Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Плевен, 23.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на седми декември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при
секретаря Петя Иванова като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр. д. № 7731 по описа за 2019 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно
основание чл. 344 ал. 1 т. 1- 3 от КТ.
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба
от Д.Р.Ц. *** против Т.Г. ***със седалище и адрес на управление
***. Ищецът твърди, че за периода
01.08.2013г. – 07.10.2019г. е работил при ответника като
***. Твърди, че на 07.10.2019г. му е връчена заповед, с която на основание чл.188 т.3 КТ е прекратено трудовото му правоотношение с налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“. Твърди, че в заповедта
било посочено, че в периода
16.07.2019-04.10.2019г. не се
явявал на работа, за което
на 14.08.2019г. са му поискани писмени
обяснения на 14.08.2019г. Твърди, че в заповедта
е посочено, че за периода 19.08.2019г. – 04.10.2019г. продължил
да не се
явява на работа, с което нарушил графика от 18.07.2019г. Ищецът твърди, че така
издадената заповед е незаконосъобразна. Твърди, че на 15.05.2019г. на ищеца била
връчена покана да даде обяснения
за неявяването му на работа
от 17.07.2019г. Твърди, че подал обяснения,
в които сочи, че се явявал
на работа и че на 19.07.2019г. е получил график, който противоречи на редица законови
изисквания. Твърди, че в заповедта било отразено, че през периода 19.08.2019 -
04.10.2019г. ищецът не се явявал на
работа. Твърди, че за периода
16.07.2019г. – 04.10.2019г. не са
му искани обяснения. Твърди, че такива не
са му искани
и за периода 19.08.2019г. –
04.10.2019г. Твърди, че по отношение неявяването
на работа от 17.07.2019г. – 14.08.2019г. е посочил
множество аргументи, които не са
оценени от работодателя. Твърди, че изготвения график за периода юни
2019 – 31.08.2019г. е незаконосъобразен, тъй като противоречи
на чл.142 ал.1 КТ, на
чл.127 ал.1 т.2 КТ, чл.275 ал.1 КТ. Твърди, че в случай на
незаконосъобразна заповед,
чл.283 КТ дава възможност на работника да
преустанови работата си и незабавно да уведоми прекия
си работодател. Твърди, че уведомил
работодателя си с молба от 12.06.2019г., в резултат на което
работодателят намалил трудовото му възнаграждение.
В заключение твърди, че не е извършил
нарушение на трудовата дисциплина, а е целял предотвратяване налагането на имуществени
санкции на работодателя. Отделно от това
твърди, че практика на работодателя
било да изплаща
допълнителни месечни трудови възнаграждения около 2000 лева месечно. Твърди, че през периода
01.01.2019г. – 15.07.2019г. такива не са му
изплащани, поради което претендира изплащането им в размер на около
13000 лева. Твърди, че не му
е изплащан и му се дължи и нощен
труд в размер на 11256 лева за
2814 часа. В заключение моли съда да постанови
решение, с което да отмени заповедта,
с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и да го възстанови
на заеманата преди уволнението длъжност. Претендира ответникът да му заплати
обезщетение за оставане без работа
в размер на 600 лева. Претендира заплащане на допълнителни
възнаграждения в размер на по 2000 лева
на месец, общо 13000 лева. Претендира заплащане на нощен труд
565 лева и извънреден труд 11256 лева.
Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че ищецът
не се е явявал
на робата повече от три
работни дни, като на 17.07.2019г. се явил за
кратко, но не започнал изпълнение
на трудовите си задължения, на 18.07.2019г. не се явил на
работа. На 1907.2019 се явил преди
началото на работния ден и получил график за работа и отново
напуснал работното си място. На
20.07.2019 до 14.08.2019г. не
се явявал на работа. На
15.08.2019г. получил покана
да даде обяснения,
които представил на 19.08.2019г. От 19.08.2019г. до 04.10.2019г. не се явявал на
работа. Твърди, че заповедта е законосъобразна и сочи практика на ВКС по идентичен случай.
Твърди, че от материална страна
заповедта също е законосъобразна, тъй като след извършена
проверка от страна на
***не били установени нарушения и работното време на ищеца е съобразено
с изискванията на закона. Поради това твърди, че
поведението на ищеца съставлява грубо нарушение на трудовата дисциплина.
Твърди, че ищецът е възразил писмено срещу графика
на 12.06.2019г., но не и срещу графика
от 18.07.2019г. като такова възражение подал едва с обясненията,
дадени на 15.08.2019г. Оспорва твърдения, че са налице
условия по чл.283 КТ.
Относно претенцията за неплатени трудови
възнаграждения като допълнителни такива оспорва като твърди,
че в трудовия договор, който е сключен в писмена форма сочи размера
на уговореното меж9ду страните трудово възнаграждение и договорените суми са изплатени.
В съдебно заседание страните
поддържат доводите си в исковата молба и отговора.
От
фактическа страна, съдът приема следното :
Не
се спори между страните, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжност
„*** – 12 и повече тона“.
Установява
се от представената Заповед на лист 10, че поради нарушение на трудовата
дисциплина, трудовото му правоотношение е прекратено със Заповед №
92/04.10.2019г. на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ. Установява се, че заповедта му
е връчена при отказ на 04.10.2019г.
Спорно
по делото е законосъобразно ли е наложено дисциплинарното наказание.
В
заповедта е отразено, че на 12.08.2019г., ръководителят на движение в
дружеството подал рапорт до управителя, че ищецът не се е явявал на работа за
периода 16.07.2019г. – 04.10.2019г. като за същия период не е представил
болничен лист. Също в заповедта е отразено, че на 14.08.2019г. ищецът бил
поканен от работодателя да представи писмени обяснения за неявяването си на
работа и на 18.08.2019г. такива обяснения били депозирани от ищеца. В заповедта
е отразено, че бил подаден втори рапорт от ръководителя на движение, в който
било отразено, че за периода 19.08.2019г. – 04.10.2019г. ищецът продължил да не
се явява на работа. За посочените нарушения, на ищеца било наложено
дисциплинарно наказание прекратяване на трудовото правоотношение.
Съдът счита, че при издаване на процесната заповед не са допуснати нарушения, които да
водят до нейната незаконосъобразност.
В
заповедта е отразено, че ищецът не се е явявал на работа за периода от
16.07.2019г. до 04.10.2019г. Обяснения са му изискани на 14.08.2019г. и такива
е дал на 18.08.2019г. В практиката си ВКС приема, че в случай, че работникът не
се явява на работа няколко последователни
работни дни, но продължава да не се явява и след покана за даване на
обяснения, то законността на дисциплинарното уволнение се преценява с оглед
изискванията на чл.193 КТ за дните до момента, в който работодателят е поискал
даване на писмени обяснения. В този смисъл е Р.№290/10.11.2014г. по гр.дело
№123/2014г. на IVг.о. Работодателят има право да
прецени кога да наложи дисциплинарното наказание и законодателят не го
задължава да наложи наказанието непосредствено след изискване и получаване на
обясненията му. В заповедта се сочат два рапорта, които касаят два периода.
Независимо, че са цитирани два рапорта, то само за първото нарушение –
неявяване на работа за периода 16.07.2019г. – 14.08.2019г. – са налице условия
за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Самата заповед
съдържа всички изискуеми реквизити, които я правят законосъобразна. Съдът
счита, че в случая оспорваната заповед не препраща към рапорта на ръководител
движение, защото самата тя съдържа всички елементи, които конкретизират
нарушението. Посочено е самото деяние на ищеца и нарушението, което
осъществява. Деянието е описано точно и конкретно и дава възможност на
работника да се запознае с него и не ограничава правата му. Затова и
работодателят не е имал задължение да запознае ищеца с процесните
рапорти. В случай, че в заповедта бе отразено само, че съгласно рапорт до
управителя, ищецът е извършил нарушение, за което му се налага дисциплинарно
наказание, то тогава би могло да се приеме, че заповедта препраща към друг
документ и в такъв случай, би следвало работникът да е запознат с него. Настоящият
случай не е такъв и съдът приема, че работодателят не е имал задължение да
запознае работника с цитираните в заповедта рапорти. Неявяването на работа за
периода 16.07.2019г. до 14.08.2019г. е достатъчно тежко нарушение, което да
обуслови налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Ищецът
твърди, че графикът му за работа е незаконосъобразен, поради което не следва да
го изпълнява и затова не се явил на работа. Съдът приема, че тези негови
твърдения са несъстоятелни с оглед извършената проверка от ***. В тази връзка
по делото е представено писмо от Областна ***с Изх.№ 19086501/17.10.2019г., в
което се сочи, че по повод сигнал е извършена проверка в дружеството ответник
за спазване на трудовото законодателство. При проверката е изискана
документация от дружеството във връзка с трудови възнаграждения, работно време
и почивки, както и провеждане инструктажи. Сочи се, че при проверката не са
открити нарушения.
Ищецът
твърди, че отказал да изпълни курсове, защото на автомобила не бил извършен
реален технически преглед, а на него самия като водач също не бил извършен
медицински преглед. Твърди, че в такъв случай законът дава право на работника
да преустанови работа, поради възникнала сериозна и непосредствена опасност за
живота или здравето му. Съгласно разпоредбата на чл.283 КТ, Работникът или
служителят има право да откаже изпълнението или да преустанови работата, когато
възникне сериозна и непосредствена опасност за живота или здравето му, като
незабавно уведоми прекия ръководител. Този текст регламентира правото на
работника да откаже изпълнението на възложена работа, в случай че са нарушени
изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, какъвто извод следва
и от систематичното място на разпоредбата. Опасността е сериозна, когато
настъпването й може да породи тежки неблагоприятни последици за живота и
здравето на работника. Тя е непосредствена, когато настъпването й е близко
предстоящо и се дължи единствено на наличието на нарушено изискване
здравословните и безопасни условия на труд. Разглежданата хипотеза не е такава,
доколкото не е установеното условията, при които е следвало да работи ищеца да
са несъвместими с тези, обуславящи здравословните и безопасни условия на труд. Ищецът
не доказа твърденията си, че на автомобила не е бил извършен технически
преглед, а на него не е извършен медицински преглед, нито е представил
доказателства да е уведомил прекия си ръководител за това. При така събраните
доказателства, съдът приема този довод на ищеца за несъстоятелен.
При налагането на дисциплинарното наказание
работодателят е съобразил императивната разпоредба на чл.195 ал.1 от КТ, която предвижда
определени изисквания към съдържанието на заповедта за уволнение. Касае се за
задължителни реквизити, каквито са сведения относно нарушителя, конкретното
нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на
извършване на нарушението, видът на наложеното наказание и правното основание,
въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Заповедта следва да е
мотивирана, тъй като страните в това трудово правоотношение са равнопоставени. В случай, че липсва някой от изискуемите от
закона реквизити, то тази липса не може да бъде санирана
в съдебното производство.
Оспорваната заповед съдът счита, че отговаря на
посочените по- горе изисквания. В същата подробно е описано съдържанието на твърдяното
от работодателя нарушение на трудовата дисциплина. В заповедта е посочен
времевия период, в който ищецът не се я явявал на работа, а именно от
17.07.2019г. до датата на която са му изискани обяснения – 14.08.2019г. Преди
налагане на наказанието, работодателят му е изискал обяснения, с което е
изпълнил процедурата, която изисква закона.
При така изложеното, съдът приема, че обжалваната
заповед е законосъобразна, законът предвижда за извършеното нарушение налагане
на наказание уволнение, а при налагане на наказанието са спазени изискванията
на закона.
Акцесорен характер имат предявените искове по чл.344 ал.1 т.2 и
т.3 КТ. Неоснователността на предявения иск за отмяна на заповедта води до
неоснователност на претенциите по по т.2 и т.3, а
именно да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и да бъде
осъден ответника да му заплати обезщетение за оставане без работа за периода
07.10.2019г. – 11.11.2019г. в размер на 600 лева.
По отношение
на претенцията за заплащане на допълнително възнаграждение за периода 01.01.2019г. – 15.07.2019г. в размер на 13000 лева за
реализирани курсове, за награди, за складова заработка,
бонус график и контейнери.
В представения трудов договор е отразено, че трудовото
възнаграждение на ищеца е в размер на 638 лева. Посочено е, че допълнителното
му възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е в размер на 0% и 0
лева. Посочено е, че работникът работи на пълно работно време, на осемчасов
работен ден, при петдневна работна седмица. Видно е, че никъде в трудовия
договор страните не са договаряли допълнително заплащане за реализирани курсове,
складова заработка, бонус график и контейнери. По
делото не се събраха доказателства в подкрепа на твърденията в исковата молба.
В показанията си свидетелят ***заяви, че всеки шофьор идва на работа два часа
преди курса, а приключването на курса никога не е било по график. Твърди, че
товаренето на камионите е извършвано от самите шофьори по нареждане на ***.
Заяви също, че заплатата, която са получавали не е била никога 600 лева, а
около 2000 лева, като заплащането е било според броя на курсовете. Твърди също,
че част от заплатата си получавали на ръка, а не по банков път. За периода от
01.12.2016г. до 04.10.2019г. свидетелят не знае какви суми е получавал ищеца
като бонуси, тъй като всеки си е водил сметките сам. Заяви, че не знае дали
ищецът е спазвал графиците и дали е товарил и разтоварвал камиона си. Никъде в
писмените доказателства не се сочи, че ищецът е участвал в товаро-разтоварната
работа. Такива задължения няма и в длъжностната характеристика, представена по
делото.
В показанията си свидетелката ***заяви, че шофьорите
на ответното дружество извършват превоза на стоки и товари на ***, където е
работила. Заяви, че шофьорите са идвали на рампа около 10 – 20 минути преди
тръгване, но не и един – два часа по- рано. Свидетелката заяви, че камионите се
товарят от сортировачите, на които това им влиза в задълженията. В показанията
си твърди, че възнаграждението на шофьорите е заплащано по банков път. Заяви
също, че пари на ръка са давани, когато е нужно да се купи нещо за камиона или
за храна, като включително е имало случаи и тя лична да ходи да купува храна.
При така събраните писмени доказателства и свидетелски
показания, съдът приема, че не се установи по безспорен и категоричен начин
през периода 01.01.2019г. – 17.07.2019г. ищецът да е
пристигал за всеки курс два часа по- рано. Не се установи за същия период
ищецът да е реализирал повече курсове, за които да му се дължи заплащане на
допълнително възнаграждение, нито за награди или складова заработка,
бонус график или контейнери, както се сочи в исковата молба. При така
изложеното, съдът приема, че не се доказа предявения иск за заплащане на допълнителни
трудови възнаграждения в размер на 13000 лева нито по основание, нито по размер,
поради което искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По отношение на претенцията за заплащане на нощен труд
с цена 565 лева и извънреден труд с цена на
иска 11256 лева съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза. От
заключението на вещото лице се установява, че за процесния период от три години
преди завеждане на исковата молба – ноември 2017г. до месец юни 2019г. по
ведомости, работодателят е заплатил на ищеца 2984 часа.
За същия период, вещото лице е установило, че по данни
от тахошайбите, ищецът е :
управлявал автомобила 1509,07 часа,
извършвал е други дейности, които също са отчетени от тахошайбите 142,51 часа, и
е имал почивки по време на пътуване, които също са
отчетени от тахошайбите 1376,22 часа.
Съгласно чл.7 от Наредба за организацията на работното
времена лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, при изчисляване продължителносттта
на работното време на транспортните работници се отчита времето от началото до
края на работата, през което транспортния работник е на работното си място,
упражнява своите функции или дейности и е на разположение на работодателя. За
работно място Наредбата сочи в превозното средство, както и на всяко друго
място, на което се извършват дейности, свързани с транспортирането в изпълнение
на служебните задължения. Посочено е също, че във времето на разположение,
което е част от работното време се включват и периодите на почивка, през които
транспортния работник не е задължен да бъде на работното си място, но трябва да
бъде в състояние да отговаря на всички повиквания, за да започне да управлява,
да възобнови управлението или да извърши друга работа.
Тоест, при тези цитирани разпоредби, съдът приема, че
времето на почивка и други дейности, отчетени от тахошайбите,
следва да се включат в работното време на ищеца и с оглед заключението съдът
приема, че ищецът е заработил 3038,99 часа, от които са му заплатени по
ведомости 2984 часа. Следва да се отбележи, че сборът на посочените компонентни
не е аритметичен сбор на цифрите, тъй като касае часове и минути. Поради това,
съдът използва изчисленията извършени от вещото лице в заключението.
Установява се от заключението, че за периода
11.2017-06.2019г., ищецът е заработил при петдневна работна седмица и осемчасов
работен ден 2984 часа, които са му заплатени по ведомост и с това е изпълнил
задълженията си по трудовия договор. Отделно от това, се установява, че не му е заплатено по ведомости заработката от 2984 часа до 3038,99 часа, която е реално
отработено време, установено от тахошайбите.
Разликата над нормата се явява извънреден труд, за който на ищеца се дължи
заплащане. За този извънреден труд, съдът приема, че искът е доказан по
основание и следва да бъде уважен.
По отношение на нощния труд, в заключението вещото
лице е изчислило, че по тахошайбите, ищецът е положил
823,65 часа нощен труд, за който му у заплатено по 0,25 лв
на час, но не е преизчислен с коефициент от 1,143. Ако бъде преизчислен,
каквото е изискването на чл.9 НСОРЗ, то следва като заработени да бъдат
прибавени още 261,261 часа. Съдът счита, че и тази
претенция е доказана по основание.
В заключението си вещото лице е установило стойността
на положения извънреден и нощен, че е в размер на 4948,92 лева, до който размер
е доказана и претенцията на ищеца, като за разликата до 11821 лева искът се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските: Ищецът е представил списък за разноски
за 600 лева адвокатско възнаграждение. Ответникът претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 1548 лева и 200 лева за експертиза. Съдът счита, че
в този размер адвокатското възнаграждение не е прекомерно, тъй като се касае за
значителна фактическа и правна сложност
на делото, както и за искове с голям материален интерес. На страните се дължат
разноски по компенсация. Предявени са искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ,
както и за трудово възнаграждение и за извънреден и нощен труд. Съдът приема,
че са предявени три вида искове, и тъй като в договорите за правна помощ не се
сочи, какво възнаграждение е договорено по всеки иск, съдът приема, че страните
са договорили равни възнаграждения – на ищеца по 200 лева на иск, а на
ответника по 516 лева.
По исковете за отмяна на заповедта, възстановяване на
заеманата длъжност и заплащане на обезщетение, ищецът дължи разноски на
ответника в размер на 516 лева. Ответникът не дължи разноски на ищеца.
По претенцията за заплащане на трудово възнаграждение
в размер на 13000 лева, която съдът счита, че е неоснователна, ищецът дължи а
ответника разноски в размер на 516 лева за адвокатско възнаграждение и половината от депозита за вещо лице, а
именно 100 лева.Ответникът не дължи разноски на ищеца.
По претенцията за заплащане на нощен и извънреден труд
в общ размер на 11821,00 лева, съдът приема, че е доказан до сумата 4948,92
лева и е неоснователен за сумата от 6872,08 лева. Разноските на ищеца са в
размер на 88,73 лева.(4948,92 / 11821,00 х 200 ) Разноските на ответника са 358,10 лева.
(6872,08/11821,00 х 616 ) Към разноските за адвокатско възнаграждение следва да
се добави и депозита за вещо лице. По тази претенция по компенсация, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника разликата в размер на 269,37
лева.
По сметка на РС Плевен, ответникът следва да заплати
държавна такса върху уважената част на иска в размер на 197,95 лева, както и 120,07
лева за депозита за вещо лице по първоначално допуснатата експертиза.
По горните съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от Д.Р.Ц. с ЕГН **********,*** против „***със седалище и адрес на
управление ***, искове както следва:
-иск с правно основание
чл.344 ал.1 т.1 от КТ, с който се иска да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № 92/ 04.10.2017г.
на управителя на ответното дружество;
-иск с правно основание
чл.344 ал.1 т.2 от КТ, с който се иска да бъде възстановен ищецът на заеманата
преди уволнението длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил- 12 и повече
тона”, и
-иск с правно основание
чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ, с който
се иска в полза на ищеца да бъде присъдена сумата от 600,00 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа за периода от 07.10.2019г. до 11.11.2019г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от Д.Р.Ц. с ЕГН **********,*** против „***със седалище и адрес на
управление ***, иск с правно основание чл.242 КТ и цена 13000 лева за заплащане
на трудово възнаграждение за реализирани курсове, за награди, за складова заработка, бонус-график контейнери за периода 01.01.2019г. – 15.07.2019г.
ОСЪЖДА „***със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Д.Р.Ц. с ЕГН **********,*** на основание
чл.261 и чл.261 КТ сумата от 4948 лева, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, представляваща
възнаграждение за положен нощен и извънреден труд за периода 01.12.2016г. –
04.10.2019г. като за разликата до 11821 лева, включваща 565 лева нощен труд и
11256 лева извънреден труд, ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д.Р.Ц. с ЕГН **********,***
да заплати на „***със седалище и адрес на управление *** разноски в размер на 1401,37
лева.
ОСЪЖДА „***със седалище и
адрес на управление *** да заплати по сметка на ПлРС
държавна такса върху уважената част на исковете в размер на 197,95 лева,
както и 120,07 лева за депозит за
вещо лице по първоначално допуснатата експертиза.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: