№ 797
гр. С., 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110135729 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „С.В.“ АД срещу Н. Г. Г., с която е
предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ): с искане за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца главница в размер на 1053,30 лв. - за предоставени ВиК
услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, за
периода 24.06.2019 г. - 24.10.2020 г., ведно със законната лихва от 10.04.2023 г. (датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на сумата, за която е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 19135/2023 г. по описа
на СРС, 48 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало
въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги до имот с адрес: гр.
С............ при публично известни общи условия на „С.В.“ АД. Поддържа, че ответникът е
потребител на ВиК услуги и че за процесния период е доставил на ответника ВиК услуги,
като купувачът не е заплатил дължимата цена в тридесетдневен срок след датата на
фактуриране на сумата. Ищецът посочва, че на 19.12.2019 г. в имота са монтирани и
пломбирани два броя нови водомери с нулеви показания и със срок на метрологична
проверка до 2029 г. Твърди, че талонът, съдържащ информация за извършената подмяна на
водомерите, измерващи потребените в имота количества ВиК услуги, е съставен в
присъствието на ответника и е подписан от него в качеството му на потребител на ВиК
услугите, предоставяни от дружеството, респ. титуляр на партидата, открита за процесния
имот в „С.В.“ АД, с което се доказва наличието на облигационно правоотношение между
1
страните. Сочи, че за процесния период правоотношенията между страните са
регламентирани от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „С.В.” АД, одобрени от КЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 ЗРВКУ (Общи
условия), които са общодостъпни на интернет страницата на дружеството
http://www.sofiyskavoda.bg. С оглед гореизложеното моли за признаване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение, както и за присъждане на сторените
по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск. Оспорва да има качеството потребител на ВиК услуги за процесния имот и период,
както и да е налице облигационно правоотношение между него и ищеца, съответно да е
собственик или вещен ползвател на имота. Счита, че липсват доказателства, че ищецът е
доставил ВиК услуги до процесния имот. Прави възражение за погасяване по давност на
вземанията. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 198о ЗВ, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса по чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване, че
между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по повод доставка,
отвеждане и пречистване на питейна вода за процесните имот и период, както и че ищецът
реално е изпълнил задълженията си по договора - доставил е ВиК услуги на ответника в
твърдяното количество, равняващо се на претендираната сума, а във връзка с възражението
на ответника за настъпила погасителна давност - че са налице обстоятелства, обуславящи
основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД
и чл. 116 ЗЗД.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже всички
свои възражения, включително, че процесните суми са били заплатени.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите
за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.
Съгласно чл. 198о ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК услуги
на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на Закона за
водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(ЗРВКУ).
Съгласно чл. 2 ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност
извършване на ВиК услуги.
Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителните и канализационните услуги по ал. 1
са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други
2
нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания),
както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните
и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения, като съгласно чл. 12 ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане, пречистване на
водите и присъединяването на потребители към водоснабдителни и канализационни системи
се регулират от КЕВР.
Съгласно чл. 203 ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от тях ВиК
услуги.
По делото не се спори, че ищецът е търговско дружество с предмет на дейност
водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, т. е. „оператор на ВиК услуги“ по
смисъла на чл. 2 ЗРВКУ и чл. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (Наредба № 4).
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица – собственици или
ползватели на имоти в етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.
1 и 2 от Общите условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на
Общите условия е прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се
предоставят ВиК услуги, които са солидарно задължени със собствениците за дължимите
суми за ползваните ВиК услуги за времето на наемното правоотношение при наличие на
писмена декларация – съгласие от собственика.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради –
етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Следователно, потребители на ВиК услуги по смисъла на посочената нормативна
уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване на съответните
имоти, като в Общите условия на дружеството е предвидена възможността такива да са и
наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на
услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
3
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно при съобразяване на дадените дефиниции за потребител следва да се
приеме, че правоотношение за осъществяване (доставяне) на ВиК услуги възниква между
„С.В.“ АД и собствениците или ползвателите на даден имот, съответно наемателите при
наличие на декларация от собственика. Предвид това, за да докаже, че ответникът е бил през
исковия период потребител на ВиК услуги от страна на ищеца е следвало да бъдат
ангажирани доказателства, въз основа на което да се установи, че Н. Г. Г. е собственик или
вещен ползвател на обект, находящ се в гр. С............ или поне наемател на същия.
