Решение по дело №2984/2018 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1177

 

гр.Бургас, 16.08.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                     

          

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 

 при участието на секретаря Михаела Радева, като разгледа НАХД № 2984 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на Г.Д.В. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. Т Т – БАК, със съдебен адрес:***, срещу Наказателно постановление № 17-0769-001325/16.05.2017г., издадено от Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.2, вр. с чл. 175, ал.1, т.4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че на посочената дата и час жалбоподателят не е управлявал лек автомобил „Сеат Толедо” с рег. №, поради което и неправилно е била ангажирана отговорността му. На следващо място се застъпва, че не е ясно дали е налице повторност по смисъла на закона, което се квалифицира като нарушение на материалния закон. Моли се за присъждане на сторените разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. Т – БАК. И двамата заявяват, че поддържат изложеното в жалбата, като адв. Т-БАК, допълва и че в АУАН не е посочен съставомерния признак „повторност”, като по този начин едва с НП жалбоподателят се санкциониран за деяние, за което не му е повдигнато „обвинение”. Пледира за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Бургас, Сектор „ПП”, надлежно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща в съда се прави искане за оставяне на жалбата без уважение.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно от приложената разписка (л.5) НП е връчено на жалбоподателя на 06.06.2018г., а жалбата е депозирана на 12.06.2018г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 07.03.2017г. св. Й.Р. – мл.автоконтрольор в Сектор „ПП”-Бургас бил изпратен в сградата на 02 РУ-Бургас, за да окаже съдействие на свои колеги от 02 РУ-Бургас и да състави АУАН на Г.В.. Св. Р. се отзовал, като при пристигането му полицейските служители от 02 РУ-Бургас – св. Иван Д. и С.Ж. му съобщили, че на 14.02.2017г. около 00.10 часа в гр. Бургас, на к-ще „Трапезица” в поска към ул. „Янко Комитов” са видели В. да управлява лек автомобил „Сеат Толедо” с рег. №, като след като са му отправили разпореждане на спре, подавайки светлинен и звуков сигнал, същият не се е подчинил и не е спрял, а в последствие и изоставил лекия автомобил. На база на заявеното св. Р. пристъпил към съставяне на АУАН с бл. № 549898 (л.6), в който описал заявеното от свидетелите-очевидци и го квалифицирал като нарушение по чл. 103 ЗДвП. Водачът отказал да подпише АУАН и да получи копие от него, което било надлежно удостоверено с подпис на свидетел. Въпросният АУАН не бил подписан от съставителя – св. Р..

Въз основа на АУАН-а на 16.05.2017г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта, като АНО добавил и допълнителни признаци от обективния състав на нарушението, които не са били вписани в АУАН, а именно, че деянието е извършено в условията на „повторност”. Административнонаказващият орган не констатирал нередовности при съставяне на АУАН и счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал.2, вр. с чл. 175, ал.1, т. 4 ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник Група в Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 16.05.2017г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-748/24.06.2015г. на министъра на вътрешните работи. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Въпреки това в административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до опорочаване на административнонаказателното производство, респективно до незаконосъобразност на издаденото НП. В тази връзка съдът следва да посочи следното:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН .

 Видно е, че приложения по административнонаказателната преписка АУАН не е подписан от актосъставителя. Юридическият ефект на АУАН може да се прояви само ако същият е редовно съставен. Само валидно съставеният АУАН е годен да осъществи присъщите на тази категория актове констатираща, обвинителна и сезираща функции. Предвид характера и значението на АУАН да обезпечи по-нататъшното надлежно развитие на административнонаказателното производство, неподписването му от съставителя представлява съществено нарушение, опорочаващо самото административнонаказателно производство. В чл.43 ал.1 от ЗАНН е предвидено, че актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише. С тази императивна разпоредба подписът на актосъставителя е възприет като част от производството по съставянето на АУАН, независимо от посочването в него на собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му, изброени като задължителни реквизити на АУАН в чл.42 т.1 от ЗАНН. Неподписването на акта от неговия съставител води до такова съществено нарушение във формата му, което би могло да се приравни на липса на издаден акт. Въпросното нарушението е съществено. За да бъде надлежно предявен на нарушителя АУАН, той трябва да е подписан от съставителя си, т.е. да е налице валиден акт, обективиращ констатациите на подписалото го лице. Действително функциите и юридическият ефект на АУАН по изключение биха могли да се проявят и ако в него е допусната несъществена нередовност, съобразно разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН, но това изключение се отнася за отстранима незаконосъобразност на валидно съставен АУАН. В разглеждания случай допуснатата нередовност на АУАН - неподписването му от актосъставителя, е съществена и не би могла да се „санира” след предявяването на АУАН на нарушителя (а и реално не е). Неподписването на акта от съставителя му е нарушение на процесуалните правила, неотстранимо на  основание чл.53 ал.2 от ЗАНН. Подписът служи именно за удостоверяване авторството на документа и по същия начин, по който съдът не може да извърши проверка дали АУАН е издаден от компетентно лице при непосочване името на съставителя, той не може да извърши и проверка дали е издаден от вписано като съставител в акта лице при липсата на подпис. Порокът във формата на АУАН не може да бъде отстранен в съдебното производство по обжалване на НП, включително чрез предявяването на АУАН на св. Р. и показанията на последния, че той е съставителят. С оглед изложеното, допуснатото нарушение е достатъчно основание издаденото въз основа на неподписан, а оттам и недействителен АУАН, наказателно постановление да бъде отменено. Поради санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, започнала и завършила със законосъобразни актове, въз основа на които да докаже обективираните в тях твърдения с валидни доказателства, като в случая е ирелевантно дали условията, при които е съставен АУАН са довели обективно до „технически пропуск” или не.

В горния смисъл е както теорията („Процесът по ЗАНН”; Л П и Р И, Сиела, стр. 52 и 62; „Ръководство по административнонаказателно право”; Ваня Вълкадинова; Илонка Горанова, Ралица Илкова и Петя Митрева, изготвено в изпълнение на проект „Повишаване на компетентността и професионалната квалификация на съдии, прокурори и следователи, както и на административните ръководители на органите на съдебната власт чрез организиране и предоставяне на обучения от ВСС”, 2015; публикувано на адрес: http://vss.justice.bg/root/f/upload/7/Topic04_AdminLaw.pdf, стр. 49), така и практиката на настоящия състав по идентични казуси – Решение № 1767/13.11.2017г. по НАХД № 5036/2017г. на РС-Бургас.

В горния смисъл е и практиката на съдилищата от цялата страна – Решение № 566/20.12.2013г. по КНАХД № 553/2013г. на АдмС-Стара Загора; Решение № 5/23.01.2012 по КНАХД № 510/2011г. по описа на АдмС-Хасково; Решение № 25/10.02.2011 г. по КНАХД № 206/2010 г. по описа на АдмС-Ямбол; Решение от 28.09.2015г. по НАХД № 95/2015г. на РС – Нова Загора; Решение № 255/19.02.2018г. по НАХД № 5394 /2017г. на РС-Варна; Решение от 28.06.2013г. по НАХД 987/2013г. на РС-Русе; Решение от 22.06.2017г. по НАХД № 571/2016г. на РС-Лом; Решение от 25.09.2017г. по НАХД 369/2017г. на РС – Бяла Слатина; Решение от 09.07.2018г. по НАХД 190/2018г. на РС-Тетевен; Решение № 66/22.04.2013г. по НАХД № 45/2013г. на РС-Поморие и много други.

 Между другото, по мнение на настоящия състав, именно поради сходството на административнонаказателното производство с наказателното производство, при съответното приложение по аналогия, в конкретния казус могат да намерят място и мотивите към Тълкувателно решение № 2/2002г. на ВКС, където в т.3, по повод липсата на подпис в постановлението за привличане на обвиняем от разследващия орган, изрично се посочва, че: „ ... възможно е подписът да не е бил положен своевременно и липсата му да се констатира от прокурора при проверката по чл. 234, ал. 1 НПК (по отменения НПК, аналогичен на сега действащата разпоредба на чл. 242, ал.1 НПК – б.а.). В този случай, ако пропускът е от чисто техническо естество, няма пречка да бъде валидно отстранен чрез последващо подписване преди внасянето на делото за разглеждане в съда, без да се налага повтаряне на действията по предявяване на обвинението. По същия начин следва да се подходи и когато неподписването на постановлението е дало основание на съдията-докладчик или състава на съда да върне делото на прокурора...”. Казано по друг начин – очевидно във въпросното Тълкувателно решение е посочено, че неподписването на документа, с който лицето се привлича като обвиняем от съставителя (както беше посочено – в административнонаказателното производство тази роля се изпълнява от АУАН) е съществено процесуално нарушение, което е пречка за законосъобразното развитие на производството и дава основание на съда да върне делото в предходния стадий, като изрично се посочва, че този пропуск може да се преодолее, като процесуалният документ се подпише от компетентното лице, преди обаче делото да се внесе в съда. Горното, съобразено със спецификата на административнонаказателното производство е налагало АНО да констатира липсата на подпис от страна на актосъставителя и ако приеме, че „пропускът е от чисто техническо естество” да преодолее същия, чрез последващото подписване на акта от съставителя му, но преди издаване на НП. Ако пък счете, че пропускът се дължи на друга причина – следвало е да укаже съставянето на нов акт, на база на който да ангажира отговорността на нарушителя. В случая АНО не е предприел нито едно от горните, а е пристъпил към издаване на НП на база на неподписан АУАН, без да укаже подписването му, поради което и по мнение на настоящия състав санкционният акт е издаден незаконосъобразно.

            Поради гореизложеното съдът счита, че в случая административнонаказателното производство е опорочено, като незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и издаденото НП следва да се отмени.

По отношение на искането за присъждане на разноски на жалбоподателя съдът следва да отбележи, че производството е по реда на ЗАНН и доколкото в този закон не е предвидена възможност за присъждане разноски на страните, на основание чл. 84 ЗАНН субсидиарно приложим е НПК. Според чл. 190 от НПК, в случаите, когато подсъдимият е признат за невинен, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата. В цитираната норма не е предвидена възможност за възлагане върху съответния орган, повдигнал обвинението, на разноските за осъществена правна помощ на подсъдимия, респ. нарушителя, в случаите, когато наказателното постановление е отменено/изменено. Процесуалният ред за присъждане на тези разноски е друг и те следва да се претендират в отделно производство, в който смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0769-001325/16.05.2017г., издадено от Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.2, вр. с чл. 175, ал.1, т.4 ЗДвП на Г.Д.В. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

В.О:К.А.