№ 2
гр. София , 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на седми януари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Евгения Т. Генева
Росина Н. Дончева
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20201800500597 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. П. Т. с ЕГН ********** против
решение №45/20.02.2020г. по гр.д. №1530/2019г. на РС-Ботевград , в частта,с
която са уважени положителните установителни искове на „АСВ „ЕАД, ЕИК
*** за следните суми:97.50 лв. главница по потребителски кредит №
********* от 18.11.2014г., 38.80 лв.обезщетение за забава за периода от
01.05.2015г. до 02.04.2019г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 02.04.2019г. до окончателното плащане.Релевират се
оплаквания за необоснованост и неправилно приложение на материалния
закон.Съдът необосновано приел,че е налице валиден договор за цесия между
„Ф.Б.“ ЕООД и „И.А.М.“ АД и че е била надлежно уведомена за извършените
цесии.Наред с това,вземането по втората цесия надвишавало размера на
цедираното с първата цесия вземане.На трето място, сумата 38.80 лв. не се
дължала по договор,какъвто съдът правилно приел за невалиден, а поради
неоснователно обогатяване при начална липса на основание по аргумент от
чл.23 ЗПК и съгласно ТР № 5/2017г. по тълк.д. №5/2017г. на ОСГТК на
ВКС.Обезщетението за забава се дължало от датата на поканата съгласно
чл.55,ал.1 ЗЗД, а такава покана не била отправена.Претендират се разноски за
въззивното производство 360 лв. адвокатско възнаграждение и 51.41 лв.
държавна такса.
Въззиваемата страна „А С.В.“ ЕАД оспорва жалбата.Поддържа,че
първоинстанционният съд правилно е приел прилагането на уведомление за
цесия към съдебните книжа,връчени заедно с исковата молба, за надлежно
1
отправено уведомление.Оригиналът на уведомителното писмо за договорите
за цесия се съдържал в кориците на делото и изключването на копията от
доказателствения материал се дължало на технически пропуск.
Депозирана е частна въззивна жалба на М. П. Т. срещу определение №
2622/24.06.2020г. на осннн.чл.248 ГПК,с което е отхвърлена молбата за
изменение на решението в частта за разноските.Съдът непавилно определил
като база за размера на адвотасктото възнаграждение в заповедното
производство на базата на чл.6,т.5 от Наредба № 1/2004г. по
аналогия.Законодателят предвидил възнаграждението да се определя по чл.7,
ал.7 от същата наредба.Заповедното производство било състезателно и
двустранно и защитата на длъжника чрез възражение,независимо от
бланкетната му форма,била равнопоставенана защитата на инициатора на
производството.На адвоката на дължницата се дължало възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част на иска, т.е. 225.91 лв., а не 37.65 лв.
Въззиваемата страна оспорва частната жалба с довода,че за депозиране
на възражение по образец адвокатът на длъжницата не е положил по-големи
усилия,отколкото за консултация.
Софиийски окръжен съд намира въззивните жалби срещу атакуваното
решение и определение процесуално допустими като депозирани в законния
срок от легитимна страна и обжалващи подлежащи на съдебен контрол от
въззивния съд актове. По същество жалботе са неоснователни.
По делото е безспорно,че на 18.11.2014г. „П. Ф.Б.“ ООД предоставил
на М.Т. в размер на 400 лв.,при фиксирана лихва 78.83лв.т.е. 31.82 %
годишно ,при ЖГПР48% и такса оценка на досие 20 лв.Била избрано
допълнителна услуга „кредит у дома“ на сотйност 313.19 лв.Кредиторът е
прехвърлил вземането на „И.А.М.“ АД – с главница 400 лв. и остатък към
01.07.2017г. в размерна 509.58 лв.Впоследствие вземанията по договора са
цедирани на „АСВ“ООД.Представено е пълномощно,с което „АСВ“ ООД е
упълномощено да уведоми длъжниците за цесиите.Уведомленията са
получени на 03.10.2019г. с получаване на препис от исковата молба. И съдът е
приложил чл.235, ал.3 от ГПК,приемайки,че е налице валидно
уведомяване.Приеле за основателни възраженията на ответницата за
недействителност на договора за потребитерски кредит поради неспазване
изискванията на чл.чл.10, ал.1,чл.11,ал.1 т.7-12 и 20 от ЗПК.Към договора не
бил изготвен погасителен план,следователно договорът е нищожен на
осн.чл.22 от ЗПК.Съгласно чл.23 ЗПК, ако договорът е
недействителен,длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на
кредита,без лихви и такси.Експертизата установява,че са извършени
плащания общо в размер на 302.50 лв. от общия размер на отпуснатата сума
400 лв. и искът е основателен за сумата 97.50 лв.главница и законната лихва
възлиза на 38.80 лв. Настоящият състав намира неоснователно твърдението
на въззивничката,че сумите представлявали резултат от неоснователно
обогатяване при начална липса на основание,за което не бил предявен
осъдителен иск.Това е така,защото въпросните суми са предмет на издадена
заповед за изпълнение, дължат се на заявителя на същото фактическо
основание,на което е базирано заявлението за издаване на заповед за
2
изпълнение-предоставяне на определена парична сума.Ето защо в рамките на
производството по чл.422,ал.1 ГПК вр.чл.99 ЗЗД ,вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.86
ЗЗД съдът правилно е признал за установена дължимостта на сумите 97.50 лв.
главница и 38.80 лв. законна лихва.Що се отнася до размера на адвокатското
възнаграждение,първоинстанционният съд се е аргументирал с характера на
производството-едностранно-по което оказаната юридическа помощ е на
стойността на справка,консултация,изготвяне на книжа и пр. по чл.6,т.5 от
Наредбата.Съдът правилно е приложил аналогия,тъй като
съществува“празнота“по отношение на цената на услугата за депозиране на
възражение по заповедното производство.Със същите аргументи
законосъобразно е отхвърлил молбата за изменение на решението в частта за
разноските наосн.чл.248 ГПК.
По изложените съображения атакуваните решение и определение
следва да бъдат потвърдени и въззивничката следва да бъде осъдена да
заплати на въззиваемата страна 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
Водим от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 45/2002.2020г. по гр.д.№ 1530/2019г. на
РС-Ботевград в частта, с която е признато за установено,чие М. П. Т. дължи
на „АСВ“ ЕАД главница от 97.50 лв. и законна лихва в размер на 38.80 лв.,
и ответницата е осъдена да заплати на ищеца 129.63 лв. съдебни
разноски,ведно с 18.51 лв. разноски за заповедното производство.В
останалата част решението е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА определение №2692/24.06.2020г.по чл.248 ГПК.,по
гр.д. № 1530/2019г. на БРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3