№ 100
гр. Благоевград, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20221200500696 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на С. Ц. М.,
гр.Благоевград, ул.“***“ №10, подадена чрез процесуален представител,
против решение №906325/16.03.22г на РС-Благоевград по гр.д.№3322/19г на
с.с., с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.
С атакуваното решение е отхвърлен, като неоснователен, иска по чл.40 от
ЗУЕС и в полза на ответната страна са присъдени разноските по делото.
Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го счита
за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.
Настоява за неговата отмяна и уважаване на исковата претенция, ведно с
присъждане на разноските по делото пред двете инстанции.
Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата, въпреки
осигурената й възможност за това.
Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
1
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно,
налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради
това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и 3 ГПК,
настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на
същата и препраща към констатациите на РС. В тях след подробен анализ на
обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е
приела, че ищецът С. Ц. М. е собственик на 1/6 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 04279.610.145 по КККР на гр.Благоевград, по силата на
наследствено правоприемство от наследодателя Ц.И. М., п. 08.09.1990г(вж.
НА№75, томI, дело №136/58г, у-ние за н-ци изх.№257/05.02.2015г и у-ние
№455/09.09.2014г., издадено от Община Благоевград), но не и от изградената
в него сграда.
Безспорно е, че ответниците С. С. Р. и С. Р.Р. по наследствно от С.С. Р.,
също са собственици на по 1/8 ид.ч. от процесния поземлен имот с
идентификатор 04279.610.145 по КККР на гр. Благоевград (вж. НА№130, том
I, дело №238/58г.).
Не се спори и че ответниците Д. Т. и съпругът й К. Т., също притежават
общо 5/12 от процесния поземлен имот с идентификатор 04279.610.145 по
КККР на гр. Благоевград (вж. Нотариален акт за покупко-продажба №35, том
II, дело №213/16г., Нотариален акт №9, том II, дело №184/2010г. и
Нотариален акт №28, том III, рег.№8169, дело №320/16г.).
Липсва спор по делото и относно това, че в процесния ПИ с
идентификатор 04279.610.145 по КККР на гр.Благоевград е изградена 2ЖС, в
която право на собственост върху самостоятелни обекти, с предназначение –
жилища, имат синът на ищеца (трето неучастващо по делото лице),
ответниците Д. Ц. Т., К. К. Т., С. Р.Р., С. С. Р. и третото неучастващо по
делото лице Л.Г.Х. (син на ответницата Ю. С. Х.).
Не е спорно, че ищецът С. Ц. М. не притежава идеални части от
изградената в поземления имот двуетажна жилищна сграда, което изрично се
поддържа от него и в исковата молба.Ответницата Ю. С. Х. не притежава
идеални части, както от поземления имот с идентификатор 04279.610.145 по
КККР на гр.Благоевград, така и от жилищната сграда в него.
От анализа на приетите по делото писмени доказателства (покана от
20.11.2019г за свикване на общо събрание, протокол за залепване на поканата
2
от 20.11.2019г, скица проект за разпределение на процесния поземлен имот с
идентификатор 04279.610.145 по КККР на гр.Благоевград, проект за решения
за свиканото за 29.11.2019г общо събрание, протокол от общото събрание на
Етажната собственост) и показанията на св. М.А.У. следва извод, че
процесното Общо събрание е било проведено.С решение №1 съсобствениците
на имота са приели да го стопанисват с грижата на добър стопанин и всеки от
тях да ползва полагащата му се част от имота и да не пречи на останалите
съсобственици да ползват своята идеална част. С решение №2 на осн.чл.32 ЗС
са разпредели реалното ползване на ПИ с идентификатор 04279.610.145 по
КККР на гр.Благоевград, както следва: 1) Д. Ц. Т. и К. К. Т. да ползват дял с
площ от 133, 06 кв.м., посочен с буква Б-1 – 108, 39 кв.м. и Б-2 – 17, 67 кв.м.,
защриховани в светлозелен цвят на приложената схема и обяснителна
записка; 2) Л.Г.Х. да ползва дял с площ от 143, 71 кв.м., посочен с буква „А“,
защрихован с кафяв цвят на приложената схема и обяснителна записка;3) С.
Ц. М. да ползва дял с площ 29, 32 кв.м., посочен с буква В-1, защриховани с
тъмнозелен цвят и В-2 с площ от 4, 7 кв.м., защриховани с розов цвят на
приложената схема и обяснителна записка, като разликата от 6, 99 кв.м.,
защриховани в тъмнозелен цвят са за сметка от дела на Д. и К. Т.и, който се
намалява със същата площ; 4) С. С. Р. да ползва дял с площ от 23, 86 кв.м.,
посочен с буква „Д“, защриховани в жълт цвят на приложената схема и
обяснителна записка; 5) С. Р.Р. ще ползва дял с площ от 23, 86 кв.м., посочен
с буква „Г“, защриховани в син цвят на приложената схема и обяснителна
записка; 6) Ц.С. М. като собственик само на самостоятелен обект в сграда, ще
ползва само мястото определено за общо ползване около жилищната сграда,
посочено с буква „Ж“ и защриховано в оранжев цвят с площ от 80, 29 кв.м.,
посочена на приложената схема и обяснителна записка.
С определение №91560/22.02.2021г по гр.д.№3322/19 г. по описа на РС-
Благоевград, съдът е прекратил производството, приемайки че предявеният
иск е процесуално недопустим. С определение №1084/08.10.2021г. на ОС-
Благоевград по в.гр.д.№851/21г. по описа на с.с. прекратителния акт е
отменен и делото е върнато на БРС за продължаване на съдопроизводствените
действия по делото, с указания за произнасяне по допустимостта и
основателността на предявения иск по чл.40 ЗУЕС.
Въпреки това и с оглед автономната преценка на настоящия състав при
3
горните данни, предявеният иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС се явява недопустим,
поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца. Разпоредбата на
чл.40, ал.1 ЗУЕС предвижда възможността „всеки собственик“ да иска отмяна
на незаконосъобразно решение на общото събрание. В понятието „всеки
собственик“ следва да се включват лицата, които се легитимират като
собственици на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост
към датата на събранието, защото именно те имат право да участват в
провеждането му (вж. решение № 28/06.06.2017г по гр. д. № 2887/2016 г. на
ВКС, ІІ ГО). След като активната легитимация изхожда от закона, кръгът на
лицата с право на този иск не може да бъде разширяван. В настоящия случай
между страните не е спорно, а това се признава изрично и от ищеца, че
същият не е собственик на самостоятелен обект в етажната собственост.
Следователно, за него не е налице правна възможност да иска отмяна на
решенията на процесното ОС на ЕС.
Отделно от горното, съдът счита, че искът е недопустим и защото
атакуваното по съдебен ред решение е по съществото си такова по чл.32, ал.1
ЗС за разпределение правото на ползване върху процесния поземлен имот,
което обаче не подлежи на съдебен контрол. Според доктрината и
константната съдебна практика дворното място е обща част по см. на чл.38 ЗС
към етажната собственост, когато всички етажни собственици са
съсобственици и на дворното място, и са изразили волята си то да остане
съсобствено (така 652/11г по гр.д.№999/09г, І ГО;Р28/12г по гр.д.№331/11г, ІІ
ГО;Р661/10г по гр.д.№1437/09г, І ГО;Р481/11г по гр.д.№979/09г, ІГО59/12г по
гр.д.№911/11г, ІІГО на ВКС и др.). Ако в случай като разглеждания то
принадлежи на част от етажните собственици и/или на трети лица, то същото
подлежи на разпределение по реда на чл.32, ал.2 ЗС между неговите
съсобственици и етажните такива, тъй като последните разполагат с
възможността да ползват дворното място дотолкова, доколко това е нужно за
упражняването на собственическите им права върху самостоятелните им
обекти в сградата (вж. Опр.№30/20.01.09г по гр.д.№498/09г, І ГО; Р1204/68г,
по гр.д.№568/68г, І ГО; Р1247/76г по гр.д.№748/76г, І ГО на ВКС и др.). В
случая, дворното място не представлява обща част, тъй като същото
принадлежи на ищеца и на етажните собственици. Ето защо и решението за
разпределяне на ползването му по своето същество е такова по чл.32, ал.1 ЗС,
което обаче е изключено от съдебен контрол. След като решението не
4
подлежи на съдебен контрол, то искът за отмяната му е недопустим.
По изложените съображения искът се явява недопустим, което води до
недопустимост и на атакувания акт. По арг. на чл.270, ал.3 ГПК същият ще
следва да се обезсили, а производството по иска прекрати.
Впредвид възприетото разрешение обсъждането на останалия доводи е
безпредметно.
На осн.чл.78, ал.4 ГПК жалбоподателят дължи разноски пред двете
инстанция за адвокатско възнаграждение на Д. и К. Т.и в общ размер на 1000
лв., а на Ю. Х. в общ размер на 600 лв.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като НЕДОПУСТИМО решение №906325/16.03.22г на РС-
Благоевград по гр.д.№3322/19г на с.с., поради недопустимост на иска и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА С. Ц. М., гр.Благоевград, ул.“***“ №10, да заплати на Д. Ц. Т.
и К. К. Т., и двамата с адрес: гр.Благоевград, ул.“Бор“ №2, сумата от 1000 лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред двете
инстанции.
ОСЪЖДА С. Ц. М., гр.Благоевград, ул.“***“ №10, да заплати на Ю. С.
Х., гр.Благоевград, ул.“***“ №46, сумата в размер на 600 лв., представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред двете инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5