Р Е Ш Е Н И Е
№ ........
гр. Габрово 14.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет
и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА Д.
при
секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията Д. гр. дело № 763
по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 55 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на
19.06.2008г., двамата ищци Й.Д.С. –
кредитополучател и Й.Г.М. – солидарен длъжник и „УниКредит
Булбанк” АД, са сключили Договор за банков ипотечен кредит на
физическо лице №274, по силата на който ответникът предоставил на ищците
банков кредит в размер на 70 000 BGN с
цел - покупка на имот, с краен срок за погасяване на задължението по кредита -
15.12.2031г. от датата на първото поред усвояване, с анюитетни /равни/ месечни
вноски, съгласно приложен Погасителен план към договора.
Съгласно
чл.4 и чл. 4.1.а от раздел I от процесния договор, озаглавен
"Предмет и условия на договора", годишният лихвен
процент върху редовна главница за кредитите, изплащани чрез анюитетни вноски е
формиран само от два компонента: Базовия лихвен индекс по раздел III от
Общите условия и надбавка към него за редовен дълг,
определена в договора при неговото подписване. Към момента на сключване на
процесния договор за кредит базовия лихвен индекс е в размер на 6.536% и надбавка в размер на 1.664%, или годишния лихвен процент е 8.20 %
към датата на договора.
От началото на 2009г. до
30.06.2018г. нивото на пазарния индекс - 1м.Софибор значително намаляло, но банката не
коригирала към намаление размера на погасителните вноски по
кредита, а от там и не намалял размера на годишната лихва според уговореното
между страните, напротив Банката допълнително включила неуговорени между страните и без съгласие на
кредитополучателя и солидарния длъжник други трети компоненти, като например
премия, с които незаконосъобразно поддържа по-висок размер на ГЛП от 8.2%.
Въобще за горепосочения период кредиторът прилага
друга методика при изчисление на погасителните вноски, за която не е уведомил
ищците
и те
не са давали
съгласие, като не прилага уговорената в договора методика,
състояща се от сбора на индекс 1м.Софибор и надбавка.
В
резултат на недобросъвестното поведение на ответника до момента ищците продължават
да плащат повишени погасителни вноски и по-висока годишна лихва в
размер на 8.20% без валидно правно основание за това, като банката се обогатява
неоснователно за тяхна сметка с надвзетите в повече лихви.
От 01.07.2018г. до момента
Българска народна банка /БНБ/ преустановила изготвянето
публикуването на индекс Софибор /Sofibor/ и
„УниКредит Булбанк” АД заменили
прилагания индекс Софибор с променлив лихвен индекс, наречен „Осреднен
депозитен индекс” /ОДИ/, което ищците разбрали
от интернет, т.е Базовия лихвен индекс по раздел III от
Общите условия от процесния договор за кредит е заместен от променливите
стойности на ОДИ, а надбавката за редовен
дълг, определена в договора при неговото подписване остава непроменена и
годишния лихвен процент в този случай се определя като сбор от 1м. ОДИ и
фиксирана надбавка. /Например на 01.07.2018г. стойността на 1м. ОДИ е 0.13 %, видно от
историческата справка за стойността на индекса по периоди, публикувана на
интернет страницата на банката и годишната лихва се определя като сбор от 0.13%
/стойността на ОДИ/ плюс фиксирана надбавка в размер на 1.664%, или годишния лихвен процент е 1.994%./ Вместо обаче да
намали размера на погасителните вноски, а от там и на ГЛП до този размер
банката продължава да прилага фиксирана годишна лихва в размер на 8.20 %, видно
от погасителен план от 15.08.2019г., публикуван също на интернет страницата на
кредитора. За периода от
01.07.2018г. до 15.05.2020г. стойността на 1м. ОДИ непрекъснато е намалявала,
но въпреки това банката не е намалила размера на годишната лихва и
неправомерно, при начална липса на основание се е обогатила общо със сумата 4586.16 лева
за този период. Кредиторът продължава да включва допълнително без съгласие на ищците
неуговорени трети компоненти, като например премия, с които незаконосъобразно
поддържа по-висок размер на ГЛП от 8.2% и за горепосочения период прилага друга
методика за изчисление на погасителните вноски, за която не ги
е уведомил и те не са давали съгласие,
като не прилага уговорената в договора методика, състояща се от сбора на ОДИ и
надбавка.
Ищците заявяват, че считат
за нищожни и неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите, както и на специалните клаузи на чл.143, ал.10, ал.12 и ал.13 от ЗПП, следните разпоредби от договора за кредит и Общите условия към него,
връчени при подписване на договора и представени с исковата молба, а именно:
1/ Чл. 11.1 от раздел
И."Условия по договора" от Договор за банков ипотечен
кредитна физическо лице №274/ 19.06.2008г., който гласи: "За пролзвания кредит кредитополучателят заплаща лихви
в съответствие с Раздел III от ОУ в размерите по т.4 от този договор" /с оглед
твърдението си, че размерът на базовия лихвен индекс и ОДИ
е променлив и този факт не зависи от волята на търговеца, поради което размера
му не може да бъде фиксиран на 8.2%/;
2/ Чл. 11.1.1. от дел
II."Условия по договора" от Договор за банков ипотечен
кредитна физическо лице №274/ 19.06.2008г., който гласи: "Лихвата за редовен дълг е определена в т.4.1.а. или
4.1.6 от договора и се начислява и изплаща върху редовната главница от кредита
за срока на действието му. "/с оглед на горепосочените
аргументи, че размерът на дължимата лихва не следва да бъде определен за целия
срок на договора, когато единия компонет е променлив и размера му зависи от
промяната на пазарния индекс Софибор и ОДИ към увеличение или намаление за
процесиите периоди/;
3/ Чл. 11.2. от раздел II
"Условия по договора" от Договор за банков ипотечен
кредитна физическо лице №274/ 19.06.2008г., който гласи:
"Кредитополучателят
дава съгласието си Кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен
процент по т.4.1.а, съответно размера на анюитетната вноска, при условията та
т.9.4. от ОУ."/с оглед на факта, че банката няма право
едностранно по своя преценка да променя само към увеличение лихвата по кредита,
а е задължена да я коригира с оглед на спад на пазарния индекс и на ОДИ, което
произтича от изискването за добросъвестност у търговеца и да не се вреди на
потребителя, когато са по-благоприятни условията за последния съгласно чл. 147,
ал.2 от ЗЗП/;
4/
точка 9.4. от
Общите условия, при които Уникредит
Булбанк АД предоставя ипотечни кредити на физически лица/ ред. от 23.05.2008г/
към процесния договор за кредит, която гласи : "При
кредити погасявани чрез анюитетни вноски, при всяко увеличаване на базовия
лихвен индекс с повече от 0.5 процентни пункта спрямо действащия към момента на
промяната размер, банката променя годишния лихвен процент в същия размер, като
промяната влиза в сила автоматично с публикуване на новата стойност на
съответния лихвен индекс и без за това да е необходимо сключване на
допълнително споразумение между страните. Банката може да промени размера на
анюитетната вноска по нейна преценка и в интерес на кредитополучателя,
включително и към момент, различен от промяната на лихвения процент. Кредиторът
уведомява кредитополучателя и третите задължени лица за извършената промяна
чрез последващото промяната извлечение по кредита, представено по реда на
т.24.1, но не по-късно от 45-дневен срок от промяната."
Всички
горецитираии клаузи по точки едно, две, три и четири са неравноправни по
смисъла на общата разпоредба на чл. 143 от ЗЗП, както и по смисъла на
посочените специални разпоредби,тъй като водят до неравнопоставеност и до
незначително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора
и са нищожни на основание чл. 146, ал.1 ЗЗП. Горепосочените клаузи позволяват
на ответника да накърнява договорното равноправие и едностранно да променя
лихвения процент по кредита, а от там и значително да завишава погасителните ни
вноски по кредита и размера на неговата главница, затова тези клаузи са нищожни
като противоречащи на закона - общата норма на чл.143 ЗЗП. Фактът, че ищците
са по- слаба страна като кредитополучатели в
отношенията ни с банката от гледна точка на информираност и на възможностите,
които им се предоставят да преговарят,
се използва от ответника и води до приемането от тяхна страна на
предварително установени условия, които са в тяхна вреда и
създават неравновесие между правата и задълженията на страните, с което
безспорно са нарушени изискванията за добросъвестност при сключване на договора
за кредит. Спазването на принципа на добросъвестност изисква в облигационните отношения
да бъде осигурена защита на всеки признат от нормите на правото интерес, а не
само на индивидуалния такъв на някоя от договарящите страни. В случая тези
изисквания са нарушени с включването на процесиите клаузи в договора и общите
условия, тъй като с тях се предвижда ограничаване на възможностите на ищците като
потребители, с което се достига до незачитане на техните интереси.
Клаузите
на общите условия и договора за кредит не са уговаряни от ищците
индивидуално, включително клаузите на чл. 11.2. от раздел II "Условия по
договора" от процесния договор за кредит и на точка 9.4. от Общите условия
и са предварително изготвени от банката, поради което като потребители на
финансова услуга ищците на са имали възможност да влияят върху
съдържанието им. Те дават изключително право на банката търговец да тълкува
клаузите на договора и да преценя промяната на размера на лихвения процент към
неговото увеличение, но не и към неговото цялостно намаление при промяна на
нивото на пазарния индекс или стойността на ОДИ, с което е нарушена специалната
клауза на чл. 143,т. 13 от ЗЗП и на това основание също са неравноправни и
нищожни съгласно чл. 146, ал.1 ЗЗП.
От
сключване на договора до момента ищците продължават
редовно да плащат на банката погасителните вноски, точно и в срок, нямат
нито едно просрочие, напротив дори внесли неколкократно големи
суми наведнъж за погасяване на главницата.
С оглед на горното
за периода от 26.08.2015г. до 30.06.2018г. ищците считат, че са платили на ответника в повече недължима сума
в размер на 9779.87 лева
и за периода от
01.07.2018г. до 15.05.2020г. са платили на ответника
в повече недължима сума в размер на 4 586.16 лева , които суми банката е надвзела /удържала/
от кредитната сметка в по-голям размер от дължимите при начална липса на
основание за това и се е обогатила неоснователно с тях. Или общо за целия период от 26.08.2015г. до 15.05.2020г.
банката е надвзела /удържала/ от ищците неправомерно сумата 14 366.03 лева,
представляваща възнаградителна лихва, при начална липса на основание за това и
се е обогатила неоснователно с тази сума, поради което следва да я върне.
Дори
и да не се установи неравноправност и нищожност на горепосочените клаузи на
основанията, визирани в ЗЗП, липсата на валидно правно основание за заплащане в
повече на възнаградителна лихва на банката е налице само заради факта, че тя е
била задължена да актуализира към намаление лихвения процент, без да въвежда премия или да включва други компоненти при
формиране на ГЛП, освен фиксирана надбавка от 1.664% и
едномесечен индекс /Софибор, съответно ОДИ/.Тъй като не го е направила, банката
се е обогатила неоснователно с надвнесените суми, които следва да ни върне. За
да е осъществен фактическия състав на чл. 55 ал.1, предл.1 ЗЗД не се изисква
задължително доказване на нищожни клаузи. Достатъчно е само да се докаже, че е
получено нещо без основание като понятието
"начална липса на основание е по- широко от понятието "нищожно
основание”.
С
оглед на гореизложеното, се прави искане на основание чл. 55, ал.1,
предложение 1 от ЗЗД съдът да
осъди
ответника да заплати на ищците солидарно общо сумата 14 366.03 лева за целия период от
26.08.2015г. до 15.05.2020г., представляваща платена на банката без
основание недължима надвзета сума като част от възнаградителната лихва по Договор за банков ипотечен
кредит на физическо лице №274, сключен на 19.06.08г., която сума включва сумата 9779.87
лева за периода от 26.08.2015г. до 30.06.2018г. и сумата 4 586.16 лева
за периода от 01.07.2018г. до
15.05.2020г.,
ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на сумата, както и всички разноски по делото .
В законния срок е постъпил отговор от ответника „УниКредит Булбанк” АД, който прави възражение недопустимост
на иска по чл. 55 от ЗЗД, поради наличието на възможност ищците да предявят иск
за договорно неизпълнение от страна на ответника по чл. 79 от ЗЗД.
Това
възражение е отхвърлено от съда при
извършената проверка на исковата молба, тъй като в случая ищците основават претенцията си на получаването на исковата сума от ответника
без правно основание, а не на договорно неизпълнение, поради което искът е
допустим за разглеждане.
Становището на ответника
по същество е, че предявеният иск е неоснователен. Твърди, че процесният договор
е сключен с фиксиран
минимален ГЛП в размер на 8.20 % за целия срок на договора, което е видно и от индивидуалния
погасителен план, неразделна част от договора за кредит. В подписания през 2019 г. нов погасителен план отново е посочен
първоначално договорения размер на ГЛП в размер на 8.20 %, поради което същия очевидно ся явява индивидуално
догорен между страните.
Според
ответника никъде в договора за банков кредит не се съдържа задължение на банката
да намалява първоначално уговореният минимален лихвен процент. В договора и в ОУ не е предвидено, че договорната
лихва е уговорена на риск и на двете страни и че същата подлежи на автоматично
намаляване при намаляване на индекса EURIBOR или ОДИ. В договора няма такова задължение
вменено на банката. Ако лихвата се уговаряше на риск и на двете страни, това
щеше да е намери отражение в изрична клауза, каквато в конкретния случай,
липсва.
Наличието
на минимален фиксиран ГЛП за целия срок на договора е
потвърдено и в ОУ на банката, обвързващи страните и неоспорени от
ищеца, доколкото в т. 9.4 от същите изрично е посечено, че лихвата подлежи
единствено на повишаване, но не и на намаляване под първоначално договорения
между страните ГЛП/.
Доколкото за процесния
период банката не е
събирала лихва в размера над договорения минимален фиксиран лихвен процент, то исковата претенция се явява изцяло
неоснователна, тъй като няма надвзета лихва. За процесия период няма въведена
„премия", както неправилно твърди ищецът.
Според ответника е изцяло неправилно
твърдението на ищците, че базисният лихвен процент (БЛП)
е равен на едномесечния SOFIBOR или
ОДИ. Това е така, защото към датата на
сключване на договора за банков кредит Годишния лихвен процент (ГЛП) е
определен в размер на 8.20 %,
представляващ сбор от БЛП с точно определен към датата на подписване на
договора размер в проценти - 6.536% и договорна надбавка - 1.664 %. и съгл. т. 4.1.а. следва да се изплаща в този размер за целия период на договор, като всяка конкретна
вноска, състояща се от лихва и главница е описана в двата погасителни плана,
неразделна част от договора, който са подписани от креитополучтелят при сключването
на договора.
Ако
се приеме, че при всяко намаление на индекс EURIBOR или ОДИ, банката
служебно трябва да намалява лихвата по кредита под договорения минимален такъв то би се стигнало до установяване на цена на кредита, каквато никога не е била договорена между страните.
Според ответника нито една от атакуваните клаузи не
е нищожна, тъй като освен, че не попадат в някоя от изрично изброените хипотези
на чл. 143, ал. 1, то съите не покриват и общите
критерии, а именно не нарушават принципа на
добросъвестност, тъй като ищците са се запознали с всички
клаузи на договора, тоест са и били известни всички права и задължения по
договора преди неговото подписване, с което изискването за добросъвестност е
спазено.
Разпоредбата
на чл. 11.1 не попада нито в хипотезата на чл. 143, т. 10 от ЗЗП, нито в
хипотезата на чл. 143, т. 12 от ЗЗП. Във въпросната точка, страните
индивидуално са договорили размера на ГЛП за целия срок на договора, а именно
8.20 %. Подробни съображения ще изложим по същество на спора. Разпоредбата на чл.
11.2 не попада нито в хипотезата на чл. 143, т. 10 от ЗЗП, нито в хипотезата на
чл. 143, т. 12 от ЗЗП. Във въпросната точка, кредитополучателя е дало съгласие
банката да променя ГЛП на предвидено в него основание, което не зависи от
волята на банката. Отделно от това т. 12
от ЗЗП е неприложима, защото не е налице първата предпоставка, а именно
завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.
Наред
с това не е налице втората предпоставка за реализиране на разпоредбата на чл.
143, т. 12 от ЗЗП, т.к. потребителят по всяко време може да се откаже от
договора
като върне остатъка от главницата, ведно с натрупаната към същия
момент лихва.
Съгласно чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП
"Разпоредбата на чл. 143, т. 10 не се прилага за клаузи, при които
доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна
причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или
на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите
услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да
уведоми за прекратяването другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и
другата страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати
договора.".
С
процесния договор е
предоставена именно
финансова услуга съгласно пар. 13, т.
12, б. "б" от ДР на ЗЗП, където изрично е посочено, че: "Финансова услуга" е всяка услуга, свързана с дейността на кредитни
институции, застрахователни компании и инвестиционни фирми, като отпускане на
кредит, в т.ч. потребителски кредит или кредит, обезпечен с ипотека".
Атакуваната
разпоредба на т. 9.4. от ОУ от процесния договор е съобразена изцяло със
специалната разпоредба на
чл. 58, ал. 1, т. 2 от Закона за кредитните институции, което
изключва твърдяната
неравноправност.
В
заключение ответникът оспорва всички изложени твърдения в исковата молба, с
изключение на това, че между
ищеца и банката е сключен договор за банков ипотечен кредит № 274/19.06.2008 г.
с минимална годишна лихва от 8.20 % като погасяването
на сумата по кредита е ставало на анюитетни вноски (равни всеки месец),
включващи главница и лихва.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
С оглед на изложените обстоятелства ответникът оспорва предявения
иск, като моли съда да го отхвърли, като
неоснователен и да му
присъди извършените
по делото разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :
По делото е
приложен договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №
274/19.06.2008 г., по силата на който „Уникредит Булбанк" АД е отпуснала
на кредитополучателя Й.Д.С. кредит в размер на 70 000 лв. за покупка на жилище,
който кредитополучателят и солидарният длъжник Й.Г.М. са се задължили да върнат
чрез заплащане на месечни анюитетни вноски, дължими за периода от 15.07.2008 г.
до 15.12.2031 г., включващи и дължимата лихва по т. 4 и таксите и комисионните
по т. 5 от договора.
Съгласно т. 11.1 от Договора за ползвания кредит се заплащат лихви в съответствие с раздел III от Общите условия в размерите по т. 4 от договора, както следва: лихва за редовен дълг по т. 4.1.а, според която клауза годишният лихвен процент се формира от базов лихвен индекс и надбавка към него за редовен дълг, като към датата на сключване на договора БЛИ е в размер на 6,536 %, а надбавката е 1,664 %, т.е. годишният лихвен процент е 8,20 %; лихва за просрочена главница, включително и при предсрочна изискуемост на целия кредит, по т. 4.2, според която клауза годишният лихвен процент се формира от базов лихвен индекс и надбавка към него за редовен дълг, като към датата на сключване на договора БЛИ е в размер на 6,536 %, а надбавката е 1,664 %, т.е. годишният лихвен процент е 8,20 %, и при просрочие на лихва и/или главница за срока на просрочието, целият размер на кредита /редовен дълг по главницата и неиздължената просрочена и изискуема част от нея/ освен с лихвата за редовна главница по т. 4.1.а и лихвата за просрочена главница по т. 4.2 се олихвява и с лихвата по т. 4.3 в размер на 5 %. Съгласно т. 11.2 кредитополучателят дава съгласието си кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен процент по т. 4.1.а, съответно размера на анюитетната вноска, при условията на т. 9.4 от ОУ. Според т. 18 договорът може да бъде изменен с писмено споразумение между страните. Според т. 19 за всички неуредени с договора въпроси се прилагат разпоредбите на действащото законодателство и ОУ, като всички промени в ОУ влизат в сила от датата на приемането им от банката и са задължителни за страните. Според т. 20 ако някоя клауза от договора бъде обявена за недействителна или неприложима, или бъде отменена от компетентна юрисдикция, това не води до недействителност или неприложимост на целия договор. Според т. 23 неразделна и задължителна част от договора са редица документи, измежду които погасителния план и Общите условия, при които „Уникредит Булбанк" АД предоставя ипотечни кредити на физически лица.
Съгласно т. 9.1 от ОУ, които са приложени по делото годишният лихвен процент по усвоената част от кредитите се формира от сбора от базов лихвен индекс, приложим за съответния период на олихвяване /един месец/, плюс надбавка за редовен дълг, определена в договора. Според т. 9.2.1 за базов лихвен индекс се прилага при кредити в лева - едномесечния SOFIBOR. Точка 9.4 от ОУ при кредити, погасявани чрез анюитетни вноски, при всяко нарастване на базовия лихвен индекс с повече от 0.5 % пункта спрямо действащия към момента на промяната размер, банката променя годишния лихвен процент в същия размер, като промяната влиза в сила автоматично с публикуване на новата стойност на съответния лихвен индекс и без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните, Банката може да промени размера на анюитетната вноска по нейна преценка и в интерес на кредитополучателя вкл. и към момент различен от посрамяната на лихвения процент като уведомява кредитополучателя и третите лица за извършената промяна чрез последващото промяната извлечение по кредита, предоставено по реда на т. 24.1, но не по- късно от 45 дневен срок от промяната.
Между страните не е спорно, че за исковия период 26.08.2015г – 15.05.2020г. анюитетните вноски по кредита са погасявани от ищците, съобразно подписания погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит.
Не е спорно също, че след като БНБ е преустановила публикуването на индекса SOFIBOR, „Уникредит Булбанк" АД е заменила този базов лихвен индекс, представляващ компонент от годишния лихвен процент по кредита, с друг индекс – „Осреднен депозитен индекс” / ОДИ /, който също е променлива величина.
Спорът между страните е относно размера на действително дължимата от кредитополучателите договорна лихва за процесния период, доколкото ищците считат, че уговореният лихвен процент по кредита е променлив и с оглед намалението в стойността на БЛИ / базовия лихвен индекс/ за процесния период размерът на лихвата е намалявал, а ответникът твърди, че договорът за кредит е сключен при договорен минимален лихвен процент от 8.20%, поради което намалението на БЛИ не се отразява на размера на дължимата договорна лихва.
От заключението на
назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, прието от съда като
обосновано и законосъобразно и неоспорено от страните се установява, че стойностите на едномесечният SOFIBOR за периода от 26.08.2015 г. до 30.06.2018 г. са се движили както в
посока „Увеличение", така и в посока „Намаление", като „Уникредит
Булбанк" АД не е променяла прилагания лихвен процент по кредита в посока към неговото увеличение
при увеличение на нивата на пазарния индекс 1 м. SOFIBOR и в посока към намаляване на прилагания лихвен процент при намаление на
нивата на пазарния индекс с повече от 0.5% пункта спрямо прилагания до момента,
за периода от 26.08.2015 г. до 30.06.2018 г.
Според текущите през месеца данни, в справката за дневно движение на
индекса, през посоченият период
няма наличие на промяна в посока „намаление" с повече от 0.5% пункта на индекса едномесечен SOFIBOR, което означава, че през периода е действащ ГЛП формиран по начина
посочен Общите условия в т. 9.2.1. При кредити в лева- едномесечен SOFIBOR равен на индекса публикуван на страницата на Reuters в 11,00 часа българско време два работни дни преди първият работен ден
от всеки месец, и се прилага от първия работен ден на месеца до деня,
предхождащ първия работен ден на следващият месец включително".
Абсолютната лихва при лихвен процент
съобразяван с пазарният лихвен индекс / SOFIBOR / за периода от 26.08.2015 г. до 30.06.2018 г. е 2585.09 лв.
През периода 26.08.2015 г. до 30.0.6.2018 г. „Уникредит Булбанк"
АД е извършила олихвяване на главницата
по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 274, сключен на 19.06.08 г. с годишен лихвен процент формиран като сбор от
БЛП - 6.536% и фиксирана надбавка 1.664% или ГЛП-8,2%, като е удържала лихва – 12 307.41 лева. Разликата между удържаната лихва за периода и лихвата изчислена при прилагане на
ПЛИ плюс фиксирана надбавка 1,664% е 9
722.32 /лева.
За изчисленията по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице
№ 274 сключен на 19.06.08 г. „Уникредит Булбанк" АД е прилагала следната
методология:
Договорът за кредит е сключен с лихвен план 15.07.2008 г. до 15.12.2031
г. и дата на погасяване 15-то число;
Лихвите са начислявани върху дълга по главница при база реален брой дни
от месеца/360. Лихвите за редовен дълг са изчислявани ежемесечно;
Годишният лихвен процент прилаган по усвоената част от кредита е
формирана от сбора на базов лихвен индекс, приложим за съответният период на
олихвяване /един месец/ фиксиран през целият период на 6.536%, плюс надбавка за
редовен дълг определена в договора - 1,664% и минимален размер от 8.20 %;
Банката е заложила и праг на промяна спрямо действащ индекс БЛП при
увеличение с повече от 0.5% пункта;
Няма включвани допълнителна премия или друг
трети компонент;
Съобразно представен разширен
лихвен лист от „Уникредит Булбанк" АД за обслужването на Договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице №274 сключен на 19.06.08 г., и приложимите Общи условия
към него, през посоченият период 26.08.2015 г. до 30.0.6.2018 г. няма
включен трети компонент или премия при образуване на ГЛП.
През календарният месец Юли 2018
г., банката е приела за съотносим последно обявеният на 28.06.2018 г.
едномесечен SOFIBOR прилаган съобразно Общите условия
към договора за кредит за пазарен лихвен индекс.
През периода от 01.07.2018 г. до
15.05.2020 г. няма промяна на прилаганият лихвен процент по кредита при
промяна на стойностите на ОДИ, нито в посока „увеличение", нито в посока
„намаление". През посочения период стойността на ОДИ няма промяна с повече
от 0.5% пункта.
Абсолютната лихва при лихвен процент
съобразяван с пазарният лихвен индекс за периода от 01.07.2018 г. до 15.05.2020
г. е 1 211.48 лева.
Общо удържана лихва за периода
01.07.2018 г. до 15.05.2020 г. е в размер на 5682.51
/лева. Разликата между лихвата изчислена
при прилагане на ГЛП съобразен с промяната на лихвеният индекс за периода
01.07.2018 г. до 15.05.2020 г. и тази изчислена чрез прилагане на минимален ГЛП
и събрана от банката е в размер на 4 471.06 лева.
Общият размер на разликата между
събраната от банката лихва при фиксиран минимален ГЛП 8,2% и размера на лихвата
изчислен при БЛИ плюс фиксирана надбавка 1.664% за периода от 26.08.2015 г. до
15.05.2020 г. е 14 193.38 лева.
За процесният период от
26.08.2015 г. до 15.05.2020 г. няма разлика между размера на
събраната от банката лихва и размерът на лихвата изчислен при фиксиран ГЛП
8.2%.
С оглед заключението на експертизата от страна
на ищците е направено намаление на размера на предявения иск по чл. 55 ал.1 т.
1 от ЗЗД, което е прието от съда по реда на чл. 214 от ГПК и искът следва да се счита за предявен за
сумата 14 193.38 лева.
При така установените
фактически обстоятелства съдът намира от правна страна следното:
За да бъде уважен
предявеният иск с правно основание чл.55 ал.1 предл. 1- во от ЗЗД е необходимо
да бъде установено извършено от ищците плащане на исковата сума и липса на
основание за извършването му.
Извършеното от ищците
плащане на исковата сума от 14 193.38 лева не се оспорва от
ответника и се установява и от заключението на съдебно счетоводната експертиза.
Сумата представлява част от събраната от банката лихва при ГЛП 8,2% изчислен
при базов лихвен индекс 6.536 % / SOFIBOR към датата на сключване на
договора/, плюс фиксирана надбавка 1.664% за периода от 26.08.2015 г. до 15.05.2020
г.
За да се отговори на въпроса дали плащането
на исковата сума е дължимо е необходимо да се извърши тълкуване на договора в
частта относно начина на определяне на възнаградителната лихва и проверка за
действителност на клаузите, уреждащи методиката на нейното формиране.
По
делото е установено, по безспорен начин, че между страните е възникнало и
съществува и понастоящем валидно облигационно отношение, произтичащо от
процесния договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 274/19.06.2008
г., с който ответната „Уникредит Булбанк" АД е отпуснала на ищцата Й.С.
кредит в размер на 70 000 лв. за покупка на жилище, който тя и ищецът Й.М.
/като солидарен длъжник/ са се задължили да върнат чрез заплащане на месечни
анюитетни вноски, дължими за периода от 15.07.2008 г. до 15.12.2031 г.,
включващи и дължимата лихва по т. 4 и таксите и комисионните по т. 5 от
договора.
Съобразно раздел І от договор № 274/19.06.2008 г същият е сключен при
общи условия, приети от УС с протокол № 13/18.04.2007 г. , влезли в сила от
7.05.2007 г.
Съгласно чл. 11.1 от Договора, за ползвания кредит
кредитополучателят заплаща лихви в съответствие с Раздел III от ОУ, в размерите
по т. 4. от този Договор, както следва: чл.11.1.1 :
Лихвата за редовен дълг е определена в т. 4.1.а. или 4.1.б,
от договора и се начислява и изплаща върху редовната главница по кредита за
срока на действието му. Чл. 11.2. Кредитополучотелят
дава съгласието си кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен
процент по т. 4.1.а, съответно размера на погасителната вноска, при
условията на т 9.4. от ОУ.
Или съгласно сключения договор за кредит и приложимите към него Общи
условия годишния лихвен процент се формира от сбора на базов лихвен индекс и
надбавка към него. Надбавката съгласно Договора е във фиксиран размер от 1,664
%, а за базовия лихвен индекс е посочен в раздел III на ОУ и по точно чл. 9.1.2 , който предвижда, че годишния
лихвен процент по усвоената част от
кредитите в лева се формира от сбора на базов лихвен индекс – едномесечен SOFIBOR, равен на
индекса публикуван на страница SOFIBOR на REUTERS в 11.00 часа българско време два работни дни
преди първия работен ден на всеки месец и се прилага от първия работен ден на
месеца, до деня предхождащ първия работен ден на следващия месец, включително.
Чл. 9.3 от ОУ предвижда , че определения базов лихвен индекс за
кредитите се обявява в лихвените условия за съответния период на олихвяване...
В чл. 4 от сключения между страните Договор №
274/19.06.2008г. е посочен размер на
годишен лихвен процент от 8.20 %, с изрично уточнение, че това е ГЛП към датата на сключване на
договора, и се формира въз
основа на базовия лихвен индекс /6,536 %/ и на надбавка от 1.664%.
Тълкувайки горните клаузи по отделно и във връзката помежду им, съдът намира, че между страните е договорен променлив ГЛП, което е следствие от променливия характер на едната му компонента – Базов лихвен индекс. Липсва договорна клауза, която да поставя граници на движение на ГЛП - минимален или максимален размер на ГЛП. Не представлява подобна клауза т. 11.1 от договора, която по същество не предвижда нещо по-различно от клаузата на т. 4.1.а - че лихвите са заплащат в съответствие с раздел III от ОУ в размерите по т. 4 от договора. Както бе посочено „размерите по т. 4" са фиксираният размер на надбавката и променливият размер на БЛИ, определян по реда раздел III от ОУ, сборът от които дава ГЛП, чийто размер е посочен в т. 4.1.а само към датата на сключване на договора - 8,20 %. Препращането на т. 11.1 към т. 4 не може да се тълкува по никакъв начин като установяване на минимален ГЛП от 8,20 %, под който да не може да се пада, дори и сборът от двете компоненти да е под 8,20 % - подобна забрана не се съдържа в текста на договора. Не следва обратен извод и от клаузата на т. 11.2, която следва да се тълкува за ограничаваща кредитора да променя едностранно ГЛП само при условията на т. 9.4 от ОУ, независимо от промените в БЛИ, но не въвежда изискване всички промени в ГЛП да се правят само с едностранен акт /волеизявление/ на кредитора, особено ако те са в интерес на длъжниците. Следователно, налага се извода, че ГЛП не е фиксиран в договора, нито е определен негов минимален или максимален размер, като той се формира автоматично от сбора на фиксирана надбавка и променлив БЛИ, определян по реда на раздел III от ОУ, като за промените в ГЛП не трябва акт на самата банка /освен ако за БЛИ това се изисква според ОУ/.
В този смисъл следва да се тълкува и предвидената в чл. 9.4 от ОУ възможност Банката да може да променя анюитетната вноска по нейна преценка и в интерес на крадитополучателя, вкл. и със момент различен от промяната на лихвения процент, което според съда включва и хипотезата на намаляване на лихвения процент в резултат на снижаване на стойностите на базовия лихвен индекс.
Съдът счита, че клаузите в договора и ОУ в частта за начина на формиране на възнаградителната лихва не са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Уговарянето на променлив лихвен процент, чието формиране не зависи от волята на кредитора, а от промяната на независещ от страните обективен пазарен индекс /в случая – SOFIBOR или Осреднен депозитен индекс/, който се прилага автоматично към непогасената част от главницата по кредита, не противоречи на изискванията за добросъвестност и не води до неравновесие между правата и задълженията на банката и длъжниците. Ето защо клаузите са действителни.
Предвид
изложеното по- горе съдът намира, че дължимата по договора възнаградителна лихва /ГЛП/ е в
размер на сбора от фиксираната надбавка от 1,664 % и едномесечният пазарен
индекс SOFIBOR, в последствие
Осреднен депозитен индекс, като страните не са уговорили този размер да е
ограничен от минимум или максимум.
Според приетото заключение на съдебно счетоводната експертиза изчислен
по този начин размерът на абсолютната лихва за периода 26.08.2015г. –
30.06.2018г. , при приложението на SOFIBOR е 2 585.09 лева, а за периода 01.07.2018г. – 15.05.2020г., при
приложение на Осреднен депозитен индекс, абсолютната лихва е в размер на 1 211.48 лева.
За целия период от 26.08.2015г. до 15.05.2020г., разликата
между събраната
от банката лихва при фиксиран минимален ГЛП 8,2% и размера на лихвата изчислен
при БЛИ плюс фиксирана надбавка 1.664% е 14 193.38 лева, поради което предявеният иск с основание
чл. 55 ал.1 предл. 1-во след намаляването на размера му е изцяло основателен и
доказан.
От страна на ответника е направено възражение за погасяване по давност на част от задължението за връщане на посочената сума поради изтекла 3-годишна давност по чл. 111, буква „в" ЗЗД. В случая обаче не намира приложение специалната давност по чл. 111, буква „в" ЗЗД, тъй като вземанията по чл. 55, ал. 1 ЗЗД не са периодични.
С оглед датата на предявяване на иска 11.06.2020г. не е изтекла и общата пет годишна давност досежно вземането за исковия период от 26.08.2015г. до 15.05.2020г.
По изложените съображения предявеният иск по чл. 55 ал.1 от ЗЗД
следва да бъде уважен като основателен и
доказан.
Ответникът следва да заплати на ищците
направените по делото разноски в размер на 1 900.00 лева, съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК.
Водим
от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
1000, район Възраждане, пл. „Света Недела” № 7, със законни представители
Теодора Александрова Петкова – Главен изпълнителен директор и Джакомо Волпи –
Изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ СОЛИДАРНО на Й.Д.С., ЕГН ********** и Й.Г.М.,
ЕГН ********** с адрес *** и със съдебен адрес ***«Ал. Стамболийски» № 20, чрез
адвокат В.В.Ч. сумата от 14193.38 лева / четиринадесет хиляди сто деветдесет и три лева и
тридесет и осем стотинки /, на осн. чл. 55
ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, 1000, район Възраждане, пл. „Света Недела” № 7, със законни
представители Теодора Александрова Петкова – Главен изпълнителен директор и
Джакомо Волпи – Изпълнителен директор ДА
ЗАПЛАТИ СОЛИДАРНО на Й.Д.С., ЕГН ********** и Й.Г.М.,
ЕГН ********** с адрес *** и със съдебен адрес ***«Ал. Стамболийски» № 20, чрез
адвокат В.В.Ч. направените по
делото разноски в размер на 1 900.00 лева / хиляда и деветстотин лева/, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
Препис от решението да бъде връчен на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :