№ 497
гр. Велико Търново, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20214110102633 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл.79 и
чл.86 от ЗЗД
Ищецът "Енерго-Про Продажби" АД, гр.Варна, чрез пълномощника си
юк М. твърди, че е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника
, във връзка с което била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№2088/2021 г. на РС Велико Търново за описаните в заповедта суми. След
подадено възражение от длъжника предявява иск за приемане на установено в
отношенията между страните дължимостта на сумата от 313,75 лева, от
които 302,62 лева главница за консумирана ел.енергия по фактури издадени в
периода 13.08.2020 г.- 13.05.2021 г.; мораторна лихва от 11,13 лева,
представляваща сбора от мораторната лихва от падежа на всяка фактура до
2.07.2021 г. и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното изплащане. Твърди, че ответникът е потребител на ел.енергия
за аб.номер ********** находящ се в с.Шемшево -157 и е придобил имота,
обект на потребление от предишен собственик съгласно справка от имотния
регистър. Твърди, че между страните са налице облигационни
правоотношения във връзка с продажба на ел.енергия за този обект на
потребление. Заявява, че ответникът не е изпълнявал задълженията си да
заплаща дължимите суми за ел.енергия в срок. Моли съда да приеме за
1
установено, че ответникът дължи заплащане на сумата от 313, 75 лева за
обект на потребление заведен с аб.номер ********** , находящ се в с.**** от
която сумата 302, 62 лева главница за консумирана електроенергия от
ответника по фактури , издадени за периода 13.08.2020 г.- 13.05.2021 г. и
мораторна лихва в размер на 11,13 лева представляваща сбора от мораторната
лихва на всяка фактура от падежа и до 2.07.2021 г. Претендира законна лихва
върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и
разноски. В съдебно заседание не изпраща представител. С писмено
становище поддържа предявния иск .
Ответникът Н.Ю. ** не е депозирал в срок отговор на исковата молба и
не е взел становище по иска. В съдебно заседание се явява лично.Оспорва
иска, като неоснователен. Излага , че след като е придобил имота от
предишния собственик не е подал заявление за промяна на партидата на
електромера на негово име. Не оспорва, че за имота има СТИ с аб.номер
********** , но твърди, че от електромера, който е извън имота до самия
имот няма захранващ кабел, поради което той няма как да е консумирал
ел.енергия. Моли съда да отхвърли иска , като неоснователен.
Съдът, като обсъди становищата на страните и прецени събраните
доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:
От вложеното ч.гр.д. № 2088 /2021 г. на ВТРС е видно, че срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК № 872
/15.07.2021 г. за сумата 302,62 /триста и два лева и 62 ст./ главница,
представляваща незаплатена електрическа енергия по фактури, издадени за
периода 13.08.2020 г. – 13.05.2021 г. за обект в с.Шемшево -157 с абонатен
номер **********, кл.№ ********** ; мораторна лихва върху главницата в
размер на 11,13 /единадесет лева и 13 ст./ за периода от падежа на всяка
фактура до 2.07.2021 г. и законна лихва върху главницата от 14.07.2021 г. -
подаване на заявлението до окончателното изплащане. По делото са
приобщени като доказателства десет фактури издадени от „ Енерго-Про
Продажби“ АД за кл.номер ********** , аб.номер ********** в с.Шемшево ,
№ 157 , всяка от които с получател ***. На името на това лице е издадено и
извлечението от сметка към 2.07.2021 г., както и извлеченията по фактури и
плащания . Приети са Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на " Енерго- Про Продажби" АД , както и справка от
2
Агенция по вписванията за периода 1.01.1991 г. – 8.07.2021 г. По делото е
назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза.Според заключението
на вещото лице от 20.03.2009 г. до 26.09.2015 г. имотът в с.Шемшево № 157 с
аб.номер ********** е с клиент **** с кл.номер **********; от 27.09.2015 г.
до сега имотът е за клиент *** с кл.номер ********** . Заведената
предоставена мощност записана в базата данни на дружеството от 1.04.2019 г.
до 25.06.2020 г. е 49 кВТ, а от 26.06.2020 г. до момента е 39 кВТ. Процесният
имот представлява парцел, който не е захранен с електрическа енергия.
Намиращото се на около 100 метра електрическо табло се захранва от
трафопост ТП4820/0 намиращ се на 30 метра от него.В това табло са
монтирани 9 електромера, главен прекъсвач и входящи преди електромерите
предпазители. В същото табло един електромер е демонтиран и той е за
аб.номер **********. След демонтажа му са изключени входящите
предпазители и са отсъединени проводниците от тези предпазители към
демонтирания електромер. От имота до таблото има положен под земята
четирижилен усукан кабел, който само влиза в таблото, без да е подвързван с
електроприсъединителни съоръжения към него, като по
него не е подавана електрическа енергия за процесния имот. Според вещото
лице в имота няма изградено временно електрическо табло с необходимите
присъединителни съоръжения за захранване с електрическа енергия на
ел.машини и уреди.В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението
си .
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
депозиран в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на
длъжника - ответник , който е възразил срещу нея . Предмет на
установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземанията по
издадената заповед за изпълнение и успешното доказване предполага
установяване при условие на пълно и главно доказване от ищеца на валидно
облигационно правоотношение, основанието от което черпи правата си,
реалната доставка на количество електроенергия, потребена от ответника за
процесния период и размера на претендираните суми. Ищецът излага, че
ответникът е клиент на дружеството с кл.№ ********** във връзка с
3
продажба на ел.енергия за обект на потребление заведен с аб.номер
**********, находящ се в с.Шемшево № 157 в качеството му на собственик
на процесния имот, придобит от предишния собственик *** чрез покупко-
продажба. Счита, че дори да няма сключен договор между него и крайния
снабдител, ответникът като собственик дължи заплащане на съответната цена
на основание чл.17,т.2 от ОУДПЕЕ в предвидените за това срокове съобразно
чл. 26 от ОУДПЕЕ. Позовава се и на разпоредбата на чл. 38 от Общите
условия , според която при неизпълнение на задълженията за заплащане в
срок на дължимите суми клиента дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден до пълното погасяване на
задълженията. Като доказателства за претенциите си представя извлечение от
сметка по партидата на *** за обект в с.Шемшево № 157 за аб.номер
*********, кл.№ ********** , според което клиентът има издадени десет
фактури за периода 13.08.2020 г.- 13.05.2021 г. , по които се дължи общо
сума от 313,75 лева, от които 302,62 лева главница и 11,13 лихви за забава.
В съдебно заседание ответникът не оспорва , че е придобил имота от ***, че
не е променил разкритата на нейно име партида за електроенергия и че
партидата за имота му е заведена с аб.номер **********. С оглед изложеното
съдът приема, че между страните са налице облигационни правоотношения
по повод доставка и продажба на електроенергия за процесния обект на
потребление, независимо от това, че след придобиването на имота новият
собственик не е заявил настъпилата промяна в ищцовото дружество.
Спорният въпрос , който следва да бъде изяснен е, дължи ли се от ответника в
качеството му на потребител на енергийни услуги претендираната от ищеца
сума , заявена като неплатени задължения за консумирана електроенергия в
обекта на потребление по издадените фактури за процесния период. Видно
от приложените фактури във всяка от тях е начислявана сума за плащане
формирана единствено от сумата, начислена за достъп до разпределителната
мрежа. Няма отразени показания за потребление на електрическа енергия ,
отчетени от средство за търговско измерване по дневни и нощна тарифи.
Тоест, в нито една от издадените фактури не е отразена реална консумация на
електроенергия от потребителя. Въпреки, че не се установява реална
консумация на електроенергия от ответника, доколкото претенцията се
основава на вземания по издадените фактури за процесния период, съдът
счита, че следва да разгледа въпроса относно дължимостта на начислената
4
във фактурите сума за достъп до разпределителната мрежа на база
предоставена мощност . В случая ищцовото дружество като краен снабдител
претендира заплащане на фактурирана електрическа енергия мрежови услуги
– достъп до електропреносната мрежа като компонент, формиращ дължимата
цена на количеството електроенергия, доставяно на ответника като
потребител- битов краен клиент. Легална дефиниция на понятието „Достъп”
се съдържа в пар. 1, т. 15 от ДР на Закона за енергетиката - "достъп" е правото
за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос
на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при
условия, определени с наредба, а легална дефиниция на понятието „право на
достъп” се съдържа в пар. 1 от ДР на Правилата за условията и реда за
предоставяне на достъп до електропреносната и електроразпределителната
мрежи, приети от ДКЕВР на 14.10.2013 г.- 1. "Достъп" или "Право на достъп
до мрежата" е услуга, предоставяна от оператора и позволяваща на
клиента/производителя да използва преносната/разпределителната мрежа при
условия на сключен договор с оператора и/или след приемане на общите му
условия. Правото на достъп се получава за определен обект, присъединен към
мрежата, съгласно условията на оператора. Достъпът гарантира на ползвателя
получаването на допълнителни и системни услуги, предоставяни от
оператора, съгласно Закона за енергетиката. Съгласно чл. 28,ал.1 от Правила
за търговия с електрическа енергия утвърдени от ДКЕВР в сила от 26.07.2013
г. действащи към процесния период битовите и небитовите крайни клиенти
на крайните снабдители, които използват разпределителните мрежи при
публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги за
съответния ценови период на крайния снабдител. От своя страна крайният
снабдител/ доставчикът от последна инстанция събира и заплаща на
оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други
мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от
крайния снабдител количество електрическа енергия. Съгласно чл. 29,ал.1 от
ПТЕЕ мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху
фактурираните количества активна електрическа енергия в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на
измерване, определени в съответствие с правилата по чл.83, ал.1, т.6 от
Закона за енергетиката и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от
комисията цени. Анализът на разпоредбата показва, че са предвидени две
5
хипотези в зависимост от това дали има отдадена и използвана електрическа
енергия и предоставена мощност, или само предоставена мощност. Тоест,
дори да няма реално потребление на електрическа енергия, крайният
потребител дължи заплащане на крайния снабдител цената за достъп до
електроразпределетилната мрежа, като част от предоставените мрежови
услуги. Клиентът дължи цената за достъп заради предоставената възможност
да ползва електрическата мрежа за пренос до обекта си , а дали реално ползва
електрическа енергия, или не, е без значение. В съдебно заседание ответникът
не отрече, че за имота му е имало монтирано средство за търговско
измерване, което според него в момента е демонтирано и че има изграден
трафопост на електроразпределително дружество. Оспорва начислените
количества предоставена мощност с твърдението, че този трафопост от 70
киловата е предназначен за девет едножилищни къщи съобразно
първоначалния проект и приложения договор за присъединяване сключен с
тогавашния собственик. Съгласно § 1, т. 8 от ДР на Наредба № 6 от
09.06.2004 г. „предоставена мощност" е онази максимална активна мощност,
за която преносното или съответното разпределително предприятие съгласно
договора за присъединяване осигурява на потребителя възможност за
ползване на границата на собственост на електрическите съоръжения. От
заключението на съдебно-техническата експертиза прието и неоспорено от
страните и кредитирано от съда, като компетентно и обосновано се установи,
че в действителност в базата данни на електроразпределителното дружество е
заведена предоставена мощност за абонат с абонатен номер 05221011157 от
26.06.2020 г. от 39 квтчс, но процесният имот не е захранен с електрическа
енергия . Нещо повече- в електрическото табло, захранвано от близкия
трафопост електромерът на абонатния номер ********** е демонтиран,
проводниците от изключените входящи предпазители са отсъединени и
положения четирижилен кабел от имота до електрическото табло не е
подвързван с електроприсъединителни съоръжения в него. При липсата дори
на временно електрическо табло вещото лице категорично заяви, че този
кабел никога не е бил електрозахранен и по него никога не е протичал
електрически ток. Според вещото лице, за да бъде доставян електрически ток
до имота на ответника, „ЕРП Север“ следва да свърже кабела, като преди това
постави средство за търговско измерване към него и да подаде
електрозахранване. При така установеното фактическо положение съдът
6
намира, че на ответника не е предоставена реално възможност от
електроразпределителното дружество за ползване на границата на
собственост на електрическите съоръжения. Следователно потребителят не
дължи сума нито за електрическа енергия, каквато не му е доставяна реално,
нито за начислената му такса мощност, която не му е осигурена. Ищецът не
проведе нужното пълно и главно доказване на претенциите си , следователно
иска за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 302,62 лева главница е недоказан и
неоснователен и следва да се отхвърли. Неоснователна е и акцесорната
претенция за мораторна лихва в размер на 11,13 лева, както и за законна
лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното
изплащане. При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат нито за
заповедното , нито за исковото производство и такива не следва да се
присъждат.
Воден от горното , съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422,ал.1,вр. с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Варна, район Владислав Варненчик, бул.Владислав
Варненчик 258, Варна Тауърс - Г за приемане на установено, че Н.Ю. ** с
ЕГН ********** от *** му дължи сумата от 313, 75 /триста и тринадесет лева
и 75 ст./ за обект на потребление заведен с аб.номер ********** , находящ се
в с.**** от която сумата 302, 62/ триста и два лева и 62 ст./ главница за
консумирана електроенергия от ответника по фактури , издадени за периода
13.08.2020 г.- 13.05.2021 г. и мораторна лихва в размер на 11,13 / единадесет
лева и 13 ст./ представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от
падежа и до 2.07.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №872/15.07.2021 г. по
ч.гр.д.№ 2088/21 г. на ВТРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски Окръжен
съд , чрез Районен съд Велико Търново, в двуседмичен срок от връчването му
7
на страните.
След влизане в сила на решението препис от него да се приложи по
ч.гр.д. № 2088/2021 г. на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8