ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 119
гр. Пловдив, 19.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300503251 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 и сл. вр. чл.118, ал.2,
вр. чл.104, т.3 и т.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №18291/16.12.2021 г. на
регистратурата на Окръжен съд Пловдив, подадена от М. Ж. П. , чрез
пълномощника адв. Т.Ч., против протоколно определение от 04.11.2021 г.,
постановено по гр.д. №6008/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХVII
гр.с., с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по
подсъдност на Окръжен съд Пловдив.
Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно
и незаконосъобразно – в нарушение на процесуалния и материалния закон.
Съдът определя в конкретни случаи цената на иска и тя остава неизменна за
цялото производство по делото. Настъпилите промени впоследствие в
паричната стойност на спорното право поради изменение на цените са без
значение за цената на иска. При предявени искове за собственост и други
вещни права, при които цената на иска се определя въз основа на данъчната
оценка за имота, релевантен момент е момента на предявяване на иска. В
нито едно от заключенията вещото лице не е посочило цената на имота към
датата на подаване на исковата молба – 10.04.2019 г. Въпреки направеното
изменение на предназначението на имота, същият не е изменил фактически
предназначението си и не е изграден производствен складов обект. Съдът е
следвало да възприеме заключението на вещото лице от 24.09.2021 г.,
съгласно което данъчната оценка на процесните 7038 кв.м, съставляващи
земеделска земя с начин на трайно ползване нива, е 2387.99 лв., като искът е
подсъден на районен съд. Иска се отмяната на атакуваното определение и
1
връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В постъпилия отговор от ответника „Текрито Инвест“ ЕООД, ЕИК
*********, се излагат съображения, че правилата за определяне на
подсъдността са ясни и определението на РС Пловдив не им противоречи.
Чл.69, ал.1, т.2 от ГПК указва как се определя цената на иска, а чл.104, т.3
ГПК определя подсъдността на окръжен съд, когато цената на иска е над
50000 лв., а случаят е такъв. Без значение са доводите, че фактически не е
изменено предназначението на обекта, тъй като предназначението се
определя от ПУП. Считат, че определението е правилно и следва да се
потвърди.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по
делото доказателства, намери следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения едноседмичен срок от страна, имаща правен интерес от
обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството по гр.д. №6008/2019 г. на РС Пловдив е
образувано по искова молба, подадена от М.П. против „Текрито инвест“
ЕООД за признаване за установено, че договор за покупко – продажба на ПИ
с идентификатор 56784.387.991 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-
48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение
със заповед №18-4229/04.04.2014 г. на Началника на СГКК – Пловдив, целият
с площ от 12555 кв.м, с трайно предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване – лозе, стар идентификатор 56784.387.191 и номер
по предходен план – част от 1091, който ПИ е с административен адрес град
Пловдив, район Южен, местност Остромила, обективиран в нотариален акт
№114, том 2, рег. №1740, дело №303/10.04.2014 г. по описа на нотариус С. З.,
рег. №179 от регистъра на НК с район на действие – района на РС Пловдив,
сключен между страните по делото, е нищожен поради липса на съгласие,
както и за осъждане на ответника да му предаде владението върху същия
имот.
Мотивите на първоинстанционния съд касаят родовата подсъдност
на иска по чл.108 ЗС.
Предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД е
облигационен и подсъдността му се определя по чл.104, т.4 от ГПК, а не
както е посочено от състава на районния съд – по чл.104, т.3 от ГПК. В тази
връзка е обсъждано и в мотивите на т.1Б от Тълкувателно решение
№4/14.03.2016 г. по тълк.д. №4/2014 г. на ОСГК на ВКС, че посочените в
чл.69, ал.1, т.4 ГПК искове за установяване съществуване, унищожаването
или развалянето на договор имат за предмет облигационни, а не вещни права.
В случая не е приложима разпоредбата на чл.104, т.3 от ГПК, тъй като този
иск не е за собственост или за друго вещно право върху имот.
Съгласно чл.104, т.4 от ГПК исковете по граждански и търговски
2
дела с цена на иска над 25 000 лв. са подсъдни на окръжен съд като първа
инстанция.
