерено е извел МПС-то извън контрол
чрез рязко повишаване оборотите на двигателя, в следствие на което задните задвижващи
колела се превъртали/ поднасяли и плъзгали управляваното МПС от ляво на дясно по
надлъжната му ос в отклонение от правата линия, автомобилът навлизал в лявата лента на
пътното платно и рязко се връщал в дясната, довело до загуба на сцепление на гумите –
дрифт. Именно това необичайно и рисково поведение е привлякло вниманието на този
свидетел и на актосъставителя, патрулиращи в изпълнение на служебните си задължения на
ул. „Осми март“ в централната част на града, и съвсем естествена и логична е реакция им да
извършат проверка по отношение на жалбоподателя. Следва да се посочи, че пътищата,
отворени за обществено ползване с предназначени единствено за превоз на хора и товари, а
не и за подобни прояви, които освен всичко друго могат да бъдат окачествени и като
квалифицирано хулиганство по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
От поведението на жалбоподателя, т. е. признаците от обективна страна не оставя
никакво съмнение, че деянието по чл. 175а ал. 1, ал. 1 пр. 3 от ЗДвП е извършено умишлено
при форма вината пряк умисъл, най-малко защото са налице последователни нарушавания
на устойчивостта на автомобила, именно по този начин, като за съставомерността на
нарушението е достатъчно в случая той да е извършил само едно такова, съчетано и с
умишлено форсиране на двигателя.
Неоснователни и недоказани са заявените от жалбоподателя възражения, че не е
извършил предявеното му нарушение.
С оглед изложеното, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя и правилно е приложена санкционната норма на чл. 175а ал.
1 пр. 3 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Санкцията е от характера на абсолютно определените и размерът и не зависи от
волята на АНО и съда.
3
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да
бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.
Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:


ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 223-0290-000326/ 07.09.2023 г.,
изд.от Г.Г., като началник група към ОДМВР - Разград, РУ – Кубрат, упълномощен с МЗ №
8121з-1632/ 02.12.2021 г., с което на Б. Н. Н., ЕГН ********** от ** е наложено
административно наказание: глоба в размер на 3 000.00 (три хиляди) лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12(дванадесет) месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3
от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП - на 29.08.2023 г. около 02.40 часа,
в град Кубрат по улица „ДобруД.“ в посока изход за гр. Тутракан, като водач на собствен
лек автомобил „БМВ“, модел 320Д, с рег. № **, нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП – не
използва пътя отворен за обществено ползване по предназначение за превоз на хора и
товари, а умишлено извежда автомобила извън контрол (дрифт) като рязко повишава
оборотите на двигателя, с което превърта задните задвижващи колела като плъзга
управляваното МПС от ляво на дясно по надлъжната му ос и губи сцепления на задните
гуми върху пътното платно и създава опасност за останалите участници в движението, като
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС – Разград в 14 – дневен срок
от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
4

Съдържание на мотивите Свали мотивите

за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, образувано по жалба на Б. Н. Н.,
ЕГН ********** от **, срещу НП № 23-0290-000326/ 07.09.2023 г., изд.от Г.Г., като
началник група към ОДМВР - Разград, РУ – Кубрат, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/
02.12.2021 г., с което му е наложено административно наказание: глоба в размер на 3 000.00
(три хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12(дванадесет) месеца,
на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП, за извършено на 29.08.2023 г. около 02.40
часа, в град Кубрат по улица „Добруджа“ в посока изход за гр. Тутракан, като водач на
собствен лек автомобил „БМВ“, модел 320Д, с рег. № **, нарушение по чл. 104б, т. 2 от
ЗДвП – не използва пътя отворен за обществено ползване по предназначение за превоз на
хора и товари, а умишлено извежда автомобила извън конрол(дрифт) като рязко повишава
оборотите на двигателя, с което превърта задните задвижващи колела като плъзга
управляваното МПС от ляво на дясно по надлъжната му ос и губи сцепления на задните
гуми върху пътното платно и създава опасност за останалите участници в движението. С
жалбата си оспорва издаденото НП, твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения; оспорва приетата за
установена от административнонаказателния огран фактическа обстановка, претендира
отмяната му.
Въззиваемата страна не се явява и не се представлява; не ангажира становище по
жалбата.
Районна прокуратура – Разград, ОО – Кубрат, уведомена, не изпраща представител.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и посочените в жалбата отменителни основания, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:С цитираното НП на Б. Н. Н., ЕГН **********, е
наложено административно наказание: глоба в размер на 3 000.00 (три хиляди) лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12(дванадесет) месеца, на основание
чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП - на 29.08.2023 г.
около 02.40 часа, в град Кубрат по улица „Добруджа“ в посока изход за гр. Тутракан, като
водач на собствен лек автомобил „БМВ“, модел 320Д, с рег. № **, нарушение по чл. 104б, т.
2 от ЗДвП – не използва пътя отворен за обществено ползване по предназначение за превоз
на хора и товари, а умишлено извежда автомобила извън конрол(дрифт) като рязко
повишава оборотите на двигателя, с което превърта задните задвижващи колела като плъзга
управляваното МПС от ляво на дясно по надлъжната му ос и губи сцепления на задните
гуми върху пътното платно и създава опасност за останалите участници в движението.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното: Не се спори, че на посочената дата, време и място жалбоподателят е
управлявал посоченото МПС, негова собственост. Видно от показанията на свидетелите Д.
И. и М. А., участвали в проверката в длъжностното си качество, като водач на МПС,
жалбоподателят се е движил по ул. „Цар Иван Асен II“ с видимо превишена скорост, завил
наляво по улица „Осми март“ след което продължил надясно по ул. „Добруджа“. Със
служебния автомобил последвали управлявания от жалбоподателя лек автомобил и лично
възприели отклоняването на автомобила от нормалното праволинейно движение – поради
предприето от водача рязко повишаване оборотите на двигателя, задните задвижващи
колела се превъртали/ поднасяли и плъзгали управляваното МПС от ляво на дясно по
надлъжната му ос в отклонение от правата линия, автомобилът навлизал в лявата лента на
пътното платно и рязко се връщал в дясната; тъй като патрулиращите мл. авконтрольор и
пол.служител и дв. от състава на РУ – Кубрат лично възприели въртенето на гумите и
завъртането на автомобила, създаващо опасност за останалите участници в движението, св.
И. подал светлинен и звуков сигнал на водача да преустанови движението за извършване на
проверка – поискал му необходимите за целта документи, обяснил какво нарушение е
1
извършил, при което Б. Н., в присъствието на спътницата си – младо момиче, сам дал
сведение, че е дрифтил, защото така му е приятно да кара.
Св. Д. И. съставил АУАН, предявил го на водача, който заявил, че няма възражения, а
въз основа на него АНО е издал обжалваното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
настоящото производство доказателства.
Макар и с жалбата да оспорва установените от АНО факти и обстоятелства,
жалбоподателят не сочи и не установява с годни доказателствени средства осъществяването
на факти и обстоятелства, различни от установените в хода на воденото срещу него
административнонаказателно производство.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН и от лице, което има право на жалба.
Разгледана по същество е неоснователна.
При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, правилно е приложен и материалния
закон.
От показанията на актосъставителя и на св. М. А. – очевидец, присъствал при
установяване на нарушението, се установява съвсем ясно и недвусмислено, че
жалбоподателят с поведението е нарушил разпоредбата на чл. 104б т. 2 от ЗДвП, съгласно
която на водачите на МПС е забранено да ползват пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. Нарушението произтича от това, че вместо да се включи по законосъобразен начин -
съобразно чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 2, т. 4, и особено чл. 25, ал. 1 от ЗДвП от кръстовище от
ул. „Осми март“ към ул. „Добруджа“, същият е нарушил проволинейното движение на
автомобила - извършил е рязка маневра, като преднамерено е извел МПС-то извън контрол
чрез рязко повишаване оборотите на двигателя, в следствие на което задните задвижващи
колела се превъртали/ поднасяли и плъзгали управляваното МПС от ляво на дясно по
надлъжната му ос в отклонение от правата линия, автомобилът навлизал в лявата лента на
пътното платно и рязко се връщал в дясната, довело до загуба на сцепление на гумите –
дрифт. Именно това необичайно и рисково поведение е привлякло вниманието на този
свидетел и на актосъставителя, патрулиращи в изпълнение на служебните си задължения на
ул. „Осми март“ в централната част на града, и съвсем естествена и логична е реакция им да
извършат проверка по отношение на жалбоподателя. Следва да се посочи, че пътищата,
отворени за обществено ползване с предназначени единствено за превоз на хора и товари, а
не и за подобни прояви, които освен всичко друго могат да бъдат окачествени и като
квалифицирано хулиганство по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
От поведението на жалбоподателя, т. е. признаците от обективна страна не оставя
никакво съмнение, че деянието по чл. 175а ал. 1, ал. 1 пр. 3 от ЗДвП е извършено умишлено
при форма вината пряк умисъл, най-малко защото са налице последователни нарушавания
на устойчивостта на автомобила, именно по този начин, като за съставомерността на
нарушението е достатъчно в случая той да е извършил само едно такова, съчетано и с
умишлено форсиране на двигателя.
Неоснователни и недоказани са заявените от жалбоподателя възражения, че не е
извършил предявеното му нарушение.
С оглед изложеното, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя и правилно е приложена санкционната норма на чл. 175а ал.
1 пр. 3 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца.
2
Санкцията е от характера на абсолютно определените и размерът и не зависи от
волята на АНО и съда.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да
бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.
3