№ 3236
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Михаела Касабова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20241100503871 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 19.12.2023 г., гр.д. 42548/2023 г., СРС, 125 с-в се
ПРИЗНАВА за установено, че Р. Х. С. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД
сумите: 1 238,65 лева - главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул.
****, аб. № 40650, за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 20.04.2023 г. до изплащане на вземането, както и
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер 127,77
лв. за период от 15.09.2021 г. до 04.04.2023 г., за които суми по
ч.гр.д.№ 20670/2023 г. на СРС, 125 състав е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Топлофикация София“ ЕАД против Р. Х. С. искове за установяване на
вземания по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д.№ 20670/2023 г. на СРС, 125 състав за: горницата над
уважената претенция за обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия над уважения размер от 127,77 лв. до пълния предявен размер от
1
135,25 лева; за 63,45 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата 11,79 лева -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от
16.07.2020 г. до 04.04.2023 г., като ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца
разноски от 74,47 лв. за заповедно производство, 260,26 лв. за исковф и на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат С. К. К., САК 12,70 лева за
осъществено безплатно процесуално представителство в заповедното
производство и сумата от 25,40 лв. за исково.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответника по тях Р. Х. С.. Счита, че не е потребител на
топлинна енергия, а такива са вещните ползватели. Законна лихва не се
дължи поради липса на публикуване на месечните сметки за главния дълг в
интернет страницата на ищеца. Иска се отмяна на решението в тази част и
постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбата.
Третото лице помагач на ищеца – „Бруната България“ ООД не изразява
становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане само
на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат.
Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В
настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва
да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.
2
В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Обстоятелството, че ответникът по исковете Р. Х. С. е потребител на
топлинна енергия за битови нужди се установява с притежаваното от него
право на собственост върху топлоснабдения имот. В тази насока е сключеният
с родителите му в негова полза договор за дарение от 17.11.2015 г. на
апартамент № 12, находящ се в гр. София, ул. ****, като дарителите запазват
пожизнено правото си на ползване. При последващата смърт на
прехвърлителя Х. Х. С. – 29.03.2016 г. и на прехвърлителката С.Г.С. –
21.03.2019 г., последователно тяхното запазено вещно право на ползване се
погасява по силата на чл. 59, ал. 1 ЗС и преминава в правната сфера на
дотогавашния гол собственик, който става титуляр на собствеността в пълен
обем. По силата на наследствено правоприемство, ответникът е изключителен
собственик на имота през целия процесен период 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г..
Изпълнена е хипотезата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение.
Противно на оплакванията в жалбата, неприложими към процесния
период са клаузите от Общите условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 г. и в
частност тази по чл. 33 ОУ, според която клиентите са длъжни да заплащат
месечните суми за ТЕ в 30-дневен срок от публикуването им в интернет
страницата на търговеца. Към исковия период действат Общите условия на
ищеца, одобрени от КЕВР на 27.06.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите
ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2
и ал. 3 за потребеното количество през отчетния период, в 45- дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. По смисъла на тази клауза,
задължението за стойност на топлинна енергия е дължимо, т.е. изискуемо в
45-дневен срок, считано от периода, за който се отнася фактурата. С
обжалваното решение, размерите и периодите на законните лихви върху
главницата са определени при съобразяване именно на приложимите Общи
3
условия от 2016 г.
Исковете за признаване съществуване на вземанията за главница и
мораторна лихва са основателни до уважените размери с обжалваното
решение.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.
Решението в останалата отхвърлителна част като необжалвано е влязло
в сила.
В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното
възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния
процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетни отговор на
жалбата и молба, с които претендира уважаване на исковете и възлагане на
разноски, без да излага каквито и да било конкретни мотиви във връзка със
спецификата на настоящия спор.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.12.2023 г., гр.д. 42548/2023 г., СРС,
125 с-в в частта, с която се признава за установено, че Р. Х. С. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумите: 1 238,65 лева - главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
се на адрес: гр. София, ул. ****, аб. № 40650, за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 20.04.2023 г. до изплащане
на вземането, както и обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия в размер 127,77 лв. за период от 15.09.2021 г. до 04.04.2023 г., за
които суми по ч.гр.д.№ 20670/2023 г. на СРС, 125 състав е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
4
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца –
„Бруната България“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5