Спорен момент в делото е цената на иска. Към исковата молба не
е приложено удостоверение за данъчна оценка на имота. По делото е
приложено удостоверение за наличие или липса на данни , според което от
разделянето на ПИ с идентификатор 56784.387.991 са образувани два нови
имота – ПИ 56784.387.993 – лозе с площ от 7038 кв.м и ПИ 56784.387.994 –
лозе с площ от 5516 кв.м. Тази информация не е била достатъчна да се
определи данъчната оценка на двата ПИ. По повод изискване информация от
СГКК Пловдив е постъпила такава (л.88 от първоинстанционното дело), че
ПИ с идентификатори 56784.387.993 и 56784.387.989 са обединени в един
имот с идентификатор 56784.387.995 – „За друг вид производствен, складов
обект“ с площ от 17038 кв.м. Тъй като, въпреки наличната кореспонденция,
не е представено удостоверение да данъчна оценка на бившия имот с
идентификатор 56784.387.993, с разпореждане №285030/23.11.2020 г. (л.167 и
сл.) съдията докладчик е определил на основание чл.70, ал.3 ГПК цена на иска
в размер на 25000 лв.
Данъчната оценка на ПИ с идентификатор 56784.387.994 с площ
от 5516 кв.м според удостоверение от 11.12.2020 г. (л.182) е 1031.80 лв.
Данъчна оценка за целия имот с идентификатор 56784.387.995 – „За друг вид
производствен, складов обект“ с площ от 17038 кв.м е представена от
ответника в съдебно заседание на 04.11.2021 г., като е в размер на 226850.70
лв. (л.379).
Неоснователни са доводите, че в случая, след като е определена
цена на иска от съда, не следва да се изменя същата. В раздел I на глава VIII
от ГПК е посочено как се определя цената на иска. Безспорно съгласно чл.70,
ал.3 от ГПК съдът е определил цена на иска за посочената част от имот, тъй
като оценката е представлявала затруднение в момента на предявяване на
иска. Това обаче не означава, че, след като са налице данни за данъчната
оценка, съдът не следва да ги съобрази. Още повече, че за родовата
подсъдност съдът следи служебно.
За определяне стойността на ПИ, респективно – за определяне на
данъчната цена на ПИ с площ от 7038 кв.м, са назначени експертизи. По
делото обаче са представени доказателства за данъчната оценка на имотите,
образувани след разделяне на процесния имот. Съгласно чл.69, ал.1, т.2 ГПК,
по искове за собственост и други вещни права размерът на цената на иска е
данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. Ето
защо следва да се съобрази данъчната оценка, представена от ответната
страна. Вярно е, че същата касае имот с площ от 17038 кв.м, като за
съответната част е 93706.73 лв. (226850.70 разделени на 17038 и умножени по
7038).
Компетентен да се произнесе по обуславящия иск по чл.26, ал.1 от
ЗЗД, който е с цена над 25000 лв., е Окръжен съд Пловдив. Както правилно е
3
отбелязано, по иска по чл.108 ЗС, който е обусловен от облигационния иск,
отново родово компетентен да се произнесе е окръжен съд в съответствие с
чл.104, т.3 от ГПК, тъй като цената на иска е над 50000 лв. Касае се за един
имот, който е предмет на делото, макар и понастоящем да е разделен, като,
въпреки по – ниската данъчна оценка (1031.80 лв.) на частта от имота с площ
от 5516 кв.м в съответствие с чл.104, т.6 от ГПК компетентен да се произнесе
по исковата молба е Окръжен съд Пловдив.
Не следва да се обсъждат доводите изменено ли е
предназначението на обекта, тъй като нямат отношение към настоящето
производство.
Неоснователен е и довода, че настъпилите промени впоследствие
в паричната стойност на спорното право поради изменение на цените са без
значение за цената на иска. В случая не се касае до промени в цените, а до
представяне на данъчна оценка, въз основа на която се определя цената на
иска.
И двата иска са подсъдни на Окръжен съд Пловдив, като правилно
производството пред първоинстанционния съд е прекратено и делото е
изпратено по подсъдност на родово компетентния да се произнесе съд.
Определението е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен
граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 04.11.2021 г.,
постановено по гр.д.№6008/19 г. на Пловдивски районен съд, ХVII
граждански състав, с което е прекратено производството по делото и същото
е изпратено по подсъдност на Окръжен съд Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4