В случая съдът приема, че ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на
валидно възникнало между страните правоотношение за предоставяне на ВиК услуги, като
ответникът изрично е оспорил качеството си на собственик или на вещен ползвател на
имота. За доказване правото на собственост на ответника по делото от „С.В.“ АД е
представен талон за пломбиране на водомери/спирателен кран № 3015826 от 19.12.2019 г. на
адреса на процесния имот с клиентски № **********. В талона като клиент е посочен Н. Г.,
за който е положен подпис, който не е оспорен по делото. Съдът приема, че с така
представеното доказателство, дори да е косвена индиция, че ответникът е в облигационно
правоотношение с ищеца, не е проведено пълно и главно доказване на това обстоятелство. В
нормативната уредба е предвидено изрично кои лица имат качеството потребител, като за
същото не е определящо дали лицето живее или не в имот. По делото не са ангажирани
никакви други доказателства, които да сочат, че ответникът е собственик, ползвател на
имота или наемател, който го ползва със съгласието на собственика, поради което не е
доказано наличието на облигационно правоотношение между страните. Следва да се посочи,
че дори подписването на талона за пломбиране на водомерите да се приеме за извънсъдебно
признание на ответника, че има качеството на потребител на ВиК услуги, доставяни до
имота, т. е. че се намира в облигационна връзка с ищцовото дружество, то това признание
следва да е подкрепено и от други доказателства по делото, каквито в случая не са
ангажирани. Напротив, по искане на ищеца съдът е задължил на основание чл. 192 ГПК
третото неучастващо по делото лице Дирекция „Общински приходи“ – отдел „Общински
приходи - М.“, СО район „М.“ да представи документ с информация относно това кое е
данъчно задълженото лице за имот с административен адрес: гр. С............за периода
24.06.2019 г. – 24.10.2020 г., както и да бъдат посочени документите, въз основа на които
данъчно задълженото лице за имота е удостоверило качеството си на собственик или вещен
ползвател. От Дирекция „Общински приходи“ – отдел „Общински приходи - М.“, СО район
„М.“ е постъпило писмо вх. № 318578/09.11.2023 г., че при проверка в информационния
масив на Столична община няма данни за подавана данъчна декларация от данъчно
задължено лице за недвижим имот с адрес: гр. С............ Същевременно, видно от
изготвените по делото справки от Национална база данни „Население“ ответникът е с
регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. С............, считано от 07.03.2013 г., т. е. не е
регистриран на адреса на процесния имот, което би могло, заедно с талона за пломбиране на
водомерите, евентуално да обоснове качеството му на потребител на услугите на ищеца. От
4
страна на ищеца е могло да бъде представено и доказателство от Агенция по вписванията, за
удостоверяване на правото на собственост върху имота, каквото доказателствено искане
обаче не е направено пред настоящата инстанция. Действително, предмет на предявения иск
не е спор за собственост върху имот, поради което непредставянето на нотариален акт за
признаване или за прехвърляне на вещни права върху имота, не обосновава извод за
неоснователност на иска, но в случая у съда не се създава убеждение, че именно ответникът
е потребител на доставяните ВиК услуги, което си качество последният изрично е оспорил в
отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК.
Извод за наличието на облигационна връзка между страните не може да бъде
направен и на база установеното с приетата комплексна съдебно-техническа и счетоводна
експертиза, която съдът кредитира, след преценка по реда на чл. 202 ГПК, от която не се
установява да са извършвани плащания, по делото не са ангажирани доказателства, въз
основа на които да се достигне до извод, че ответникът е извършвал плащания на суми за
процесния период, с които действия да се приеме, че е признал, че е потребител на ВиК
услуги, доставяни до имота. Няма данни, и че самоотчетът е подаван от ответника. Ето защо
настоящият състав не може да приеме, че включването на името на ответника като титуляр
на партида във воденото едностранно от ищцовото дружество счетоводство и подписването
от името на ответника на талон за пломбиране на водомери, е достатъчно доказателство, че
при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца е установено, че ответникът
е потребител на ВиК услуги през процесния период.
Предвид изложеното ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от
недоказването на правопораждащите претендираното право факти, като предявеният иск
следва да се отхвърли като неоснователен, без да е необходимо излагането на мотиви по
останалите предпоставки за уважаването на иска – доставката на ВиК услуги в
претендираното от ищеца количество и на заявената стойност.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има само
ответникът. От последния е направено искане за присъждане на разноски за осъществена
безплатна правна помощ в хода на исковото производство, за което е представен договор за
правна защита и съдействие от 03.08.2023 г. и декларация, че ответникът е материално
затруднено лице и няма възможност да заплати адвокатско възнаграждение за
представителство по делото. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
ищецът следва да заплати на адв. И. А. Н., САК, адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство в минимален размер от 410 лв. съгласно Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно цената
на иска и фактическата и правна сложност на делото пред настоящата инстанция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „С.В.“ АД, ЕИК **********
и седалище и адрес на управление: гр. С., район К.С., бул. „Цар Б. III“ № 159, ет. 2 и 3,
Бизнес Център Интерпред Цар Б., иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
198о, ал. 1 ЗВ, за признаване за установено, че ответникът Н. Г. Г., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. С............, дължи на ищеца „С.В.“ АД сумата от 1053,30 лв. -
за предоставени ВиК услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води, за периода 24.06.2019 г. - 24.10.2020 г., до имот с адрес: гр. С............ с
клиентски № **********, ведно със законната лихва от 10.04.2023 г. (датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 19135/2023 г. по описа на СРС,
48 състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, ЕИК ********** и седалище и адрес на управление: гр. С.,
район К.С., бул. „Цар Б. III“ № 159, ет. 2 и 3, Бизнес Център Интерпред Цар Б. да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат И.
А. Н., САК, със съдебен адрес: гр. Б..............., сумата от 410 лв. – разноски за предоставена
на ответника Н. Г. Г. безплатна правна помощ в производството пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6