Р Е Ш Е Н И Е
№ 1437
25.06.2020 година град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На единадесети юни
през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
и при секретаря Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 1151 по
описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.310 от ГПК и е
образувано по повод искова молба от Д.Т.Ч.
с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Г.К.М. и адв.
Д.И.К., против Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“-
град София, бул. „Ген. Н. Скобелев“ №21, представлявана
от Директора, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 200 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд от
200 часа за периода от 17.02.2017 година до датата на подаване на исковата
молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й плащане.
Исковата молба е основана на следните фактически
твърдения:
Ищецът излага, че е държавен служител на
длъжност „инспектор трета степен“
-главен надзирател в затвор първа категория - затвор Бургас и заема тази длъжност през последните три години. В
исковата молба ищецът излага довод, че съгласно ППЗИНЗС нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в ГДИН и
териториалните й служби е 8 часа дневно
и 40 часа седмично при 5 – дневна работна седмица. Посочено е, че съгласно чл.16 от ППЗИНС
работното време включва: работните часове в рамките на установеното работно
време, удълженото работно време, времето за инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд и дежурство, времето за физиологична почивка, времето за
отдих, времето за хранене, фактически извършената работа по време на
разположение, времето за провеждане на професионално обучение и времето за
дежурство. На следващо място в исковата молба е посочено, че със Заповед № 453/14.08.2014 година Началника на затвора
Бургас е определил за дежурните главни надзиратели режим на работа при 24
часови смени, с начало на работния ден 8,00 часа и край на работния ден 8,00
часа на следващия ден. В същата заповед
/т.9/ е определен начален момент на ежедневните инструктажи, който е петнадесет
минути преди работното време и в
исковата молба е конкретизирано в какво се изразява инструктажа. В тази насока
е посочено още, че практически дежурството започна с дейности преди инструктажа
и завършва с изпълнение на всички дейности по сдаването му, които също са
описани.
Предвид изложеното по – горе в исковата молба е
направено обобщение, че практически за всеки един главен надзирател, назначен
за дежурен, изпълнението на задълженията
започва с явяване на работното място в затвора в 7,15 часа. До 7,30 часа той се
привежда в съответствие с изискванията за униформено облекло и външен вид. Тази
подготовка се извършва в сграда, различна от мястото за инструктажа. В 7,30 часа той се
явява на работното си място и заедно с предходния дежурен се запознава с
обстановката, набелязват се мерките за преодоляване на възникнали нередности. В
7,45 часа участва в или лично провежда инструктажа на състава, включен в наряд.
В 8,00 часа встъпва в дежурство, а на другия ден в 8,00 часа отстъпва от
дежурство. Дейностите по проверката, съставянето на докладите, отвода и
приемането на докладите от началника на затвора продължават до 9,00 часа.
В исковата молба е посочено, че тези задължения
се регламентирани в чл. 305, ал.1, чл.314, чл. 318 и други от ППЗИНС. По силата на закона /чл. 314
и чл.316/ посочените дейности следва да се извършват извън времето
за дежурството.
Предвид изложеното по – горе е посочено, че
практически ищецът се явява в изпълнение на работните си задължения 45 минути
преди встъпване в дежурство и остава след това дежурство 60 минути за
изпълнение на посочените задължения. Със
Заповед № Л – 2271/2019 година на Гл. директор на ГДИН е разпоредено
времето за подготовка и провеждане на
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд да е в рамките на 30
минути, както и това време да се включи в отработеното време и да формира
възнаграждение. Със Заповед № Л – 2788/2019 година е отменена предходната
заповед, но е определена същата продължителност на времето за подготовка и
провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд.
Ищецът твърди, че през посочения в исковата
молба период многократно е назначаван в наряд и е изпълнявал дежурства. Отработеното
време в изпълнение на посочените по – горе задължения не е отчитано, а след
11.05.2019 година от отработеното време е приспадан половин час. Такива
дежурства са давани както през делнични, така и през празнични дни.
В исковата молба са приложени писмени
доказателства.
В преклузивния
едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ ,
чрез пълномощника си инспектор Тодор Чанев – старши юрисконсулт в Областна
служба „Изпълнение на наказанията“ - град Бургас, дава писмен отговор на
предявения иск, в който посочва, че искът е допустим, но неоснователен. В тази
насока излага, че след законодателна промяна на чл.305, ал.1 /отм. ДВ, бр.20 от
07.03.2014 година/, е отпаднало изискването назначените в наряд да се явяват в
поделението 15 минути преди определеното за инструктаж време. На следващо място
е посочено, че съгласно заповед на Министъра № ЧР – 05-120/21.04.2017 година
полагането на допълнителен труд над 70 часа на тримесечие е само с изрично
съгласие на служителя, а съгласно т.31.2 от тази заповед недаването на съгласие
не е основание да се търси дисциплинарна отговорност. От името на ответника не е оспорено
твърдението, че времето за инструктаж представлява работно време и следва да се
заплаща като отработено време. На следващо място е посочено, че времето за
почивки, които са конкретизирани, не се отчитат като работно време. Отразено е,
че считано от 27.06.2014 година, съгласно чл.187, ал.5, т.2 и ал.7 от ЗМВР, се
заплаща извънреден труд по 70 часа на тримесечие за служители, работещи на
смени. Над тези часове положенията извънреден труд не се компенсира, тъй като е
отменена нормата на чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР за компенсиране с допълнителен
отпуск за отработено време над 50 часа.
В писмения отговор са посочени доказателства и е
дадено становище по доказателствените искания от
името на ответната страна.
В исковата молба и писмения отговор са изложени
подробни фактически твърдения и правни доводи.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалните
си представители, поддържа предявения иск. Сочат доказателства и предприемат
изменение на размера на предявения
иск. В заседание по същество на
спора и в писмени бележки излагат
подробни доводи за основателност и доказаност
на предявения иск.
В съдебно заседание ответната страна, чрез
процесуалните си представители – юрисконсулт и директор на затвор в Бургас,
поддържат становището по предявения иск, дадено в писмения отговор. Посочват,
че служители, назначени в комисия, са установили какво е времето, необходимо за
инструктаж и сдаване на дежурство. В съдебно заседание процесуалните
представители на ответниците сочат
доказателства. В заседание по същество и
в писмени бележки молят съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск. Прави възражение за
прекомерност на платения адвокатски хонорар.
В съдебно заседание е прието изменение на иск,
който за главница, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд,
е 3 267, 81 лева за 362, 50 часа
положен труд, извън времето за дежурство за периода, описан в исковата молба.
По материално правната квалификация на
предявения иск, настоящият състав приема, че искът е с правно основание чл.19
от ЗИНС вр.
чл. 187, ал.5 от ЗМВР и е за заплащане на извънреден труд за периода от
17.02.2017 година до 16.02.2017 година, който е деня, предхождащ датата на
подаване на исковата молба.
От събраните по делото
доказателства, предвид и становището на страните по фактите, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че
ищецът Д.Т.Ч. заема длъжността „инспектор трета степен“ -главен надзирател в затвор първа
категория - затвор Бургас през
последните три години.
За
установяване на твърденията на ищеца за времето, необходимо на главния
надзирател за подготовка за провеждане на инструктаж, участие в инструктаж,
провеждане на инструктаж от ищеца и дейностите по сдаване на дежурство, по делото
като свидетел е разпитан Т.В.С., заемащ длъжността главен надзирател в затвора
в Бургас, а по искане на ответната страна, с оглед възможността за провеждане
на насрещно доказване е допуснат свидетеля Д.Д.М.,
заемащ длъжността началник сектор „Надзорно – охранителна дейност“.
Като
писмено доказателство е приета Заповед № 436
от 01.07.2019 година на Начални на затвора в Бургас старши комисар
Бранимир Мангъров, в която е наредено времето,
необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от смяна или дежурство в Затвор Бургас и ЗО да е в рамките на 30
минути, както следва: за затвора при 24 и 12 часови дневни смени 30 минути, за затвора, при 12 часови нощни смети и 8 часови смени и всички временни постови по
чл.309, ал.3, т.4 от ППЗИНЗС – 15 минути. С тази заповед са регулирани са и
други хипотези, които не са относими към предмета на
настоящото производство. Не е спорно по делото, че времето, посочено в
заповедта за дейностите, е определено от комисия, назначена от началника на
затвора, в която са били включени двамата свидетели, но протокола е подписан от
свидетеля Д.Д.М., заемащ длъжността началник сектор
„Надзорно – охранителна дейност“, но не и от свидетеля Т.В.С., заемащ
длъжността главен надзирател в затвора в Бургас. Свидетелят е участвал в друга
комисия, от която също е изготвен протокол, в който е посочено друго
времетраене на описани в него дейности. По повод изготвения протокол свидетелят
Д.Д.М. посочва, че стойностите, отразени в него
относно времетраенето на различните дейности са посочени след ежедневно засичане
на всички работни смени.
От
показанията и на двамата разпитани по делото свидетели се установява, че
инструктажът, считано от месец август 2019 година започва в 7,50 часа сутрин и
продължава до 8,00 часа. Показанията на
свидетеля Т.В.С. са за това, че преди
посочената дата инструктажът е започвал в 7,45 часа. От показанията му се установява, че отива на
работното си място в 7,45 часа и до 7,30 часа се превежда във форма,
включително като се преоблича и ходи до
специално помещение, за да остави храната си. След това, от 7,30 часа до 7,45
часа часа се запознава с оперативната обстановка, а след това, както беше
посочено, се запознава с инструктажа. Уточнява, че необходимостта от разясняване на
оперативната преди инструктажа е обоснована с това, че когато той се провежда
изясняването на оперативната обстановка е общо, а и има неща, които не следва
да се казват на надзирателите. След това от 8,00 до 8,15 часа застъпващият
наряд приема постовете си.
Относно
времетраенето на дейностите, които следва да извърши един главен надзирател
след приключване на дежурството, той посочва, че отвода приключва в 8,30 часа,
от 8,30 часа до 8,45 чака се пишат докладни до началника и в 8,45 часа е
сдаването при началника.
Свидетелят
Д.Д.М. посочва, че след смяната на постовете
надзирателите се събират в залата за инструктаж и около 8,15 – 8,20 часа
приключва работната им смяна. След това се докладва дежурството при началника
на затвора.
Видно от
отразяването в протокола, подписан от свидетеля Т.В.С. той е посочил, че
сдаването и приемането при началника на затвора отнема 15 минути.
Предвид
посочените по – горе доказателства настоящият състав приема, че при съвкупната
им преценка, може да бъде направен извод, че инструктажът започва в 8,50 часа
от август 2019 година, а преди това е започвал в 8, 45 часа, който факт не е
спорен по делото. Относно времето, необходимо за изпълнение на служебните
задължения след дежурство, настоящият състав приема, че не е установено при
условията на пълно и главно доказване, че за целия исков период, необходимото
време е било един час и той си е тръгвал от работното място в 9,00 часа сутрин.
Установява се, че необходимото време е
най- малко 15 -20 минути, както самият свидетел е посочил в подписания от него
протокол. Дейностите по присъствие при
приемане на зоните за повишена сигурност
и сдаване на постовете се осъществяват в работното време /след 8,00
часа/, както приема за установено
настоящият състав от неговите показания.
Както беше посочено не може да се приеме, че е доказано по несъмнено начин полагането
на труд, извън установеното работно време, повече от установените 30 минути, за
които е издадена Заповед № Л -2788 от 14.06.2019 година на Главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ в частта относно затвора в Бургас, в която е
посочено, че е в сила от 01.07.2019 година, от за целия период, за който е
предявени иска. С такъв предмет на
регламентация е и Заповед № 436 от
01.07.2019 година, издадена от Началник на затвора в Бургас. Двете заповеди са
приети като писмени доказателства по делото.
При тази
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 16а ППЗИНЗС е регламентирано, че
нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В чл.16е, т.3 от ППЗИНС е посочено, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство.
Следва да бъде посочено,
по повод съставения протокол с участието на свидетеля Т.В.С., че запознаване с документация в дежурната
стая не е включено в хипотезата на
чл.16е от ППЗИНЗ. Запознаването с оперативната обстановка е включено в
инструктажа, което не е спорно.
Съгласно чл.305 от ППЗИНЗС назначените в наряд се явяват
в поделението в определеното
за инструктаж време, годни да
изпълняват служебните си задължения. В ал.2 е
посочено, че застъпващите в наряд трябва да бъдат облечени
в установената униформа и снаряжение и да имат спретнат външен
вид. Поради
това не следва да бъде възмездено като
извънреден труд времето, отделено от ищеца за привеждане в съответствие с
изискванията за униформено облекло.
Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В ал. 2 е посочено, че за държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при
специфични условия и рискове за живота
и здравето, се установява намалено работно време. Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени
– сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. Поради спецификата на дейността в Медицинския институт на МВР може да се
определя и 6-часова смяна.
При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. (4) За държавните служители
в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите на смени,
се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните
си задължения и след изтичане на
редовното работно време. (5) Работата извън
редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира със: 1. допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни
дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни – за служителите
на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.(6) Извънредният труд по ал.
5 се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Извънредният труд
не може да
надвишава 70 часа на тримесечен период
и 280 часа годишно.
В случая не е спорно, установява се и от заключението на вещото
лице, че ищецът е полагал труд на 24- часови смени, както е отразено и в
експертизата. Вещото лице е посочила, че
от 01.07.2019 година започва отчитане и изплащане на времето, необходимо за
подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
смяна и дежурство или в рамките до 30
минути при 24 – часови и 12 –часови дневни смени в затвора и 15 минути при 12 часови нощни смени
и при 8 – часови смени в затвора в Бургас и всички временни постове във външни
болници. В заключението е отразено, че по тази причина следва да бъдат приспаднати от претенцията на
ищеца отчетените и платени от ответника по 30 минути за 31 броя 24 – часови
смени, равно на 15 часа и 30 минути, за 2020 година следва да бъдат приспаднати
по 30 минути за 10 смени, равно на 5 часа.
Предвид установеното по –
горе относно това, че следва да се приеме за установено, че е налице хипотеза
на чл.16е от ППЗИНЗС по отношение на посочените дейности, извършвани в рамките
на 30 минути, настоящият състав приема, че за периода от 01.07.2019 година до датата на подаване на
исковата молба на 17.02.2020 година задълженията са погасени, а за разликата до
претендираните 1 час и 45 минути извънреден труд на всяка 24 – часова смяна
искът следва да бъде отхвърлен.
Следва да бъдат присъдени неизплатените
трудови възнаграждения за положен труд извън 24 – часовите смени за периода от 17.02.2017
година до 30.06.2019 година.
Вещото лице не е имало за
задача да направи изчисленията на тази
база, но на основание посочените от нея данни следва да бъдат направени
следните изводи:
За 2017 година, от
17.02.2017 година до 31.12.2017 година, ищецът е положил общо 61 смени от по 24
часа. Средното почасово възнаграждение, увеличено със 150 % /съгласно методиката, по която се изплаща извънредния
труд при ответника/ е в размер от 8, 54 лева на час. При това положение сумата 4,27
лева /стойността на 30 минути/ следва да
бъде умножена по броя на дежурствата – 61. Задължението за посочения период е
260,47 лева. Следва да се приеме, че за този период ищецът е положил дежурство
по време на официален празник два пъти, за което за 2017 година се следват 2,
85 лева на час или за по половин час за всяко едно дежурство съответно в размер
от 1,43 лева, които следва да бъдат прибавени към сбора от възнаграждението за
извънреден труд, за да стане увеличението
по време на официални празници двойно. Поради изложеното настоящият
състав приема, че за периода от 17.02.2017 година до 31.12.2017 година
възнаграждението за извънреден труд е в общ размер от 263, 32 лева за общо 30,5
часа извънреден труд, от които 1 час
в празнични и почивни дни.
За 2018 година, за периода
от 01.01.2018 година до 31.12.2018 година, ищецът е
положил 74 смени по 24 часа. Средното почасово възнаграждение, увеличено със
150 % /съгласно методиката, по която се
изплаща извънредния труд при ответника/ е в размер от 9,02 лева на час. При това положение сумата 4,51
лева а /стойността на 30 минути/ следва
да бъде умножена по броя на дежурствата – 74 . Задължението за посочения период е 333, 74 лева.
Следва да се приеме, че за този период ищецът е положил дежурство по
време на официален празник и почивни дни в четири дни /съгласно приложението от ТРЗ/ и
по правилото на чл.162 от ГПК възнаграждението за допълнително положен
извънреден труд следва да бъде определено в размер от 4,52 лева при възнаграждение от 3, 01 лева на час,
съгласно заключението на вещото лице, за общо 90 минути положен извънреден
труд. Поради изложеното настоящият състав приема, че за периода от 01.01.2018 година до 31.12.2018 година, възнаграждението за извънреден труд е в общ
размер от 338,26 лева за общо 37 часа извънреден труд, от който 90 минути в
празнични и почивни дни.
За 2019 година, за периода
от 01.01.2019 година до 30.06.2019 година, ищецът е
положил 35 дежурства по 24 часа. Средното почасово възнаграждение е в размер от
10,04 лева на час, средногодишно, поради което
за 17, 5 часа /сбор от тридесетте минути извънреден труд за дежурство/
задължението е в размер от 175, 86 лева.
Видно от справката от ТРЗ за първото и второто тримесечие на 2019 година
ищецът е положил труд в празнични и почивни дни в три дежурства. Видно от заключението
на вещото лице с увеличението от 50 %, което се прибавя към стойността,
посочена по – горе, е в размер от 3, 35
лева на час. В случая, тъй като при три 24 – часови дежурства са положени 90
минути извънреден труд общо следва на
посоченото основание да бъде платена сумата 5, 03 лева. Поради изложеното
настоящият състав приема, че за периода от 01.01.2019
година до 30.06.2019 година,
възнаграждението за извънреден труд е в общ размер от 180,89 лева за
общо 17,5 часа извънреден труд, от които 90 минути в празнични и почивни дни.
С горните мотиви следва да
бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца
сумата 782, 56 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 17.02.2017 година до 16.02.2020 година /тъй като 17.02.2020
година съвпада с датата на подаване на исковата молба и не е част от предмета
на спора/ , за положени общо 49, 5 часа извънреден труд, от които 4 часа в
празнични и почивни дни. Главницата следва да бъде присъдена, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й плащане. До пълния предявен размер
от 3 267, 81 лева и за 362, 50 часа труд, както и за пълния период посочен
в исковата молба - 1.07.2019 година до
16.02.2020 година искът следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл.243 от ГПК не
следва да бъде допускано предварително изпълнение на постановеното по делото
решение.
При този изход от спора и
съгласно чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца и
разноските, направени по водене на делото. От името на ответната страна е
направено възнаграждение за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение, което, видно от договора за правна защита и съдействие е в
размер от 450 лева. В договора е посочено, че е подписан на 20.03.2020 година и
към него момент е действала Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, чл.7, ал.2, изм. ДВ бр.28 от 2014 година,
съгласно която при иск с цена до 1000 лева възнаграждението е в размер от 300 лева, а при цена на иска, съгласно
приетото изменение в съдебно заседание възнаграждението е в размер от 458, 75
лева. Предвид изложеното и факта, че
сумата е платена от ищеца на процесуалните представители на 20.03.2020 година,
преди изменението на наредбата, което е в сила от 15.05.2020 година, настоящият
състав приема, че тази нормативна промяна не е основание за намаляване на
разноските, които се дължат на ищеца.
Уговореното възнаграждение е в минималния размер, посочен в наредбата,
съгласно изложеното по – горе, поради което по смисъла на чл. 78, ал.5 от ГПК
не е налице основание за намаляването му. Съответно на уважената част от иска
следва да бъде присъдено възнаграждение в размер от 107,76 лева.
На основание чл.78, ал.6
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на Бургаски районен
съд държавна такса в размер на 50 лева за иска за присъждане на главница. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК и чл.83,
ал.1, т.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и разноските
за извършване на експертизата, които са
в размер от 200 лева. Общо задължението на посоченото основание е в размер от 250 лева.
Мотивиран от
горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“-
град София, бул. „Ген. Н. Скобелев“ №21, представлявана от Главна
директора, да плати на Д.Т.Ч. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 782, 56 лева /седемстотин осемдесет и два лева,
петдесет и шест/, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 17.02.2017 година до 16.02.2020 година /тъй като 17.02.2020 година
съвпада с датата на подаване на исковата молба и не е част от предмета на
спора/, за положени общо 49, 5 часа извънреден труд, от която: за периода от от
17.02.2017 година до 31.12.2017 година възнаграждението за извънреден труд е в
общ размер от 263, 32 лева за общо 30,5 часа извънреден труд, за периода от 01.01.2018
година до 31.12.2018 година,
възнаграждението за извънреден труд е в общ размер от 338,26 лева
/триста тридесет и осем лева, двадесет и шест стотинки/ за общо 37 часа
извънреден труд, от който 90 минути в празнични и почивни дни, от 01.01.2019 година до 30.06.2019 година, възнаграждението за извънреден труд е в общ
размер от 180,89 лева /сто и осемдесет лева, осемдесет и девет стотинки/ за
общо 17,5 часа извънреден труд, ведно
със законната лихва върху главницата от 782, 56 лева /седемстотин осемдесет и
два лева, петдесет и шест /, считано от датата на подаване на исковата молба на
17.02.2020 година до окончателното й изплащане, както и сумата 107, 76 лева /сто и седем лева,
седемдесет и шест стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на
делото, съответно на уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д.Т.Ч. с ЕГН **********,
с адрес: ***, за осъждане на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“- град
София, бул. „Ген. Н. Скобелев“ №21, представлявана от
Главния директор, да плати възнаграждение за положен извънреден труд за периода
от 01.07.2019 година до 16.02.2020 година, възнаграждение за положен извънреден
труд за разликата от уважения размер 782, 56 лева /седемстотин осемдесет и два лева,
петдесет и шест / за положени 49, 5 часа до пълния предявен размер от 3267, 81
лева /три хиляди двеста шестдесет и седем лева, осемдесет и една стотинки/
за 362, 50 часа труд, като стойността от
3267, 81 лева /три хиляди двеста шестдесет и седем лева, осемдесет и една
стотинки/ за 362, 50 часа труд е за
целия исков период – от 17.02.2017 година до 16.02.2020 година.
ОТХВЪРЛЯ претенцията от Д.Т.Ч. с ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията“- град София, бул. „Ген. Н. Скобелев“
№21, представлявана от Главния директор, за осъждане ответника да му плати
разноски в размер разликата между предявения размер от 107,76 лева /сто и седем лева, седемдесет и шест
стотинки/ до предявения размер от 450
лева /четиристотин и петдесет лева/.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“-
град София, бул. „Ген. Н. Скобелев“ №21,
представлявана от Главния директор, да плати по сметка на Бургаски районен съд
разноски, направени по делото, в общ размер от 250 лева, от които 50 лева
/петдесет лева/ платена държавна такса и 200 лева /двеста лева/ възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен
съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.