Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Д., 24.03.2021 г.

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Д.КИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                                             

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

 

При участието на секретаря: Детелина Михова

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 3163/2020 г. по описа на Д.кия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на ЗАД „Алианц България”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***” № **, представлявано от изпълнителните директори А. П. и О. Ц. П., с която срещу Д.Т.К. с ЕГН ********** ***, „***“ № ***е предявен иск за заплащане на сумата от 1 510,45 лв. /хиляда петстотин и десет лева и четиридесет и пет стотинки/, представляващи размера на вредите, причинени виновно на собственика на лек автомобил марка „***”, модел „***” с ДК № ***, които вреди са настъпили на ***г. в гр. Д., на ул. „***“ в резултат на ПТП, настъпило в резултат поведението на Д.Т.К., управлявайки лек автомобил, марка „***“, модел „***“ с ДК № ***, без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, които вреди са били обезщетени по силата на сключен Договор за застраховка „***” (застрахователна полица № ***) и заведена щета № ***от кредитора в полза на собственика на увредения автомобила, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от ***г. до окончателното й изплащане. Претендират се и сторените по делото разноски.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът, чрез упълномощения адвокат В.Й. ***, е депозирал писмен отговор, според който предявеният иск е допустим и основателен. Ответникът заявява, че признава иска по основание и размер, както и че след като е получил препис от исковата молба е заплатил в полза на ищеца сумата от 1 510,45 лв.

 

Д.кият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото, че на ***г. в гр. Д., ул. „***“ е настъпило ПТП между лек автомобил, марка „***“, модел „***“ с ДК № *** лек автомобил марка „***”, модел „***” с ДК № ***, в резултат на което вторият автомобил бил увреден. Настъпилите имуществени вреди били в резултат поведението на Д.Т.К., управлявайки първият от посочените автомобили, без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Установено е между страните, че при ищеца е заведена щета № ***от кредитора в полза на собственика на увредения автомобила. В рамките на образуваното пред застрахователя производство вредите са били обезщетени, по силата на сключен Договор за застраховка „***” (застрахователна полица № ***), като на собственика на увреденото имущество е изплатена сумата от 1 510,45 лв.

Отношенията във връзка с изплатената сума в общ размер от 1 510,45 лв. се основават на договорни отношения породени от сключен договор за застраховка. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от Кодекса на застраховането, след изплащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определение.

Безспорно е установено, че в хода на производството по делото – в тази насока са изявленията на ищеца в нарочно становище от 21.01.2021 г. (л. 59-60 от делото) Д.Т.К. е погасил на 10.12.2020 г. и на 22.12.2020 г. задължението си към ищеца, предмет на настоящото дело по отношение на търсената сума от 1 510,45 лв. От това следва, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен, поради погасяване вземането на ищеца, чрез плащане в хода на процеса.

По отношение искането за присъждане на сторените от ищеца разноски в настоящото производство, същото се основава на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Според посочената норма ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от иска. Действително в настоящия случай, въпреки че предявеният иск подлежи на отхвърляне ищецът има право на разноски, тъй като искът се отхвърля като погасен чрез плащане след депозиране на исковата молба, поради което следва да се приеме, че с поведението си ответникът е дал причина за завеждане на делото – по арг. от противното на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Предвид на това именно ответникът следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски в настоящото производство.

В случая ищецът претендира разноски в размер на 643,30 лв., от която: 60,42 лв. – платена държавна такса, и 582,88 лв. – възнаграждение за упълномощения адвокат.

В действителност, с оглед фактическата и правна сложност на делото и въведеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК срещу претендираното от ответното дружество адвокатско възнаграждение, настоящият състав намира, че в полза на ЗАД „Алианц България” следва да се присъди сумата от 463,30 лв. /четиристотин шестдесет и три лева и тридесет стотинки/, от която: 402,88 лв. – възнаграждение за упълномощения адвокат, и 60,42 лв. – платена държавна такса.

Посочената сума от 402,88 лв. е изчислена съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като към адвокатското възнаграждение е прибавен 20% ДДС – 335,73 лв. + 20 % ДДС = 402,88 лв.

С Решение от 05.12.2006г. по обединени дела С-94 и С-202 Съдът на Европейския съюз е приел, че когато държава член на ЕС делегира на частноправен субект, какъвто е Висшия адвокатски съвет правомощия във връзка с определяне на икономически условия, в настоящия случай –приложими минимални адвокатски възнаграждения, то тя осъществява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС, тъй като насърчава частен стопански субект да приема съгласувани практики, ограничаващи свободната конкуренция.

С Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/2016 г. и С-428-2016 г., Съдът на ЕС е приел, че чл. 101, пар.1 от ДФЕС във вр. с чл. 4, пар. 3 от ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че националната правна уредба на България, съгласно която, от една страна адвокатът и неговият клиент не могат под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен в наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висш адвокатски съвет, а от друга страна съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, ограничава конкуренцията на вътрешния пазар, по смисъла на  чл. 101, пар. 1 от ДФЕС.

Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, която му противоречи, без да е необходимо да изисква или изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред – Решение от 09.03.1978 г. по дело № 106/77 г. на  Съда на ЕО.

Изложените обстоятелства дават право на съда да определи разноските, като отчете фактическата и правна сложност на конкретното дело. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, на което ищецът не е изпратил процесуален представител; не са извършвани процесуални действия по събиране на допълнителни доказателства, извън тези представени с исковата молба и с отговора по чл. 131 от ГПК; не са налице възражения от Д.Т.К. по отношение допустимостта и основателността на исковата претенция – ответникът е извършил признание на предявения иск като е погасил задължението, предмет на иска, в хода на производството по делото.

С оглед изложените съображения, Д.кият районен съд

 

Р  Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „Алианц България”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***” № 59, представлявано от изпълнителните директори А. П. и О. Ц. П., срещу Д.Т.К. с ЕГН ********** ***, „***“ № ***иск за заплащане на сумата от 1 510,45 лв. /хиляда петстотин и десет лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща размера на вредите, причинени виновно на собственика на лек автомобил марка „***”, модел „***” с ДК № ***, които вреди са настъпили на ***г. в гр. Д., на ул. „***“ в резултат на ПТП, настъпило вследствие поведението на Д.Т.К., управлявайки лек автомобил, марка „***“, модел „***“ с ДК № ***, без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, които вреди са били обезщетени по силата на сключен Договор за застраховка „***” (застрахователна полица № ***) и заведена щета № ***от кредитора в полза на собственика на увредения автомобила, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от ***г. до окончателното й погасяване, ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ НА ДЪЛЖИМАТА СУМА В ХОДА НА ПРОЦЕСА.

ОСЪЖДА Д.Т.К. с ЕГН ********** ***, „***“ № ***ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Алианц България”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***” № 59, представлявано от изпълнителните директори А. П. и О. Ц. П., сумата от 463,30 лв. /четиристотин шестдесет и три лева и тридесет стотинки/, представляваща сторените по делото съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Д.кия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

                                                                                                                                      

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: