Определение по дело №187/2021 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 341
Дата: 17 юни 2021 г. (в сила от 4 август 2021 г.)
Съдия: Галина Атанасова Стойчева
Дело: 20217110700187
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 341

                                    гр.Кюстендил, 17.06.2021год.

                                      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – Кюстендил,  в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни през две  хиляди  двадесет и първа година в състав:

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 187 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:

 

М.М.С., ЕГН **********,***, оспорва  писмо изх. № 94-00-405/07.05.2021г. /с неточно посочена в жалбата дата 17.05.2021г./ на главния архитект на Община Кюстендил, издадено по заявление вх. № 94-00-405/07.04.2021г.  Релевирани са основанията    по чл.146, т.1-т.4  от АПК с искане за прогласяване на  оспорения отказ за нищожен или за неговата отмяна.

Съдът, въз основа на доказателствата към жалбата и към административната преписка, изпратена с писмо изх. № 94-00-405/31.05.20221г.  на главния архитект на Община Кюстендил, констатира следното:

Оспореното писмо е издадено  във връзка със заявление рег. № 94-00-405/07.04.2021г. на М.М.С. ***, в което  заявителят сочи, че е собственик на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 4112.500.976 по КККР на гр. Кюстендил, ведно с самостоятелен обект в сграда с  идентификатор 4112.500.976.1.1 – първи етаж с предназначение жилище, съобразно  нотариален акт за дарение на недвижим имот № 56, том ІІ, рег. № 3237, дело № 219/2014г. на нотариус Лилия Христова с район на действие – РС – гр. Кюстендил.  С оглед  на удостоверените права на собственост върху имота, със заявлението прави искане  да му бъде съобщено на основание чл.149 от ЗУТ, издаденото от главния архитект на община Кюстендил, Разрешение за строеж  № 109/26.07.2016г., както и да му бъде предоставена информация под формата на  копия на хартиен носител от РС № 109/26.07.2016г. и от инвестиционен проект № 71/26.07.2016г. В заявлението са налице твърдения, че строителните книжа не са му съобщавани, тъй като писмото, с което същите са били изпратени е неточно адресирано до М. М.С., вместо до М.М.С..  

По депозираното заявление, главният архитект на Община Кюстендил се е произнесъл с оспореното писмо изх. № 94-00-405/07.05.2021г. Със  същото органът е уведомил заявителя, че издадените строителни книжа - РС № 109/26.07.2016г. и одобрен инвестиционен проект № 71/26.07.2016г., са съобщени на лицата, които са вписани в КККР на гр. Кюстендил като собственици на ПИ, видно от скица № 15-452075/19.10.2015г. на СГКК – Кюстендил – А. Й. и  М. М.С.  и  че за горното  заявителят вече е уведомяван с предходно писмо с изх. № 94-00-405/29.03.2021г.  на  гл. архитект на община Кюстендил, издадено по заявление рег. № 94-00-405/24.03.2021г.   Във  връзка  с  искането на С. за предоставяне на информация под формата на копия от строителните книжа, с оспореното писмо органът е посочил, че  съществува идентично искане на същото лице със заявление за достъп до обществена информация с  вх. № ДО-7/18.02.2021г. , по което  е постановено Решение № 8 от 12.03.2021г. на кмета на община Кюстендил за отказ за предоставяне на сочената информация, което е предмет на съдебно оспорване пред Административен съд – Кюстендил по адм. дело № 117/2021г.

Издаденото писмо е съобщено на оспорващия с известие за доставяне, получено на 13.05.2021г., а жалбата до съда е подадена чрез Община Кюстендил на 27.05.2021г.

Изложените в оспореното писмо данни се потвърждават от документите към административната преписка.

Съдът, след преценка на доказателствата по преписката и като извърши служебна проверка за допустимостта на жалбата, констатира, че същата е процесуално недопустима на основанията по чл.159, т.1, т.4, т.5  и т.7 от АПК и следва да се постави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати. Съображенията са следните:

Оспореното писмо не притежава характеристиките на индивидуален административен акт по см. на  чл.21, ал.1 - ал.4 от АПК. Анализът на  съдържанието му сочи, че същото има уведомителен характер. Органът е информирал заявителя за проведената процедура по съобщаване на издадените строителни книжа, касаещи сградата в съсобствения поземлен имот,  която информация  е  относима към  т.1 от заявлението, както и за произнасянето с надлежен административен акт – решение по чл.28, ал.2 от ЗОДОИ, която информация е относима към искането по т.2 от заявлението.  В оспореното писмо липсва  формирано от административния орган волеизявление, което да  създава права или задължения, респ.  да засяга права, свободи или законни интереси на жалбоподателя. Не е издаден индивидуален административен акт, който да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, което обосновава приложимост на хипотезата по чл.159, т.1 от АПК за процесуална недопустимост на оспорването.

Извън изложеното и във връзка с наведените в жалбата оплаквания, съдът дължи самостоятелна  проверка  на  хипотезата на издаден административен акт по чл.21, ал.4 от АПК, който жалбоподателят счита за отказ на административния орган да издаде административен акт, изразяващ се в действие – в случая съобщаване на строителни книжа на съсобственика на имота. Горната квалификация е неправилна, като  с оглед на събраните доказателства, е мислима хипотезата на  неоснователно бездействие, а оспорването следва да се разгледа като искане по чл.256 от АПК, т.е. оспорване на бездействие на административен орган да изпълни задължение  за съобщаване на издаден административен актразрешение за строеж  на лице, което се счита за  заинтересовано от административния спор.  Изложеното  сочи на исково производство по чл.256 от АПК за защита срещу неоснователни  бездействия.  Доколкото в случая, главния архитект  е сезиран с искане за съобщаване на издадените строителни книжа от заявителя, то относимата хипотеза е тази на чл.256, ал.2 от АПК, която  предвижда възможност за оспорване на бездействията, като въвежда 14-дневен срок за това, считано от подаване на искането до органа за извършване на фактическите действия. Както се посочи, до административния  орган – главния архитект на община Кюстендил, М.  С. е подал заявление с рег. № 94-00-405/07.04.2021г., съдържащо  искане за извършване на фактически действия по съобщаване на строителните книжа на основание чл.149, ал.1 от ЗУТ,   поради което  бездействието му е следвало да се оспори пред съда  по реда на чл.256, ал.2  от АПК до 21.40.2021г. вкл. Жалбата /искането/  до съда е подадено  на 27.05.2021г., т.е. след изтичане на преклузивния срок за оспорване.  С оглед на изложеното, искането  се явява  процесуално недопустимо като просрочено. 

На следващо място, отрицателна  предпоставка за допустимост на жалбата е отсъствието на правен интерес за жалбоподателя да оспорва  издаденото писмо на органа. Същото, разгледано и като административен отказ и като неоснователно бездействие,  не засяга правната сфера на оспорващия. Целта на  последния  очевидно е  отмяната на издадените строителни книжа и конкретно на разрешението за строеж, която  може да се реализира  чрез жалба  до съда по реда на чл.214 и сл. от ЗУТ. Именно в производството по оспорване на строителните книжа, съдът има  задължението  да провери  дали  е налице задължение за органа да съобщи РС на жалбоподателя /дали същият е заинтересовано лице по см. на чл. 149, ал.2 от ЗУТ/ и дали е изпълнено надлежно задължението за съобщаване на РС по чл.149, ал.1 от ЗУТ. Следва, че  оспорващият няма правен интерес да инициира процедура  по съобщаване на РС, както и да обжалва отказа или бездействието на органа в тази процедура.   

По отношение на  частта от оспореното писмо във връзка с искането за предоставяне на информация под формата на копия на хартиен носител от процесните строителни книжа,  следва да  се съобрази висящото производство по оспорване на отказ за предоставяне на същата информация по ЗДОИ, поради което повторното оспорване е недопустимо.

Останалите доводи и възражения в депозираната жалба съдът не обсъжда, доколкото същите са относими към законосъобразността на строителните книжа, а последните не са предмет на настоящото дело. Недопустим е опитът на жалбоподателя да  въведе  като предмет на оспорване  разрешението за строеж  по реда на отстраняване  на  нередовности на подадената жалба / вж. молбата с вх. № 2827/11.06.2021г./.

Водим от горното и на осн. чл.159, т.1, т.4, т.5  и т.7 от АПК, съдът

                                                           

   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

           

ОСТАВЯ  БЕЗ  РАЗГЛЕЖДАНЕ  оспорването с жалбата на М.М.С., ЕГН **********,***, против писмо изх. № 94-00-405/07.05.2021г. на главния архитект на Община Кюстендил, издадено по заявление вх. № 94-00-405/07.04.2021г. на жалбоподателя. 

ПРЕКРАТЯВА  производството по делото.

            Определението подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

            Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

                                                           

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: