МОТИВИ по
ПРИСЪДА № 174
по НОХД №
1771/2008 год. по описа на ВТРС
Районна прокуратура - гр.В. Търново е повдигнала
обвинение срещу К.Ц.Й. с ЕГН-**********,
родена на 27.03.1967 г. в гр. Свищов, живуща ***, българка, българска
гражданка, разведена, неосъждана, със средно
специално образование, работи, затова, че в периода месец юни 2007 г. до месец
август 2007 г. в град Велико Търново, при условията на продължавано
престъпление, възбудила и поддържала заблуждение у различни лица, че има
намерение да им върне получените в заем суми в уговорения срок като:
- през месец юни 2007 г. - у А.М.К. ***. Търново - 5250
лв. до два месеца,
- през месец юли 2007 г. - у М.А.К. ***. Търново - 500
лв. до един месец,
- през месец юли 2007 г. - у В.Т.Д. *** Търново - 2000
лв. до две седмици,
- през
месец август 2007 г. - у М.П.Г. *** Търново - 5000 лв. до една седмица,
- през
месец август 2007 г. - у С.И.А. *** Търново - 7 000 лв. до няколко часа -
и не връщайки ги в посочения срок, им причинила имотна
вреда в общ размер на 19 750 лв., която е в големи размери - престъпление по
чл.210 ал.1 т.5 във вр. с чл.209 ал.1
вр. чл.26 от НК.
С оглед заявеното желание от страна на подсъдимата на
досъдебното производство и с оглед процесуална икономия, съдът на основание чл.370
от НПК
е взел решение за предварително изслушване на страните и провеждане на
съдебното следствие по реда на Глава 27-ма от НПК (съкратено съдебно следствие).
В съдебно заседание подсъдимата и назначения служебен
защитник – адв. Б.Д. от ВТАК, заявяват, че дават съгласие делото да бъде
разгледано по реда на глава 27-ма от НПК. Същите дават съгласие да не се провежда разпит на
всички свидетели и вещото лице и при постановяване на присъдата да се ползва
съдържанието на протоколите от досъдебното производство. Подсъдимия признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
По делото не
е предявяван граждански иск от пострадалите, след като правата им бяха
разяснени в съдебно заседание.
Представителят
на Районна прокуратура поддържа повдигнатото и предявено на подсъдимия
обвинение. Моли, подсъдимата да бъде призната за виновна. Счита, че за
извършеното деяние следва да й бъде наложено наказание, съобразено с
разпоредбата на чл.55 от НК,
а именно “Лишаване от свобода” за срок от 11 (единадесет) месеца, изпълнението
на което на основание чл.66 от НК
да бъде отложено за срок от три години.
Подсъдимата се признава за виновна по повдигнатото
обвинение и съжалява за постъпката си.
Защитникът на подсъдимата не оспорва фактите и
авторството на деянието, счита че следва делото да се разгледа по реда на Глава
27 от НПК.
Моли да бъде наложено наказанието, което е предложила ВТРП.
Като прецени и обсъди събраните по делото писмени и
гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
През 2007 г. подсъдимата К.Ц.Й. *** Търново и работела
в същия град в магазин за обзавеждане за баня, собственост на „Флавор-99” ООД
гр. Габрово.
Й. често ползвала услугите на таксиметровите водачи,
свидетелите А.М.К. и М.А.К.. При осъществяване на пореден таксиметров превоз А.К.
й споделил, че е събрал пари за закупуване на лек автомобил на дъщеря си. Й. го
помолила да й заеме първоначално сума от 2 500 лв., а след това и още 2 750
лв., тъй като парите й били необходими спешно във връзка с кандидатстването на
дъщеря й. Подробно му разяснявала, че не желаели да я приемат в университета и
парите са й необходими, за да направи възможно следването на дъщеря си.
Обещала, че ще върне същите до месец, най-много два, тъй като в момента била в
процес на продажба на наследствени имоти.
През месец юли 2007 г. подсъдимата Й. отново при
поредното ползване на таксиметров автомобил на пострадалия М.А.К. поискала от
него заем в размер на 500 лв., защото й трябвали спешно. Не изяснила каква е
необходимостта, но се уговорили да ги върне след един месец. К. й дал незабавно
парите. Продължил да я вози ежедневно, но след около три седмици спряла да се
обажда за поръчки на таксита. През месец август 2007 г. срещнал колегата й
Йордан Христов Йорданов, от когото разбрал, че Й. вече не работела, тъй като
направили ревизия и установили липси. Потърсил я на мобилния й телефон, но му
отговорила собственичката на дружеството, тъй като ползваният телефон бил
служебен. Така установил, че не разполага с връзка с подсъдимата. По същото
време разбрал, че баща му също е дал в заем пари на Й. и тя не му ги връщала.
Разказал в къщи, че тя не работи вече за фирмата, което мотивирало А.К. да
посети дома на Й. и да настоява отново за връщане на заема. Тя се съгласила да
напише разписка и на 21.09.2007 г. изготвила такава, като се задължила да върне
парите до края на месец януари 2008 г. Разбрал, че съпругът й не е знаел нищо
за взетите в заем суми. Установил, че и от други лица същата е вземала заем в
значителни суми пари.
През месец юли 2007 г. Й. споделила на пострадалата В.Т.Д.,
която работела в съседен магазин, че имала проблеми в къщи и щяла да търси да
купува апартамент, като за капаро й трябвали спешно 2000 лв. Настояла, че ще ги
върне до две седмици, като разяснила, че брат й щял да й даде парите, а освен
това имала в с. Алеково къщи и ниви. Д. веднага й дала 2000 лв. В началото на
месец август минала покрай магазина и й напомнила, че следва да й върне парите.
Обещала, че след седмица, когато пострадалата се върне от отпуска, ще й издължи
парите. По това време обаче било прекратено трудовото й правоотношение и Д. не
я открила в магазина. Разговаряла с продавачки от съседни магазини С.И.А. и М.П.Г.
и установила, че обвиняемата дължи и на тях пари. Поради това разговаряли с нея
и тя се съгласила и подписала записи на заповед за дължимите суми към всяка от
тях.
Такива заеми Й. била взела през месец август от Г. в
размер на 5 000 лв. с обещанието да ги върне до една седмица и от А. – 7 000
лв. с уговорката да ги издължи до няколко часа. Това Й. не сторила, което
наложило и подписването на записи на заповед и издаване на изпълнителни листи
въз основа на тях.
В периода месец юни - месец август 2007 г. Й. нямала
други доходи освен получаваната работна заплата, като през месец май 2007 г.
вече била усвоила два кредита съответно от 6 000 и 10 000 лв. от ТБ „ОББ” АД
гр. София и ги изплащала, а през месец септември 2007 г. продала всичките си
наследствени земеделски земи и идеални части от други недвижими имоти, но не върнала
нито лев на петимата пострадали. Видно от справката на „ОББ” АД към 08.09.2008
г., кредита от 10 000 лв. бил в просрочие със забава от 50 дни. При извършената
ревизия от 14.08. до 03.09.2007 г. в магазин „Флавор”
гр.В.Търново, бул."България" № 21 Б, собственост на „Флавор-99” ООД
гр. Габрово с материално отговорно лице подсъдимата Й. се установили липси и
неотчетени суми в общ размер 14 342 лв. Разпитана като свидетел, едната от
съдружниците в ООД Хилда Ганчева Янкова /л.27/ е
посочила, че след извършената ревизия и прекратяване на трудовите
правоотношения с Й. се оказали допълнително липси в размер на около 15 000 лв.
от клиенти, които били изготвили поръчки и заплатили продукти, но същите не
били отразени в счетоводството на магазина.
На досъдебното производство е била назначена съдебно-графологическа експертиза. От заключението на
вещото лице, неоспорено от страните и възприето от настоящата инстанция като
компетентно и обосновано е видно, че К.Ц.Й. е написала и подписала разписката
от 21.09.2007 г., с която се задължила да заплати взетите в заем суми на А.К..
Приетата за
установена фактическа обстановка се обосновава и доказва от събраните на
досъдебното производство доказателства: обясненията на обвиняемата на досъдебното
производство и нейните самопризнания в качеството й на подсъдима; от
разпитаните по делото свидетели А.К., М.К.,
М.Г., С.А., В.Д., Йордан Хр. Йорданов, Йордан Д.
Йорданов, Йилда Янкова, Дора С., от заключението на графологическата експертиза (приобщени по реда на НПК),
както и от всички останали приложени по делото писмени доказателства. Съдът
кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви,
последователни и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие
за безспорно доказано, че подсъдимата К.Ц.Й. с деянието си е осъществила от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.210 ал.1 т.5 вр. с чл.209
ал.1 вр. с чл.26 от НК,
в периода месец юни 2007 г. до месец август 2007 г. в град Велико Търново, при
условията на продължавано престъпление, възбудила и поддържала заблуждение у
различни лица, че има намерение да им върне получените в заем суми в уговорения
срок като:
- през месец юни 2007 г. - у А.М.К. ***. Търново - 5250
лв. до два месеца,
- през месец юли 2007 г. - у М.А.К. ***. Търново - 500
лв. до един месец,
- през месец юли 2007 г. - у В.Т.Д. *** Търново - 2000
лв. до две седмици,
- през
месец август 2007 г. - у М.П.Г. *** Търново - 5000 лв. до една седмица,
- през
месец август 2007 г. - у С.И.А. *** Търново - 7 000 лв. до няколко часа -
и не връщайки ги в посочения срок, им причинила имотна
вреда в общ размер на 19 750 лв., която е в големи размери.
От субективна страна деянието на подсъдимата е
осъществено при форма на вината - пряк умисъл, тъй като тя е съзнавала общественоопасния
характер на деянията си, предвиждала е общественоопасните им последици и е
искала тяхното настъпване.
Като призна за виновна подсъдимата, съдът съобразно
чл. 54 от НК
обсъди обществената опасност на деянието, личната такава на дееца, подбудите за
извършване на престъплението, както и смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства.
Съдът приема, че причините за извършване на
престъплението се коренят в заниженото правосъзнание на подсъдимата, незачитане
на чуждата собственост и стремеж към материално облагодетелстване по незаконен
начин.
Обществената опасност на деянието е сравнително висока.
Безспорно е, че е посегнато и са увредени отношенията
на собственост, защитени с правовия ред в страната ни, като причиненият
престъпен резултат се отличава с особена тежест.
Обществената опасност на подсъдимата съдът прецени
като сравнително ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства. Като смекчаващи такива съдът отчете съдействие за установяване
на обективната истина и критично отношение към извършеното от страна на
подсъдимата, както и чистото й съдебно минало. Отегчаващи вината обстоятелства
съдът не отчете.
Предвид установените смекчаващи вината обстоятелства и
изхождайки от разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като наложи на подсъдимата К.Ц.Й. наказание лишаване
от свобода за срок от 11 (единадесет) месеца. С оглед чистото съдебно минало на
подсъдимата, и с оглед размера на наложеното наказание, съдът счете, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдената, не
е наложително тя да изтърпи така наложеното наказание, поради което на
основание чл.66 ал.1 от НК
съдът отложи изтърпяването на това наказание за срок от три години.
Съдът счита, че така наложеното по вид и размер
наказание на подсъдимата, е съобразено с разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК. Същото ще изиграе своята роля за поправянето и
превъзпитанието на осъдената към спазване законите и добрите нрави, както и ще
въздейства предупредително върху нея.
При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3
от НПК,
съдът осъди подсъдимата К.Ц.Й. да заплати
по сметката
на РС – В. Търново направените по делото разноски в общ размер на 19.60
лева (деветнадесет лева и шестдесет стотинки), сумата от 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен
лист, както и възнаграждението на служебно назначения защитник, след неговото
определяна от НБПП.
Водим от изложените съображения съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: