Р Е Ш Е Н И Е
№………./22.06.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено
на единадесети юни през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
.
при секретар Габриела Димитрова,
като разгледа докладваното от съдия Мая
Недкова
въззивно гражданско дело № 1094 по описа на
ВОС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба вх. № 23740/05.04.2018г. от М.А.П., ЕГН **********
срещу Решение № 1156/19.03.2018г. по гр.д. № 19190/2017г. на ВРС, 10 св., с
което съда:Е ОТХВЪРЛИЛ предявения от
М.А.П., ЕГН **********, срещу „Строителен и технически флот“ АД – Варна, ЕИК
*********, иск за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на М.А.П.
на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, на осн. чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ и
Е ОТХВЪРЛИЛ предявения от М.А.П., ЕГН **********,
срещу „Строителен и технически флот“ АД – Варна, ЕИК *********, иск
възстановяване на М.А.П. на заеманата преди уволнението длъжност – „Мениджър
човешки ресурси“ в ответното дружество, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
Считайки обжалваното решение за
неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, моли за отмяната му и
постановяване на друго, с което исковете
да бъдат уважени. Излагат се доводи, че
при издаването на процесната заповед работодателя не е спазил
изискванията на закона, като по делото няма представи доказателства за
наличието кумулативно на – навършена възраст/което не се оспорва / и наличието
на изискуем се осигурителен стаж, съобразно чл.68 ал.1 от КСО. Освен, че прави
заповедта незаконна, това представлява и злоупотреба с право по смисъла на чл.8
ал.1 от КТ, т.к. работодателят прекратява трудовото правоотношение на привидно
законно основание – чл.328 ал.1 т.10 от КТ, без да са изяснени всички факти за
наличието на необходимите предпоставки за извършване на уволнението. Твърди се
нищожност на заповедта, като издадена от лице без представителна власт, което е
видно от Устава на дружеството ответник , публикуван в ТР ,а именно
едностепенна такава. Твърди , че съда е длъжен по реда на косвения съдебен
контрол да провери работодателската компетентност на Изп.Директор С.С. , към
момента на издаване на заповедта. Излага
се порок при връчване на заповедта, като се излага, че същата не е достигнала
до въззиваемия.На последно място се твърди неспазване на чл. 51 ал.3 от Устава
на дружеството, според която Съвета на директорите взема решение за съществени
организационни промени,а освобождаването на Административния директори или
Мениджър „Човешки ресурси“ е имено
такова.
Моли за присъждане на направените в
двете инстанции съдебни разноски.
В съдебно заседание по същество
поддържа жалбата, моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски. Процесуалния
представител на въззвиника заявява,че не оспорва, че към дата на издаване на
заповедта М.П. е притежавала изискуемия за пенсиониране
осигурителен стаж.Оспорва факта, че такива данни са изискани от работодателя
към дата на издаване на заповедта.Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е
постъпил отговор от насрещната по жалбата страна.
В съдебно заседание по същество, чрез
процесуалния си представител оспорва депозираната жалба, счита обжалваното
решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено и
да се присъдят сторените по делото разноски. Излага, че доводите на въззивника
са неоснователни. Освен, че заповедта е връчена на ищеца,факта на връчването е
ирелевантен, доколкото не е направено възражение от ответника за просрочие на
исковата молба. Излага се, че закона не изисква работодателя да изисква
официална информация за осигурителния стаж на работника, доколкото при същия се
съхраняват официални документи за това. Оспорва твърденията , че С.С. не е бил
легитимиран да подпише процесната заповед , като излага , че в първа инстанция
са представени доказателства за това . Представя
писмени бележки.
За
да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред
ВРС е образувано по искове на М.А.П., с ЕГН **********,
с адрес ***, срещу „Строителен и технически флот” АД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Дунав” 5, ет.5, с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за признаване за незаконосъобразно уволнението,
извършено със Заповед №
157/19.10.2017 год. на работодателя, с която трудовото й
правоотношение е прекратено на основание чл.328,
ал.1 т. 10 от КТ и за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „Мениджър човешки ресурси” в ответното
дружество.
В исковата молба ищеца твърди, незаконосъобразност на уволнението
поради допуснати формални нарушения при
издаването на уволнителната заповед, поради липсата на връчено предизвестие по
чл.328 от КТ. Сочи се, че възможността трудовото правоотношение да се прекрати
преди изтичане срока на предизвестието срещу заплащане на обезщетение се
предпоставя от изпращане на предизвестие и получаването му от работника. Излага
се, че обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ се дължи за неспазен срок на
предизвестието, а не за липса на такова. Липсата на отправено предизвестие не
дава възможност да се извърши преценка дали са били налице предпоставките за
възникване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на
чл.68, ал.1 от КСО. Поддържа се, че издадената заповед е подписана от лице без
представителна власт и правомощия да издава заповеди за прекратяване на трудови
правоотношения.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът -
„Строителен и технически флот” АД, е депозирал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявените искове, като
неоснователни. Твърди се, че процесната
заповед е връчена на ищцата на 23.10.2017г. на новото й работно място, чрез
служител на Пристанище-Варна, който я е получил срещу задължение да я предаде.
Заповедта е изпратена повторно на работното място й, на домашния адрес на
ищцата с обратна разписка по пощата, но е върната като непотърсена от
получателя, като по този начин ищцата не е оказала дължимото съдействие по
получаване на заповедта. Поддържа се, че връчването на писмено предизвестие в
хипотезите на чл.328, ал.1 от КТ не представлява съществен елемент от
фактическия състав на процедурата по уволнение. Липсата на писмено предизвестие
не може да бъде самостоятелно основание за незаконосъобразност на уволнителната
заповед, още повече, че в случая същата съдържа волеизявлението на работодателя
да заплати обезщетение за неспазения срок на предизвестие. Излага, че
процесната заповед е издадена от изпълнителния директор на дружеството, който
разполага с представителна власт да представлява дружеството и да сключва и
прекратява трудови договори.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
От
събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорно между страните в настоящото
производство и установено от представените по дело писмени доказателства е, че между тях е съществувало трудово
правоотношение, по силата на сключени трудови договори, като последният от тях
е от 09.05.2012г. Безспорно е още, че от
03.08.2015г., поради наложило се възстановяване след лечение, ищцата е изляза в
периодично продължаван отпуск.
Приет по дело е
заверен препис на Заповед № 157/19.10.2017г., от която се установява, че работодателят „Строителен и
технически флот“ АД е прекратил трудовото правоотношение с М.А.П., ЕГН **********,
на длъжност „мениджър човешки ресурси“, считано от 25.10.2017г. на основание
чл. 328 ал.1 т.10 от КТ - придобиването
на право на пенсия и осигурителен стаж и възраст. Видно от същата заповед е
наредено на работникът да бъдат изплатени обезщетение по реда на чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ.
Представено е писмо, изходящо от НАП – Варна, адресирано до
С.С., че М.А.П., към дата 17.10.2017г. не получава лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст и не е подавала заявление за отпускане на такава.
По делото е прието като доказателство
служебен бон - обратна разписка, издаден от „Еконт Експрес“ – гр. Варна,
пратката от „Строителен и технически флот“АД, изпратена от С.С., е получена от
служител на „Пристанище Варна“ ЕАД на 23.10.2017г., като същата е била
адресирана до М.П..
Видно от писмо от „Пристанище Варна“ ЕАД с изх. №
1263/14.02.2018г., от което е видно, че от 03.08.2015г. М.А.П. работи на
длъжност „административен директор“ в дружеството.
Видно от заверени правила за работа на
Съвета на директорите на „Строителен и технически флот“ АД – Варна,
изпълнителният директор на дружеството сключва, изменя и прекратява трудовите
договори с работниците и служителите на дружеството. Установява се от заверен
протокол от заседание на Съвета на директорите на дружеството, че С.Я.С., ЕГН **********,
е избран за изпълнителен директор
Пред настоящата инстанция са
представени от работодателя и приети по дело: Удостоверение обр.УПИ № 3 от
15.11.2017г., от което е видно , че ищцата има 30 години,3 месеца и седем дни
осигурителен стаж, изчислен по реда на 38 и чл.39 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж и Разпореждане от 13.07.2012г. за отпусната на ищцата
социална пенсия за инвалидност.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по
делото пред първа и въззивна инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и
въз основа на закона, достигна до следните правни изводи:
Нормата
на чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ урежда субективното потестативно право на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника или служителя,
като му отправи писмено предизвестие, при придобиване от последния на право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно
разпоредбата на чл.68 ал.1 от КСО /релевантна към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение -19.10.2017г./,право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените
и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените. Според чл.68 ал.3 КСО,в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и
2 , до 31.12.2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65
години и 10 месеца и най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж. Безспорно е,че към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение – 19.10.2017г., въззивникът е навършил изискуемите
години за придобиване право на пенсия . Следва да се има предвид , че в жалбата
си, въззвиникът не не навежда твърдения за незаконосъобразност на заповедта
поради липса на изискуемите предпоставки на чл.328 ал.1т.10, като в съдебно
заседание пред въззвината инстанция е
потвръдил, че не оспорва нито навършване на възраст, нито наличието на
достигнат от него осигурителен стаж.
Прекратяването на трудовия договор по чл. 328 ал.1 т.10 от КТ
се извършва по преценка на работодателя и това е негово право.В случая
работодателят е приел,че ищецът е придобил правото да се пенсионира.
Издадената от Изп.Директор на „Строителен и технически флот“ АД
Заповед № 157/19.10.2017г. е законосъобразна. Обстоятелството,че към нея работодателят
не е представил Образец УПИ-3 удостоверяващ
осигурителен стаж по чл.68 от КСО, не
обуславя извода за незаконосъобразност на същата, доколкото такъв документ е
наличен, известен на страната и не се оспорва от нея.
Във
въззвината жалба не са поддържани доводите от исковата молба за опорочаване на
процесната заповед поради липса на предизвестие.Само за пълнота, настоящия
състав счита изводите на ВРС в тази насока за правилни и изцяло възприема
становището на ВКС - Работодателят може едностранно да прекрати трудовото
правоотношение по чл. 328 КТ, вкл. и поради придобиване от работника/служителя
на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и без да отправя
предизвестие, както и макар и да отправя, да не спази месечния срок, предвиден
по закон. Последица от това е задължението да плати обезщетение на уволнения
работник/служител по чл. 220, ал. 1 КТ, а не незаконност на уволнението. За
последното е от значение дали посоченото в заповедта основание съществува към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение/Решение № 320/05.02.2018г.
по гр.дело № 1630/2017г. по описа на ВКС ,4 гр.о./
Не
основателно е възражението на въззивника за невръчване на заповедта, с която
трудовото й правотношение е прекратено. Безспорно,обжалвайки я, въззвиницата е
узнала за нея, както сама твърди в исковата си молба от Справка в ТД
–НАП-Варна, а след това и в телефонен разговор с работодателя си. Видно от
представените по делото доказателства , ответника е изпратил заповедта на
всички адреси , на които това би могло да бъде сторено – настоящия
работодател,както и на домашният й
адрес. Отказа на ищеца да получи изпратените му съобщения не могат да обосноват
виновно поведение на работодателя. Както бе посочено по-горе прекратяването на
трудовото правоотношение е преценка и право на работодателя в настоящата
хипотеза и връчването би имало значение при направено от същия възражение за
просрочие на исковата молба , каквото по делото
липсва.
Не основателно е и възражението на
въззивиника за липсата на представителна власт и правомощия на лицето, издало заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение. От събраните по делото доказателства,категорично се
установява, че лицето С.Я.С. е Изпълнителният
директор на „Строителен и технически флот“ АД – Варна, поради което и на осн.
чл. 35 от Правила за работа на Съвета на директорите на „Строителен и
технически флот“ АД – Варна, същия има правомощието да сключва, изменя и
прекратява трудовите договори с работниците и служителите на дружеството. Представените
по делото доказателства не са оспорени от ищеца. Избора на изпълнителен
директор на АД „Строителен и технически флот“, както и легитимността на провежданите
в АД събрания на Съвета на директорите, не може да бъде
предмет на съдебен контрол в производство по иск по чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ, основан на твърдения за неспазване на изискването на чл. 328 ал.1 т.10
от КТ.
При изложените съображения, настоящият
съдебен състав приема, че работодателят правилно е приложил разпоредбата на
чл.328, ал.1, т.10 КТ при прекратяване трудовото правоотношение с М.А.П., при
което предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване
незаконността на уволнението се явява неоснователен.
С оглед изхода на спора по този иск,
неоснователен се явява и обусловеният от него иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.2 от КТ.
По изложените съображения ВОС счита,
че обжалваното решение като правилно и не страдащо от пороците визирани в
жалбата, следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора на въззивника
не следва да се присъждат сторените по делото пред настоящата инстанция
разноски.
На въззиваемия следва да се присъдят
разноски в размер на 600.00 лева, като възражението на процесуалния
представител на въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК , съда счита за неоснователно с
оглед разпоредбата на чл.7 ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, размера на мин.работна
заплата към дата на упълномощаването и осъщественото по дело процесуално представителство
във въззивното производство.
Мотивиран от гореизложеното и на
осн.чл.272 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
1156/19.03.2018г. по гр.д. № 19190/2017г. на ВРС, 10 св..
ОСЪЖДА М.А.П., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Строителен и технически
флот“ АД – Варна, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление ГР.Варна ,
ул.“Дунав „ № 5, ет.5 сумата от 600.00/шестстотин/
лева, представляваща адвокатско възнаграждение ,на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок , считано от 22.06.2018г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.